Решение по дело №521/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Д. Ж. Д. от гр. Русе против решение № 2153-17-50 от 31.05.2024 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 6 /прот. № 01135 от 08.04.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.

С потвърденото разпореждане на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. е отпусната и определена в действителен размер по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., считано от 18.10.2022 г. (дата на заявлението).

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адв. К. Д., жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като необосновано, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Иска се съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя от 18.10.2022 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания за приложението на закона.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Р., счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения в проведеното открито съдебно заседание по делото и в писмени бележки. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата и в проведеното открито съдебно заседание, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По фактите

Със заявление вх. № 2170-17-112 от 18.10.2022 г. Д. Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1, 2 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. Декларирал е, че има придобит осигурителен стаж на територията на Испания и получава пенсия, отпусната от Испания (л. л. 12 – 15 от преписката).

Към заявлението са приложени документи за придобит осигурителен стаж, съгласно изготвен доклад за осигурителен стаж. Изготвени са опис на осигурителен стаж и на осигурителен доход (л. л. 16 – 20 от преписката).

Въз основа на представените документи е зачетен:

осигурителен стаж в България:

от втора категория труд - 06 г. 00 м. 25 д.;

от трета категория труд - 13 г. 07 м. 09 д.;

осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО - 00 г. 06 м. 24 д.;

общ стаж, превърнат към трета категория, на основание чл. 104 от КСО - 21 г. 09 м. 04 д. (261 м. 04 дни);

осигурителен стаж без превръщане - 20 г. 02 м.;

осигурителен стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без превръщане - 01 г. 07 м.;

осигурителен стаж в Испания за периода от 20.05.2005 г. до 17.10.2022 г. за право на пенсия и за изчисляване на размер на пенсия – 17 г. 04 м. 26 дни (208 м. 26 дни.);

общият осигурителен стаж в България и Испания за придобиване право на пенсия и за изчисляване на размер на пенсия - 39 г. 02 м. 00 дни (470 м. 00 дни).

С разпореждане № 6 /прот. № 01135 от 08.04.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе (л. л. 8 – 10 от преписката) на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО личната пенсия е отпусната и определена в действителен размер по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., считано от 18.10.2022 г. (дата на заявлението).

Д. оспорил разпореждането с основен довод, че не му е уважен стажа за труда, който е полагал в „Екопротеин“ АД за периода 17.11.1994 г. – 14.05.1996 г. при втора категория труд. Оспорва и приетото от органа, че за този стаж осигурителният доход му е бил зачетен на база минимална работна заплата за страната, тъй като не било представено Удостоверение обр. УП-2. Сочи, че при подаването на заявлението не са му били дадени указания, че следва да представи такова удостоверение и че надлежно оформената му трудова книжка удостоверява осигурителния му стаж (л. л. 5 – 7 от преписката).

С оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-50 от 31.05.2024 г. (л. л. 1 - 3 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на Д. Д. и потвърдил оспореното пред него разпореждане като:

1/. счел претенцията на жалбоподателя относно стажа за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г., положен в „Екопротеин“ АД (към периода „Екопротеин“ ЕООД) на длъжност „оператор-оксиженист“ /съгласно записа в трудовата му книжка на л. 6 и л. 7 от преписката/ за неоснователна, с мотива, че въпросният стаж е зачетен по представената от Д. редовно оформена ТК № 472/01.06.1993 г. (л. 6 и л. 7 от преписката, и вж. ред № 15 от изготвения опис на осигурителен стаж на л. 17 от преписката, в който обаче длъжността е посочена само като „оператор“), и в същата липсвали данни, доказващи, че стажът е полаган в условията на втора категория труд, поради което правилно бил зачетен от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе от трета категория труд.

Въз основа на представените данни пенсионният орган е определил, че общият осигурителен стаж, положен от Д. на територията на България за придобиване право на пенсия, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО е 21 т. 02 м. 10 дни (от които 06 г. 00 м. 25 дни от втора категория труд и 13 г. 07 м. 09 дни от трета категория труд).

2/. Решаващият орган е приел, че съгласно чл. 50, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета, при подаване на заявление за отпускане на пенсия всички компетентни институции на държави-членки, на чиито осигурителни законодателства е било подчинено лицето, определят правото на обезщетение. Същата разпоредба предвижда изключение от посоченото правило само по отношение обезщетенията за старост: когато заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателствата на една или повече държави-членки. В чл. 6 от Р 883 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди, а именно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Директорът на ТП на НОИ – Русе е посочил, че това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави-членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.6 от Р 883 се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави-членки. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, през 2022 г. мъжете придобиват право на пенсия при наличие на осигурителен стаж от 39 години 02 месеца и навършени 64 години и 05 месеца. Решаващият орган сочи, че при прегледа на пенсионното досие е установено, че Д. е навършил изискуемата по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО възраст на 18.10.2022 г. (датата на заявлението), но към тази дата няма необходимия осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство, поради което на основание чл. 6 от Р 883 е извършено сумиране на осигурителните периоди, придобити съгласно българското и испанското законодателство. Общият осигурителен стаж в България и Испания за придобиване право на пенсия е 38 г. 07 м. 06 дни, получен от сбора на общия осигурителен стаж, положен в България за придобиване право на пенсия, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО е 21 г. 02 м. 10 дни (от които 06 г. 00 м. 25 дни от втора категория труд и 13 г. 07 м. 09 дни от трета категория труд) и осигурителния стаж в Испания за периода от 20.05.2005 г. до 17.10.2022г. за право на пенсия на пенсия - 17 г. 04 м. 26дни. Установено е, че при сумиране на българския и испанския осигурителен стаж на лицето, недостигащият стаж за право на пенсия е 00 г. 06 м. 24 д. С писмо изх. № 2170-17-112#15 от 19.01.2024 г. лицето е уведомено за общата сума на осигурителните вноски за недостигащия стаж (л. л. 36 и 37 от преписката). Със служебна бележка изх. № 2170-17-112#19 от 19.03.2024 г. контролните органи при ТП на НОИ - Русе потвърждават внесените осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж (л. 40 от преписката).

Директорът на ТП на НОИ – Русе се е позовал на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която гласи, че при определяне размера на пенсията по условията на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по чл. 70 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата. Решаващият орган е конкретизирал, че в случай че лицето въз основа на българските осигурителни периоди не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия съгласно българското законодателство и правото на пенсия възниква само след сумиране на българския осигурителен стаж с осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата на други държави-членки, съгласно чл. 52, ал. 1, б. „б" от Р 883, българската компетентна институция трябва да изчисли пропорционално обезщетение, като първо, изчислява размера на обезщетението (пенсията), за което съответното лице би могло да претендира, както ако всички периоди на осигуряване, които са придобити съгласно законодателствата на държавите-членки, чийто субект е било лицето, са придобити съгласно българското законодателство. Този размер на обезщетението се нарича теоретичен. И второ, определя действителния размер на обезщетението (пенсията) въз основа на посочения теоретичен размер съобразно съотношението на периодите на осигуряване, придобити съгласно българското законодателство, към общия брой на периодите на осигуряване във всички държави-членки.

Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 3 от КСО (в сила от 25.12.2021 г.) размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: 1) за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1,35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж и 2) за осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.

Решаващият орган е посочил още, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като средномесечният осигурителен доход за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Съгласно чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход, независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Индивидуалният коефициент по ал. 8 се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.

В конкретния случай, директорът на ТП на НОИ – Русе приел, че по утвърдената с чл. 70 от КСО методика, за периода от 17.11.1994 г. до 28.02.1999 г., за 1080 календарни дни /763 работни дни е определен индивидуален коефициент 0, 3269. От изчислителния доклад в пенсионното досие и приложените към заявлението документи било видно, че за изчисляването му са ползвани данни за осигурителния доход, както следва:

• за периода от 17.04.1998 г. до 28.02.1999 г. вкл. (314 дни), през който лицето е работило в НИА КОМЕРС, е зачетен доход по данни от регистъра на осигурените лица на НАП на основание чл. 5, ал. 4 от КСО;
• за периода от 01.01.1998 г. до 18.02.1998 г. вкл. (48 дни), през който лицето е работило в ПК „ПОДКРЕПА-1902“ по заверена осигурителна книжка;
• за периодите от 01.07.1997 г. до 30.11.1997 г. вкл. и от 01.12.1997г. до 31.12.1997 г. вкл. (180 дни), през които лицето е работило в М2-УКСИ-МИЛАН МИЛАНОВ по заверена осигурителна книжка;

Общо зачетени календарни дни - 542 дни.

Установено е, че за допълване до 1080 дни, необходими за определяне на индивидуален коефициент, следва да се зачете осигурителен доход за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни), през които лицето е работило в ЕКОПРОТЕИН ООД. Тъй като при подаване на заявлението си, Д. не е представил редовно оформен документ, доказващ доход за този период, с писмо изх. № 2170-17-170#2 от 19.01.2024 г. до директора на „Екопротеин“ АД, служебно е изискано изготвяне на Удостоверение обр. УП-2 за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни) с посочен доход по месеци (л. 21 от преписката). Посочено е, че не е получен оформен документ, с вписан помесечен доход, като писмото се връща с отметка „преместен“.

При тези данни, решаващият орган е счел, че ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе правилно, в съответствие със закона и наличните в пенсионното досие писмени доказателства, е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която, когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.

Мотивите на директора на ТП на НОИ – Русе съдържат още подробно посочване на начина, по който е изчислен размерът на отпуснатата на Д. пенсия, при така установените данни и приложена към тях нормативна уредба.

В заключение, решаващият орган е приел претенцията на жалбоподателя за коригиране размера на отпуснатата му пенсия за неоснователна.

Поради изложеното административният орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

Решението е връчено лично на жалбоподателя на 05.06.2024 г. (л. 4 от преписката).

Жалбата срещу него е подадена чрез органа пред АдмС – Русе на 14.06.2024 г. (л. 3 от делото).

Според жалбоподателя, на първо място неправилно административният орган не е зачел за осигурителен стаж от втора категория трудът, положен от него през периода 17.11.1994 г. – 14.05.1996 г. в „Екопротеин“ АД на длъжност „оператор-оксиженист“ /съгласно записа в трудовата му книжка/, „оператор-заварчик“ /съгласно записа в издадено му Удостоверение обр. УП-2/, с мотива, че въпросният стаж е зачетен по представената от Д. редовно оформена ТК № 472/01.06.1993 г., и в същата липсвали данни, доказващи, че стажът е полаган в условията на втора категория труд, поради което правилно бил зачетен от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе от трета категория труд.

На следващо място, твърди, че при приемането на заявлението за пенсиониране и приложените към него документи пенсионните органи не са му дали указания какви други документи следва да представи, въпреки законовия 14-дневен срок, в който има възможност да набави документи, необходими за пенсионирането му, така неправилно са приложили чл. 40, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж към периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни), през които лицето е работило в ЕКОПРОТЕИН ООД. Съображенията на органа да стори това са, че след като при подаване на заявлението си, Д. не е представил редовно оформен документ, доказващ доход за този период, с писмо изх. № 2170-17-170#2 от 19.01.2024 г. до директора на „Екопротеин“ АД, служебно е изискано изготвяне на Удостоверение обр. УП-2 за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни) с посочен доход по месеци, но такъв документ не е получен, като писмото се връща с отметка „преместен“.

Към жалбата Д. прилага Удостоверение обр. УП-2, издадено от „Екопротеин“ АД, за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни), с оглед изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето, в което е посочено брутното му трудово възнаграждение по месеци (л. л. 5 – 7 от делото).

Правни изводи

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма.

Според настоящия съдебен състав, обаче, при постановяване на оспорения административен акт, както и при издаване на потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на ТК № 472/01.06.1993 г. (л. 6 и л. 7 от преписката) и на Удостоверение обр. УП-2 на л. л. 5 – 7 от делото, се установява по безспорен начин, че Д. е изпълнявал длъжността „оператор-оксиженист“, съгласно записа в трудовата му книжка, „оператор-заварчик“, съгласно записа в издаденото му УП-2 от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. в „Екопротеин“ ЕООД (сега „Екопротеин“ АД).

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ (ПКТП).

Съгласно разпоредбата на т. 20 от ПКТП (отм.), от втора категория е трудът на електро - и газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени цехове и звена.

От друга страна, в разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда.

Според съда, в настоящия му състав, в хода на проведеното административно производство е допуснато съществено нарушение на процедурните правила от страна, както на пенсионния орган, така впоследствие и на решаващия орган, като без да са положени усилия от страна на администрацията и да са събрани съответните доказателства е прието, че трудът, положен от Д., през процесния период на длъжност „оператор-заварчик“ или „оператор-оксиженист“ не следва да се зачете за труд от втора категория поради липсата на данни, доказващи, че трудът е полаган в условията на втора категория труд.

Пенсионният орган не е направил опит за изясняване на този спорен въпрос, видно от документите, находящи се в административната преписка. Не е положил усилия да събере повече доказателства, включително и чрез сведения от неучастващи в производството лица. Така е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК, според която административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.

По административната преписка липсва, не е изискан, съответно представен документ - Удостоверение обр. УП-3, с който работодателите предлагат да се зачете стаж от съответната категория труд. Несъмнено този документ се явява относим към конкретния правен спор, предвид че основното възражение на Д. при оспорването му пред директора на ТП на НОИ - Русе е било именно обстоятелството, че пенсионният орган не му е зачел стажа за труда, който е полагал в „Екопротеин“ АД за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. при втора категория.

Във връзка с горното следва да се има предвид Инструкция № 1022-40-2 от 2.03.2022 г. за съдържанието и реда за представяне в Националния осигурителен институт на документи за осигурителен стаж, осигурителен доход и категория труд, издадена от управителя на Националния осигурителен институт, обн., ДВ, бр. 21 от 15.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г., с която се определят съдържанието и редът за представяне в Националния осигурителен институт (НОИ) на:

1. документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г., издадени по искане на осигурено лице или негов представител;

2. документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, както и документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, свързани с такива документи, издадени по искане на длъжностните лица по чл.40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО);

3. документи за категория труд, удостоверяващи продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит от осигуреното лице при осигурителя. (чл. 1 от инструкцията),

Следва да се съобрази и по-конкретно текстът на разпоредбата на чл. 2 от инструкцията, съгласно който документите за осигурителен стаж и категория труд (удостоверения обр. УП-3) са по образец съгласно приложение № 1. В тях задължително се вписва съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977 г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр. 68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61 от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.; изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр. 2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993 г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която осигурителят предлага да се зачете осигурителния стаж.

Също така съгласно т. 1 от упътването към Удостоверението за осигурителен стаж (обр. УП-3), в графа 2 се вписва длъжността, която лицето е заемало. Когато осигурителният стаж е положен при условията на първа или втора категория труд, работодателят посочва съответната разпоредба от отм. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране за периода до 31.12.1999 г. или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране за периода след 1.01.2000 г., по която предлага да се зачете осигурителният стаж на лицето. Точното означаване на длъжността или извършваната работа е от значение за правилното определяне категорията на труда при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно чл. 3 от инструкцията, документите за осигурителен доход (удостоверения обр. УП-2) са по образец съгласно приложение № 2. В случая от страна на пенсионния орган е било изискано от осигурителя само такова удостоверение (вж. л. 21 от преписката), но не и Удостоверение обр. УП-3, с оглед изясняване категорията на положения труд.

Административният орган е следвало, в случай че това е необходимо, да събере относими доказателства и да извърши преценка дали видът и естеството на полагания от жалбоподателя труд като „оператор-заварчик“, или „оператор-оксиженист“ в „Екопротеин“ ЕООД съответства на втора категория труд, съответно да извърши преценка дали са приложими към казуса разпоредбите на т. 20, във вр. с т. 67 от ПКТП (отм.), а не приемайки, че липсват доказателства, че трудът е полаган в условията на втора категория труд, да счете, че същият правилно е отнесен към трета категория.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да посочи и че анализът на двете разпоредби сочи недвусмислено, че категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Ноторно известно е, че по своята същност дейността на заварчиците/оксиженистите се изразява в боравене с електрожен, оксижен, шмиргел и ъглошлайф. Работата целогодишно се извършва при по-тежки условия на труд, свързани с по-висока температура, шум, запрашеност, димни газове и др. Така, при съпоставяне на трудовата функция, условията на труд, вредност и тежест на длъжностите, описани в т. 20 от ПКТП (отм.), и заеманата от жалбоподателя длъжност в „Екопротеин“ ЕООД следва да се извърши преценка дали дейността е една и съща и условията на труд са едни и същи. Липсват доказателства по делото и обективни технически критерии, които да обосноват различна степен на натовареност и вредност при изпълнение на отделните длъжности.

Освен това тълкуването на нормата на т. 20 от ПКТП (отм.) не налага извод, че в обособения цех или звено трябва да работят само заварчици. Използваният в правилника израз е по-скоро определение за обособено работно място в технологичния процес, което поради специфичните си особености е характерна работна среда за всички заварчици, при което броят им не е определящ критерий. В този смисъл са и указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000г., съгласно които от записа на т. 20 от ПКТП (отм.) се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под „обособени цехове и звена“ следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост (един или повече); записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. В случая административният орган не е извършил преценка дали трудовите функции на жалбоподателя и условията, при които са изпълнявани, отговарят на критериите, посочени в тези указания, които с оглед на задължителния им характер в административното производство е следвало да бъдат съобразени от пенсионния орган при преценката за категорията на труда.

В съответствие с това административният орган е следвало да прецени дали към конкретния казус намират приложение разпоредбата на т. 20, във вр. с т. 67 от ПКТП (отм.) и положеният от Д. труд като оператор-заварчик и оксиженист в „Екопротеин“ ЕООД следва на това основание да се зачете от втора категория.

В допълнение съдът намира за необходимо да посочи, че без правно значение за категорията на труда е дали работата с електрожен или оксижен съставлява част от производствената дейност на осигурителя или е например ремонтно-възстановителна дейност на машини и съоръжения и др., в какво точно се е изразявала дейността на спомагателното звено, в което е работил жалбоподателят. Това е така, тъй като и в двата случая се касае за операции по заваряване и рязане на метали съобразно приета технология, които се изпълняват в еднаква работна среда на замърсеност и вредност. Вредните въздействия са резултат от вредни газове и топлинни емисии, светлинно излъчване, шум, миризма, запрашеност, вибрации, които съществуват при всички заваръчни процеси без разлика на работното място и числеността на лицата, които ги изпълняват. Ето защо, записът на т. 20 от ПКТП (отм.) се прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо от отрасъла и вида и предназначението на заваръчните операции, след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда.

Като не е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства и се е задоволил единствено да констатира, че липсват доказателства, че спорният стаж е полаган в условията на втора категория труд, въпреки че е задължен служебно да ги събира дори когато няма искане за това от заинтересованото лице, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон при категоризирането на труда за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. в „Екопротеин“ ЕООД (сега „Екопротеин“ АД).

При постановяване на решение НОИ следва да се ръководи както от КСО, така и от АПК, тъй като се касае за индивидуален административен акт, с който се засягат права и интереси на гражданите.

Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, каквито действия в случая не са предприети.

В този смисъл е и решение № 15302 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 109/2019 г., VI о.

На следващо място, с оглед представеното пред съда Удостоверение обр. УП-2, издадено от „Екопротеин“ АД, с което се удостоверява осигурителния доход на лицето за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни) (л. л. 5 – 7 от делото), се налага изводът, че при изчисляване на пенсията на Д., с оглед определяне на индивидуалния коефициент на лицето по отношение на въпросния период не следва да се прилага разпоредбата на чл.40, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а следва да се съобрази удостовереният в този документ осигурителен доход.

От всичко изложено дотук се налага изводът, че оспорените актове са постановени при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, което е довело до тяхната незаконосъобразност по същество. Поради това те следва да бъдат отменени и тъй като естеството им не позволява решаване на спора по същество, административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по заявлението на Д. Д. за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

При новото разглеждане административният орган ще трябва да събере относимите доказателства и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 20, във вр. с чл. 67 от ПКТП (отм.) по отношение на заеманата длъжност и категорията труд за спорния период от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни), през които лицето е работило в „Екопротеин“ ЕООД, както и при изчисляване пенсията на лицето следва да съобрази представеното пред съда Удостоверение обр. УП-2, издадено от „Екопротеин“ АД, с което се удостоверява осигурителния доход на лицето за периода от 17.11.1994 г. до 14.05.1996 г. вкл. (538 дни).

По разноските

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство. Същите възлизат общо на 510 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса (л. л. 11 и 12 от делото) и 500 лева – адвокатски хонорар, за чието определяне и заплащане са представени надлежни доказателства (л. 18 от делото). Неоснователно е възражението за прекомерност на последния, предвид че същият е на минимума, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на Д. Ж. Д. от гр. Русе решение № 2153-17-50 от 31.05.2024 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 6 /прот. № 01135 от 08.04.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2170-17-112 от 18.10.2022 г., подадено от Д. Ж. Д. от гр. Русе, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр. София да заплати на Д. Ж. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, ул. „Никола Й. Вапцаров“ № 5, вх. 3, ет. 3, ап. 9 сумата от 510.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.