№ 1028
гр. Бургас, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501178 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.240 от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 432/05.12.2022 год. по гр.д.№ 1566/2021 год. по описа на
Несебърския районен съд, постановено на осн. чл.239, ал.1 от ГПК
/неприсъствено решение/ е осъдено „Зеда Тур“ АД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор
Иванка Петкова, с посочен съдебен адрес : гр.София, ул.“Г.С.Раковски“
№163, ет.5, ап.14 адв. Недялка Николова /пълномощно – л.59/ на основания
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Арабията
Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Ямбол, ул. „Шипка“ № 26 , представлявано
от управителя Христо Христов, сумата от 899,30 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразили се в бракуване на
хранителни и нехранителни стоки, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска – 22.11.2021г. до изплащане на сумата, сумата от 2400 лева
1
предплатена наемна цена за периода 01.08.2021г. – 30.09.2021г., като дадена
на отпаднало основание, ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 22.11.2021г. до изплащане на сумата, както и сумата от
2400 лева неустойка, съгласно Раздел IV, чл. 12, ал. 3 от Договор за наем от
15.05.2020г., ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на
иска – 22.11.2021г. до изплащане на сумата. Осъдено е „Зеда Тур“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано от изп. директор
Иванка Петкова, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на
„Арабията Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Ямбол, ул. „Шипка“ № 26 ,
представлявано от управителя Христо Христов, сумата от 242 лева за
заплатената държавна такса и сумата 750 лева за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е молба по чл.240 от ГПК от Зеда Тур“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано от
изпълнителния директор Иванка Петкова за отмяната на горепосоченото
решение. В молбата се твърди, че дружеството не е било редовно призовано
за делото, като районния съд неправилно е приел, че е налице редовно
призоваване по чл.50, ал.2 от ГПК. Твърди се, че дружеството не е напускало
адреса си на управление, като предвид протичащия ремонт на сградата, една
част от служителите на офиса са били преместени на друг адрес, но на
вписания в ТР адрес са останали друга част от служителите, за което е била
известена охраната на сградата. Твърди се, че съдът може да приложи
разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК само след като е изчерпан реда по чл.50,
ал.3 от ГПК, което в случая не е направено. Сочи се, че по делото липсват
данни защо охранителят на сградата е отказал да получи книжата
предназначени за дружеството, както и защо връчителят на книжата не е
потърсил представител на дружеството по телефона, който бил обявен на
вратата на офиса. Твърди се, че с решението си районният съд не е обсъдил
вероятната основателност на предявения иск и представените доказателства, с
което е допуснал процесуално нарушение, тъй като обсъждането е от
съществено значение за преценката по чл.239, ал.3 от ГПК. Направено е
искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Молбата се
поддържа в проведеното открито съдебно заседание чрез упълномощен
процесуален представител адв. Недялка Николова-САК.
В дадения срок не е постъпил отговор на молбата от насрещната
страна.
2
Молбата по чл.240 от ГПК е подадена в срок от лице, което е
процесуално легитимирано да иска отмяна на постановеното от районния съд
решение.
С решението чиято отмяна се иска Несебърският районен съд се е
произнесъл по искови претенции с правни основания чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното :
По предявените облигационни искове от „Арабията Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Ямбол, ул. „Шипка“ № 26 , представлявано от управителя
Христо Христов против „Зеда Тур“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Хан
Крум“ № 12, представлявано от изп. директор Иванка Петкова, основани на
вземания произтичащи от скючен между страните договор за наем на част от
ресторант ‚Амфибия“, представляваща кръгъл бар на открито, районният съд
е постановил неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК,
като исковете са уважени изцяло.
От приложената преписка по делото е видно, че на вписания в
търговския регисътр адрес на ответника – гр.София, ул.“Хан крум“ №12 е
изпратено съобщение за връчване на препис от исковата молба и
приложенията, ведно с препис от разпореждане на съда по чл.130 и чл.131 от
ГПК. Видно от отбелязването върху съобщението извършено от
длъжностното лице – призовкар /л.34/, вписаният в търговския регистър адрес
на дружеството е посетен от призовкаря на 22.12.2021 год., на 18.01.2022 год.
и на 25.01.2022 год. Отразено е следното: „При посещение на адреса не
открих офис, няма пощенска кутия, няма табели. …. не се чете… От охраната
установих, че фирмата само е адресно регистрирана на адреса. Залепих
съобщение с телефон за контакт. Обадиха се от адвокатска кантора. След като
им поисках пълномощно за да получат документите, никой повече не се яви и
не се обади за документи. Посетих отново адреса, но не открих лице, което
да получи документите“.
С определението си от 30.06.2022 год., районният съд е приел
документите за редовно връчени на ответника на осн. чл.50, ал.2 от ГПК и е
3
насрочил делото в открито съдебно заседание.
