Решение по дело №89/2023 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

Номер         196            17.07.2023 г.               град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

                                                                   СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

при секретаря Наталия Г. като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 89 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Агриком 83“ ЕООД, ЕИК 20295655; със седалище и адрес на управление с. Сандрово, общ. Русе, обл. Русе, представлявано от Г.В.С. – управител и съдебен адрес *** против Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/ 5702#13/12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със 17 066,84 лева. В жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната му част е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени административния акт в оспорената му част и да реши въпроса по същество. Като допълнителен петитум в жалбата е формулирано и искане за обявяване на нищожността на уведомителното писмо в оспорената част. Претендира се присъждане на направените разноски по представен списък.

Ответникът – замeстник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка и ангажира допълнителни писмени доказателства, а също така и съдебно-техническа експертиза. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок като отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/5702#13/12.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, което е предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено след влизане в сила на Решение № 58/10.01.2022 г. по адм. д. № 537/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. С това съдебно решение е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/5702/05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със 17 066,84 лева и преписката е върната в тази й част на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразено с дадените указания в мотивите на съдебното решение, в срок от един месец от влизане на решението в сила. Решението на Административен съд – Русе е оставено в сила с Решение № 10244/14.11.2022 г. по адм. д. № 2528/2022 г. по описа на ВАС.

Дружеството жалбоподател е регистрирано като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 634531 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 04.05.2019 г. е подадено заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 18/200519/87472 по няколко схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и Схема за млади земеделски стопани (МЗС) Мярка 12/Натура 2000, и Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). В заявлението са посочени общо 67 земеделски парцела, в землищата на гр. Мартен, с. Николово, с. Ряхово, с. Сандрово, с. Тетово, гр. Сливо поле и др., всички на територията на област Русе; с обща декларирана площ от 985,7 хектара (ха) и конкретно заявени култури за всеки един от тях, от които в процесните части по СЕПП е заявена за подпомагане цялата площ; по СПП, МЗС, ЗДП – също, а по СПК – площ в размер на 30,96 ха. Към заявлението са приложени изискваните от съответните нормативни актове документи (л. 36 – л. 51 от преписката, приложена към адм.д. № 537/2021 г.).

При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2019, в резултат на които са открити две несъответствия:

ü  Посочени са седем парцела, за които е отразено без конкретна площ или тип екологично насочени площи (ЕНП): Синори (полски граници) (линейни метри), или тип ЕНП: Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри), или тип ЕНП: Групи от дървета (кв.м.) Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри), или тип ЕНП: Жив плет или обрасла с дървесна растителност ивица и дървета в редица (линейни метри).

ü  Изброени са осем парцела, за които е посочено, че са с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП, като върху тези площи съществувала забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, § 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент 604/2014).

При резултатите от тези автоматични проверки е дадена информация спрямо декларирани данни за ЗДП:

·        изисквания за диверсификация;

·        изисквания за ЕНП;

·        съдържа се съобщение относно изискванията за диверсификация, ЕНП и екологично чувствителни ПЗП;

·        посочени са приложимите изисквания за стопанството на жалбоподателя;

·        не са констатирани неспазени изисквания.

С резултатите от тези автоматични проверки жалбоподателят е бил запознат (л. 52 – л. 55 от преписката, приложена към адм.д. № 537/2021 г. ) 

На основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), със Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г.

На 05.08.2021 г. е издадено уведомително писмо от заместник -изпълнителния директор на ДФЗ, по силата на което са оторозирани следните суми в полза на жалбоподателя, като същевременно са извършени и намаления:

 

схема	оторизирана сума,  лв	намаление, лв
СЕПП	188 900.57	2896.94
СПП	4 057.62	58.98
СПК	6 554.02	95.26
ЗДП	109 818.86	11096.96
МЗС	0.00	2918.70
възстановяване от ФД	4 377.99	0.00
Мярка 12/Натура 2000	5 301.00	0.00
всичко	319 010.06	17 066.84

 

Както вече беше посочено, това уведомително писмо е отменено с Решение № 58/10.01.2022 г. по адм.д. № 537/2021 г. по описа на Административен съд – Русе (оставено в сила с Решение № 10244/14.11.2022 г. по адм.д. № 2528/2022 г. по описа на ВАС, V отд.) и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за подпомагане за 2019 г. Административно дело № 537/2021 г. по описа на Административен съд – Русе е приобщено към настоящото дело. В случая първоинстанционният съд е приел, че в Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/5702/05.08.2021 г. е налице пълно отсъствие на фактическото му основание в оспорената част, обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по петте схеми, както следва: СЕПП; СПП; ЗДП; СПК и МЗС, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тази липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод материалната законосъобразност на акта. Уведомителното писмо е отменено в оспорената част, а преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, на когото е дадено указание да изложи конкретните фактически и правни основания за издаване на уведомителното писмо. Съдът изрично е посочил, че в представените от процесуалния представител на ответника писмени бележки се съдържат подробни аргументи за наложените намаления по всяка една от петте схеми, предмет на частично оспореното УП – посочени са фактите, които са установени при автоматизираните проверки, правните основания за налагане на съответните намаления и алгоритъма на изчисляване на размера на оторизираните и намалените суми. Именно тези аргументи покриват изискванията за фактическо и правно мотивиране на акта, но това допълване на мотивите на акта не може да стане едва при съдебното му оспорване.

При новото произнасяне е постановено Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/5702#13/12.01.2023 г., с което са оторизирани същите по размер суми по всяка от схемите и мерките за подпомагате и са извършени намаления в същите размери. Това писмо е предмет на оспорване в настоящото производство, в частта относно извършените намаления.

