№ 340
гр. Несебър, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Дора К. Д.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20232150101047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано e по искова молба вх. № 9591/13.10.2023 г. на Е.О.С., БУЛСТАТ
1*****, гражданка на Руската Федерация, родена на **** г. в гр. ***, чрез адв. Г. С. от
АК - Бургас, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***“ № **, ет. **, офис **, срещу
ответниците „Г ***“ *** – в несъстоятелност, ЕИК 1***, представлявано от синдика
В.Л.Б., съдебен адрес в гр. С***, ул. „***“ № ***, ап. ***; С. Й. Й., ЕГН **********, с
адрес в гр. В***, ул. „Т****“ № **, вх. **, ап. **; и „И***“ ***, ЕИК 8****, със
седалище и адрес на управление в гр. С***, р-н Т***, бул. „Б***“ № ***,
представлявано от изпълнителния директор М.И.С., с искане да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е единствен собственик на
Самостоятелен обект в сграда /СОС/ с ид. № 6*** по КККР на с. Р***, общ.
Несебър, с адрес на имота в с. Р**, район ***, № ***, бл. **, ет. **, ап. **,
представляващ жилище/апартамент с площ по документ от 69,20 кв.м., прилежащи
части – 6,92 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, въз основа осъществявано от нея
давностно владение в периода **** г. до **** г. /не по-късно от **** г./ – над пет
/респ. десет/ години и до понастоящем. Претендират се съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата придобила собствеността по отношение на
процесния имот по силата на нотариален акт № **, том **, дело № **, вх. рег. № **/**
г. на СВ – Несебър, като в акта нотариусът удостоверил извършената от него проверка
за собствеността на праводателя . Предвид това се твърди, че С. се счита за
собственик от **** г. на имота, откогато до понастоящем владее същия добросъвестно,
явно, трайно и необезпокоявано. На 09.10.2023 г. при опит да се снабди с данъчна
оценка за имота ищцата установила, че партидата при Община Несебър е закрита, а
имотът – продаден на ответника „И***“ АД с постановление за възлагане на ЧСИ от
**** г. След извършени справки ищцата узнала, че ответникът „Г ***“ *** /неин
праводател по легитимиращата я сделка/ е продал процесния имот на **** г. и
съгласно нотариален акт № ***, том ***, вх.рег. № ***/*** г. на СВ – Несебър на
1
ответника С. Й., като на същата дата нотариусът заверил и искане за вписване на
законна ипотека като обезпечение в полза на ответника „И***“ АД за сума в размер на
82 500 евро. Заявява, че ответникът Й. е мним купувач по нереална сделка, никога не е
имал достъп до имота, не го е посещавал, не знае къде е и какво представлява, не го е
декларирал в Община Несебър, не е заплащал за него данъци и такси, не е вадил за
него документи, не е влизал в комплекса, не се е вписвал като етажен собственик и не
е погасявал банковите си задължения по кредита. Предвид последното се достигнало и
до възбрана на имота през 2015 г. и 2016 г. и възлагането му на ответника „И***“ АД с
постановление от **** г., в сила от **** г. /вписано в СВ – Несебър на **** г./ на ЧСИ
Т.Д., рег. № *** при КЧСИ по изп.д. № **/2015 г. по негов опис. Предвид изложеното
се обосновава интереса на ищцата да търси установяване на правото си на собственост
по съдебен ред спрямо тримата ответници.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на ответника С. Й..
Ответното дружество „Г ***“ *** – в несъстоятелност е депозирало писмен
отговор на исковата молба вх. № 12/02.01.2024 г. в законния срок и чрез законния си
представител – синдика В.Б., с който е взело становище за основателност на
предявения иск. Заявява се, че сключената между дружеството и ответника Й. сделка
за процесния имот е изцяло фиктивна и симулативна, никога не е имала за цел
прехвърляне на собствеността, а единствено с помощта на вътрешен човек от
ответната банка да се достигне до нереално високата оценка на имота – 120000 евро,
като индиция в тази насока било и отсъствието на заявление в нотариалния акт за
сделката, че е предадено владението на имота. Посочва се, че ответникът Й. не е
влизал в имота, не го е ползвал, не е заплащал данъци или такса поддръжка за него.
Признава, че ищцата владее имота от **** г. до понастоящем, като твърди, че
извършения срещу нея въвод е незаконосъобразен, поради нередовното уведомяване
за същия и лишаването от право на защита по реда на ГПК. Заявява, че дължимата
от ответника Й. продажна цена за имота никога не е получавана от дружеството.
