№ 4410
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502890 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. № 24693/30.11.2021г, подадена от
името на С. АР. СЮЛ. от гр. Варна срещу прекратително определение №266008/27.10.21г по
гр.д. 12366/20 г на ВРС -50 с-в.
Жалбата е изготвена и подадена от адв. Д., който е упълномощен от адв. Д.а,
назначена от първата инстанция за особен представител на ответник-длъжник в хипотеза на
чл. 47 ал. 6 ГПК. Като съобрази, че задължителното процесуално представителство на
страна, лишена от възможност за лично участие в процеса поради отсъствие от
регистрирани постоянен и настоящ адреси се учредява от съда въз основа на избор на
адвокат, посочен по реда на чл. 26 ЗПП, по аналогия следва да се признае и възможността за
делегирането на възложеното от съда представителство на друг адвокат от Регистъра за
правна помощ. Въззивният съд намира сезирането от този процесуален представител за
допустимо, доколкото съдът в първата инстанция вече е одобрил действията на
преупълномощения колега на особения представител.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът
необосновано е приел за своевременно и редовно изявление за оттегляне на претенция на
ищеца, въпреки че искането е било подадено от лице без убедително удостоверена
представителна власт и е постъпило в съда след провеждане на първото съдебно заседание,
като е доставено от куриерска служба, а не по поща с официално удостоверена дата на
подаване. Счита, че съдът неправилно е игнорирал възражението му срещу десезирането със
спора. Моли прекратяването да бъде отменено, като въззивният съд съобрази и нуждата от
авансиране на разноски за възнаграждението на особения представител за настоящото
обжалване.
Насрещна страна ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД оспорва
1
жалбата с доводи за правилно приложен процесуален закон. Сочи, че изявлението за
оттегляне е било изпратено преди провеждането на заседанието,насрочено от съда, чрез
куриерска фирма, лицензирана за извършване на неуниверсални пощенски услуги и това
приравнява доставката му на пощенска пратка и обосновава приложение на чл. 62 ал. 2 ГПК.
Възразява срещу оспорването на легитимацията на пълномощника на ищеца, като сочи, че
трето лице, каквото е насрещната страна не може да се позовава на недействителност на
действията на лице без представителна власт, действащо от името на търговско дружество.
Сочи, че в първа инстанция е бил авансиран хонорар на особения представител в размер,
определен от съда за цялостна защита на ответника. Моли за потвърждаване на обжалвания
акт без допълнително определяне на възнаграждение на особен представител.
Частната жалба (рег.№301917/11.11.21г. от регистър на ВРС), е подадена в
изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение.
Особеният представител, респ. и преупълномощения от него адвокат не внасят авансови
такси(т.7 от ТРОСГТК 6/2012). Съдът приема производството по частната жалба за
допустимо.
С оглед предмета на акта, предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК, компетентността на съда
се изчерпва само с въпроса относно наличието на процесуални предпоставки за десезиране
на съда от ищеца въпреки волята на насрещната страна.
Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на
кредитор, в която са изложени твърдения за издадена в негова полза заповед за изпълнение
по ЧГД 20193110117948 на ВРС, която не могла да се стабилизира, тъй като длъжницата не
е била намерена на регистрирани постоянен и настоящ адрес. След назначаването на
особения представител и размяна на книжа, връчени на особен представител, съдът е
подготвил разглеждане на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и е насрочил заседание.
Ищецът е бил уведомен за проекто-доклада и отговора на длъжника със съобщение,
връчено на 17.06.2021г. На 15.10.21г е проведено първото заседание в отсъствие на
представител на ищеца и съдебното дирене е приключено след пледоария на ответната
страна в 11.00ч. Видно от удостоверяването от регистратура на ВРС, в 11.30ч е приета
куриерската пратка с изявление на ищеца( рег. с вх.№ 300259/15.10.21г) за оттегляне на
иска. Въпреки, че е разпоредил връчване на това изявление на насрещната страна за
съгласуване на десезирането, след изрично противопоставяне на представителя на
ответника, съдът е констатирал подаване на оттеглянето преди съдебното заседание и е
прекратил производството.
Като преценява доказателствата, събрани в първата инстанция, съдът намира жалбата
за изцяло неоснователна.