В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

В Таблица 1 на писмото, озаглавена „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., след извършени проверки за допустимост на площите“ по СЕПП, ЗДП, СПП и МЗС, са посочени десет от заявените от жалбоподателя парцели, за които е констатирана разлика между декларираната и установената площ на парцела (наддекларирана площ). От данните в тази таблица е видно, че по отношение на заявените от жалбоподателя парцели установената площ на парцелите е определена след разрешаване на двойно заявени площи (колона 3) и след извършени административни проверки, отразени в колона 5 на същата таблица. В поясненията под таблицата по отношение на тази колона е посочено, че Разплащателната агенция е извършила кръстосани проверки, представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен за кампания 2019 г. със Заповед № РД09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

В Таблица 1 е посочена недопустимата площ за всеки от посочените десет блока на земеделското стопанство (БЗС) (общо в размер на 1,07 ха за всичките парцели) като в колона 8 чрез кодово обозначение 1* и 2* е посочена и причината за недопустимостта. В поясненията към тази колона под таблицата е отразено значението на кодовете:

#       код 1* означава „Недопустима площ, съгласно специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019, одобрен със Заповед № РД09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите“.

#       код 2* означава „Недопустима площ от установено застъпване, за което от МЗХГ не са представени за бенефициента данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи по реда на чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП“.

Въз основа на установените площи, по съответните схеми/мерки, базирани на площ и допълнителните условия за допустимост по съответните схеми/мерки, административният орган е посочил в оспореното писмо оторизираните суми, както следва:

По СЕПП е оторизирана сума в размер на 188 900,57 лева на основание чл. 13, чл. 16, чл. 19а и дял ІV от Делегиран регламент 640/2014.

По СПП на същото основание като по СЕПП, както и на основание чл. 43б, ал. 1 от ЗПЗП за първите 30 ха, за които земеделският стопанин има право на подпомагане по СЕПП, е оторизирана сума в размер на 4 057,62 лева.

По МЗС – в Таблица 2 от уведомителното писмо са отразени резултатите от проверката на специфичните условия за допустимост на кандидатите по тази схема, извън проверките за допустимост на площите, резултатите от които са посочени в Таблица 1. От данните в тази таблица и поясненията към всяка от колоните в нея, е видно, че жалбоподателят не е изпълнил изискването в срок до 1 декември на годината на заявяване на схемата за първи път или при промяна на обстоятелствата да представи документи за придобити професионални умения и познания в областта на земеделието съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015). При тези данни по схема МЗС оторизираната сума е в размер на 0,00 лева.

По ЗДП съгласно декларираните от жалбоподателя данни, установените по СЕПП площи, посочени в Таблица 1 на писмото и след извършване на проверка за спазване на изискванията по тази схема, съгласно чл. 2 от Наредба № 3/2015,  административният орган оторизирал сума в размер на 109 818,86 лева Резултатите от проверката за спазване на специфичните изисквания по ЗДП ответникът е отразил в Таблица 3 на уведомителното писмо. В колона 1 на тази таблица е отразена установената площ (получена като разлика между декларираната от жалбоподателя площ на парцелите и недопустимата площ, отразена в Таблица 1). Посочените са установените площи на първа и втора по големина култура (колона 2 и колона 3). Отразено е, че жалбоподателят е спазил изискванията за диверсификация, поради което не е и налице намаление на това основание (колона 4 и колона 5). В колана 6 е посочена необходимата площ ЕНП, която съгласно чл. 46, § 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (Регламент 1307/2013) трябва да е минимум 5% от обработваемата земя – в случая 49,23 ха. В колона 7 административният орган е посочил, че в конкретния случай установената площ ЕНП е 44,14 ха, т.е. по-малко от необходимата площ ЕНП, поради което в колона 8 е посочено, че изискването за ЕНП не е спазено. Намалението за неспазването на ЕНП е 50,92 ха (колона 9). В поясненията към колона 9 е отразено, че намалението е резултат на прилагането на чл. 26 от Делегиран регламент 640/2014 по отношение на неспазване на изискванията за ЕНП. Посочена е формулата, по която е изчислено това намаление, а именно разликата между необходимата площ ЕНП (колона 6) и установената площ ЕНП (колона 7) е умножена по 10. Допълнително административният орган е изчислил и административно санкционирана площ – 25,46 ха (колона 12), позовавайки се на разпоредбата на чл. 28 от Делегиран регламент № 640/2014.

В допълнителна Таблица 3.1. от уведомителното писмо, административният орган е отразил подробно установените площи ЕНП (посочени в колона 7 на Таблица 3). Таблицата съдържа данни за 14 парцела, в които са декларирани ЕНП като общата декларирана площ ЕНП от жалбоподателя е 49,35971 ха (колона 8 от Таблица 3.1.). От данните в колона 9 на таблицата е видно, че площите на ЕНП след разрешаване на двойно заявени площи не се различават от декларираните от земеделския стопанин, т.е. не са налице разминавания. Такива са налице при установяване на площите ЕНП след извършване на административни проверки (колона 11) за седем парцела. Разликите между декларираната и установената площ ЕНП (колона 8 – колона 12) е посочена в колона 13, а причината за недопустимостта на площите за всеки отделен парцел, за който е установено несъответствие – в колона 14, отново с кодовите обозначения 1* и 2*. В поясненията под таблицата за колона 14 е посочено, че:

v  код 1* означава „Площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019, одобрен със Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите“.

v  код 2* означава „Площи извън цифровите географски данни за слой ЕНП съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, буква в) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Прилага се чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.“.

В случая се има предвид  Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006). Относно цитираните географски данни за слой ЕНП в поясненията към колона 11 (за установените площи след извършването на административни проверки) е посочено, че на основание чл. 8 и чл. 18 от Наредба № 105/2006. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) е предало пакет от цифрови географски данни на ДФЗ с писмо изх. № 10-454/ 28.04.2020 г. за слой ЕНП, като данните са били предадени на ДФЗ – РА на 24.04.2020 г. и са използвани при извършване на административните проверки за целите на калкулациите по ЗДП.

По СПК въз основа на декларираните в заявлението на жалбоподателя площи и след прилагане на процедурата по чл. 13, чл. 16, чл. 19 и дял І от Делегиран регламент 640/2014 и съобразно условията във връзка с чл. 33 от Наредба № 3/2015 ответникът е оторизирал сума в размер на 6 554,02 лева.

