РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Бургас , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20202120105616 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод на предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ******, представлявано от управителя *****
против В. Т. И., ЕГН ********** от ****** и допълнително уточнен иск за приемане за
установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува вземане към нея в общ
размер на 263.03 лева, произтичащо от сключени между ответницата и „БТК“ ЕАД договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 08.08.2016г. с месечна абонаментна такса
8.90 лева, допълнително споразумение от 08.08.2016г., вземанията по които са били
цедирани на ищеца, като вземането представлява незаплатена далекосъобщителна услуга.
Ищецът твърди, че между ответницата и „БТК“ ЕАД са били сключени горепосочените
договори, като за потребените услуги през периода 08.01.2017г. – 07.04.2017г. са били
издадени ф-ра № **********/08.02.2017г., ф-ра № **********/08.03.2017г. и ф-ра №
**********/08.04.2017г., към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка
от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че ответницата не е изпълнила
задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което
операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата. На следващо
място се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията
си към ответницата на „С. Г. Груп“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са
били прехвърлени от „С. Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответницата
за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „С.
Г. Груп“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на
ответницата, като в законоустановения срок тя е подала отговор, с който оспорва исковете.
1
Счита, че и двата договора за цесия са нищожни, поради липса на предмет, тъй като по
делото не е представено Приложение № 1. Налично е извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., но към датата на издаване на това извлечение цедентът „С.
Г. Груп“ ООД е бил вече заличен като търговец. Неопределяемостта на прехвърлените
вземания по първия договор за цесия от 16.10.2018г. води до недействителност на цесията
поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Ето защо вземането не е могло да
бъде прехвърлено на ищеца. Освен това двете цесии не са съобщени на ответницата и
цесионерът „С. Г. Груп“ ООД не е бил надлежно упълномощен от цедента БТК ЕАД да
извършва уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. Оспорва се и че
услугите, отразени във фактурите, са ползвани от ответницата. Не става ясно и как е
формирана процесната сума. Прави се възражение за погасяване на иска по давност.
С молба от 13.10.2020г. за иска за мораторната лихва от 78.14 лева е направен
отказ, поради което съдът не дължи произнасяне по тази претенция, а в тази част делото
следва да се прекрати.
По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “БТК“ ЕАД и В. Т. И. договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 08.08.2016г., за срок от 24 месеца. На 08.08.2016г. е
подписано между страните и допълнително споразумение за ползване на мобилна услуга. На
08.08.2016г. страните са подписали и договор за лизинг, за срок от 24 месеца.
Ответницата не е била изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите
БТК ЕАД е издал фактури № **********/08.02.2017г., № **********/08.03.2017г. и №
**********/08.04.2017г., които са на обща стойност 263.03 лева и не са заплатени.
Фактурите обхващат отчетен период от 08.01.2017г. до 07.04.2017г. и с тях са начислени
дължими суми за месечни такси и потребени мобилни услуги и месечни лизингови вноски.
С договор за цесия от 16.10.2018г. БТК ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в
полза на “С.Г.Груп“ ООД, посочени в Приложение № 1. С нарочно пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им са прехвърлени с
цесията. Приложение № 1 не е представено по делото, но е налично потвърждение от БТК
ЕАД, че вземането й спрямо И. в размер на 263.03 лева е било предмет на договора за цесия,
т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на С.Г.Груп ООД.
БРС намира, че този документ е достатъчен, за да се приеме за доказано, че вземането на
“БТК“ ЕАД е било прехвърлено с цесия на “С.Г.Груп“ ООД.
С договор за цесия от 01.10.2019г. С.Г.Груп ООД на свой ред е прехвърлило редица
свои вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. Самото Приложение
№ 1 не е представено по делото, но е налично извлечение от това приложение, от което е
видно, че вземането спрямо И. в размер на 263.03 лева е било предмет на договора за цесия,
т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД.
БРС намира, че този документ е достатъчен, за да се приеме за доказано, че вземането на
“С.Г.Груп“ ООД е било прехвърлено с цесия на “ЮБЦ“ ЕООД.
На основание чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В
случая разпоредбата на закона е изпълнена, тъй като по делото е налично уведомление за
цесия от “БТК“ ЕАД, представлявано от пълномощника си “С.Г.Груп“ ООД и от “ЮБЦ“
ЕООД, с което ответницата се уведомява, че вземането на БТК ЕАД е било прехвърлено в
2
полза на “С.Г.Груп“ ООД /това се съобщава от “БТК“ ЕАД чрез пълномощника С.Г.Груп
ООД/, а след това същото вземане е било прехвърлено от С.Г.Груп ООД в полза на ЮБЦ
ЕООД /това се съобщава от С.Г.Груп ООД като цедент, в лично качество/. Това уведомление
за цесия не е връчено на ответницата преди образуване на заповедното дело, но й е връчено
в хода на исковото производство, с връчване на исковата молба. Връчването следва да се
вземе предвид от съда – чл.235, ал.3 ГПК и съответно трябва да бъде прието, че в хода на
процеса и двете цесии са били съобщени на ответницата и тя вече е обвързана от тях, поради
което се явява длъжник на ЮБЦ ЕООД.
Както беше казано, първоначалният кредитор “БТК“ ЕАД е издал три фактури за
дължими месечни вноски, суми за потребени мобилни услуги и месечни лизингови вноски.
Съдът обаче съобразява, че в заповедното производство издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е с предмет само неплатени цени на далекосъобщителни услуги – за
проведени разговори. В петитума на исковата молба също изрично е записано, че се търсят
суми само за предоставена далекосъобщителна услуга /впрочем исковата молба следва да
отговаря на съдържанието на заповедта за изпълнение/. Следователно, предмет на делото са
само суми за ползвани мобилни телефонни услуги, но не и суми, дължими за лизингови
вноски. По тази причина претенцията за тази част от фактурите, в която са начислени
лизингови вноски, е неоснователна. Търсят се суми за мобилни услуги, докато всъщност се
касае за лизингови вноски, поради което искът за тези суми е неоснователен.
Независимо от горното, съдът намира, че цялата предявена претенция е
неоснователна, предвид възражението на ответницата за погасяването й по давност. Касае се
общо за три издадени фактури, по които падежите са на 25.02.2017г., 25.03.2017г. и
25.04.2017г. Претендира се плащане по фактурите на суми за потребени мобилни услуги.
Касае се за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, за които давността е
тригодишна. Следователно, давността за вземанията по отделните фактури е изтекла на
25.02.2020г., 25.03.2020г. и 25.04.2020г. Заповедното дело е образувано на 09.07.2020г., след
като давността и за трите фактури е била вече изтекла. Ето защо вземанията по тях са
погасени по давност.
Следва решение, с което предявените искове като неоснователни бъдат изцяло
отхвърлени.
При този изход на делото без значение е изготвената техническа експертиза, поради
което съдът не я обсъжда.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноски в исковото производство от 300 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ******, представлявано от управителя ***** против В. Т. И., ЕГН
********** от ****** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 263.03 лева /двеста шестдесет и три лева и три стотинки/ главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 08.08.2016г., за периода от 08.01.2017г. до 07.04.2017г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.07.2020г. до
окончателното плащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 3548/2020г. на БРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК **** за осъждане на В. Т. И., ЕГН
********** да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 ГПК производството по делото в частта за
сумата от 78.14 лева /седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ мораторна лихва за
периода от 27.04.2017г. до 04.04.2020г. и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение в
частта за тази сума.
ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ******, представлявано от управителя ***** да заплати на В. Т. И., ЕГН
********** от ******, сумата от 300 лева /триста лева/ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4