С писмен отговор вх. № 11978/21.12.2023 г. /идентичен с вх. № 11990/21.12.2023
г./ в законния срок ответникът „И***“ АД е дал становище за неоснователност и
недоказаност на претенцията. Оспорват се твърденията на ищцата, че владее
процесния имот от **** г. до момента на подаване на исковата молба, както и че го
владее добросъвестно, явно, трайно и необезпокоявано през целия период; че
ответникът Й. е бил мним купувач на имота и не е имал достъп до него, не е знаел
къде е и пр.; че ответникът Й. не погасявал задълженията си към банката по
сключения договор за кредит. Правят се насрещни твърдения, че ищцата не е
придобила правото на собственост по отношение на имота, нито въз основа на 5-
годишна, нито въз основа на 10-годишна придобивна давност, като се излагат
подробни аргументи в тяхна подкрепа. Намира, че добросъвестността на ищцата се
изключва, доколкото легитимиращата ответника Й. сделка е била вписана в Имотния
регистър, респ. е била надлежно оповестена и ищцата е можела да се уведоми за
правата на Й. и за вписаната в полза на банката ипотека с извършване на съответната
справка. От друга страна се обосновава отсъствие на 10-годишно давностно владение
на ищцата, като се заявява, че същото е било прекъснато с образуваното изп.д. №
**/2015 г. по описа на ЧСИ Т.Д. и извършените по него действия на ЧСИ, вкл. опис на
имота от 08.07.2016 г. Ответната банка заявява, че в периода от **** г. до
понастоящем ищцата не е владяла и държала имота, като твърди, че същата е била
надлежно издирвана от ЧСИ, вкл. чрез съдебна поръчка, но без успех, и същевременно
още на **** г. поставил обявление на имота, че предстои да бъде изнесен на публична
продан.
2
В проведени по делото открити съдебни заседания, ищцата, чрез упълномощения
си представител, поддържа претенциите и моли за уважаването им. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът С. Й. се представлява в съдебни заседания от упълномощен адвокат,
който се придържа към становището на ответната банка и моли за отхвърляне на
претенциите в цялост като неоснователни и недоказани.
Ответникът „Г ***“ *** – в несъстоятелност, чрез синдика си, поддържа дадения
отговор в съдебно заседание. Оставя преценката по съществото на спора на съда.
Ответната банка „И***“ ***, чрез упълномощените си адвокати, поддържа
дадения отговор на исковата молба в съдебно заседание. Дава становище по същество
за недоказаност на твърдяното давностно владение, респ. неоснователност на иска и
моли за отхвърлянето му, като претендира разноски по списък.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени положителни установителени искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, които са допустими с оглед
разясненията на Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
С приетия за окончателен и неоспорен от страните доклад по делото, в тежест на
ищцата е възложено да докаже, че е собственик на спорния имот, както и
претендираното за това основание, като това включва задължението за доказване на
твърденията за изтекла в нейна полза придобивна давност, като бъде установен
периодът на владение /в периода **** г. до **** г. /не по-късно от **** г./ – над пет
/респ. десет/ години и до понастоящем/ – начален и краен момент – лично или чрез
трето лице, както и намерението да владее спорната вещ като своя /анимус/ и
действията , чрез които е демонстрирала това свое намерение /корпус/.
Предвид квалификацията на претенциите на ответниците е указано, че нямат
задължение да доказват правото си на собственост върху спорния имот. При условията
на непълно насрещно доказване, с оглед на пълно провеждане на защитната си теза,
на ответника "И****" *** е указано, че следва да докаже, претендираното от него
право на собственост върху процесния недвижим имот.
С протоколно определение № 610/28.10.2024 г. съдът е допълнил доклада си,
като е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: че на 22.08.2007 г.
ответната банка „И***“ ***, чрез директен превод към „Г ***“ ***, е превела
продажната цена по сделката, сключена между ответника Й. и „Г ***“ *** относно
процесния имот и въз основа на отпуснат в полза на ответника Й. кредит – в цялост и
че впоследствие е имало извършени погашения във връзка с отпуснатия ипотечен
кредит и по партидата на ответника Й. при банка „И***“ АД.
Придобивната давност е способ за придобиване на правото на собственост върху
чужда вещ чрез фактическото упражняване съдържанието на това право в
продължение на определено от закона време.
Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение на пет години,
като чл. 81 от ЗС предвижда, че давността се прекъсва със загубване на владението в
продължение на повече от шест месеца.
Владението по смисъла на чл. 78 от ЗС следва да отговаря на признаците,
установени в чл. 68 от ЗС, като владелецът държи вещта лично или чрез другиго като
3
своя, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Доказването на срока на владението се
улеснява и от чл. 83 от ЗС, който въвежда оборимата презумпция, че ако се установи
владението на едно лице в два различни момента, предполага се, че владението е
продължило и в промеждутъка.
На основание чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и
владението на праводателя си, като хипотезите на присъединяване на владение са
разнообразни. /в горния смисъл проф. Витали Е. Таджер, Вещно право на Република
България, Част четвърта, Владение, изд. Софи-Р 2001, стр. 192-239/
В процесният случай ищцата се позовава, както на добросъвестно, така и на
недобросъвестно владение, което твърди че е осъществявала спрямо процесния имот в
периода **** г. до **** г. /не по-късно от **** г./.
Претенцията се явява изцяло неоснователна и недоказана, както по отношение на
характеристиките на твърдяното владение като добросъвестно, така и във връзка със
заявения период на осъществяването му от ищцата и по следните съображения:
Видно от представения от ищцата нотариален акт за покупко-продажба на
процесния недвижим имот /л. 5 от делото/, на **** г. е изповядана нотариална сделка,
при която ответникът „Г ***“ *** – в несъстоятелност продал на ищцата, действаща
чрез упълномощен адвокат, Апартамент № *** на площ от 76,12 кв.м. с вкл. 6,92 кв.м.
от общите части, с адрес в общ. Несебър, с. Р***, ж.с. „***“, вх.**, ет. **. В
нотариалния акт се съдържа удостоверяване на нотариуса за декларация на
договарящите страни, че са извършили справка за собствеността в Данъчната служба
по местонахождение на имота и в Служба по вписванията при Районен съд Несебър,
относно вписани съдебни оспорвания, ипотеки и вещни тежести, като отсъства
констатация за изявления на страните по сделката във връзка с предаване владението
върху недвижимия имот.
Същевременно, видно от приобщените по делото данъчна оценка и скица /л. 20,
л. 30-гръб от делото/, и доказателства по приложеното изп.д. № 20158010400** по
описа на ЧСИ Т.Д., рег. № *** при КЧСИ, район на действие БОС /л. 108 от Том 1/,
описаният по легитимиращия ищцата нотариален акт имот съответства на СОС с ид. №
6*** по КККР на с. Р***, общ. Несебър.
При съпоставка на двете скици /л. 108 от Том 1 от изп.д. и л. 30-гръб от делото/
се установява, че към **** г. в кадастралните регистри са отсъствали данни за
собственика на СОС с ид. № 6***, а към **** г. като негов собственик е вписана
ответната банка.
Съгласно справка за задълженията за местни данъци и такси за имота /л. 505 –
гръб от Том 2; на изп.д./ същият в периода 2018-2021 г. се е водил по партидата на
ищцата.
Ищцата ангажира показанията на двама свидетели при режим на довеждане, а
именно Галина К. и Алена А..
В показанията си пред съда св. К. заявява, че на 27.06.2019 г. лично е съпроводила
ищцата до процесния апартамент и е видяла как тя го отключва, влиза да си вземе
медицински документи и вещи, след което излиза и го заключва. Потвърждава, че
ищцата към посочената дата е заявила пред нея, че е собственик на процесното
жилище, като впоследствие през 2023 г. я помолила да извърши нужните справки с
цел продажбата му. Свидетелката К. преповтаря пред съда възприети от нея изявления
на ищцата, че е владяла имота от 2008 г. и го предоставяла за ползване на близки
приятели, като за проблеми със собствеността узнала едва през юли 2023 г. – след
извършване на справка. Заявява, че лично е прочела чатове между ищцата и
управителя /мениджър/ на сградата, в която се намира процесният имот, в които чатове
4
в периода 2020 г. – 2023 г. ищцата била уверявана, че няма проблем със собствеността
.
От своя страна, св. А. си спомня, че е пребивавала в процесното жилище за по 2-3
дни през 2015 г, 2017 г. и 2019 г., като взимала ключа за него от ищцата или била
посрещана в него от нея. Заявява, че при пребиваването си в апартамента, същият бил
обзаведен напълно и в него се съхранявали лични вещи на ищцата, която заявява, че
е негов собственик.