По Мярка 12 – От данните в Таблица 12 на уведомителното писмо е видно, че не са налице различия между декларираната площ и установената площ и е оторизирана сума в размер на 5 301,00 лева, съответстваща на цялата декларирана площ по тази мярка.

В заключение в Таблица 13 от уведомителното писмо е отразен размера на финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. Под таблицата са посочени ставките за всяка от схемите/мерките за кампания 2019 като са посочени и пояснения към всеки ред (общо 22 на брой) на таблицата. Изрично като пояснение към ред 9 от таблицата е посочен начина на изчисляване на санкционираната площ – в случая приложимо само по схема ЗДП, за която е налице санкционирана площ. В поясненията към таблица 13 е посочено данните от коя от предходните таблици са използвани в тази обобщаваща таблица. Обяснен е и начинът на изчисляване на сумата на намаление за финансова дисциплина (ред 16 от Таблица 13) като в отделна таблица – таблица 13.1 е изчислен размера на сумата за възстановяване от финансова дисциплина, съответно сумата за оторизация от възстановяване на финансова дисциплина (ФД).

В Таблица 14 от уведомителното писмо е направено обобщение за всяка схема/мярка (включително възстановяване от ФД) на исканата от жалбоподателя сума, извършените намаления, редукции и намаления поради достигане на таван на субсидията и съответно оторизираната сума. Общата сума на намаленията, посочени в колона „Намаления“ е 17 066,84 лева и точно тази част от уведомителното писмо се оспорва от жалбоподателя. Под Таблица 14 е пояснено, че в колона „Намаления“ са отчетени:

#       намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверка за площи, заявени от повече от един кандидат; проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХ и МОСВ;

#       разлика между наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013); чл. 8, § 1 от Регламент 1307/2013 и възстановена сума за финансова дисциплина съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/1953 на Комисията от от 25 ноември 2019 година относно възстановяването, в съответствие с член 26, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на бюджетните кредити, пренесени от финансовата 2019 година. (Регламент за изпълнение 2019/1953).

На последно място оспорваното уведомително писмо съдържа и Таблица 15, в която се съдържат данни за изплатените на жалбоподателя суми за финансово подпомагане по коментираните в писмото схеми/мерки с посочване на датите на извършените плащания. Уведомителното писмо е връчено на дружеството на 17.01.2023 г. видно от известие за доставяне ИД PS 1618 00STYG W.

Недоволен от така постановеното уведомително писмо, жалбоподателят оспорва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на административното производство и несъответствие с целта на закона. Претендира се и нищожност поради липса на годно правно основание на обективирания частичен отказ. Друго основание на което  се претендираме нищожност е неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Твърди се в жалбата, че освен всяко от посочените самостоятелни  основания за отмяна, налице са тежки пороци на повторното произнасяне, поради което е невъзможно и този път спорът да се разгледа по същество, за да бъде решен. Представена е фактическата обстановка по казуса, като подробно се разглежда имплементираните в писмото таблици и се коментира тяхното съдържание и се въвежда твърдение, че то (аналогично на предходното уведомително писмо) продължава да е неразбираемо. Според жалбоподателя налице е само имитация на мотиви, които са дори „под санитарния минимум“, което на практика е фундаментален порок – липсват конкретни мотиви за намаляване именно на конкретна част от подпомаганите площи. От правна гледна точка се оспорва начина, по който е определена сумата, с която е намален размера на заявената помощ, като се твърди, че не е ясно как е формирана същата поради липса на фактически констатации. Сочи се, че административният орган не е съобразил нито дадените му с влезлите в сила съдебни решения указания, нито срока за тяхното изпълнение. Съдържащите се в процесното писмо таблици според жалбоподателя не само не улесняват, а напротив дори затрудняват същия да разбере съдържанието на административния акт. Иска се от съда да обяви нищожност на оспореното уведомително писмо в обжалваната част или да го отмени като незаконосъобразно. Формулиран е допълнителен петитум, като се иска от съда да се произнесе по съществото на спора и да не се дава повече възможност на административният орган да се произнася чрез повторно връщане на преписката. Претендират се разноски.

С Определение от 20.02.2023 г. съдът е конституирал страните и на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Процесуалният представител на жалбоподателя е представил писмени бележки (приложени към писмено становище вх. №1478/11.04.2023 г.), които, с малки изключения, преповтарят съдържанието на жалбата, с която съдът е сезиран.

С молба вх. № 1580/19.04.2023 г. ответникът е представил допълнителни доказателства: 1. Извлечение от ИСАК - Регистър „Млади земеделски стопани“; 2. Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/3424/31.03.2021г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, заедно със справка от ИСАК - Регистър писма, удостоверяващо изтеглянето на процесното уведомително писмо от Системата за електронни услуги (СЕУ) на 09.04.2021г. 3. Извлечение от СЕУ - „Справка оторизирани суми“ по заявление за подпомагане УИН 18/200518/83824 за 2018 г.

На 26.04.2023 г. по делото е постъпило писмено становище с вх. № 1717 от процесуалния представител на жалбоподателя относно искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза, като се сочи, че същото не следва да бъде уважено. Същевременно е изразено становище по съществото на съдебния спор и са предявени отново исканията към съда, заявени с жалбата.

По искане на ответника е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която установява, че при извършване на автоматизираните административни проверки в системата ИСАК на заявените от жалбоподателя площи, са установени като недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 1,07 ха. Установените като недопустими за подпомагане ЕНП, подробно описани в Приложение Таблица 1 към заключението, са в размер на 5,21328 ха, както следва: 0,01 ха Площи извън специализирания слой, Площи, допустими за подпомагане и 5,20328 ха Площи извън цифровите географски данни за слой ЕНП.

При извършените административни проверки на ЕНП, с които жалбоподателят като земеделски стопанин е кандидатствал за кампания 2019 г., системата ИСАК е установила като недопустими за подпомагане площ в общ размер 5,21628 ха, ,като в заключението е посочена недопустимата площ за всеки от съответните парцели. Експертът е посочил, че декларираните площи, попадат извън определения специализиран слой ЕНП за кампания 2019 г., като недопустимостта се дължи на следните неспазени условия:

- Заявените синори (полски граници) в по-голямата част не са прилежащи на декларираните парцела, т.е. не се допират непосредствено до парцела.

