Р Е Ш Е Н И Е
Номер
…… 10.01.2020г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети декември 2019 година
в
публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ТЕНЕВА
Секретар: Тонка Тенева
като разгледа докладваното от съдия Тенева гражданско
дело № 2039 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР
от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 456 /
Образувано
е по жалба на наследник на К.С.К., с която се обжалва Заповед № 10-00-2324 от
07.12.2018тод на Кмета на Община Стара Загора.
Жалбоподателят Р.И.И.
твърди, че със Заповед № 10-00-2324/07.12.2018г. на Кмета на Община Стара
Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР
на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 05.07.2017г. на комисия, назначена със Заповед №
10-00-1875/17.08.2016г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ е признато на наследниците на П.Д.Т.,*** да
придобият собственост върху имот № 279.51, с площ от 676 кв.м., местност „Баритна мина", землище на гр.Стара Загора по неодобрен
план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018г., при граници и съседи: полски път № 279.9506,
имот № 279.50, имот№ 279.49 и имот№ 317.165.
Жалбоподателят твърди, че е наследник на
К.С.К., ЕГН: **********, бивш жител ***, починал на 20.09.1988г. и попада в
кръга на лицата, в полза на които с Решение № 50355 от 06.06.1996г.
на ПК гр.Стара Загора е възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари граници на следния недвижим имот: Лозе от 3.00 дка,
четвърта категория, находящ се в местността Трите могили в землището на
гр.Стара Загора.
Определеният в Заповед №
10-00-2324/07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора имот № 279.51, с площ
от 676 кв.м. в местността „Баритна мина" в
землището на гр.Стара Загора по неодобрения план на новообразуваните имоти
попадал върху притежаваните от наследодателя му поземлени имоти, правото на
собственост върху които е възстановено в съществуващи стари реални граници с
Решение № 50355 от 06.06.1996г. на ПК гр.Стара
Загора.
Това определяло правния интерес да се
оспори законосъобразността на Заповед № 10-00-2324 от 07.12.2018г. на Кмета на
Община Стара Загора като съображенията за това са следните:
Върху притежаваните от общия им
наследодател поземлен имот, респ. върху възстановения им в стари реални граници
поземлен имот и новообразуван поземлен имот № 279.51 по неодобрения план за
землището на гр.Стара Загора, никога не е било предоставяно право на ползване
на граждани или ако такова право е било предоставяно, то не е било по реда и на
основание на актовете, посочени в §63 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Счита, че в полза на посоченото в
заповедта лице не е било предоставяно право на ползване върху имота, от който
понастоящем е образуван имот № 279.51 по неодобрения план за землището на
гр.Стара Загора.
Към момента на подаване на заявлението
за трансформиране на правото на ползване в право на собственост от страна на
заявителя, процесният имот не е представлявал лозе и
овощна градина, поради което изложеният в заповедта мотив, че „към момента на
подаване на заявлението за трансформиране имота е представлявал лозе и овощна
градина" не отговарял на действителността.
Правото на собственост било признато при
отсъствие на законовите предпоставки за трансформиране на правото на ползване
по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в нарушение на установените за това
производствени правила.
Община Стара Загора не е депозирала
писмено становище по жалбата. Оспорва същата в открито съдебно заседание и иска
да се потвърди обжалвания акт.
Заинтересованата страна Д.П.Т. не е
представил отговор в указания срок, но в съдебно заседание поддържа тезата, че
наследодателят му и той след това са обработвали мястото дълги години. Искането
е да се потвърди обжалваната заповед.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на
оспорения административен акт, намери за установено следното от фактическа страна.
С
оспорената заповед № 10-00-2324/07.12.2018г. Кметът на Община Стара Загора е признал на наследниците на П.Д.Т.
правото да придобият собственост върху имот № 279.51 с площ 676 кв.м. в
местността „Баритна Мина“ в землището на гр. Стара
Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи:
полски път № 279.9506, имот № 279.49 и имот № 317.165.
С
представеното по делото Решение № 50355/06.06.1996г.
на ПК - Стара Загора е възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари граници на наследниците на К.С.К. върху следните
земеделски земи: лозе от 3,000 дка. четвърта категория, находяща се в терен по
параграф 4 на гр. Стара Загора в местността „Трите могили“.
Видно от удостоверение за наследници №
12/18.03.2019 г. на Кметство – с.Змейово, жалбоподателят е наследник на К.С.К.,***,
починал на 20.09.1988 г.
По делото са представени разписки за
връчване на процесната заповед, видно от които жалбоподателят е получил
заповедта на кмета на 16.03.2019 г. и е депозирал жалба на 29.03.2019 г.
Представено е удостоверение от
30.09.1980 г. (л. 12 от делото) за предоставяне право на ползване на земя,
видно от което Градският народен съвет в изпълнение на Постановление № 76 на МС
от 05.12.1977 г. и решение от 1978 г. на Изпълнителния комитет предоставя за
ползване на П.Д.Т. лозе и зеленчукова градина с площ 700 кв.м. в местност „Баритна мина“ в землището на гр. Стара Загора за ползване
като лозе и овощна градина.
