РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Благоевград, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101722 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана искова молба от В. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: град ***** против „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град *****, представлявано от управителите *******.
Иска се от съда да постанови решение, по силата на което :
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна
Заповед № 22 от 31.05.2024 година, издадена от управител на „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановена на длъжност “търговски
представител“ в магазин „МЕТРО” - Благоевград.
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ да бъде осъден
ответника „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, да заплати на ищцата
обезщетение за оставането й без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение, в
размер на шест брутни трудови възнаграждения, съгл. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на 19 000
лв. /деветнадесет хиляди лева/ - считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 31.05.2024 година до 30.11.2024 година, както и законната лихва върху
главницата от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Ищцата твърди, че започнала работа при ответника, в магазин „Метро” - Благоевград
през 2006 година по трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор, като
1
първоначално започнала на длъжност “Ръководител отдел”, а по - късно заемала и други
длъжности. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение заемала
длъжността “Търговски представител“ в магазин „Метро” - Благоевград, като задълженията
по длъжността, която изпълнявала преобладаващо се състояли в набиране на клиенти за
магазин „Метро” - Благоевград. Твърди, че на 31.05.2024 година й била връчена Заповед №
22 от 31.05.2024 година, с която на основание чл. 188, т.3, чл. 190, ад. 1, т.7 от КТ във връзка
с чл. 187, ал.1, т.3, предложение първо и чл.187, ал. 1, т.7, чл.187, ал. 1, т.10 и чл.187, ал. 1,
т.8, предложение второ, чл.189, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ, й е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение”, а на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратен
трудовия й договор. Счита, че посочената заповед е незаконна.
Твърди се още, че оспорената заповед не е мотивирана, като в същата не се съдържат
конкретни факти и обстоятелства обосноваващи виновно неизпълнение на трудови
задължения. Сочи се, че според работодателя и съгласно обективираното в оспорената
заповед, ищцата виновно не предприела активни действия за изпълнение на редица трудови
задължения, които представляват общо шест броя деяния, в случая бездействия, които е
квалифицирал като дисциплинарни нарушения. От съдържанието на оспорената заповед
според ищцата се установява, че при квалифицирането на деянията работодателят е
използвал почти целия набор от състави на нарушения предвидени в разпоредбата на чл.
187, ал.1, т. 1 - т. 10 от КТ. От съдържанието на оспорената заповед се твърди, че не става
ясно за всяко едно от претендираните шест броя деяния какво именно нарушение
представлява конкретното деяние, как е квалифицирано от работодателя и какво наказание
се налага за него. На следващо място, се сочи, че съгласно обективираното в оспорената
заповед се претендират следните нарушения, а именно : „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина”, „неизпълнение на възложена работа”, „неизпълнение на законните
нареждания на работодателя”, „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
длъжностна характеристика на служителката”. Навежда се, че от посочените претендирани
нарушения се установява, че всички те са препращи към трудови задължения основаващи се
на акт на работодателя или на негово нареждане. От съдържанието на оспорената заповед се
навежда, че не ставало ясно кои са тези конкретни актове или нареждания на работодателя,
за които се претендира, че ищцата не е изпълнила, какво е деянието, какво нарушение
представлява това деяние и по кой законов текст е квалифицирано. Следователно от
съдържанието на оспорената заповед освен, че не ставало ясно за какви нарушения на
трудовата дисциплина се твърди, не ставало ясно и на какво основание същите са
квалифицирани като тежки такива съгласно заключителната част на заповедта. От
съдържанието на оспорената заповед се сочи още, че можело да се направи категоричен
извод, че не са налице такива деяния, които да бъдат квалифицирани, като нарушение на
трудовата дисциплина. Една част от описаните в заповедта и претендирани бездействия на
ищцата се сочи, че изобщо не представлявали такива, а по отношение на останалата част
претендирани бездействия не са посочени конкретни данни и обстоятелства и законови
изисквания, които да обосноват наличието на императив, който да изисква и налага
предприемане на активни действия. Твърди се, че процесната заповед не съдържала
2
конкретни данни, факти и обстоятелства, даващи основание за на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, поради което се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Сочи се, че при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не е спазил
изискването на чл. 333, ал. 1 вр. с чл. 333, ал. 1 т. 3 от КТ за получаване на предварително
разрешение за уволнение, от инспекцията по труда, като в тази връзка се поддържа, че
ищцата страда от заболяване неинсулинозависим захарен диабет, което се установявало от
съдържанието на представеното към исковата молба копие от Епикриза към ИЗ №
40452/2023. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1 вр. с чл.333, ал. 1 т.3 от КТ,
в случаите на уволнение по чл.330 ал.2, т.6 от КТ, ищцата се ползва със закрила, понеже
работодателят може да уволни работник или служител, който е боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването, в случая НАРЕДБА № 5 от
28.04.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат право на
особена закрила съгласно чл.333, ал. 1 от КТ, издадена от министъра на НЗ и ЦС на БПС
само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Сочи се,
че съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ, закрилата по чл.333, ал.1 от КТ се отнася
към момента на връчването на заповедта за уволнение. От съдържанието на оспорената
заповед се установява, че преди връчването й, работодателят не е поискал и не е получил от
инспекцията по труда разрешение за уволнение на ищцата по реда на разпоредбите на
чл.333, ал.1 вр. с чл.333, ал.1 т.3 от КТ вр с чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, което определяло
оспорената заповед като незаконосъобразна. Твърди се, че преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят не е спазил изискването на разпоредбата на
чл.193 от КТ за изслушване или приемане на писмени обяснения. Твърди се, че преди
налагане на процесното дисциплинарно наказание писмени или устни обяснения за всички
посочени и претендирани в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина не са
изискани и не са събирани. Сочи се сочи, че при налагане на дисциплинарното наказание не
са спазени императивните срокове за налагането му, предвидени в разпоредбата на чл.194 от
КТ, тъй като от съдържанието на оспорената заповед се установявало, че се претендира
извършване на нарушение в периода от 28.02.2024 година до 01.03.2024 година, което е било
установено /открито/ от работодателя най - късно на 06.03.2024 година и извършване на
нарушение на 28.02.2024 година, установено /открито/ от работодателя на същата дата, като
дисциплинарното наказание е наложено на 31.05.2023 година с връчването на оспорената
заповед на ищцата. При това фактическо положение дисциплинарното наказание за тези две
нарушения се твърди, че е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриването им,
съгласно разпоредбата на чл.194, ал. 1 от КТ, поради което по отношение на тези две
претендирани нарушения наложеното дисциплинарно наказание според ищеца се явява
незаконосъобразно. Сочи се още, че от съдържанието на оспорената заповед се
установявало, че при извършване на преценката по реда на чл.189, ал.1 от КТ за определяне
на тежестта на наказанието, работодателят е взел предвид предходни претендирани от него
нарушения, които обаче са оспорени по съдебен ред и не са влезли в сила. Освен това се
сочи, че при извършване на претендираната преценка работодателя е взел предвид и двете
нарушения, за които е изтекъл давностния срок за налагане на наказанието, съгласно
3
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ. Следователно се твърди, че в конкретния случай
преценката по реда на чл.189, ал.1 от КТ, доколкото такава има извършена, не се основава на
обективно настъпили факти, на установени безспорни данни и обстоятелства касаещи и
обосноваващи пряко и косвено обективираните в оспорената заповед дисциплинарни
нарушения, на евентуално недобросъвестното поведение на претендиралия извършител или
на други обстоятелства мотивиращи тежестта на нарушенията, поради което такава
преценка според ищцата категорично не е извършена, поради което се сочи, че оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и на това основание. Сочи се, че дисциплинарното
нарушение представлява виновно неспазване на вменени със закон, договор, длъжностна
характеристика или друг акт трудови задължение, които работодателят е длъжен да посочи в
заповедта. В настоящия случаи се твърди, че служителя категорично не е извършвал деяния
представляващи виновно неизпълнение на трудови задължения и следователно се сочи, че
не са налице претендираните от работодателя с оспорената заповед нарушения на трудовата
дисциплина. Твърди, се че в резултат на незаконното уволнение ищцата търпи имуществени
вреди, изразяващи се в невъзможност да получава доходи по трудово правоотношение,
поради оставането й без работа, поради което се сочи, че ответника дължи заплащането на
обезщетение в размер на 19 000.00 лева, представляващи сумата от шест месечни брутни
трудови възнаграждения, вземайки предвид полученото брутно трудово възнаграждение
през месец април 2024 година - месеца предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответното
дружество е връчено на 10.07.2024г. на Елена Петрова - сътрудник. Видно от материалите по
делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на
12.08.2024 г. е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като
неоснователен и недоказан, и се иска да бъде отхвърлен.