- Липса на различима ивица площ, която да се различава от прилежащата земеделска земя и гората за заявените ивици допустими площи на границата между обработваемите земи и гори без производство.

         Експертът е приел, че специализираният слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г., одобрен със Заповед № РД 46-485/ 27.11.2019 г. и със Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г. на МЗХГ, както и специализиран слой „Екологично насочени площи“ за кампания 2019, предаден от МЗХГ на ДФЗ с писмо с вх. № 02-0400/315/28.04.2020 г., са коректно приложени по отношение на декларираните площи на жалбоподателя. Общо недопустимите площи за подпомагане по ЕНП са в размер на 5,20628 ха. Общият размер на недопустимата площ по СЕПП по подаденото заявление, след извършване на административните проверки, е 1,07 ха, от които:

      парцел 65348-2126-1-1 (с. Сандрово) - 0,60 ха, представляващи двойно заявени площи, които не са разрешени в полза на жалбоподателя

      площи, попадащи извън СЕПП слоя - 0,47 ха.

Размерът на установените допустими площи е 984,63 ха. Процентът на наддеклариране е 0,10867%. Няма санкционирана площ.

Посочено е в заключението, че по ЗДП има изискване за площи над 15 ха с обработваеми земи, заявените ЕНП да са 5%. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3/2015 ЗДП се полагат само за СЕПП допустимите площи, или в случая за 984,63 ха. Необходимите ЕНП в размер на 5% представляват 49,2315 ха, а установените ЕНП, при извършените проверки спрямо слоя ЕНП са 44,14 ха. Разликата между необходимите и установените ЕНП е 49,2315 ха – 44,14 ха = 5,0915 ха.

Наказателната площ, поради неспазване на условия за ЕНП, съгласно чл. 26, § 2 от Регламент 640/2014 е равна на 50,915 ха (5,0915 ха*10). Площта за ЗДП, след приспадане на наказателната площ, е в размер на 933,71 ха. Процентът на наказателната площ, поради неспазване на изискванията за ЗДП е 5,453513% (50,915/933,71=5,45313%).

Административнонаказателната площ, поради неспазване на изискванията за ЗДП е изчислена съгласно чл. 28, § 1 от Регламент 640/2014 г., както следва: 50,92*2=101,84 ха. Административната санкция, съгласно чл. 28, § 3 от същия регламент се ограничава до 25% (101,84*25%=25,46 ха; 933,71 ха – 25,46 ха=908,25 ха). Площта за оторизация по ЗДП е в размер на 908,25 ха.

По СПК вещото лице е установило площ 30,96 ха.

По схемата за млади земеделски стопани, поради непредставяне на валиден документ за професионални умения, е наложена санкция за цялата сума.

При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, вещото лице е заявило поправки в изписването номерата на два парцела, както следва:

ü  на стр. 4, в четвърти абзац, където пише „ЕНП слой 51679-1357-1-1-3-1“, да се чете 1354-1-1-3-1“.

ü  следващия абзац, приложените разпечатки на втори ред, идентификатор 51679-1281 е „2281“, вместо 1 да се чете 2.

Вещото лице Ф. заявява, че ЕНП са два вида. Единият вид са синори, а другият вид са ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство. Посочва, че от приложените по делото цветни карти се установява, че на границата с гората няма такива ивици, а обработваемата земя граничи с гората. Заявени са ивици площи, които фактически не съществуват на терен, поради което същите не са получили подпомагане. По отношение на синорите посочва, че на една от разпечатките се вижда как заявената ЕНП със син цвят и декларираното от БЗС на жалбоподателя съществува ивица обработваема земя и тази ЕНП не граничи със стопанството на жалбоподателя. Прави изявление, че „по принцип всичко си е едно и също, както и с първото уведомително писмо като площи“.

Относно заключението на вещото лице е постъпило писмено становище вх. № 2734/27.06.2023 г. от жалбоподателя, с което се иска изготвената експертиза да не се приема, като освен причините за това искане, отново е изложено становище по съществото на спора и вече направените искания към съда.

Съдът намира, че съдебно – техническата експертиза е извършена компетентно, безпристрастно и въз основа на съобразените с нормативната база годни източници и доказателства, поради което я кредитира изцяло

         Процесуалният представител на ответника е ангажирал писмени бележки с вх. № 830/30.06.2023 г., в които сочи, че жалбата е неоснователна  и недоказана. Изложени са подробни доводи относно законосъобразността на оспореното уведомително писмо – за компетентността на органа, който го е издал и за наличието на мотиви в същото. Подробно са разгледани причините, довели до намаляване на исканата помощ от дружеството жалбоподател за всяка от схемите, по които това дружество е кандидатствало. По изложените в становището съображение се иска от съда да отхвърли жалбата.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. изх. № 02-180-2600/5702#13/ 12.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ3. С уведомителното писмо, което на практика представлява индивидуален административен акт, е оторизирана сума за изплащане по пет схеми, по които е кандидатствал земеделският производител, като е намалена исканата субсидия по четири от тях, а по една от схемите оторизираната сума е 0,00 лева.

Въпросът с компетентността на органа, издал уведомителното писмо, не е спорен между страните. Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20 от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Нормата на чл. 20а от ЗПЗП възлага на изпълнителния директор на ДФЗ да изпълнява функциите на изпълнителен директор на Разплащателната агенция.

Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 (ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) от ЗПЗП предвижда, че Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Аналогична е разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, съгласно която Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

От представената по делото Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. (т. І.1.) се установява, че изпълнителният директор на ДФЗ  (назначен с Решение на Управителния съвет на ДФЗ съгласно Протокол № 197/19.08.2022 г.) е делегирал на заместник-изпълнителния директор В. И. К., правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Оспореното писмо е издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, на когото надлежно са делегирани правомощия в съответствие с нормите на приложимия ЗПЗП.

Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма като при издаването му са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Съдържат се както правни, така и фактически основания за издаването му.