Видно от товарителницата към регистрирания документ с вх.№ 300259/15.10.21г,
куриерската услуга е възложена от ищеца на 13.10.2021г в 11.50ч. на „Лео
експрес“ЕООД, вписан в публичен регистър на оператори, извършващи
неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – 3 от ЗПУ, поддържан с оповестяване в
Интернет от Комисия за регулиране на съобщенията (http://crc.bg:8080/ords/f?
2
p=923:230:262506881079469::NO:RP::). Доколкото този доставчик е регистриран като
изпълнител на куриерска услуга по см. на пар.1 т.18 ЗПУ, която гарантира по-голяма
бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя
в сравнение с пощенска услуга, няма никакво съмнение, че правилата на ГПК следва да се
приложат изцяло и за тази доставка. Данните за постъпване на документа в съда именно с
тази товарителница съставена от лицензирания оператор са удостоверени от съдебен
служител, а обстоятелствата по приемането от адресанта са удостоверени от изпълнителя на
доставката. Тези удостоверявания имат материална доказателствена сила и не са
опровергани от жалбоподателя с някакво насрещно доказване.
Към изрично заявеното оттегляне на установителния иск на кредитора е приложено
пълномощно, издадено от законен представител на търговец, с което юрисконсулт е
овластен да води делата на дружеството, вкл. и изрично с право зда оттегля искове. Имената
на упълномощеното лице съвпадат с имената, посочени в молбата до съда, при полагана на
подписа на пълномощника. Вярно е, че в адресната част освен име и фамилия на
юрисконсулта е посочено още едно име, но това не може да опорочи процесуалното
изявление, преценено като едно цяло. Реквизит по чл. 102 ГПК е посочване на име, като
няма изискване за три имена, а несъответствието е толкова явно, че не се налага да се търси
допълнително уточняване на личността на подателя, подписал изявлението от името на
дружеството, доколкото идентификацията му съвпада с данните по приложеното
пълномощно. Качеството на служител с юридическо образование се преценява по
удостоверяването му в изявлението на доверителя – работодател. Дори хипотетично да се
приеме за съмнителна правоспособността на назначения в предприятието юрисконсулт, това
само по себе си не може да опорочи действието на пълномощника, още повече, че дори и
пълната липса на представителна власт може да се санира с потвърждаване, което винаги
действа с обратна сила. В тази насока съдът съобразява и доводите на насрещната страна,
макар и да са основани на принципно неприложимо за процеса тълкуване на материалния
закон в ТРОСГТК 5/2014. Позицията на ищеца(чрез друг юрисконсулт) заявена пред
настоящата инстанция недвусмислено потвърждава волята за десезиране на съда, а
оспорване и на това потвърждение би било явно несъответно на изискването за
добросъвестно упражняване на процесуални права по чл. 3 ГПК.
При така установеното въззивният съд намира за установени всички предпоставки за
прилагане на правилото на чл. 232 ГПК: изявлението на ищеца е подадено преди дата на
първото заседание, пълномощникът му е бил изрично овластен и няма пречка за
разпореждане с процесуалното право на иск. Късното достигане на изявлението до съда се
преодолява с правилото на чл. 62 ал. 2 ГПК фингиращо постъпването в съда към по-ранен
момент и затова въззивният съд също достига до извод за упражнено право на оттегляне на
иска, което не е обусловено от съгласие на ответника. Затова и становището на
особения представител е изцяло без правно значение.
Пълното съвпадение на изводите по процесуалния въпрос и на двете инстанции
налага потвърждение на обжалвания акт.
3
Несъбраната при подаване на жалбата такса в полза на окръжния съд следва да се
възложи на ответника, чийто права е упражнявал преупълномощен от особения
представител адвокат(т.7 от ТРОСГТК 6/2012).
При този резултат съдът не намира основание да възмездява представителя на
жалбоподателя за действията по неоснователно обжалване. В тази връзка следва да се
отчете, че за цялостната защита на ответника първата инстанция вече е определила и
изплатила възнаграждение, а пренасянето на въпроса пред настоящия съд е било изцяло
против интереса на представлявания ответник, след отпадането на изпълнителната сила на
заповедта, в резултат на оттеглянето на иска на кредитора.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на Варненския окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на частна жалба на С. АР. СЮЛ. срещу
определение №266008/27.10.21г. по гр.д. 12366/20 г на ВРС 50 с-в, с което е прекратено
производство по оттеглен иск на кредитор по чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА С. АР. СЮЛ., ЕГН **********, гр. В., ул. Б. М. **, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: BG 25 CECB 9790 31C8
7843 00, сумата 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за разгледана
неоснователна жалба, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4