№ 35063
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110108579 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от “А- Б. Б” ЕООД ЕИК: ... срещу С.а М. за следните суми: сумите 1 465,01 лева
(хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 01 стотинка), представляваща главница ,
ведно със законна лихва за период от 12.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
539,82 лева (петстотин тридесет и девет лева и 82 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 30.10.2023 г. до 29.01.2025 г., 2 538,89лева (двe хиляди
петстотин тридесет и осем лева и 89 стотинки), представляваща неустойка съгласно
раздел № viii неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит 750131.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в
частта за претендираните вземания за сумата от 2 538,89лева (двe хиляди петстотин
тридесет и осем лева и 89 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № viii
неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит 750131. В случая заявителят
претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК,
поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от
правилата на специалния закон. В чл.6.2 от договора за кредит е уговорено, че
заемателят дължи неустойка в размер на 678,44 лева, която се начислява автоматично с
подписване на договора за заем.
Съдът намира, че претендираните суми за неустойка не следва да бъдат
присъждани, доколкото се основават на постигната между страните уговорка, която е
нищожна. Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от
правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се
ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния
характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа
този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически
обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални
запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г.
по дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още
веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу
Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano,
1
Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че
ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде
гарантирана само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai,
Viktória Csipai - C‑472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният
съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може
да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената
клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е предвидена с
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание
на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на състезателно
начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с
евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.
Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в
сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се
установява служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице
обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с
добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да
следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече
в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което
изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи
служебно.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна
клауза. Процесният договор за паричен заем е сключен през 2019 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в договора
за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
2
което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй
като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя
още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди.
Поради така изложените тези клаузи не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх../12.02.2025 г. от “А- Б. Б” ЕООД ЕИК: ... срещу С. А. М. В ЧАСТТА за сумата от 2
538,89лева (двe хиляди петстотин тридесет и осем лева и 89 стотинки),
представляваща неустойка съгласно раздел № viii неустойки, чл. 17 от договор за
потребителски кредит 750131 и за разноски над сумата от 40,09 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3