Със заявление № 0403041 от 28.05.1992 г.
(л. 96 от делото) П.Д.Т. е поискал на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във вр. с § 5 от
ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост по отношение на имот от 700 кв.м. в
местността „Баритна мина“ при съседи на имота: Я.Д.Ч.,
Коста Бинев и Миньо Найденов. Декларирал е, че към момента на заявлението имота
представлява лозе и в част от него има овощни дръвчета. Подадено е още едно
заявление (л. 97 от делото) на 05.01.1998 г. със същото съдържание и искане от П.Д.Т..
По делото бяха разпитани двама свидетели
на страната на жалбоподателя – Ц.Й.Д.и Н.К.Н..
Свидетелката Добрева разказва, че е
съученичка на жалбоподателя и познава и неговите родители. Минавали заедно с
майката на Р. покрай Баритна мина и тя ѝ
показала имота. Било лозе, което е конфискувано от Държавата по нейни думи.
Като минавали обаче (на път за друг имот на жалбоподателя) свидетелката не
видяла лозе, а мястото било обрасло с дървета и имало барачка.
Твърди, че е минавала оттам през 1992 г. Имало черен път и се минавало покрай
сметището.
Свидетелят Нанев казва, че е приятел с Р.
от дете. Познавал и майка му Стефка. Като малки ги водили да ядат череши на
лозе, което било на дядото на жалбоподателя. На връщане майката на Р. казала „Румене, туй също е било нива на дядо ти.“ и показала една
поляна. В нея нямало постройки и било буренясало. Свидетелят го определя като
изоставено. Това се случило към 1986 – 1987 г., когато свидетелят бил 6 или 7ми
клас.
По делото на страната на Д.П.Т. е
разпитан един свидетел – Т.Г.Д..
Същият твърди, че е приятел с бащата на Д..
По пътя към Баритна мина, отдясно и край сметището
имали парцел, където свидетелят ходел често да помага да копаят лозето и имало
насадени дръвчета. Мястото се обработвало и последно миналата година бил ходил
там. Имали дюли ябълки, череши. Мястото Д. и баща му имали отпреди
демокрацията, но и след това ходил там. През 1998 г. го викали да копаят
лозето. Черен път водел до мястото на бай Петко. Наоколо имало и други „конфута“.
Съдът цени свидетелските показания на
свидетеля Добрев като достоверни и детайлни. Същият познава отблизо мястото,
тъй като е ходел много пъти там и знае точно къде се намира. С показанията му
се установява, че към 1998 г., а и преди това, мястото е било постоянно
обработвано и то като лозе и в същото е имало плодни дървета. За разлика от
неговите непосредствени и постоянни впечатления от мястото свидетелите на
страната на жалбоподателя не звучат достоверно, а именно спомените на свидетеля
Нанев отпреди повече от 30 години са еднократни (само минавали покрай мястото)
и освен това касаят години отпреди процесните 1992 г. или 1998 г., когато са
подадени заявленията за трансформиране на правото на ползване. Свидетелката
Добрева също дава показания, които са резултат от еднократно посещение и то на
друго място, собственост на жалбоподателя и не звучи достоверно, че само минавайки покрай мястото същата действително е придобила
впечатления от точно процесния имот и може да си спомня какво е било засято в
него към 1992 г. т.е. преди 28 години.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имот № 279.51 по плана на новообразуваните имоти, записан на
наследниците на П.Д.Т., се припокрива с части от имот № 251.41 по плана на бившите
собственици – наследниците на К.К. – л. 17 от делото.
Видно от същата скица целият имот 41 е
разделен на имоти – 49, 50, 51 и 165. Тази скица е част от неодобрен
кадастрален план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изработен в
края на 2018 г. след Решение по т. 21 от
Протокол на комисия от 05.07.2017 г. Този
план се основава на неодобрения кадастрален план от 1992 г. (л. 37 от делото) и
плана на имоти на бивши собственици. Процесният имот 279.51 е бил част от имот
51 по неодобрения кадастрален план от 1992 г. с графична част от 1360 кв.м.
записан на Янко Джисов и Петко Т.. По неодобрения
план на новообразуваните имоти от 2018 г. за източната част на горния имот е
отреден новообразуван имот № 279.51 с площ 675 кв.м. и новообразуван имот №
279.165 за западната част с площ 675 кв.м., записани в Таблицата за дължимото
обезщетение съответно на наследници П.Д.Т. и на наследници на Я.Д.Ч..
Вещото
лице приема, че ползваната земя /площ/ от 1 360 кв.м. в местността "Баритна мина“ е идентична по местоположение с
новообразувани имоти 279.51, и 279.165, отчитайки по хронологичен ред следното:
- Вписаните граници на ползватели в Удостоверение №
804/30.09.1980 г. на П.Д.Т. са: Неделчо Димитров Сандев, Иван Василев ……/не се чете/,
Стефанка Н. Хаджиева и път. С Договор от 24.02.1983 г. Коста Бинев Димитров
купува от Неделчо Димитров Сандев и Цвятка Вълчева
Сандева подобрения, направени върху държавна земя от 700 м2 , включващи; лози
260 бр. и овощни дръвчета — 11 бр. в м. “Баритна
мина"
- Вписаните граници на ползватели в удостоверение
№841/15.10.1980 г. на Я.Д.Ч. са: Неделчо Димитров Сандев, П.Д.Т. и път /отчетен
горния Договор/.