Не се оспорва, че ищцата действително е била в трудово правоотношение с ответника
по силата на Трудов договор № 68 от 22.05.2006г., като първоначално е заемала длъжността
„Заместник ръководител“ отдел в магазин Метро Благоевград, а впоследствие, с
допълнителни споразумения към трудовия договор, длъжността й е променяна като
последната длъжност, която заема ищцата е "Търговски представител" в същия магазин. Не
се оспорва, че на 31.05.2024г. на ищцата е връчена Заповед № 22 от 31.05.2024 г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Сочи се, че е невярно и необосновано
твърдението на ищцата в исковата молба, че оспорената заповед не е мотивирана, понеже не
съдържала конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Твърди се, че в цитираната заповед подробно, ясно и точно са
посочени нарушенията на трудовата дисциплина, които са мотивирали работодателят да
наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на служителката, а по - конкретно се излагат
твърдения, че в периода 28.02.2024г. - 01.03.2024г. ищцата не е изпълнявала поставените и
от работодателя задачи, да провежда телефонни обаждания до 40 клиента, които са част от
обслужваното от нея клиентско портфолио, като не е събрала пълна и точна информация за:
4
адрес, вид на бизнеса според класификацията на работодателя, големина на
магазина/бизнеса, лице за контакт и канали за комуникация (телефон и имейл), продажби,
представяне на продукти, както и допълнителна информация относно бизнеса на клиента.
Не е отразила събрана информация в базата данни на клиентите, както й е било разпоредено
с имейл от 19.02.2024г. от прекия й ръководител **** (вж. доказателство № 3) Т.е. ищцата не
е изпълнила законни нареждания на работодателя, което по смисъла на чл.187, т.7 от КТ
представлява нарушение на трудовата дисциплина. На следващо място, на 28.02.2024г. г-жа
В. е подала невярна информация към клиент на работодателя „Неделина 2020“ ЕООД, като е
уверила клиента, че поръчаните от него количества артикули са налични в магазин Метро
Благоевград, събрани са и трябва само да ги заплати и изтегли от магазина. При пристигане
на място в магазина клиентът е установил, че събраните количества артикули не отговарят
на желаните и предварително уговорените, при което е опитал да се свърже няколко пъти с г-
жа В. В., но без успех и е подал оплакване до дежурен търговски управител. В случая се
сочи, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина като с действията си е
увредила доброто име на работодателя, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина на основание чл.187, т.8, предложение второ от КТ. На следващо място се сочи,
че в периода 24.04 - 10.05.2024 г. служителката не е изготвяла ефективен седмичен план на
обажданията до клиентите, които са част от нейното портфолио и каквото е едно от
задълженията й. В обратна връзка, поискана с имейл от 06.03.24 г., в 11:58 ч. от прекия й
ръководител, служителката не е отговорила на всички поставени въпроси, касаещи
предоставен от нея седмичен отчет за периода 28.02 -01.03.2024 г. Сочи се, че на 10-ти май
2024 г. прекият ръководител на г-жа В. В. е изискала да предостави отчет за свършената
работа за периода 24.04.2024г. - 09.05.2024г., както й отчет за 10-ти май 2024г. На 13-ти май
2024г. служителката е отговорила на прекия си ръководител, чрез имейл, че справка за
активностите на ежедневна база може да бъде намерена в системата SAM (Sales and More),
поддържана от работодателя и ползвана от търговските представители в предприятието.
Сочи се, че след извършена на 14-ти май 2024г., проверка на записите, регистрирани в
цитираната система, се установявало, че в периода 22.04 - 12.05.2024г. няма никакви
въведени от служителката данни за обслужваните от нея клиенти, което показва, че
служителката е подала невярна информация към прекия си ръководител. Отделно от това се
сочи, че в представените в последствие писмени обяснения по случая, ищцата твърдяла, че
нямала достъп до тази система. С описаните бездействия се твърди, че ищцата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1,т.3 от КТ, предложение
първо, а именно : неизпълнение на възложената й работа. Сочи се още, че в периода 24.04 -
10.05.2024г. служителката не е разработвала планове за работа с клиентите, базирани на
индивидуалните им нужди и не е обсъждала такива планове с прекия си ръководител или с
ръководството на магазин Метро - Благоевград, каквото е едно от основните й задължения
съгласно длъжностната й характеристика към трудовия договор. С описаните бездействия се
твърди, че ищцата отново е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.187, ал.1, т.3 от КТ, предложение първо, а именно: неизпълнение на възложената й
работа. Твърди се, че от описаното по-горе е безспорно, че работодателят не е нарушил нито
5
едно от изискванията на чл.195 от КТ като е издал мотивирана заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, в която конкретно, точно и ясно е посочил нарушителят,
нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който това
наказание се налага, както и причините, които са го мотивирали да наложи подобно
наказание. Твърди се, че напълно необосновано от страна на ищцата е позоваването й в
исковата молба на предварителната закрила при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ.
Сочи се, че с такава закрила не се ползват работници и служители, които са укрили
заболяването си или са декларирали, че не страдат от болестите по Наредба № 5 на
министъра на здравеопазването (обн., ДВ бр.33 от 1987г.). В настоящия случай, се сочи, че
при връчване на заповедта за уволнение, работодателят е изискал от служителката
информация относно това дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5, но
служителката е отказала да предостави такава информация. Сочи се, че това обстоятелство е
видно от декларация от 31.05.2024г., която служителката е отказала да попълни, което е
констатирано от свидетелите ***** - управител на магазин Метро Благоевград и *****,
служител в отдел „Хора и култура“ в Централен Офис на Метро. Твърди се, че едва след
уволнението й, с исковата молба, предмет на настоящото дело, ищцата навежда твърдение за
наличие на болест от изброените в Наредба № 5, от която същата страда, и представя
епикриза към ИЗ № 40452/2023г., в която като придружаващо заболяване е описано
неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения.
С оглед изложеното, се твърди, че невярно и необосновано е твърдението на ищцата,
че при уволнението й работодателят е нарушил изискванията, предвидени в чл.333 от КТ.