Така, предвид анализа на доказателствата, представени от ищцата за доказване
началния момент на давностното владение, съдът намира, че същите не са годни да
установят правнорелевантния факт, че Е.О.С. е била във владение на СОС с ид. №
6*** по КККР на с. Р***, общ. Несебър от датата **** г. с манифестирано своително
намерение. По делото не бяха ангажирани годни доказателства от страна на ищцата
/на която се следва доказателствената тежест/, установяващи или индициращи, че
именно на датата на закупуване е влязла във владение на имота – напр. констативен
протокол/декларация на продавача; извлечение от домова книга /книга на ЕС или др.
регистър на собствениците в сградата/; договори за възлагане на ремонтни дейности
или доставка на обзавеждане; показания на свидетели /управител на сградата,
приятели, близки, действалия по сделката от нейно име адвокат, строителни
работници и майстори, наематели и ползватели/; вписване в кадастралните регистри от
съответната дата; удостоверения за промяна на партиди за данъци, вода, ел.енергия и
др. Както бе посочено по-горе, такава констатация не е извършена и от нотариуса при
изповядване на сделката.
Предвид посоченото, съдът намира, че от събраните доказателства не се
установява конкретната дата, поставяща началото на владение със своително
намерение от страна на ищцата /лично или чрез трето лице/ спрямо процесния имот.
Като първи установен от доказателствата по делото релевантен момент, в който
ищцата е осъществявала владение над имота, следва да се приеме лятото на 2015 г.,
съгласно показанията на св. А., предвид което периодът до **** г. /по-малко от три
години/ не е годен по продължителност да я направи собственик по силата на
добросъвестно или недобросъвестно владение. Без значение в случая е субективното
отношение на ищцата спрямо имота, доколкото владението съставлява фактическо
такова. Изложеното налага извод за неоснователност и недоказаност на ищцовите
претенции, предвид което същите подлежат на отхвърляне без да е необходимо да се
обсъждат защитните възражения и тези на ответниците и представените във връзка с
тях доказателства по делото.
За пълнота, по повод характеристиките на осъществявано от ищцата владение,
съдът намира за нужно да посочи, че в случая от доказателствата не може да се
установи добросъвестно такова. Видно от нотариален акт, договор за банков кредит,
молба за вписване на законна ипотека, справка по партидата на „***“ *** при АВ /л. 6,
л. 7-8, л. 67-74, л. 116-117от делото/, както и справка по партидата на имота в СВ –
Несебър /л. 449 от Том 2 на изп.дело/, процесният апартамент е бил предмет на
договор за покупко-продажба между праводателя на ищцата – ответника в
несъстоятелност „Г ***“ *** и ответника Й. от **** г., надлежно отразен по
индивидуалната партида на продавача с вписване от 10.08.2007 г. Анализът на
посочените доказателства налага извода, че собствеността по отношение на
процесното жилище е била прехвърлена девет месеца преди извършената на ищцата
продажба, като приобретателят Й. е придобил същата със средства от банков кредит,
отпуснат от ответната банка, за който няма спор по делото, че е послужил именно за
тази цел и е бил обслужван във времето. За отпуснатия кредит в полза на банката е
била вписана законна ипотека, отразена по партидата на приобретателя Й. в СВ –
5
Несебър. Същевременно, както бе посочено по-горе, в легитимиращия ищцата
нотариален акт е вписана изрична констатация на нотариуса, че страните по сделката
са извършили необходимите проверки относно собствеността на имота, за вписани
съдебни оспорвания, ипотеки и вещни тежести. Посоченото води до извод, че ищцата
към датата на сделката – **** г. – е извършила възможните справки по партидата на
праводателя си в СВ, т.е. е имала знанието за вписаната по нея прехвърлителна сделка
от **** г. с предмет собствеността по отношение на процесния имот, респ. знание за
правата на ответника Й.. Така, за настоящия състав се налага краен извод, че
осъществяваното от ищцата владение по отношение на процесния имот е било с
характеристиките на недобросъвестно такова. Действително, за ищцата не е
съществувало задължение да следи за съдържанието на книгите за вписвания при
съществуващата персонална, а не реална система на вписванията /според името на
носителя на правото, а не според индивидуализацията на имота/, при която евентуална
проверка не гарантира узнаването на всички възможни резултати. Съгласно чл. 113 от
ЗС обаче поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или
прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция на права
на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време,
какъвто е настоящия случай. Така, при извършване на пълна проверка при
съществуващата система, вкл. по партидата на продавача /каквато е заявено, че е
извършена пред нотариуса/, ищцата-купувач е можела да се осведоми за предходното
разпореждане с имота, което обстоятелство обосновава презумция за знание, респ.
недобросъвестност на владението. /в този смисъл и Решение № 596/30.06.2010 г. по
гр.д. № 1534/2009 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО; Решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д.
№ 1744/2009 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО; Определение № 1005/03.09.2015 г. по гр.д.
№ 2895/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и др./.
На последно място, следва да се посочи, че ищцата не може да черпи права от
незнанието или бездействието си. По сведения на доведената от нея св. К., ищцата е
имала съмнения за проблем във връзка със собствеността си по отношение на
процесния имот още през 2020 г., преди възлагането му в края на 2021 г. на ответната
банка в хода на воденото по описа на ЧСИ Д. изпълнително дело. Въпреки това по
делото няма данни ищцата да е предприела действия с правна насоченост и с цел
установяване статута му, при което най-малкото би узнала за наложената от ЧСИ
възбрана, вписана по партидата на имота в СВ – Несебър още на 14.01.2016 г. /л. 449
от Том 2 на изп.дело/, респ. за претенциите на ответната банка. Така се е достигнало
до системно пропускане на възможности за защита на правата в хода на
принудителното изпълнение, които е недопустимо да бъдат упражнявани в хода на
настоящия процес.
С оглед изхода на спора, на ищцата не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за производството се
следват на ответниците, съгласно доказателствата за извършването им.
Доколкото ответното дружество в несъстоятелност „Г ***“ *** не е направило
искане за присъждане на разноски за производството, съдът не дължи произнасяне по
въпроса за дължимостта им.
В полза на ответника Й. се следват разноски за първоинстанционното
производство в размер на 600 лева, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /л. 203 от делото/.
По отношение на извършените от ответната страна „И***“ АД разходи по делото,
съдът намира, че на възстановяване от ищцата подлежи единствено сумата от 1086
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Сторените от ответната банка разходи за
заплащане на държавна такса за обжалване на определение по чл. 248 от ГПК /15 лева/
6
и за изготвяне на служебни преписи от книжа по делото /5 лева/ не съставляват такива
по повод същинския спор, респ. не следва да бъдат възлагани в тежест на ищцата. Със
заплащане на държавна такса от 15 лева ответникът е пренесъл пред въззивния съд
спор за разноски по претенция, по повод на която производството бе прекратено, а с
внасяне на такса 5 лева се е възползвал от възможността съдът да възпроизведе
съдържащи се по делото книжа /да ги копира/, които са на разположение на страните с
електронен достъп.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените кумулативно субективно съединени положителни
установителни искове за собственост от Е.О.С., БУЛСТАТ 1*****, гражданка на
Руската Федерация, родена на **** г. в гр. ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***“
№ **, ет. **, офис **, срещу „Г ***“ *** – в несъстоятелност, ЕИК 1***,
представлявано от синдика В.Л.Б., съдебен адрес в гр. С***, ул. „***“ № ***, ап. ***;
С. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. В***, ул. „Т****“ № **, вх. **, ап. **; и
„И***“ ***, ЕИК 8****, със седалище и адрес на управление в гр. С***, р-н Т***, бул.
„Б***“ № ***, представлявано от изпълнителния директор М.И.С., с искане на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е единствен собственик на Самостоятелен обект в сграда
/СОС/ с ид. № 6*** по КККР на с. Р**, общ. Н**, с адрес на имота в с. Р**, район **,
№ **, бл. **, ет. **, ап. **, представляващ жилище/апартамент с площ по документ от
69,20 кв.м., прилежащи части – 6,92 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, въз
основа на придобивна давност и осъществявано от нея владение в периода **** г. до
**** г. /не по-късно от **** г./ – над пет /респ. десет/ години и до понастоящем, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.О.С., БУЛСТАТ 1*****,
гражданка на Руската Федерация, родена на **** г. в гр. ***, да заплати на С. Й. Й.,
ЕГН **********, сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.О.С., БУЛСТАТ 1*****,
гражданка на Руската Федерация, родена на **** г. в гр. ***, да заплати на „И***“
***, ЕИК 8****, сумата от 1086 /хиляда осемдесет и шест/ лева – съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7