№ 5083
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110170498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против К. Н. С., с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 105.64лв. - доставена, но незаплатена
топлинна енергия за стопански нужди за периода м.02.2015г. – м.04.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата, 16.11лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2015г. –
04.04.2018г., 7.85лв. – дялово разпределение за периода 01.02.2015г. – 30.04.2017г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на сумата и 0.94лв. – мароторна лихва за периода 31.03.2015г.
– 04.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23671/2018г., по описа на СРС, 52-ри състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот – магазин, находящ се в гр. София, /адрес/, партер, за който е отреден абонатен
№ Т 37****, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на
потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената
ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна
лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производства
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва исковете,
като сочи, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.
Твърди, че такъв е наличен между ищеца и „В.2001“ Е., което дружество сочи, че
отговаря за задълженията.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на един правен субект
/увеличение на имуществото му/, което е за сметка на обедняване на друг правен
субект /чието имущество е намалено/; общ факт или общи факти/действия, които водят
до неоснователно разместване на благата в двата патримониума и отрицателна
предпоставка, следваща от чл. 59, ал. 2 ЗЗД – обеднелият да не разполага с друго
вземане. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, като задължението е за
възстановяване на стойност, т.е. то е парично и е в размер на по-малката стойност
измежду обедняването и обогатяването.
За основателността на предявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, правопораждащите факти, от които черпи изгодни
за себе си последици, a именно, че процесният имот – магазин, находящ се в гр.
София, /адрес/, партер, за който е отреден абонатен № Т 37****, е бил топлофициран
през процесния период, че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, начина на извършване на дялово
разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, потребената топлоенергия в
определеното количество и стойностите й през исковия период от страна на ответника,
както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже плащане
на дълга.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л.14 в кориците на гр.д. №
76803/2018г., по описа на СРС, копие на Нотариален акт за продажба на недвижим
имот се установя, че ответникът К. Н. С. е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот - магазин, находящ се в гр. София, /адрес/, партер, за
който е отреден абонатен № Т 37****, през 2008г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
техническа експертиза се установи, че през процесния период до обекта е доставена
топлинна енергия, в посочените количества и на индивидуализираната стойност.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че сумите не са платени.
От страна на ищцовото дружество, обаче, не се доказа един от елементите на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно, че ответникът К. С. се
е обогатил за сметка на ищеца.
Както се посочи, предмет на исковата претенция е доставена топлинна енергия и
дялово разпределение до обект - магазин, находящ се в гр. София, /адрес/, партер, за
който е отреден абонатен № Т 37****.
Основното възражение на ответника е че не той, а дружеството „В.2001“ Е. е
субектът, който отговаря за задълженията, при твърдения, че между
индивидуализираното дружество и ищеца е налице облигационна връзка за процесния
обект.
От представените от третото лице – помагач документи /л. 26 – 28 по делото / се
установява, че за процесния период е открита партида на името на „В.2001“ Е.. Този
2
извод намира опора в приложените на л. 26 и л. 27 по делото индивидуални справки, в
които като клиент за обект с абонатен № 37**** е индивидуализирано именно
дружеството „В.2001“ Е., като справките касаят исковия период.
В представените на л. 43-л.50 в кориците на гр.д. № 76803/2018г., по описа на
СРС, копия на фактури, като получател е индивидуализирано дружеството „В.2001“ Е.,
като същите са издадени за исковия период и един от обектите е именно процесния с
абонатен № 37****.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира върху
обстоятелството, че така индивидуализираните документи не доказват по категоричен
начин облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди между ищцовото дружество и „В.2001“ Е., но обстоятелството, че същите са
издадени на името на субект, различен от ответника, обуславят извода, че ищцовото
дружество не доказва по делото при условията на пълно и главно доказване по
категоричен начин, че именно ответникът К. С. е ползвал процесния обект,
респективно че същият се е обогатил за сметка на ищеца.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция се явява неоснователна, доколкото от страна на ищеца не се установи при
условията на пълно и главно доказване един от кумулативно изискуемите се елементи
от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно обогатяване на
ответника за сметка на ищцовото дружество.
По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на претенциите за главница, като обусловени
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, но същият не претендира такИ. нито в заповедното, нито в исковото
производства, респективно разноски не следва да му се присъждат.
По аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК, разноски не следва да се присъждат и на
третото лице – помагач.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/ срещу К. Н. С.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както
следва: 105.64лв. - стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
стопански нужди до обект представляващ магазин, находящ се в гр. София, /адрес/,
партер, за който е отреден абонатен № Т 37**** за периода м.02.2015г. – м.04.2017г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
13.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата, 16.11лв. – мораторна лихва за
периода 31.03.2015г. – 04.04.2018г., 7.85лв. – дялово разпределение за периода
01.02.2015г. – 30.04.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 13.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата и
3
0.94лв. – мароторна лихва за периода 31.03.2015г. – 04.04.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23671/2018г., по описа на СРС, 52-ри състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4