За откритото съдебно заседание, на което е бил даден ход на делото –
14.11.2022 год. от 15 и 30 часа, на ответника е изпратена призовка приложена
на л.49 от делото. Призовкарят е извършил посещения на адреса на 28.10.2022
год., 01.11.2022 год. и 03.11.2022 год., като е отделязал следното „На
посочения адрес няма офис, няма табели, няма пощенска кутия на фирмата…
не се чете …. Охраната заяви, че няма офис на фирми. Изоставена сграда,
прави се ремонт на 1-ви етаж. Не открих упълномощено лице да получи
документи.“
За да даде ход на делото, районният съд отново е приел, че ответникът е
редовно призован на осн. чл.50, ал.2 от ГПК. На насроченото открито съдебно
заседание на което е даден ход на делото ответникът не се е явил и не е
изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. В първото по делото заседание ищецът на осн. чл.238 от
ГПК е поискал от съда да постанови неприсъствено решение, което искане е
уважено.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ГПК въззивният съд отменя
неприсъствено решение, когато констатира, че страната срещу която то е
постановено е била лишена от възможност да участва в делото поради
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебно заседание, невъзможност да узнае своевременно за връчването на
преписа на исковата молба или призовките за съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства, или невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее. Предпоставките, при които въззивният съд може да
отмени неприсъствено решение, са строго формални и не могат да бъдат
тълкувани разширително. Сочените в молбата за отмяна на неприсъствено
решение обстоятелства попадат в хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, но
съдът намира изложените възражения за неоснователни и недоказани.
Надлежно оформените съобщения /призовки/ са официални
свидетелстващи документи, изготвени от длъжностни лица /връчители,
призовкари/ в кръга на службата им и се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства относно
изявленията пред длъжностните лица и за извършените от тях и пред тях
4
действия по призоваването.
От приложените по делото съдебни книжа-описаните по-горе
съобщение и призовка, се установява, че при многократните си посещения на
вписания в търговския регистър адрес на управление на търговското
дружество-ответник, връчителят-призовкар не е установил пребиваването
на ответното дружество на адреса, като липсата на ответника на адреса е
била потвърдена и от охранител на обекта, по чиито данни фирмата само
е адресно регистрирана на този адрес, но няма помещение в сградата.
Противно на твърденията в молбата, връчителят не е констатирал на адреса да
има поставена табела с името на ответното дружество и телефон за връзка.
Съдът зачита отразените от връчителя-призовкар обстоятелства, като не
ги намира за опровергани от представените от молителя снимки, на които се
вижда залепен лист странично от входната врата, на който е изписано „Зеда
тур“АД и телефон. От една страна тези снимки не са надлежни доказателства
по смисъла на ГПК, а от друга-не е установено, че отразеното на снимките е
съществувало към релевантните моменти, когато адресът е бил посещаван от
призовкаря. Видно е, че на адреса вписан в търговския регистър се намира
многоетажна сграда с множество отделни обекти в нея. Поради липсата на
конкретно вписване в търговския регистър на етаж и номер на обекта за който
се твърди, че е канцелария на ответното дружество, и предвид констатираната
липса на други коркретни данни сочещи пребиваване на ответното дружество
на адреса, връчителят не е бил длъжен да извърши обход на етажите и
отделните обекти, още повече, че не се оспорва, че както е констатирал и
връчителят-призовкар, сградата е в ремонт. В случая връчителят-призовкар е
събрал информация от находящо се на адреса лице, като от намиращия се на
място орханител, на няколко пъти е получил информация, че в сградата няма
обект на ответното дружество.
Не се установиха по делото твърденията по молбата, че към
релевантните моменти, на адреса вписан в ТР е имало обозначителна табела,
звънец с името на дружеството, изписан мобилен телефон под звънеца на
табелата, както и персонал на дружеството. Тези твърдения са недоказани и
не оборват обвързващата доказателствена сила на отразените обстоятелства
от връчителя-призовкар в официалните документи изготвени от него.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, ако търговецът-
5
юридическо лице е напуснал последния адрес вписан в съответния регистър и
в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени. За разлика от хипотезата на чл.50,
ал.3 от ГПК, в която връчителят е открил търговеца на адреса – т.е. установил
е, че на адреса се намира негова канцелария или обект, в хипотезата по чл.50,
ал.2 търговецът въобще не е открит на вписания в търговския регистър адрес -
няма данни, че той пребивава на този адрес чрез канцелария, офис или друго
помещение, няма табела с фирмата на търговеца или наименованието на
юридическото лице, няма обявено работно или приемно време, няма негови
представители или наети работници и служители.
Установените по делото обстоятелства отразазени от връчителя-
призовкар, относно непребиваването на ответното дружество на адреса, са
дали основание на районния съд да приеме, че в случая са налице редовно
връчени книжа и призоваване на ответника по чл.50, ал.2 от ГПК.
Разпоредбата на ал.4 на чл.50 от ГПК е приложима във връзка с чл.50,
ал.3 от ГПК, но не и в хипотезата по чл.50, ал.2 от ГПК, поради което и
противно на твърденията по молбата, след като се е убедил, че ответното
дружество не пребивава на вписания в търговския регистър адрес,
връчителят-призовкар не е имал задължение за залепване на уведомление по
смисъла на чл.50, ал.4 от ГПК.
В съобщението и призовката по делото, връчителят-призовкар не е
отразил отказ за получаването им, поради което възраженията, че в тях не са
посочени причини за отказ, се явяват неотносими.
Ето защо, като е приложил относно уведомяването и призоваването на
ответното дружество разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, районният съд не е
допуснал нарушения лишаващи ответника от възможност за участие в делото
по смисъла на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК.
В настоящото производство въззивният съд няма правомощия да
преценява предпоставките по чл.239 от ГПК, поради което е недопустимо
обсъждането на направените в молбата възражения в този смисъл.
Предвид горното молбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.240 от ГПК подадена от „Зеда
Тур“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано
от изпълнителния директор Иванка Петкова, за отмяната на неприсъствено
решение № 432/05.12.2022 год. по гр.д.№ 1566/2021 год. по описа на
Несебърския районен съд, постановено на осн. чл.239, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7