Напротив, сочи се, че работодателят е изпълнил добросъвестно задължението си,
предвидено в чл.1, ал.2 от Наредба №5, а именно да събере предварителна информация от
работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 на
същата разпоредба и по никакъв начин не е нарушил разпоредбата на чл.333 КТ. Сочи се, че
е абсолютно невярно твърдението на ищцата, че преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят не е спазил изискването на разпоредбата на чл.193 от КТ като не е
изискал и събрал писмени или устни обяснения за всички посочени в заповедта за
уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че на 26.04.2024г. и на
14.05.2024г., т.е. преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е връчил на
г-жа В. покана № 34/26.04.2024г. и покана № 36/14.05.2024г. за представяне на обяснения за
извършени дисциплинарни нарушения, в които е изискал служителката да представи
обяснения именно за дисциплинарните нарушения, предмет на заповедта за уволнение. В
отговор и на двете покани за обяснения от работодателя се сочи, че г-жа В. е представила
писмени обяснения, а въпросното обстоятелство е подробно описано и в обжалваната
заповед. Сочи се, че необосновано е твърдението на ищцата, че при налагане на
дисциплинарното наказание не са спазени императивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл.194 КТ, по отношение на извършените нарушения в периода от
28.02.2024 г. до 01.03.2024 г., открито от работодателя на 06.03.2024г. и нарушението на
трудовата дисциплина от 28.02.2024г., открито на същата дата. Твърди се, че считано от
08.03.2024г. до 06.04.2024г. г-жа В. В. е била в отпуск по болест, видно от болничен лист №
6
Е20240184572/11.03.2024г., издаден от МЦ-1 - Благоевград ЕООД, и от 07.04.2024г. до
20.04.2024г. г-жа В. отново е била в отпуск по болест, видно от болничен лист №
Е20240184644/08.04.2024г., издаден от МЦ-1-Благоевград ЕООД. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл.194, ал. 3 КТ, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание -
двумесечния срок от откриване на нарушението и едногодишния от извършването му - не
текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, какъвто е
настоящия случай. След приспадането на срока, в който ищцата е била в законоустановен
отпуск, а именно 44 дни, се сочи, че дисциплинарното наказание е наложено в установените
от разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ срокове. Сочи се още, че неоснователно и недоказано е
твърдението на ищцата, че, в нарушение на чл.189, ал.1 КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на служителя. Сочи се, че
ищцата аргументира това свое твърдение с факта, че при определяне на наказанието
работодателят е взел предвид предходни претендирани нарушения, които са оспорени по
съдебен ред и не са влезли в сила. Т.е. преценката на работодателя по реда на чл. 189, ал. 1
КТ се сочи, че не се основава на обективно настъпили факти и безспорни данни и
обстоятелства. Счита се, че този извод е неправилен. Твърди се, че на 16.02.2024г. на ищцата
е била връчена Заповед № 32 от 12.02.2024 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“ за това, че служителката не извършва поставената й задача от прекия
й ръководител в срок, а именно : изготвяне на график за посещение на клиенти от
повереното й портфолио. Сочи се, че със Заповед № 12 от 07.03.2024 г., на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за това, че
служителката не е изпълнила възложената й от прекия ръководител задача да събере
информация за 200 клиента от обслужваното от нея клиентско портфолио. Не се оспорва, че
тези две заповеди са оспорени от ищцата по съдебен ред - впрочем, обстоятелство, което е
посочено и в заповедта за уволнение на ищцата, предмет на настоящия спор. Фактът на
оспорването на тези заповеди обаче, дори и евентуалната им отмяна от съда, се сочи, че не
означава, че фактите и обстоятелствата, на които те се основават, не са настъпили, т.к.
същите биха могли да бъдат отменени на съвсем други основания, напр. нарушение на
процедурите за налагане на дисциплинарно наказание и прочие. Нещо повече, се твърди, че
ищцата не е извършвала поставените й задачи и в други случай, а не само тези във връзка с
наложените дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“.
Относно твърдението, че при извършване на преценката за определяне на тежестта на
наказанието се твърди, че работодателят е взел предвид две нарушения, за които е изтекъл
давностния срок за налагане на наказанието, считаме, че същото е абсолютно необосновано.
Сочи се, че е невярно твърдението на ищцата, че в настоящия случай тя не е извършила
деяния, представляващи виновно неизпълнение на трудови задължения и следователно не е
налице претендираното от работодателя с оспорената заповед нарушение на трудовата
дисциплина. Сочи се, че в заповедта за уволнение работодателят точно, ясно и подробно е
посочил, нарушенията на трудовата дисциплина, които са го мотивирали да наложи най-
7
тежкото дисциплинарно наказание, фактическата обстановка във връзка с всяко едно от
нарушенията и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. Фактите и
обстоятелствата относно извършените нарушения на трудовата дисциплина се сочи, че се
доказват от конкретни доказателства, цитирани в процесната заповед и приложени към
настоящия отговор, а именно: кореспонденция с прекия ръководител на ищцата; справка на
записите от специализирано приложение за поддръжка на портфолиа, клиентски данни,
потенциал, оферти и други или т.нар. система SAM на Метро; длъжностна характеристика
към трудовия договор на ищцата, поканите за предоставяне на обяснения за извършени
дисциплинарни нарушения и отговорите от ищцата на тези покани.
С оглед на гореизложеното, се твърди, че предявените искове са изцяло неоснователни
и недоказани и се иска да бъдат отхвърлени предявените на основание чл.344 и чл.225 от КТ
обективно съединени искове от В. Г. В. срещу „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД.
Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК, настоящото производство е разгледано
по реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и
другите искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са относими,
необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл. 146 от ГПК, е
направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им е разяснил
другите способи за доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована, явява се на една част
от проведените съдебни заседания и се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител - адв. *****. Поддържа предявения иск, ангажира доказателства-писмени и
гласни такива. По същество изразява становище за основателност и доказаност на
предявения иск, като се иска да бъде уважен. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендират се и сторените по делото разноски, като е представен и списък по чл.
80 от ГПК.
Ответната страна, редово призована, се представлява от упълномощен процесуален
представител - адвокат Н., който поддържа подадения отговор, ангажира писмени и гласни
доказателства. В последното по делото съдебно заседание пледира за оставяне без уважение
на предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено цялото лично трудово досие на ищцата В. /от 213л. до л. 428 от
делото/.
Не е спорно между страните, и се установява от приетия като доказателство по делото
трудов договор № 68 от 22.05.2006 година, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответното дружество, като е била назначена на работа в ответното дружество на длъжността
„Заместник ръководител отдел“ в магазин Метро Благоевград, както и, че в последствие с
8
Допълнителни споразумения, приложени към ЛТД прието като доказателство по делото,
длъжността на ищцата е променяна като последната длъжност, която е заемала е "търговски
представител“ в същия магазин, а именно с Допълнително споразумение № 101 към трудов
договор № 52/04.03.2013 година, считано от 01.04.2022 година.
Към ЛТД, както и към делото са приложени болнични листа, от които се установява, че
ищцата е била продължителен болничен, както следва :
От представения болничен лист от дата 30.11.2023 година става ясно, че на името на
ищцата В. е издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода от
25.10.2023 година до 30.11.2023 година; От представения болничен лист от дата 04.12.2023
година става ясно, че на името на ищцата В. е издаден болничен лист за временна
неработоспособност за периода от 01.12.2023 година до 30.12.2023 година; От
представения болничен лист от дата 03.01.2024 година става ясно, че на името на ищцата В.
е издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода от 31.12.2023 година
до 29.01.2024 година; Видно от болничен лист от дата 02.02.2024 година ищцата В. е била
във временна неработоспособност за периода от 02.02.2024 година до 15.02.2024 година;
Видно от болничен лист от дата 11.03.2024 година ищцата В. е била във временна
неработоспособност за периода от 08.03.2024 година до 06.04.2024 година; Видно от
болничен лист от дата 08.04.2024 година ищцата В. е била във временна неработоспособност
за периода от 07.04.2024 година до 20.04.2024 година.
Към исковата молба е представена епикриза към ИЗ № 40452/2023 година на В. Г. В., с
отразена дата на постъпване 25.10.2023 година и дата на изписване 31.10.2023 година, с
диагноза друга първична коксартроза в дясно и придружаващи заболявания –
неинсулиновозависим захарен диабет, както и е представена лична амбулаторна карта на В.
/л. 189-191/.
Към ЛТД са приложени жалби от Метро Кеш Енд Кери България ЕООД адресирана до
РЗИ - Благоевград и Териториална Експертна лекарска комисия относно издадените на В.
болнични листа, като по делото са представени експертни решения от дата 05.06.2024
година, с които се признават издадените болнични листа на В.. Към ЛТД е приложена и
длъжностна характеристика на ищцата за длъжността Търговски представител, която е пряко
подчинена на Ръководител отдел „Работа с клиенти“ с отразена област на отговорност -
Развива продажбите на зачисленото му портфолио от клиенти; познава търговските обекти и
конкуренцията в територията, за която отговаря и отразени основни задължения и
отговорности, както следва : Развива продажбите на всеки клиент от повереното му/й
портфолио; В случай, че търговският представител има един или повече ключови клиенти в
портфолиото си, към останалите ангажименти се добавя и координацията с Мениджър
ключови клиенти в Обслужващ офис по отношение на всички търговски и организационни
аспекти по работата с ключови клиенти; Изготвя и актуализира оферти. Представя ги пред
клиентите със съответната аргументация и след адекватна подготовка; Събира изчерпателна
информация за нуждите на клиента по време на обаждането или посещението; Изготвя и
актуализира на форми за поръчка за клиентите по Доставки; Проследява поетите
9
ангажименти - осъществени сделки с клиенти, удовлетвореност на клиентите, алтернативни
възможности и т.н.; Приема поръчки, сключва сделки, договаря ангажименти и търси
бъдещи възможности; Информира екипа на магазина/доставки за споразуменията с
клиентите; Проследява отворените въпроси, които не са получили отговор/решение по време
на разговора; Създава ефективен седмичен план на обажданията и/или посещенията;
Уговаря срещи с клиенти в магазина или в техните обекти и осъществява тези срещи;
Определя месечен план за действие за клиентите от портфолиото си; Актуализира
необходимата информация за магазина, (асортимент, търговски планове и т.н), чрез
посещения в магазина и срещи с Ръководители отдели и Търговски управители; Определя
цели и план за действие на базата на потенциала на съответния клиент; Подава към
ръководителя си информация за тенденциите при клиентите си и ситуацията на
конкурентите ни; Събира информация за цени на определени продукти от пазара в
съответствие с ценовата стратегия на компанията; Системна обработка на настройките на
поверените му/й клиенти (съществуващи и нови); Водене на комуникация с търговски отдел,
снабдяване и мениджмънт на магазина; Изготвяне на справки; Изрядно и редовно попълва
ангажиментите си в САМ - специализирано приложение за поддръжка на портфолиа,
клиентски данни, потенциал, оферти и други; Активно убеждава клиентите си в
предимствата от използване на онлайн платформа за подаване на поръчки МШОП; Развива
отношения с клиентите чрез консултации, осигуряване на мостри от продукти, координация
с други функции в компанията; Редовно общува с клиентите по различни електронни
канали; Проследява развитието на продажбите и редовно се информира за основни KPIs
(ключови показатели) на представянето на клиентите си чрез стандартни статистически
инструменти; Спазване правилата за безопасни и здравословни условия на труд; Спазване
процедурите и правилата за работа на Компанията; Активно подпомага, взима участие и
изпълнява други задачи и проекти, възложени му от прекия ръководител; Служителят се
задължава да пази служебната тайна, станала му известна по повод и във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения.
Към ЛТД е приложена длъжностна характеристика на ищцата с дата 29.04.2024 г. за
длъжността Търговски представител, която е пряко подчинена на Мениджър търговски екип,
Мениджър Регион, в която подробно са посочени целта на длъжността, функционалните
компетенции, в които се включва планиране и организиране; ориентация към резултати и
растеж; изграждане на взаимоотношения, базирани на доверие; водене на преговори;
предприемчивост и ориентация към клиента; способност за учене; отразени функционални
знания: задълбочено познаване на клиента; задълбочено разбиране на бизнеса и познаване
на инструментите; стойностно предположение, което Метро дава на клиентите и
задълбочено познаване на процеса на продажба на Метро.
Видно от ЛТД е, че на ищцата е била връчена Заповед № 32 от 12.02.2024 година, с
която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като заповедта е връчена на
Виолелта В. на 16.02.2024 година, като във връзка с издадената заповед с Покана изх. № 2 от
01.02.2024 година са изискани писмени обяснения, както и с Покана изх. № 20 от
10
28.02.2024 година адресирана до В. Г. В. отново на същата са изискани писмени обяснения
за извършени дисциплинарни нарушения, като със Заповед № 12 от 07.03.2024 година й е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Видно от
приложената към ЛТД Покана изх. № 34 от 26.04.2024 година адресирана до В. Г. В. за
представяне на обяснения за извършени дисциплинарни нарушения, се установява, че
управителя на магазин МЕТРО е поискал от В. в тридневен срок от датата на получаване на
поканата да даде обяснения, като й е указано, че не представянето на обяснения в посочения
срок ще бъде считано за отказ да се дадат такива и не е основание за прекратяване на
процедурата по евентуално налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на
трудовата дисциплина. В поканата е посочена дата на откриване на нарушенията –
06.03.2024 година и 07.03.2024 година, открито от **** – ръководител отдел Работа с клиент
и ***** – търговски управител, документирано с изпратен имейл до Бизнес партньор „Хора
и култура“ на 06.03.2024 година и на 07.03.2024 година, с дата на извършване на
нарушението - периода 28.02.2024г. - 01.03.2024 година, извършено от В. В. - търговски
представител. В поканата е описано следното нарушение: „В периода 28.02.2024 година до
01.03.2024 година е трябвало да провеждате обаждане до 40 клиента, които са част от
обслужваното от Вас клиентско портфолио - Non_Cared_TDR_20. При първо позвъняване
целта е да се събере информация за: адрес, вид на бизнеса според класификацията на
МЕТРО, големина на магазина/бизнеса, лице за контакт и канали за комуникация /телефон и
имейл/. При последващи обаждания, целта е продажба, представяне на продукти и събиране
на допълнителна информация относно бизнеса на клиента. Комуникацията с клиентите
трябва да става на база предварително изготвен седмичен план – в табличен вид, където да
се регистрира: всяко обаждане, до кой клиент е, каква е събраната информация, какво е
предложено на клиента, следващи стъпки за обаждания. В изпратения на 05.03.2024 година
в 16:56 часа от Вас седмичен отчет, отразяващ работата Ви в периода 28.02.2024г. -
01.03.2024 година се вижда ясно, че при 196 клиента не става ясно какво е договорено, за
каква сума са преговорите и кога е следващото позвъняване на клиента; при 35 клиента не
става ясно защо има дата на позвъняване, без реално позвъняване, както е отбелязано от
Вас; при 30 клиента, няма никаква попълнена информация от ваша страна, както резултат от
обаждането до клиента. Отделно от това на 28.02.2024 година е постъпило оплакване от
клиента „Неделина 2020“ ЕООД с кл. № 702778, който споделя, че е бил подведен от Вас, в
качеството Ви на търговски представител. Информирала сте клиента, че поръчаните от него
артикули и количества са налични в магазин Метро Благоевград, събрани са и трябва само да
ги заплати и изтегли от магазина. При пристигане на място в магазина клиентът установява,
че събраните артикули: „Омекотител Ленор 1,2 л“, „Омекотител Ленор 1,625 л и Омекотител
Ленор 5 л. не отговаря на желаните и предварително уговорените с Вас количества. Опитал
се да се свърже няколко пъти с Вас, но не е успявал, понеже не сте вдигала телефона си.
Клиентът адресира оплакването си към дежурен търговски представител – *****“. В тази
насока са изискани писмени обяснения от В., която на 26.04.2024 година е депозирала
писмени обяснения.
Видно от приложената към ЛТД Покана изх. № 36 от 14.05.2024 година адресирана до
11
В. Г. В. за представяне на обяснения за извършени дисциплинарни нарушения, е, че
управителя на магазин МЕТРО е поискал от В. в тридневен срок от датата на получаване на
поканата да даде обяснения, като й е указано, че не представянето на обяснения в посочения
срок ще бъде считано за отказ да се дадат такива и не е основание за прекратяване на
процедурата по евентуално налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на
трудовата дисциплина. В поканата е посочена дата на откриване на нарушенията –
10.05.2024 година, открито от **** – ръководител отдел Работа с клиент, документирано с
изпратен имейл до Бизнес партньор „Хора и култура“ на 13.05.2024 година, с дата на
извършване на нарушението - периода 24.04.2024г.- 10.05.2024 година, извършено от В. В. -
търговски представител. В поканата е описано следното нарушение: „С имейл от 10.05.2024
година, прекият Ви ръководител **** е изискала от Вас да предоставите в срок до 12 часа на
13 май 2024 година отчет за свършената работа за периода от 24.04.2024г. - 09.05.2024
година и до 15 часа на същия ден, отчет за 10 май 2024 година. На 13 май 2024 година в
11:53 часа сте отговорила на прекия си ръководител, чрез имейл, че справка за активностите
на ежедневна база може да бъде намерена в системата SAM. В тази връзка на 14 май 2024
година е извършена проверка на записите, регистрирани в цитираната от Вас система SAM.
Справката показва, че в периода 22.04.2024г. -12.05.2024 година няма никакви въведени
данни за обслужваните от Вас клиенти, които да са регистрирани през Вашия акаунт“. В тази
насока са изискани писмени обяснения от В., която на 14.05.2024 година е депозирала
писмени обяснения.