- В Заявление Вх.№ 0303034/28.05.1992 г. Коста Бинев
Димитров е отразил за съседи ползватели: изток - черен път и стопански блок
лози; юг - черен път; запад – люцерна и север - Тодор Колев Хрищени
В неодобрения план на ползвателите от
1992 г. /Приложение №1/ в североизточната част на имот 51/1 360 кв.м./ е
установен условен знак за лозе. Тази площ заема североизточната част на имот
279.51 по неодобрения план на новообразуваните имоти, записан на П.Д.Т.. В
момента на огледа вещото лице действително е установило, че северно от кладенеца
до оградата с имот 279.50 съществува старо лозе. Съществуват и стари овощни
дървета - ябълка, бадем, орех. Приложени са снимки.
В заключението
вещото лице посочва, че местността „Трите могили“ прелива в местността „Баритна мина“ от юг– приложена в сателитна снимка.
Оценка на процесния имот не е извършена,
тъй като заповедта все още не влязла в сила, поради което няма и извършено
плащане от страна на ползвателя.
С оглед на това съдът счита, че жалбоподателят
е легитимиран да оспори горепосочената заповед на Кмета на Община Стара Загора.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от Кмета
на Община Стара Загора, който е овластен по силата на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да
издаде заповед за придобиването на правото на собственост върху
новообразуваните имоти. Заповедта е издадена в установената от чл.59 АПК писмена
форма. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, водещи до липса на волеизявление и обуславящи на това основание нищожност
на акта. Видно от представената преписка има изготвен Протокол по § 62 ал. 2 от
ПЗР към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Същата е
заседавала в законен състав съгласно § 62 ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и са изложени
мотиви във връзка с взетото решение, че са налице условия по §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост на ползвателите.
От доказателствата по делото не се установява при
издаването на акта административният орган да е преследвал цел, различна от
законоустановената, която не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на
същия, нито на който и да било друг орган. По тези съображения съдът намира, че
оспорената заповед № 10-00-912/15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора
представлява валиден административен акт.
В жалбата е направено искане за
отмяна на оспорения административен акт поради неговата незаконосъобразност. Жалбата
е подаден в срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да издаде атакуваната заповед
за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот,
административният орган е приел, че са налице предпоставките, уредени в
хипотезата на нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а те са следните: 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява лозе, овощна градина или да е единствена
земеделска земя на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът, 3. Да е подадено заявление в определените
от закона срокове.
Видно от приложеното към административната преписка удостоверение
№ 804 от 30.09.1980 г. на ГОНС – Стара Загора, на П.Д.Т. е било предоставено
ползването на 700 кв.м. в местността „Баритна мина“ в
землището на гр. Стара Загора по силата на Постановление № 76 на Министерския
съвет от 5 декември 1977г. С оглед на това, съдът приема, че е налице първата
предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост
върху новообразуван имот.
Втората предпоставка по §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ е земята да представлява лозе, овощна
градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя.
В случая видно от мотивите на обжалваната заповед, административният орган е
приел, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на
собствеността имотът е представлявал лозе и овощна градина.
По делото са представени две
заявления от 1992г. и от 1998г. от П.Д.Т., по което е образувано
административното производство за преобразуване на правото на ползване в право на
собственост. В заявлението самият заявител е посочил, че имотът представлява
овощна градина. От показанията на свидетеля Добрев и от съдебно-техническата
експертиза се доказва, че имотът е бил постоянно обработван като лозе и е имало
засадени плодни дръвчета, които и до момента са видими в мястото.
Заявлението на наследодателя на
заинтересованите страни е подадено на два пъти в законоустановените
срокове – до 31.01.1998 г.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 170 ал. 1 от АПК, съдът намира, че от събраните
доказателства по делото се установи наличието на всички предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По тези съображения
съдът приема, че Заповед № 10-00-2324 от 07.12.2018тод на Кмета на Община Стара
Загора следва да бъде потвърдена.
Направено е искане от процесуалния
пълномощник на Община Стара Загора за заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и на основание чл. 143 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати
на Община Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.И.И., ЕГН **********,***, против заповед № 10-00-2324/07.12.2018 г. на
Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във
вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ, параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г. на комисия,
назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., на основание параграф 62,
ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците
на П.Д.Т.,*** да придобият собственост върху имот № 279.51, с площ от 676
кв.м., местност „Баритна мина", землище на
гр.Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол
на Комисията по чл. чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018г., при граници и
съседи: полски път № 279.9506, имот № 279.50, имот № 279.49 и имот № 317.165,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***
да заплати на Община Стара Загора,
бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Стара Загора.
Районен
съдия: