№ 4019
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Е. Б. С., чрез процесуален
представител адв. К. Г., ответник в първоинстанционното производство срещу
решение № 10196/29.05.2024 г. на СРС, 27 състав, постановено по гр.д. 70
123/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че дължи сумата
от 250, 98 – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот с абонатен номер ********* за периода м.12.2018 г. – до
31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 55, 50 лв. за периода
15.09.2019г. – 10.03.2022 г., за които суми има издадена заповед № 9733 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.04.2022 г. по
ч.гр.д. 15545/22 г. по описа на СРС, 27 състав.Със същото решение Е. С. е
осъден да заплати и сума в общ размер 500 лв. – съдебни разноски в
заповедното производство и производството пред СРС.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с
материалния закон и се явява необосновано. Изложени са твърдения, че
ответникът – въззивник не е собственик и ползвател на имота след м. 01.2019
г. Заявени са възражения, че фактурата за реално ползваните услуги е следвало
да бъде издадена през м. 01.2019 г., а не шест месеца по-късно. Заявени са и
възражения относно неправилни изводи на СРС по отношение заявеното
възражение за изтекла погасителна давност. Неправилен бил и извода относно
дължимата сума доколкото от изравнителната сметка било видно, че се дължи
сума в размер на 120, 21 лв., а не в размер на 250, 98 лв., както бил приел СРС.
Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия
са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и
обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
2
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Първото възражение в жалбата касае твърдението, че след м. 01.2019 г.
въззивникът не е в облигационно отношение с въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство. По това обстоятелство страните не са
формирали спор, а доколкото процесният период по делото е с краен срок
31.01.2019 г., така заявеното възражение е ирелевантно за спора.
Следващото възражение касае датата на издаване на изравнителната
фактура, която следвало да бъде съставена при прекратяване на
облигационната връзка, а не шест месеца по-късно. Същото не намира
законодателна опора. Съобразно нормата на чл. 70а ал.2 от Наредба 16-
334/06.04.2007 г. /отм., но релевантна с оглед заявения процесен период/, в
срок до 15 юли лицето по чл. 139б ал. 1 от ЗЕ изготвя общата годишна
изравнителна сметка за сградата - етажна собственост, и я предоставя срещу
подпис на представител на етажната собственост, избран от общото събрание
на етажната собственост по реда на ЗУЕС. Липсва задължение от нормативен
порядък респ. уговорено в договора или приложимите ОУ към него за
изготвяне на изравнителна сметка непосредствено след прекратяване на
облигационната връзка между страните.
Следващото възражение касае неправилни изводи на съда относно
заявеното възражение за изтекла погасителна давност. Процесните вземания
за главница като периодични такива респ. вземанията за лихва се погасяват с
кратката 3 годишна давност, както е приел и СРС. Процесното вземане касае
плащане на изготвената изравнителна сметка и е обективирано във фактура от
31.07.2019 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 24.03.2022 г.
Погасителната давност следва да се счита прекъсната с факта на подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК и последващото исково производство. Това е
така, защото, заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК не попада в
приложното поле на чл. 116 от ЗЗД, установяващ основанията за прекъсване
на давностен срок, но погасителната давност се прекъсва с предявяване на
иска за съществуване на вземането, но към минал момент – този на подаване
на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, съгласно
прогласеното обратно действие на исковата молба в разпоредбата на чл. 422
3
ал.1 от ГПК /решение 118/12.12.2019 г. по търг. дело 2288/2018 г. на Второ ТО
на ВКС/. Предвид което възражението за изтекла погасителна давност за
вземанията е неоснователно, дори без да се взема предвид нормата на чл. 33
ал.2 от ОУ към договора с топлопреносното предприятие, установяваща 45-
дневен срок за плащане от датата на издаване на фактурата респ. спирането на
давностните срокове по чл. 3 т. 2 от ЗМДВИПОРНС.
Основателно, според настоящия съдебен състав е последното
възражение за неправилно изчислен размер на вземането. Видно от
заявлението по чл. 410 от ГПК, същото касае заплащане на изравнителна
сметка за периода м. 05.2018 г. – м. 01.2019 г. Видно от изготвената
индивидуална справка от ФДР сумата за доплащане, релевантна за процесния
период, възлиза на 120, 26 лв. Идентичен извод е обективиран и от ВЛ по
допуснатата СТЕ – инж. Л.Л.. Издадената изравнителна фактура, касае целия
отоплителен период, който не съвпада с процесния по делото, поради което
липсва основание за заплащане от страна на ответника на сума,
представляваща горницата над 120, 26 лв. до претендирания размер на 250, 98
лв. и в тази част заявения иск подлежи на отхвърляне. С оглед частичната
неоснователност на заявения главен иск, частично неоснователен се явява и
акцесорния такъв за мораторна лихва. При съблюдаване правилото на чл. 162
от ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния период възлиза на
сумата от 30, 34 лв., за която сума акцесорната претенция е основателна, а за
горницата до претендирания размер от 55, 50 лв. същата подлежи на
отхвърляне.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
решението на СРС в частта на заявения главен иск за горницата над 120, 26 лв.
и в частта за горницата над 30, 34 лв. досежно акцесорната претенция подлежи
на отмяна като следва да бъде постановено ново решение, с което в тези части
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.
При този изход на спора се дължи произнасяне по отношение на
сторените разноски в заповедното производство респ. исковото пред
настоящата инстанция и тези, сторени във фазата на първоинстанционното
производство.
На ищеца – въззиваема страна се следва сумата от 36, 85 лв. – разноски
в заповедното производство, както и сумата от 208, 84 лв. – разноски в
4
производството пред СРС. Аритметичният сбор на същите възлиза на сумата
от 245, 69 лв.
На процесуалния представител на ответника – въззивник се следва
сумата от 203, 45 лв., припадащата се част от дължимото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т. 3 от ЗА, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, в производството пред СРС, както и сума в идентичен размер
за разноски в настоящото производство.
На въззивника се следва и сума в размер 25, 43 лв. – припадащата се
част от внесената ДТ за въззивно обжалване, съобразно изхода на спора.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10196/29.05.2024 г. на СРС, 27 състав,
постановено по гр.д. 70 123/2023 г. в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за
установено, че Е. Б. С. дължи горницата над сумата от 120, 21 – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен номер ********* за периода м.12.2018 г. – до 31.01.2019 г. до
предявения размер 250, 98 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за горницата над 30, 34 лв.
до предявения размер на 55, 50 лв. за периода 15.09.2019г. – 10.03.2022 г., за
които суми има издадена заповед № 9733 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 08.04.2022 г. по ч.гр.д. 15545/22 г. по описа
на СРС, 27 състав, както и в частта за разноските за горницата над 245, 69 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 ал.1 от ЗЕ срещу Е.
Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. *********, кантора
5
33 – адв. К. Г. за признаване за установено, че Е. С. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД дължи горницата над сумата от 120, 21 – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен номер ********* за периода м.12.2018 г. – до 31.01.2019 г. до
предявения размер 250, 98 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за горницата над 30, 34 лв.
до предявения размер на 55, 50 лв. за периода 15.09.2019г. – 10.03.2022 г., за
които суми има издадена заповед № 9733 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 08.04.2022 г. по ч.гр.д. 15545/22 г. по описа
на СРС, 27 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10196/29.05.2024 г. на СРС, 27 състав,
постановено по гр.д. 70 123/2023 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА на адв. К. Г. сумата от 203, 45 лв. – адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС, както и сумата от 203, 45 лв. –
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Е. Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. *********, кантора 33 – адв. К. Г. сумата от 25, 43 лв. –
разноски в настоящото производство за заплатена ДТ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. д-р Георги
Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6