По делото е представена Декларация от дата 31.05.2024 година, с която В. В. да
декларира дали е трудоустроена от заболяване, посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 година
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 КТ и закрилата по чл.333 КТ, но същата не е подписана от В., оформена е с отказ,
което обстоятелство е удостоверено с подпис на двама свидетели – *****.
По делото от страна на ответника е представена и цялата имейл кореспонденция между
страните /л. 31-152/.
Не се оспорва от страните, че на 31.05.2024 година на ищцата е била връчена Заповед
№ 22 от 31.05.2024 година, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Видно от приложената по делото заповед, е, че същата е наложена на основание чл.188, т. 3
от КТ, поради извършено сериозни нарушения на трудовата дисциплина от В. по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ; други тежки нарушения на трудовата дисциплина, във връзка с чл.187,
ал.1, т. 3, предложен първо - неизпълнение на възложената работа и чл.187, ал.1, т.7 -
неизпълнение на законни нареждания на работодателя; чл.187, ал.1, т.10 - неизпълнение на
други трудови задължена предвидени в длъжностната характеристика на служителката, а
именно: „Разработва план работа с клиента, базиран на индивидуалните му нужди и
постигане на общите бизнес цел“, както и чл.187, ал. 1, т. 8, предложение второ - уронване
на доброто име на предприятието. Посочено е в заповедта, че във връзка с издаването на
настоящата Заповед е била извършена вътрешна проверка, спазени са законовите изисквания
(чл. 193, ал.1 от Кодекса на труда), служителката да бъде изслушана или да бъдат приети
12
писмените й обяснения при извършване на нарушение трудовата дисциплина, както и да
бъдат събрани и оценени посочените доказателства по налагане на дисциплинарно
наказание. Работодателят е изискал от г-жа В. Г. В. обяснения за извършените от нея
дисциплинарни нарушения. Служителката предоставила бланкетни писмени обяснения, в
които за част от нарушенията отрича да са извършени, а за друга част твърди, че не е
свършила определени задачи, т.к. това е нещо но и никой от колегите й не го върши.
Отделно от това обясненията й противоречат с собствените й твърдения, като напр. веднъж
твърди, че е въвела информация в системата работодателя SAM, а в последващи обяснения
за извършени дисциплинарни нарушен твърди, че няма достъп до тази система.
Работодателят констатира, че събраните писмени обяснения противоречат на фактическата
обстановка и доказателствата по случаите извършени нарушения на трудовата дисциплина.
Като фактическа обстановка в заповедта е отразено, че в периода 28.02.2024г. -
01.03.2024г. В. Г. В. не е изпълнява поставените и от работодателя задачи, а именно да
провежда телефонни обаждания до клиента, които са част от обслужваното от нея клиентско
портфолио, като не е събрала пълна и точна информация за: адрес, вид на бизнеса според
класификацията на работодател, големина на магазина/бизнеса, лице за контакт и канали за
комуникация (телефон, имейл, продажби, представяне на продукти, както и допълнителна
информация относно бизнеса на клиента. Не е отразила събрана информация в базата данни
на клиентите.
На 28.02.2024г. е подала невярна информация към клиент на работодателя „Недели
2020“ ЕООД с клиентски номер 702778, като е уверила клиента, че поръчаните от н
количества артикули са налични в магазин Метро Благоевград, събрани са и трябва само да
заплати й изтегли от магазина. При пристигане на място в магазина клиентът е установил,
събраните артикули количества не отговарят на желаните и предварително уговорените, по
което е опитал да се свърже няколко пъти с г-жа В. В., но без успех и е под оплакване до
дежурен търговски управител.
В периода 24.04.24г. - 10.05.2024г. служителката не е изготвяла ефективен седмичен
план обажданията до клиентите, които са част от нейното портфолио и каквото е едно
задълженията й.
В обратна връзка, поискана с имейл от 06.03.24 г., в 11:58 ч. от прекия й ръководител
служителката не е отговорили на всички поставени въпроси, касаещи предоставен от г
седмичен отчет за периода 28.02.24. - 01.03.2024 г.
На 10-ти май 2024г. прекият ръководител на г-жа В. В. е изискала предостави отчет за
свършената работа за периода 24.04.2024г. - 09.05.2024г., както й отчет 10-ти май 2024г. На
13-ти май 2024г. служителката е отговорила на прекия си ръководител чрез имейл, че
справка за активностите на ежедневна база може да бъде намерена системата SAM (Sales and
More), поддържана от работодателя и ползвана от търговски представители в
предприятието. След извършена на 14-ти май 2024г. проверка на записи регистрирани в
цитираната система се установява,че в периода 22.04 - 12.05.2024г. няма, никакви въведени
данни за обслужваните от служителката клиенти, което показва, служителката е подала
13
невярна информация към прекия си ръководител. Отделно от това представените в
последствие писмени обяснения по случая, същата твърди, че няма дост до тази система.
В периода 24.04.24г. - 10.05.2024г. служителката не е разработвала планове за работа
клиентите, базирани на индивидуалните им нужди и не е обсъждала такива планове с прекия
си ръководител или с ръководството на магазин Метро - Благоевград, каквото е едно
основните й задължения съгласно длъжностната й характеристика.
Мотиви за налагане на наказанието са следните :
Нарушенията на служителката се изразяват в грубо неизпълнение на разпореждане на
работодателя и вменените й задължения; уронване на доброто име на работодателя, чрез
подвеждаме на негов клиент с невярна информация, с оглед на което преценката на
работодателят е, че служителката е извършила сериозни нарушения на трудова дисциплина,
което обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. При
налагане на наказанието работодателят отчита и факта, че служителката по някакъв начин
не желае да подобри начина си на работа, нещо повече подобни нарушения на трудовата
дисциплина не са извършени от нея за първи път. Така например на служителката вече са
налагани две дисциплинарни наказания – забележка /Заповед № 32/12.02.2024 година/ и
Предупреждение за уволнение /Заповед № 12/07.03.2024 година/, макар, че заповедите, с
които тези наказания са наложени, са обжалвани от служителката и не са влезли в сила като
към момента на издаване на настоящата заповед, фактическата обстановка показва
наличието системност в извършването на нарушения на трудовата дисциплина от г-жа В.
Васева. Предвид изложеното и на основание чл. 188, точка 3 от Кодекса на труда, поради
извършено сериозно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ
- други тежки нарушения на трудовата дисциплина, във връзка с чл.187, ал.1, т. 3,
предложение първо - неизпълнение на възложената работа и чл.187, ал.1, т. 7 - неизпълнение
на законните нареждания на работодателя; чл.187, ал.1, т.10 - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика служителката, а именно :
„Разработва план за работа с клиента, базиран на индивидуалните му нужди и постигане на
общите бизнес цели", както и чл.187, ал.1, т. 8 , предложен второ - уронване на доброто име
на предприятието, и при спазени изискванията на чл. 191, чл. 192, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл.
195 от Кодекса на труда, на г-жа В. Г. В. е наложено дисциплинарно наказание - Уволнение,
считано от 31.05.2024 година и е прекратено на основание чл.330, ал.2, т. 6 от Кодекса на
труда, трудовия договор на служителя с „Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, като е
постановено на служителя да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от
Кодекса труда - за неизползван платен годишен отпуск, както следва : - 6 /шест/ работни дни
за 2024 на основание чл.155, ал.4 от КТ. Заповедта е връчена на В. В. при условията на
отказ на 31.05.2024 година, което обстоятелство е удостоверено с подпис на двама свидетели
– ****.
От представената служебна бележка изх. № 60/07.10.2024 година /л. 206/, става ясно, че
служителката В. В. е получила месечно възнаграждение за месец април 2024 година, както
следва : брутна сума 623,58 лева, ДОД и лични осигуровки - 139,70 лева и чиста сума за
14
получаване 483,88 лева. Сумата на възнаграждението не е пълна, тъй като служителката е
била в законоустановен отпуск поради заболяване. Последното брутно трудово
възнаграждение в пълен размер, получено от служителката, на база на която може да бъде
изчислено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е за месец октомври 2023 година в размер на
1942,74 лева.