Нормативно не е предвидена специална форма, в която следва да бъдат издавани уведомителните писма. В този смисъл приложима ще бъде разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която изисква писмена форма с определени реквизити. Противно на пространните твърдения в сезиращата съда жалба, настоящият съдебен състав счита, че формата на оспорения индивидуален административен акт отговаря на всички изисквания. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта.

Основното и многократно изразено възражение на жалбоподателя чрез различни изразни средства както в неговата жалба, така и във всички последващо представени молби и становища относно незаконосъобразността на процесното уведомително писмо се отнасят до липсата на мотиви. Съдът намира тези възражения за неоснователни.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. трябва да съдържа мотиви. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде административния акт. Те имат няколко  предназначения: 1. да посочат какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма; 2. да посочат нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание; 3. да изложат преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса; 4. да създадат възможност за проконтролиране на дейността на административния орган по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията или върху административното правораздаване. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в административния акт.

В конкретния казус мотивите са представени по два начина. Първият от тях е общите мотиви, които се съдържат в началото на уведомителното писмо -така в тази част се съдържат фактическите основания за издаване на писмото и те са представени под формата на текст. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Вторият начин е представяне на данните е в табличен вид, като от поясненията към колоните и редовете на таблиците се установяват точно както фактическите, така и правните основания за извършените от административния орган изчисления, включително и намаления. Посочено е какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите.

По делото не са ангажирани доказателства за извършени проверки на място, а и извършването на такива не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника. Съдържанието на Таблица 1 и Таблица 3.1. сочи, че административният орган се е позовал само на  извършените административни проверки в ИСАК съобразно разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП.

Според чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, а ал. 2 уточнява, че Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. На практика, посочения в чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП административен акт е конкретното уведомително писмо, като в него са намерили отражение резултатите, до които е стигнал административният орган вследствие на проверките.

В Таблица 1 са отразени конкретните парцели (10 от общо заявените 67 БЗС), за които е констатирано някакво несъответствие. Посочен е конкретния размер на площта от тези парцели, която е недопустима, както и  причината за недопустимостта. Аналогично е представена информацията относно с площите ЕНП по схема ЗДП, за които в Таблица 3.1. изрично са описани същите обстоятелства.

Всички съдържащи се в уведомителното писмо таблици отразяват установените от административния орган обстоятелства и последователността на извършените изчисления (включително намаления), съобразно тези установени факти. Изрично следва да се посочи, че няма забрана мотивите – фактически и правни основания да бъдат изложени в табличен вид и съдът намира (обратно на твърденията в жалбата), че това допринася за тяхната яснота и конкретика. По изложените причини съдът възприема за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви (симулиране на мотиви; липса на такива дори под санитарния минимум; привидно създава впечатление на мотивираност и други подобни изрази, използвани от жалбоподателя).

Не може да бъде споделено и възражението, че с процесното уведомително писмо се установява изцяло нова фактическа обстановка, различна от тази при първоначалното произнасяне. Като се има предвид, че издаденото първо уведомително писмо по заявлението на жалбоподателя за финансово подпомагане за кампания 2019 е отменено от съда именно поради липса на изложени каквито и да е фактически обстоятелства, то не може да се твърди, че фактическата обстановка при новото произнасяне е новоустановена. От описаните в таблиците факти и обстоятелства не се установява да има такива, възникнали или открити в периода между издаването на първото (отменено) уведомително писмо и уведомителното писмо, предмет на настоящото оспорване. Следва да се отчете и изявлението на вещото лице при изслушването му, че площите по процесното уведомително писмо съвпадат с тези, които са били установени в предходното такова от 05.08.2021 г.

Съдът счита, че оспореният акт съдържа фактическите основания, които биха могли да се подведат под приложената, респ. под приложимата правна норма. Изложените фактически обстоятелства могат да служат за база за съдебна проверка относно спазването на материалния закон. В този смисъл, писмото, таблиците в него и обективираните към тях пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Ето защо, съдът намира, че актът в оспорената му част съдържа необходимите фактически и правни основания да бъде постановен атакувания отказ за подпомагане. Не е налице отменителен порок – неспазване на установената форма по чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Административното производство е инициирано с подадено от жалбоподателя Общо заявление за подпомагане с УИН 18/200519/87472 по няколко схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; СПК; Мярка 12/Натура 2000; ЗДП, МЗС, ПНДП. На жалбоподателя е осигурен достъп до административната преписка относно данните в ИСАК - Регистър „Директни плащания“, към които всеки получател на помощи имат осигурен достъп. Осигурената възможност за справки в документи, съдържащи информация за заявените за подпомагане площи, публикувани в достъпна форма, сочат, че правото на участие на жалбоподателя в административното производство не е нарушено. Както вече се посочи съобразно съдържанието на уведомителното писмо и в частност на таблиците в него и поясненията към тях, административният орган е извършил административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП (без провеждане на проверки на място) и въз основа на тях и данните от заявлението, е определил размера на допустимите за подпомагане площи, съответно е оторизирал сумите за финансово подпомагане на жалбоподателя по всяко схема/мярка.

Може да се приеме като твърдение в жалбата за извършено нарушение посочения факт, че оспореното уведомително писмо е издадено след определения от съда едномесечен срок, но съдът счита, че не е налице съществено нарушение. Решението на първата инстанция, с което се определя срока за произнасяне на административния орган, е постановено на 10.01.2022 г. След инстанционен контрол, то е оставено в сила с Решение № 10244/14.11.2022 г. по адм. д. №2528/2022 г. Следователно, едномесечния срок за произнасяне изтича на 15.12.2022 г., а уведомителното писмо е регистрирано на 12.01.2023 г. Предвид коледните и новогодишните празници в този период съдът намира, че закъснението е в минимален размер, не е съществено и не влияе върху изхода на спора.

Достига се до извод, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че възприема като  неправилни доводите на жалбоподателя, основани на съпоставката на резултатите, получени при два различни вида проверки: първият - автоматични проверки, извършени при приемане на заявлението и втория - административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП на заявлението. Съгласно чл. 37, ал. 2, изречение второ от ЗПЗП Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Тези проверки са различни от автоматичните проверки, които се правят при подаване на самото заявление. В последния случай се констатират принципни разминавания в отразените в заявлението данни, докато при административните проверки се извършват кръстосани проверки чрез съпоставка на заявените данни с информацията от различните регистри в СИЗП, част от която е например одобрения от МЗХГ специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, както и цифровите географски данни за слоя ЕНП.

Съдът намира за необходимо да посочи, че се разглежда заявление на „Агриком 83“ ЕООД за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 18/200519/ 87472/04.05.2019 г. по няколко схеми и мерки за подпомагане, като именно към посочената дата е съобразено съдържанието на цитираните правни норми (някои от тях са отменени със ЗИД на ЗПЗП, ДВ бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г.). По тази причина съдът ще изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо поотделно за всяка от схемите за получаване на помощ по които административният орган е постановил намаление/отказ от подпомагане, както следва:

По СЕПП:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец. Легалната дефиниция на понятието кандидати за подпомагане е дадена в § 1, т. 18 от ДР на ЗПЗП - земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика.

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за съответната година. В конкретния случай в уведомителното писмо отказът за подпомагане на заявени парцели за мярка СЕПП е обоснован основно (за всички парцели, посочени в Таблица 1 (без един)) с наличието именно на тези хипотеза.

Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" се създава от МЗХГ в СИЗП и се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, който слой се обновява ежегодно съобразно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП.

Заявлението с УИН 18/200519/87472 не е избрано за проверка на място. Обстоятелството, че не е извършена проверка на място, не представлява процесуално нарушение. Съгласно чл. 28, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие административните проверки, посочени в член 74 от Регламент 1306/2013, включително кръстосаните проверки, позволяват установяването на случаи на неспазване, по-специално автоматичното откриване чрез компютърни средства. Проверките обхващат всички елементи, които е възможно и целесъобразно да бъдат контролирани с административни проверки. Те гарантират, че са изпълнени критериите за допустимост. Съответно, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП предвижда, че ИСАК включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, като съгласно ал. 3 Разплащателната агенция всяка година проверява на място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Това означава, че проверката на място е един от способите за контрол, който не е задължителен. В разглеждания случай наличието на недопустими за подпомагане площи е установено посредством административни кръстосани проверки, които са надлежен и достатъчен начин да се проверят данните, посочени в заявлението за подпомагане.

Няма спор между страните, че на основание  чл. 16б, ал. 1 и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 е одобрен обновеният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., за което министърът на земеделието, храните и горите е постановил Заповед № РД 46-489/27.11.2019 г. и Заповед № РД 09-288/28.02.2020 г. С втората цитирана заповед е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., който е актуализиран за тази година. Дружеството жалбоподател е имало възможност да подаде възражение срещу тези заповеди относно конкретни части от специализирания слой, в случай, че счита, че не отразява точно състоянието на съответните площи. Не са налични доказателства жалбоподателят да е обжалвал която и да е от двете заповеди, поради което спрямо него те са стабилни административни актове.

В чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 изрично е посочено, че Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" РА извършва финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания и приема заявления за подпомагане през следващата кампания. Видно е, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006, т.е. административният орган не разполага с възможност на избор, а следва да се съобрази с определения начин на действие предписан в съответната правна норма.

За да установи дали следва да постанови изплащането на поисканата помощ на дружеството, административният орган е следвало да провери дали храните окончателният специализиран слой по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите и влязла ли е в сила тази заповед по отношение на жалбоподателя. При положителен отговор на тези въпроси е следвало да приложи границите на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", така, както са определени в тази заповед.  От значение е безспорно установеното обстоятелство, че част от заявената от дружеството за подпомагане площ (в размер, посочен в Таблица 1 от уведомителното писмо) попада извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за конкретната кампания. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза. 

Като недопустима е определена и площ от БЗС 65348-2126-1-1, поради това, че е двойно заявена. Съгласно чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП  Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. 

         На основание чл. 17, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Изм. - ДВ, бр. 20/08.03.2019 г., в сила от 8.03.2019 г.) Разплащателната агенция използва данните, предоставени от МЗХГ по реда на чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. Съгласно чл. 17, ал. 3 от същата наредба, Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181 от 20.06.2014 г.). По делото не се ангажираха доказателства, от които да е видно, че е налице правно основание, на което дружеството използва заявения парцел. В този смисъл площ в размер на 0,60 ха от БЗС 65348-2126-1 е недопустим за подпомагане. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че по отношение на процесния парцел е налице двойно деклариране, което не е разрешено в полза на жалбоподателя. Доколкото наддекралираната площ е далеч под 3% от декларираната площ, административният орган не е налагал предвидените в Делегиран регламент 640/2014 санкции, а само установената площ е определена чрез изключване на двойно декларираната площ от площта, декларирана от жалбоподателя. Следователно, установената площ, въз основа на която е извършено изчислението на оторизираната по СЕПП сума е правилно определена.

         При съобразяване на резултатите от автоматизираните административни проверки въз основа на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г. са установени площи, които не попадат в обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане и от декларираните за подпомагане по СЕПП площи в общ размер на 985,7 ха, се установява  недопустимата площ е в размер на 1,07 ха, а установената площ, отговаряща на условията за подпомагане е в размер на 984,63 ха. Данните се потвърждават и от експертизата.

По ЗДП:

По тази схема за подпомагане административният орган е изложил мотивите си в Таблица 3 и Таблица 3.1, като именно във втората таблица се съдържа информация за причините, поради които част от заявените ЕНП са приети за недопустими. Аналогично на СЕПП и тук причините са две:

®    Заявяване от жалбоподателя на площи, попадащи извън цифровите географски данни за слой ЕНП съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, б. в) от Наредба № 105/2006 - това е основната причина, защото тя се отнася до шест от седемте парцела с установени несъответствия.

