Р Е Ш Е Н И Е
№ 1413
гр. Пловдив 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в открито съдебно
заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА
РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2196/2019 г. по описа на РС Пловдив
ХVII н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
394883-F460018/07.01.2019 г. на *** на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ДЕРИА
ДЕНИЗ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр.
Пловдив ул. „Възход” № 44, представлявано от управителя С.А.Я. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4950
/четири хиляди деветстотин и петдесет/ лв. за нарушение по чл.3 ал.1 т.2 вр.
ал.2 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/ на основание чл.5 ал.1
от ЗОПБ.
Дружеството жалбоподател чрез
процесуалния си представител отправя искане до съда да отмени наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в
хода на административното производство съществени процесуални нарушения –
непълно описание на обстоятелствата на нарушението, неправилно приложение на
материалния закон, сочи се и неправилно ангажиране на административната
отговорност.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния
си представител моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно
и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 22.12.2017 г. в гр. Пловдив бил
сключен договор за паричен заем между физическото лице Т. Т. Ч. от гр. Пловдив
от една страна като заемодател и юридическото лице „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД гр.
Пловдив с ЕИК *********, представлявано от управителя С.А.Я., от друга страна
като заемател, по силата на чл.1 от който договор заемодателят предоставял в
собственост на заемателя сумата в размер на 36000 евро. В чл.4 от същия договор
за паричен заем било вписано, че заемателят дължи връщане на сумата без срок и
без лихва, с пояснение за съжителство на семейни начала. Според анекс – под №
01/22.12.2017 г., към договора за паричен заем страните се споразумели
заемодателят да внася суми на части в касата на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД до
изчерпване на сумата от 36000 евро в срок до 31.12.2017 г. На 28.12.2017 г.
заемодателят Т. Ч. предала на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД сума в размер на 9900 лева,
която била част от общата сума от 36000 евро по договора за паричен заем от
22.12.2017 г., за което бил издаден от заемателя „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД приходен
касов ордер /ПКО/ № 24/28.12.2017 г. Сумата в размер на 9900 лева не била
предадена по банков път /чрез превод или внасяне по платежна сметка/.
През
м. ноември 2018 г. от страна на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД гр. Пловдив било направено
заявление до ТД на НАП гр. Пловдив за регистрация по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/. По повод извършването на проверка за налични
основания за регистрация по ЗДДС св. Т.Т. – старши инспектор в ТД на НАП гр.
Пловдив, установил – обективирано в протокол № **********/07.12.2018 г.,
получаването на сумата от 9900 лв. по ПКО № 24/28.12.2017 г. не чрез банков
превод или внасяне по платежна сметка, което счел за нарушение от страна на „ДЕРИА
ДЕНИЗ” ЕООД по чл.3 от ЗОПБ и на 13.12.2018 г. в присъствието на управителя на
дружеството С.Я. съставил акт – АУАН № F460018/13.12.2018 г. При предявяването
на акта не били направени възражения, такива не били сторени и в срока за това
по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление,
с което на приетото за лице нарушител „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4950 лева – размер
съобразен с размера на направеното в нарушение на конкретизираното вече като
такова по см. на чл.3 ал.1 т.2 вр. ал.2 от ЗОПБ получаване в брой, а не по
банков път /чрез превод или внасяне по платежна сметка/ на сумата от 9900 лв. –
в съответствие с повелята на санкционната разпоредба на чл.5 ал.1 от ЗОПБ.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. Т., АУАН, известие за
доставяне, договор за паричен заем, анекс, заявление, протокол, ПКО, аналитичен
регистър, оправомощителна заповед.
Съдът ползва като обективни показанията на свидетеля Т.
като последователни и логични, допълващи и съответстващи на писмените
доказателства по делото, неоспорени от страните.
С оглед на така изложената въз основа на съвкупността
от гласни и писмени доказателства фактическа обстановка съдът прие, че
ангажираната спрямо дружеството жалбоподател административна отговорност за
нарушение по см. на чл.3 ал.1 т.2 вр. ал.2 от ЗОПБ следва да отпадне – поради
неправилно приложение на материалния закон според наложилата се практика на
Административен съд Пловдив, обективирана в техни решения – Решение №
540/05.04.2017 г. по КАНД № 343/2017 г., Решение № 859/19.05.2017 г. по КАНД
696/2017 г., Решение № 1246/13.07.2017 г. по КАНД 1516/2017 г.
Съгласно чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ „Плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка, когато са: на стойност под 10000 лв., представляваща част от парична
престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10000 лв.”.
Според ал.2 на чл.3 от ЗОПБ „Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в
чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава
10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на
Българската народна банка в деня на плащането.”. Законодателят в ЗОПБ не е дал
легална дефиниция на това що е то плащане по см. на същия нормативен акт, не
прави разграничение в приложената за нарушена разпоредба на ал.1 т.2 от чл.3 на
ЗОПБ за вид на договора, по който се осъществява тази парична престация, като в
чл.2 от ЗОПБ е посочил случаите, в които не намира приложение същия ЗОПБ.
Според цитираните по – горе решения на Административен
съд Пловдив парите при заема за послужване /по договор за заем като едностранен
реален договор, от който възникват задължение само за заемателя – длъжен да
върне заетите му пари или заместили вещи, а заемодателят има право само да иска
тяхното връщане/ не се използват като платежно
средство, а след като не се използват като платежно средство, не може да се
приеме, че с факта на предаване на определена парична сума в заем от
заемодателя на заемателя, респ. по приемане от заемателя с оглед на
предвиденото допустителство като форма на изпълнително деяние, независимо по
какъв начин – в брой или чрез превод по банков път, се извършва плащане по
смисъл на ЗОПБ. Налице е поради тази причина и неправилно приложение на
материалния закон – чл.3 ал.1 т.2 вр. ал.2 от ЗОПБ – за случай непопадащ в
приложното му поле. Неправилното приложение на закона пък опорочава
наказателното постановление и налага отмяната му като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като счетеното съобразно горното неправилно
приложение на материалния закон не налага и обсъждането на доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя за други допуснати и считани за
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство – за
непълно описание на обстоятелствата на нарушението и неправилно ангажиране на
дружеството като субект на административна отговорност.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 394883-F460018/07.01.2019
г. на **** на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ДЕРИА ДЕНИЗ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул.
„Възход” № 44, представлявано от управителя С.А.Я. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лв. за нарушение по чл.3 ал.1 т.2 вр. ал.2 от Закона за
ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/ на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ.
Решението
подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.