По делото е представено копие от трудова книжка на ищцата.
По делото в качеството на свидетели на страните са разпитани ****.
От разпита на свидетелката **** се установява, че познава В. В. от 2007 година, когато
започнала работа в „Метро“, като **** вече работела там, като работили заедно до март
месец 2024 година защото тогава напуснала ****. Споделя, че тя също била търговски
представител, като нейната работа била свързана с чуждестранни клиенти, докато В.
работила само с български клиенти. Работата им била да посещават клиентите, да им правят
оферти, да сключват сделки с тях и да проследяват изпълнението на сделките. Сочи, че в
края на октомври миналата година В. направила операция за смяна на става, което изисквало
доста по-дълго време за възстановяване. Споделя, че е носела болничните листа на В. в
Метро, защото имала възможност да отиде да ги вземе, тъй като В. била с патерици и не
можела да напуска дома си. Категорична е, че първият болничен лист отнесла заедно с
епикризата, а след това продълженията на болничните също ги носела. Споделя, че
епикризата е от болницата, в която е направена операцията – София „Медина мед“, но не е
сигурна за болницата. Заявява, че три болнични е занесла в Метро на В., а последният
мисли, че го е занесла сама. Болничните и епикризата споделя, че ги е предоставила на
служителката, която изпълнява функцията секретар, човешки ресурси - ****. Споделя, че по
отношение на задачата да прозвънява на 40 клиента дневно, тази конкретна задача била
поставена само на нея, като й бил предоставен един списък, в който имало само
наименованието на фирма и същата следва да установи контакт с фирмите, като запише в
този списък конкретна информация. Сочи, че в системата в „Метро“ за клиентите има
телефонни номера или имейл, когато клиентът разреши и ги посочи, но голяма част от
клиентите не предоставяли личната си информация, поради което ако няма телефон за
контакт в системата на Метро В. е търсила информация в интернет, Агенция по
вписванията. Споделя, че в периода 28.02.2024 година - 01.03.2024 година, тъй като
работели в един офис, при проведените контакти от страна на В. с фирмите по списък
свидетелката чувала, че от 40 фирми поне половината от тях били недействителни или
невалидни, или никой не отговарял на тези телефони. На част от тези, на които някой
отговаряли се установявало, че бизнесът не работи, или че някой друг ползва телефона, т.е.
той не е актуален за фирмата, или в много малък процент - 2-3% вдигал правилният човек,
който питал защо му се обаждат след като е казал, че не желае да го притесняват по
телефона, при интерес ще дойде на място. Свидетелката споделя, че е запозната и със случая
с „Неделина 2020“, при който човекът от „Неделина 2020“ дошъл в офиса и търсел В.,
защото бил изпратен от неин клиент, от нейното портфолио. Искал да закупи „Ленор“ в по-
големи количества, като свидетелката посочва, че в такива случаи се правило поръчка от
15
ръководителя на отдела. В. се обадила на ръководителя на отдела и поръчала количествата,
които искал клиента. Споделя, че клиентът си бил взел това, което било дошло и след това
бил поръчал наново да му се събере това, което е налично в магазина, защото не винаги,
когато се прави поръчка на стока, поръчката се изпълнява на 100% - може да дойде по-малко
или нещо друго да дойде. В този случай проблемът бил, че клиентът искал да вземе по-
големи количества налични в магазина, но такива не е имало след първата покупка. Сочи
още, че „Неделина 2020“ не е бил клиент от портфолиото на В., той просто е дошъл по
препоръка на неин клиент. Споделя, че има система разработена, която е наложена 2023
година, в която се отразяват всекидневните посещения на клиенти и какво е предложено на
клиента, дали е сключена сделка или не, което се прави в система, която е електронна, като
тази система се попълва всеки ден. Няма случаи, когато да се отчита свършената работа на
следващия ден, защото се отчита часа. Споделя, че това може да се направи и от вкъщи, но е
желателно да бъде в рамките на деня. Не може на другия ден да попълваш за предния ден,
системата не позволява. Това е системата SАМ. Докато е била на работа, освен на В. не знае
на някой друг от търговските представители да му е възложено разработване на такъв план.
Само на В. бил възложен, което според свидетелката било целенасочено, защото искали да
махнат В., защото на нейно място трябвало да се назначи друг човек, който след като
махнали В. работел 2-3 месеца, след което си тръгнал сам. Свидетелката споделя, че предала
болничен с епикриза на ****, секретар, която изпълнява и длъжността човешки ресурси.
По делото в качеството на свидетел е разпитан ****, който споделя, че работи в
магазин „Метро Кеш енд Кери България“ - Благоевград от октомври 2022 година, на
длъжност „Мениджър регион“, като споделя, че познава В. В., тъй като същата му била
подчинена в екипа, като същата била на позиция търговски представител, работела в екипа
от търговски представители. Споделя, че две са мили нещата, които довели до налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на В. В.. Едното било, че тя не изпълнявала
задачите, които и били поставени от прекия й ръководител - ****. Споделя, че В. В. имала
портфолио от клиенти, на които трябвало да се прозвъняват на ежеседмична база, да се
връща обратно информация към ръководителя на отдела за това какво се е случило при
разговорите с клиенти. И второто, е, че оронване престижа на фирмата, тъй като клиент, на
който била подадена информация, че стоката, която той е заявил е събрана и подготвена в
магазина и очаква той да дойде и да си я получи. Като пристигнал на място клиентът
установил, че стоката не е събрана и бил реагирал доста остро към хората от неговия екип,
които към момента били на работа. Заявил, че се чувства подведен, защото е получил
информация от В., че само трябва да дойде и да натовари стоката. Споделя, че когато дошъл
стоката е била събрана частично, но не според неговата заявка и не е могъл да изтегли
стоката така, както я е заплатил спрямо тяхната проформа фактура. Сочи, че когато един
търговски представител получи потвърждение за поръчка, той свежда тази поръчка до
знанието на хората в магазина - ръководителя на отдела, който има информация, че има
такава стока, заплатена е и клиентът трябва да дойде. Споделя, че В. не е подала
информация към колегите от отдела, че тази поръчка е платена, че клиентът ще дойде да си я
вземе и че е поела ангажимент, че стоката е събрана. Колегите й не са знаели, че тази стока
16
трябва да се събере. Сочи, че когато е връчена заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание били трима души – свидетел ****, адвокат Д. Н. и колежката от София - ****,
която е на длъжност „Бизнес партньор“ в отдел „Хора и култура“ и при връчването на
заповедта била поискана информация от В. В. дали се ползва със закрила от КТ срещу
уволнение, дали страда от болест предвидена в Наредба № 5 и отговорът бил отрицателен.
Връчили и декларация, която всеки един служител подписва в такива случаи, но ищцата
отказала да я подпише, което го документирали с подписи. Споделя, че не знае преди
уволнението ищцата да е представяла епикриза за заболяване. Споделя още, че съвместно с
колегите от София, преценили, че заболяването й ще затрудни да посещава активно клиенти
на място, поради което било създадено портфолио от 200 и няколко клиента, на които тя да
прозвънява на място от магазина, т.е. да не се налага да посещава клиенти, а да прави тези
прозвънявания на място в магазина към клиенти, с които до сега не е работено, като В. е
трябвало да прозвънява на 40 клиента за седмица и в края на седмицата следвало да върне
обратно информация с прозвънените клиенти и с това, което е коментирано. По отношение
на имейлните споделя, че е получил същите, запознат е със съдържанието на списъците. По
отношение на клиентите свидетелят също обяснява процедурата по снабдяване с
информацията, а именно да направи контакт по телефона с клиента, за да получи
информация за вида бизнес, за начина по който се развива и дали има интерес да пазарува от
„Метро“, като в края на седмицата - в петък, трябва да се връща обратно тази информация за
клиентите, които са прозвънявани. Споделя, че за пет дни й били дадени 40 фирми само с
БУЛСТАТ, търговският представител трябва да намери контакти, да се свърже и да проведе
разговор. Споделя, че според него тази работа е била постижима от В.. По отношение на
„Неделина 2020“ споделя, че не било събрано цялото количество от поръчания продукт и за
това клиентът бил недоволен. Споделя, че не е било доставено количеството, защото тези,
които отговаряли за подготовката на продукта не са знаели, че е поет ангажимент в точно
определен час, че клиентът ще дойде и очаква да си получи стоката готова подготвена.