®    Част от заявената като ЕПН площ (минимална част от 0,01 ха) попада извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г., одобрен Заповед № РД 09-288/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Тя се отнася само за един парцел, заявен за подпомагане.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗПЗП За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол, която според ал. 2 на същия член се състои от множество системи, сред които и тази по т. 2 – система за идентификация на земеделските парцели. Съгласно  чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП системата по ал. 2, т. 2 от чл. 30 на ЗПЗП се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите. Нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗПЗП предвижда, че Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри. Съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и информационната система по ал. 5. За целта е издадена Наредба № 105/2006.

            Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП Системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея или от кадастралната карта и регистрите към нея. Структурата на данните се определя с наредбата по чл. 30, ал. 6, т.е. Наредба № 105/2006.

         Според нормата на чл. 33, ал. 3 от ЗПЗП, В системата за идентификация на земеделските парцели се включват: 1. географските данни и идентификационните кодове и начин на трайно ползване на физическите блокове; 2. други цифрови географски и атрибутивни данни за определени територии и площи от страната, които са от значение за администрирането на схеми и мерки за подпомагане.

От друга страна, в чл. 8, ал. 1 от Наредба 105/2006 е предвидено, че Създаването, поддържането и обновяването на системата за идентификация на земеделските парцели включва: 1. създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофотокарта (ЦОФК) за територията на цялата страна и 2. създаване, поддържане и обновяване на цифрови географски и атрибутивни данни за: а) референтни парцели – физически блокове; б) слой "Площи, допустими за подпомагане"; в) екологично насочени площи; г) слой "Постоянно затревени площи"; д) временно затревени площи.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от същата наредба Цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите, като за целта са посочени начините, по които това се реализира. След това обновяване, Министерството на земеделието, храните и горите предоставя еднократно или на етапи актуализираните специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" на Разплащателната агенция за извършване на повторни административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на подадените заявления за подпомагане по отношение на площите, които не са били обект на проверка по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (проверка на място). Въз основа на получените съгласно определените специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки Разплащателната агенция може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ.

В случая Разплащателната агенция е получила актуалните за кампания 2019 цифрови географски данни за слоя екологично насочени площи с писмо изх. № 10-454/28.04.2020 г. като самите данни са били фактически предадени на агенцията дори преди това – на 24.04.2020 г. Въз основа на тях Разплащателната агенция е извършила нови административни проверки – кръстосани проверки чрез съпоставка на тези цифрови географски данни за ЕНП със заявените от жалбоподателя ЕНП, при което са установени несъответствията, отразени в Таблица 3.1. на оспорваното уведомително писмо. Посочените несъответствия се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената експертиза. В заключението на експерта изрично е посочено, че части от процесните парцели със заявени ЕНП не могат да бъдат приети за такива, тъй като не граничат пряко с парцела към който са заявени тези площи.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно отразените в таблица 3.1. на уведомителното писмо ЕНП са приети за недопустими. Вследствие на тази недопустимост заявената от жалбоподателя ЕНП не покрива изискването на минимум 5% от общо заявените площи да са ЕНП, което обстоятелство е отразено в колона 8 на Таблица 3 от уведомителното писмо. Неспазването на това изискване е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 26, § 2 от Делегиран регламент 640/2014, съгласно която Ако изискваната екологично насочена площ надвишава установената екологично насочена площ при отчитане на тегловната стойност на екологично насочените площи по реда на член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, площта, която трябва да се използва за изчисляване на плащането за екологизиране в съответствие с член 23 от настоящия регламент, се намалява с десетократния размер на ненамерената екологично насочена площ. Коефициентът на разликата по първа алинея е равен на дела на разликата между изискваната екологично насочена площ и установената екологично насочена площ спрямо изискваната екологично насочена площ.

Предвид установената по СЕПП площ 984,63 ха необходимата ЕНП е в размер на 49,2315 ха, а в резултат на проверки същата е в размер на 44,14 ха, т.е. налице е разлика в размер на 5,0915 ха. Следователно, наказателната площ поради неспазване на условия за ЕНП е в размер на 50,915 ха (5,0915 ха * 10) като остава установена декларирана площ в размер на 933,71 ха (984,63 ха - 50,915 ха). Образува се следното процентно съотношение 50,915 ха (наказателна площ)/933,715 ха (установена площ), резултата от което е 5.4535%. Така полученият резултат е над 3% и съгласно чл. 26, § 1 от Делегиран регламент 640/2014 плащането за екологизиране се изчислява въз основа на втората посочена площ, намалена с двойния размер на установената разлика. Така, при резултат 5.4535% санкцията следва да бъде 101,84 ха (50,915 ха *2). Съобразена е обаче разпоредбата на чл. 28, § 3, изречение последно от Делегиран регламент 640/2014 съгласно който Административната санкция, изчислена по реда на параграфи 1 и 2, се разделя на 5 и се ограничава до 20 % от размера на плащането за екологизиране, на което съответният земеделски стопанин би имал право по силата на член 23 през референтната 2017 година; тя се разделя на 4 и се ограничава до 25 % от същия размер за референтната 2018 и следващите години. При така направените изчисления площта, която трябва да се използва за изчислението на плащането за екологизиране е в размер на 908,25 ха (933,71 ха - 25,46 ха = 908,25 ха).

 Именно десетократния размер на недопустимата (ненамерената) ЕНП, изчислена като разлика между декларираната и установената площ, е посочен като намаление в колона 9 на Таблица 3. Въз основа на заключението на експертизата съдът намира, че правилно е изчислена и административно санкционираната площ (колона 12 от Таблица 3, чийто размер е ограничен до 25% на основание чл. 28, § 3 от Делегиран регламент 640/2014.

В обобщение съдът намира, че административният орган правилно е приложил материалния закон, изчислявайки съответните намаления и санкции. Доводите на жалбоподателя се основават на тезата, че липсват констатации за неизпълнени от негова страна изисквания като се сочат извършените автоматизирани проверки при прием на заявлението за подпомагане и данните от Таблица 3 на уведомителното писмо, относно спазване на изискването за диверсификация. Тези възражения обаче не отчитат подробно коментираната констатация на ответника, че е налице недопустима площ ЕНП, която именно води до прилагането на намаления и санкции на установената площ.

