РЕШЕНИЕ
№ 1711
град Пловдив, 12 .10.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретар Христина Николова и
участието на прокурор Петър Петров, като разгледа касационно адм. дело № 1653/2022г. по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от А.Г.Г. чрез адвокат В.С. и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София (ГДИН) срещу Решение № 723 от
21.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1764/2021г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Първата касационна жалба е подадена от А.Г.Г. чрез пълномощника адвокат С., който обжалва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София
иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над 3 800.00
лева до пълната претендирана сума от 50000.00лева, дължащи се на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по време на неговото
пребиваване в Затвора гр.Пазарджик и Затвора -гр.Пловдив, изразили се в липса на
достатъчно
жилищна площ и топла вода в помещенията, в които е пребивавал.
Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по своето основание и в пълния си размер. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде
уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът
по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима
становище за основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.
В съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора.
Не се претендират разноски.
Втората касационна жалба е подадена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си
представител юрк. Ч., с която обжалва решението в частта му, с която
първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като доказан и
основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3800.00
лева. Искането на ГД „ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение,
както и в останалата си претендирана част. Редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява. Не се претендират
разноски.
Ответникът по втората касационна жалба – А.Г.Г., не взима отношение по основателността на
касационната жалба, подадена от ГД „ИН“. Редовно призован, не се явява и не
сочи нови доказателства, не взима и становище по съществото на жалбата.
Контролиращата страна, чрез участвалия представител
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните
жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Касационният съдебен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционният съд се е
развило по исковата молба на А.Г.Г. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е
предявил иск по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди в размер на общо 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 28.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация при Затвора – Пазарджик в периода от 07.10.2019г. до 01.12.2019г.
вкл., както и при Затвора – Пловдив в периода от 03.12.2019г. до 28.06.2021г.
вкл.. Неимуществените вреди, които се обосновават,
касаят понесени обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт,
като се сочи същите да са причинени в резултат от настаняването му в
пренаселени килии при площ под 3 кв. м. на човек; при наличие на гризачи и
дървеници; липса на постоянно течаща топла вода; незаконосъобразна заповед за
преместване, при което е бил настанен в друго пенитенциарно заведение с лица, които са опасни за него и това е довело до стрес. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба на А.Г., становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания от О.Д.Р., справки
от ГД ИН относно местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода,
протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил
предявения от А.Г.Г. против ГД
„ИН“ иск за сумата от общо 3800.00 лв. и го е отхвърлил за разликата до 50000
лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през
изяснен процесен период от общо 620 дни, за част от обхвата на претендирания
период - от 07.10.2019г.
до 01.12.2019г. ищецът е
пребивавал в Затвора Пазарджик, за което му е присъдил обезщетение в размер на 350 лева и за част от обхвата на претендирания период - от 03.12.2019г.
до 28.06.2021г. вкл. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, като за
него му е присъдил обезщетение в размер на 3450.00 лева за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
Посочил е, че това става при съобразяване на съдебната практика по идентични
дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на
присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за
преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно,
като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. За този период от така посочени дни съдът е приел, че са настъпили по
отношение на ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се
на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия в местата за лишаване
от свобода, изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена
минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. и при липса на топла вода. Посочил
е, че така определеният размер се явява най- справедлив по отношение на
търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За разликата до 50 000
лева е приел, че искът е неоснователен, необоснован и недоказан. Обосновал се е
в случая, че за тази разлика не са доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска
като неоснователен в тази му част.
Решението на съда е валидно и допустимо, като касационната жалба на А.Г.Г.
е частично основателна, а касационната жалба на ГД ИН е неоснователна.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка.
Следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на
първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при
изтърпяване на задържането под стража и наказанието „лишаване от свобода“,
които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална
жилищната площ на човек от 3 кв.м. в които да има течаща топла вода, в периода
предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност
на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на А.Г.
се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м. за период
от 620 дни. По
тази причина, при сравнително краткият престой за процесен период от 07.10.2019
г. до 28.06.2021г., в помещение с разполагаема площ под 4 кв. м на човек, е
налице нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Настоящият
съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение,
преценката на съда е неправилна досежно размера, тъй като присъденият размер е сравнително
занижен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл.52 ЗЗД и в редица решения на ЕСПЧ. Предвид
възрастта и здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия
период от време, в които не му е била осигурена минимална
жилищната площ на човек от 3 кв.м., степента на
претърпените от А.Г.Г. страдания такава, че отговаря по степен на приетите
стандарти за лоши санитарно- битови условия в затворите гр.Пловдив и
гр.Пазарджик. За
доказаните периоди на увреждане - 620 дни първоинстанционният съд е определил
обезщетение от 3800 лева, равняващо се на дневна база от 06.13 лева или 03.14
евро. Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и
правна обстановка, се явява занижено с оглед трайната съдебна практика на ЕСПЧ.
Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите
от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер
и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на
ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
касационната инстанция намира за справедливо обезщетението да бъде определено в
размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния период от 07.10.2019 г. до 01.12.2019г и от 03.12.2019 г.
до 28.06.2021 г. вкл.. Така за доказаните 620 дни на увреждане следва да бъде
присъдено общо обезщетение в размер на 4960.00 лева Поради това справедливият размер на обезщетението за
установеният период на увреждане на ищеца следва да се повиши от 3800 лева на
4960 лева, което отговаря в най- пълна степен на стандартите на ЕСПЧ за
справедливо обезщетение. Горното налага извода, че касационната жалба на А.Г.Г. е частично
основателна, а касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" –
изцяло неоснователна. В останалата част касационните жалби
следва да се отхвърлят като неоснователи.
Предвид изхода на делото по правилото на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС претенцията на ГД "Изпълнение на наказанията" за
присъждане на съдебни разноски се явява неоснователна.
Жалбоподателят Г. не е отправили претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 723 от 21.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1764/2021г.
по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлена исковата претенция на А.Г.Г., ЕГН**********
срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София за
разликата от 3800.00 лева до 4960,00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н.
Столетов" № 21 да заплати на А.Г.Г., ЕГН**********
обезщетение в размер на 1160.00 /хиляда сто и шестдесет лева/ за претърпени
неимуществени вреди за периода от
07.10.2019г. до 01.12.2019г. и от 03.12.2019г. до 28.06.2021г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 723 от 21.04.2022 г., постановено по адм.
дело № 1764/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив-VII
– ми състав, в останалата част.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.