Споделя, че клиентът е дошъл в магазина с уверението, че стоката му е събрана за определен
час, като хората в магазина не са знаели за този поет ангажимент. По отношение на
частичната заявка споделя, че същата е подготвена на добра воля, т.е. частичното защото
така или иначе клиентът щял да го вземе.
По делото в качеството на свидетел е разпитан ****, който работи като ръководител
отдел на търговския екип в централния офис. Споделя, че познава госпожа В. само като
име, разменяли са си няколко имейла, като неговата функция не е такава да контактува пряко
с търговските управители, а по-скоро с ръководителите на екипи. Споделя, че тя е една от
всичките, които са наблюдавали във връзка с един нов проект, за който писал имейл, който се
изразявал във въвеждане на Телеселс - продажби извършвани по телефона, или подпомагане
на търговските представители по телефон. Споделя, че този проект го тествали, като
преценил и избрал нея да участва в теста. Спрял се на нея, защото разбрал, че тя трудно
може да ходи на място по клиенти. Споделя, че системата SAM е продажби или основната
система, по която работят търговците, начин, по който всеки един търговец трябва да си
17
планират седмичната работа, като предоставянето на информация в тази система е
задължително за всички. Посочва, че с тази нововъведена система искали да проверят как
това работи с български клиенти, защото нямали опит в България. Споделя, че за случая с
„Неделина 2020“ е чувал, но не знае подробности. Посочва, че в периода 24.04.2024 година
до 10.05.2024 година знае, че В. не е изготвила ефективен седмичен план за обажданията до
клиентите, да си планира 40 от тези 200 клиента. Посочва, че задачата и била изключително
лесна - избира си първите 40 клиента, защото те всичките са еднакви и ги слага в системата,
което отнема 5 минути. Посочва че, в седмичния план не се посочват телефони на клиенти, а
ден по ден се посочва при кой клиенти ще се отиде и каква е целта на посещението. Сочи, че
програмата не е тестова, тя си е за всички и в тази програма тя трябва да си въведе 40
клиента, на които ще се обади в понеделник, или ще ги провери, 40 във вторник, 40 в сряда,
40 в четвъртък и 40 в петък. Не е нужно да въвежда телефони. Сочи още, че от разпечатката
в SAM е видно, че няма резултати от нея, което според него означава, че тя не е работила. За
целия период от 28.02. до нейното уволнение седмичният план трябва да се прави всяка
седмица и това е от стартирането на този проект или от стартирането и на нейната работа.
Седмичният план се прави от всеки един от търговските представители без значение дали
работи по този проект или се работи с нормалните клиенти.
От разпита на свидетеля **** се установява, че работи като търговски управител и
познава ищцата, която не е негова подчинена. Сочи, че на 28.02.2024 година му се обадили,
че има оплакване от клиент, че стоката не му е подготвена. Отишъл на място, говорил с
клиента, като същият бил много афектиран, че госпожа В. му е обещала, че ще бъде
подготвена стоката. Споделя, че липсвали два артикула от обещаните на клиента, които
имали в магазина налични. Сочи, че за този случай изпратил официален имейл на 06.03.2024
година до господин ****. Посочва, че нарушението от страна на В. В. било, че госпожа В. е
потвърдила на клиента, че исканата от него стока ще бъде подготвена, цялата, а те нямали
официална информация какво ще взима клиента, кога ще го взима, в кой ден и в колко часа
ще го взима. Нямало официална информация за тези обстоятелства. Сочи, че когато дойде
клиентът и поръча на търговския представител, търговският представител трябва да напише
имейл към отдела - към него и ръководителя на отдела, че еди-кой си клиент, в еди-кой си
ден ще дойде да вземе стоката. Посочва се, че такъв имейл не е бил написан от г-жа В..
Споделя още, че нямало официален имейл, но устно е имало разговор между ръководителят
на отдела и госпожа В., поради което в този случай част от поръчката обаче е била готова.
От този разговор не знаело какво е поръчала госпожа В. и за кога. Според него излиза, че В.
е направила поръчка, не за всички артикули, а само за част, но е казала на клиента, че ще
бъдат подготвени всички. Лицето, което отговаря за поръчката му казал, че В. му е предала
информация за поръчка само за част от поръчката, а не за всички.
По делото в качеството на свидетел е разпитана свидетелката ****, която работи в
„Метро Кеш енд Кери България“ като Ръководител „Администрация“ в магазин „Метро“-
Благоевград. Споделя, че познава ищцата В. В.. Знае, че В. е била в болничен отпуск.
Споделя, че Епикриза и Решение на ТЕЛК никой не й е представял за нея - нито тя лично,
18
нито някой друг, единствено Болнични листа са й представяни за нея. Споделя още, че
работи с болнични листа; различни вътрешни бланки за отсъствие и присъствие в магазина;
молби за отпуск; писмени обяснения. За В. В. не може да посочи като брой колко точно
болнични листа и били представени, но бил повече от един, като същата отсъствала от края
на октомври месец 2023 г., тогава имали ревизия и тя не е била на работа, до към края на
2023г. имала болнични листа, както и от 2024 г. също имала болнични листа. Споделя, че
болничните листа не ги носела В. В., а ****, както и един от болничните и бил представен
от Симеон ****. Сигурна е, че епикриза не и е представяна, а са и давани само болнични
листа. Посочва, че Епикризата е различен документ и щяло да и направи впечатление, ако й
е даден.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна :
Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание на ищеца "предупреждение за уволнение", с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Същият е предявен от надлежна срещу надлежна страна.
Съдът счита, че исковата претенция е предявена в срок, а разгледан по същество искът
за отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение се явява основателен.
В хипотезата, когато служител оспори законността на наложено му дисциплинарно
наказание, в тежест на работодателя е да проведе доказване, че е спазил изискванията на
закона в производството по налагане на дисциплинарното наказание. В тежест на ответника
е да докаже - фактите и обстоятелствата, обусловили нарушение на трудовата дисциплина,
извършените нарушения, спазването на процедурата по КТ за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” на ищцата и обстоятелството, че ищцата е извършила нарушенията
на трудовата дисциплина, които й са вменени, както и, че наложеното дисциплинарно
наказание съответства на степента на извършеното нарушение. Т.е. че Заповедта е издадена
в съответствие с чл. 195 ал.1 КТ, след спазване изискванията по чл. 193 ал.1 КТ, че
наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ и че работникът е извършил дисциплинарните
простъпки, за които му е наложено дисциплинарно наказание /решение № 544/09.06.09г. по
гр.д. № 2182/05г. на ВКС, IV г.о./.
Съобразно изложеното в Решение № 23 от 02.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г.,
IV г. о., Решение № 216 от 06.10.2015г., на ВКС по гр. д. № 916/2015 г., III г. о., Решение №
258 от 01.07.2015г. на ВКС но гр. д. № 909/2015 г., IV г. о., Решение № 158 от 01.07.2013г. на
ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., Решение № 290 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. №
882/2011 г., IV г. о., Решение № 149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о.,
Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г., IV г. о., Решение № 503 от
05.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по
гр. д. № 1532/2010 г., IV г. о., и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009
г., IV г. о., съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за
19
незаконност на уволнението. Предявеният иск не може да бъде разгледан на основание,
което не е посочено своевременно от ищеца. Последният трябва да посочи всички факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение едностранно, с исковата молба, а ответникът -
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване,
с отговора на исковата молба. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба. Работодателят е този, който има интерес да установи
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, но не изобщо, а само
на заявените от работника/служителя основания.
На първо място, следва да се разгледа доводът на ищеца, че при прекратяване на
трудовите му правоотношения е налице нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.2 от
КТ, с оглед правното значение на предварителната закрила по чл. 333 КТ при уволнение,
определена в чл. 344, ал.3 КТ, а именно - "когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова
съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта
за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество".
Разпоредбата на чл. 333 КТ регламентира закрилата при уволнение, при която законът
поставя законността на уволнението в зависимост от получаването на предварително
разрешение от определен държавен или синдикален орган.
Съгласно Решение № 191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. на ВКС, ІV ГО,
предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да
запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни критерии. В хипотезата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ тази закрила се прилага
поначало във всички случаи, когато към момента на връчването на заповедта (или друг
писмен акт на работодателя) за уволнението (чл. 33, ал.7 вр. чл. 335, ал.1 КТ ) работникът
или служителят страда от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал.1 от Наредба №
5/1987г. При тази хипотеза работодателят може да уволни работника или служителя само с
предварително (дадено преди връчването на писмения акт за уволнението) разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай, като следва (също преди връчването на
писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал.2 КТ). С чл. 1, ал.2 от
Наредба № 5/1987г. е вменено изрично задължение в тежест на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от
болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито
разпоредбата на чл. 333, ал.1 КТ, нито тази на чл. 1, от Наредба № 5/1987г. не вменява на
работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали
страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи,
удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата,
такова задължение за работника или служителя възниква само когато работодателят направи
20
изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Разумът на
закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя
достатъчно време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за
уведомяване и представяне на медицинската документация (като изброяването на видовете
медицински документи в чл. 2 от Наредба № 5/1987г. е само примерно, неизчерпателно). Ако
в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си
за събиране на предварителната информация по чл. 1 от наредбата и по този начин
умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и
само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до
отпадане на закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 от КТ, респ. и до отпадане на задължението на
работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за
уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или
служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл.
1, ал.1 от Наредба № 5/1987г. и до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено
или устно) на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в
разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че
не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна
причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските
документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи такъв умисъл не е налице
и закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, обективна по своя характер, не отпада.
По делото не е установено ответникът да е събрал необходимите сведения за
приложението на чл. 333 от КТ преди да пристъпи към уволнението на ищеца, нито да е
поучил предварително съгласие на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК.
От представените по делото от страна на ищеца писмени доказателства - епикриза към
ИЗ № 40452/2023 година издадена от „УМБАЛ „Софиямед“, става ясно, че В. Г. В., е
постъпила в болницата на 25.10.2023 година и е изписвана на 31.10.2023 година, с диагноза
друга първична коксартроза в дясно и придружаващи заболявания – неинсулиновозависим
захарен диабет, което придружаващо заболяване на В. попада под закрилата на чл. 1, ал. 1, т.
6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Установи се от разпитания по делото
свидетел ****, че същата след изписването на В. октомври месец от болница, след
направена и операция за смяна на става и дала болничния лист, ведно с епикризата за
представяне пред работодателя. Свидетелката **** е категорична, че не само
първоначалният болничен, но и всички останали, с изключение на един лично тя ги е
предоставяла на служителя Човешки ресурси, както и е категорична, че е оставила и
епикризата. Въпреки, че разпитаната по делото свидетелка **** – служител Човешки
ресурси посочва, че не и е предоставена епикриза, то за съдът тези показания се оборват от
показанията на ****. **** е категорична, че **** й е носела болничните листа за ищцата,
както и един болничен лист й е предоставен от ****. Според **** епикризата е друг
документ, извън болничните и щял да и направи впечатление. Отделно от това навежда, че
21
след получаване на исковата молба и запознаване с епикризата й било разпоредено да я
потърсят същата, с цел дали не е останала някъде при нея същата, или дали не е предадена
на друг служител.
Въпреки горното, в тежест на работодателя е да предприеме необходимите действия с
оглед събиране на предварителна информация от работниците/служителите за
обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 КТ. В случая доказателства за проведено такова
поведение от ответника не са ангажирани, като и от разпитания по делото свидетел – ****
се установява, че единствено при връчване на заповедта за уволнение и е предоставена и
декларация, в която да декларира дали страда от заболяване, но се установи, че и заповедта
и декларацията не са подписани от ищцата. Не се установи преди връчване на заповедта
ищцата да е поканена по надлежния ред от ответника да предостави информация за
заболявания, с цел приложението на чл. 333 от КТ. Ирелевантно в случая е дали ищецът е
представил на ответника документи, установяващи здравословното му състояние. Това е
така, защото такова задължение за него ще възникне само тогава, когато работодателят
предприеме необходими действия за събиране на такава информация. Липсата на
разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал.1 КТ,
така и липсата на мнение на ТЕЛК, в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба
№ 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал.1 КТ и съгласно чл. 344,
ал.3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.
С оглед гореизложеното съдът приема че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен и на това основание.
Нарушението на установената в нормата на чл. 333 от КТ закрила е абсолютно основание за
незаконност на уволнението, поради което безпредметно е да се изследват останалите
предпоставки за законност на уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ :
Съгласно чл. 225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца, а когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има
право на разликата в заплатите. Предпоставка за основателност на претенцията за заплащане
на обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението. Доколкото настоящият
съдебен състав приема, че уволнението на В. е незаконосъобразно, то тя има право да получи
обезщетение по чл. 225 от КТ. Предпоставка за основателност на този иск, обаче, е
служителят да е останал без работа вследствие на незаконното уволнение или да е получавал
по-ниско възнаграждение от това по прекратеното трудово правоотношение. От приетите по
делото писмени доказателства, копие от трудовата книжка, както и служебно изготвената от
съда справка от НАП се установява, че след прекратяване на трудовия договор на 31.05.2024
година, ищцата не е започнала работа при друг работодател и е останала без работа.
Видно от представената служебна бележка изх. № 60/07.10.2024 година /л. 206/, се
установява, че служителката В. В. е получила месечно възнаграждение за месец април 2024
22
година, както следва: брутна сума 623,58 лева, ДОД и лични осигуровки – 139,70 лева и
чиста сума за получаване 483,88 лева. Сумата на възнаграждението не е пълна, тъй като
служителката е била в законоустановен отпуск поради заболяване. Посочва се в издадената
служебна бележка, че последното брутно трудово възнаграждение в пълен размер, получено
от служителката, на база на която може да бъде изчислено обезщетението по чл. 225, ал. 1
КТ е за месец октомври 2023 година в размер на 1942,74 лева. Съдът, като взе предвид
отразеното в служебната бележка от работодателя, че последното месечно брутно трудово
възнаграждение на ищеца за цял, пълен отработен месец при ответника е в размер на
1942,74 лева, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ се
явява основателен за сумата 11 656,44 лева, като в останалата част, над уважения размер от
11 656,44 лева до предявения такъв от 19 000 лева, искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищцата е освободена от държавни такси.
С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл.359 от КТ и на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответната страна дължи да заплати дължима държавна такса по исковете
- по двата неоценяеми по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – в общ размер на 160,00 лева /по 80.00
лева за всеки иск - арг. чл.3 от ТДТССГПК/, а по оценяемия по чл. 344, ал. 1, т. 3 - 466,26 лв.
или общо сума в размер на 626,26 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС - Благоевград сумата от 626,26 лв. Следва да се заплати и 5,00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.
От ищеца е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, които на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед уважаването на исковете ответната страна следва да
заплати. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв. Ето защо ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението и прекратяването на
трудовото правоотношение между В. Г. В., ЕГН **********, с адрес : град ***** и „МЕТРО
КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
*****, представлявано от управителите ******* за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ
Заповед № 22 от 31.05.2024 година, издадена от управител на „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от
31.05.2024г., като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. Г. В., ЕГН **********, с
23
адрес: град ***** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност - „Търговски представител” в магазин „Метро“ Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ „МЕТРО КЕШ
ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
*****, представлявано от управителите ******* да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: град ***** сумата от 11 656,44 лв. /единадесет хиляди шестстотин петдесет и шест
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда, за времето, през което е останала без работа поради незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 31.05.2024г до 30.11.2024г.,
ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 11656,44 лв. от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2024г. до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения
размер от 11 656,44 лева до претендирания такъв от 19 000 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град *****, представлявано от
управителите ******* ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: град *****
сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление град *****, представлявано от управителите ******* ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Благоевград сумата от 626,26 лв. /шестстотин двадесет и шест
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща държавни такси по предявените и
разгледани искове, както и 5,00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на горната сума.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от посочения по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК ден за обявяването му
– 28.01.2025 г.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
24