         По СПП

Разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ЗПЗП предвижда, че Земеделските стопани, които имат право на плащане по СЕПП, могат да получат подпомагане и по схемата за преразпределително плащане. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на еднакво завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които земеделският стопанин има право на подпомагане по СЕПП и  предвид нормите на чл. 13, чл. 16, чл. 19а и дял IV от Делегиран регламент  640/2014 дружеството жалбоподател има право да получи помощ по тази схема за първите 30 ха.

В резултат на извършените административни проверки спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ общо установените площи са в размер на 30 ха.          

Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент 1307/2013 ставката на корекцията по чл. 26 от Регламент 1306/2013 се прилага само за директни плащания, надвишаващи 2000 EUR, които се отпускат на земеделски стопани през съответната календарна година. В чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/1928 на Комисията от 19 ноември 2019 година за адаптиране на ставката на корекция на директните плащания, предвидена в Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на календарната 2019 година и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/916 на Комисията е предвидено, че За целите на определянето на ставката на корекция, предвидена в членове 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, и в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, директните плащания по изброените в приложение I към Регламент (ЕС) № 1307/2013 схеми за подпомагане, които се отпускат на земеделските стопани над сумата от 2000 евро по заявление за помощ, подадено за календарната 2019 година, се намаляват със ставка на корекция 1,432635 %.

         Административният орган се е позовал на определения размер на паричната помощ за хектар по тази схема със Заповед № РД 09-306/20.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, публикувана на интернет адрес https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/direktni-plashaniya/nacionalno-zakonodatelstvo-prilagane-shemi-direktni-plashtania/?page=8

който размер е 137,22 лева. Заповедта не е цитирана в процесното уведомително писмо, но същата е достъпна на интернет страницата на Министерството на земеделието и следва да е известна на дружеството, което кандидатства за получаване на субсидия по тази схема за помощи. Самият размер на приложената ставка е посочен в обясненията след Таблица 13 (стр. 12 от уведомителното писмо).

При прилагане на посочените разпоредби от законодателството на Европейския съюз, правилно административният орган е достигнал до извода, че корекцията за финансова дисциплина е в размер на 58,98 лева, защото

30 ха * 137,22 лв/ха = 4 116,60 лева.

4 116,60 лева*1,432635%=58.98 лева.

4 116,60 лева – 58,98 лева=4 057.62 лева.

На дружеството жалбоподател е изплатена субсидия в размер на 4 057,62 лева, като правилно е определена корекцията за финансова дисциплина.

По СПК

Право на подпомагане по схемата имат производители на територията на цялата страна, които отглеждат фасул (зърно), леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен) и зелен грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях. Минималната площ на парцелите трябва да бъде 0,1 ха. Помощта по СПК се определя на хектари, отглеждани протеинови култури.

            При извършените от ИСАК автоматизирани административни проверки не е установена разлика между декларираната за подпомагане площ и площта, отговаряща на условията за подпомагане - тя е в размер на 30,96 ха и това се потвърждава от вещото лице.

Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент 1307/2013 ставката на корекцията по чл. 26 от Регламент 1306/2013 се прилага само за директни плащания, надвишаващи 2000 EUR, които се отпускат на земеделски стопани през съответната календарна година. В чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/1928 на Комисията от 19 ноември 2019 година за адаптиране на ставката на корекция на директните плащания, предвидена в Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на календарната 2019 година и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/916 на Комисията е предвидено, че За целите на определянето на ставката на корекция, предвидена в членове 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, и в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, директните плащания по изброените в приложение I към Регламент (ЕС) № 1307/2013 схеми за подпомагане, които се отпускат на земеделските стопани над сумата от 2000 евро по заявление за помощ, подадено за календарната 2019 година, се намаляват със ставка на корекция 1,432635 %.

         Административният орган се е позовал на определения размер на паричната помощ за хектар по тази схема със Заповед № РД 09-390/07.05.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, публикувана на интернет адрес   https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/direktni-plashaniya/nacionalno-zakonodatelstvo-prilagane-shemi-direktni-plashtania/?page=8

който размер е 214,77 лева. Заповедта не е цитирана в процесното уведомително писмо, но същата е достъпна на интернет страницата на Министерството на земеделието и следва да е известна на дружеството, което кандидатства за получаване на субсидия по тази схема за помощи. Самият размер на приложената ставка е посочен в обясненията след Таблица 13 (стр. 12 от уведомителното писмо).

При прилагане на посочените разпоредби от законодателството на Европейския съюз, административният орган правилно е достигнал до извода, че корекцията за финансова дисциплина е в размер на 95,26 лева, защото

30,96 ха * 214,77 лв/ха = 6 649,28 лева.

6 649,28 лева*1,432635%=95.26 лева.

6 649,28 лева – 95,26 лева=6 554,02 лева.

На дружеството жалбоподател е изплатена субсидия в размер на 6 554,02 лева, като правилно е определена корекцията за финансова дисциплина.

По МЗС

Правилата за прилагане на Схемата за млади земеделски стопани са определени в Глава 5 от Регламент 1307/2013, Глава 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент, чл. 45 от ЗПЗП и чл. 15 от Наредба № 3/2015. Земеделският стопанин може да получи плащане по схемата за максимум 5 последователни години, при условие, че подава всяка година заявление и отговаря на изискванията.

Според чл. 45, ал. 1 от ЗПЗП Земеделските стопани, които отговарят на условията на чл. 50 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, могат да получат подпомагане и по схемата за млади земеделски стопани. Подпомагането е под формата на годишно плащане за първите 30 хектара, допустими за подпомагане по СЕПП, и е в размер 50 на сто от размера на плащането на хектар по тази схема. Съгласно ал. 2 Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредбата по чл. 38а, ал. 4 изисквания към младите земеделски стопани за професионални умения и познания в областта на земеделието и документите, с които се доказват.

Условията за получаване на помощ по тази схема са разписани нормативно в чл. 15 от Наредба № 3/2015  (наредба по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗПЗП), както следва:

 (1)Кандидатите за получаване на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани, при кандидатстване за първи път по схемата или при промяна на обстоятелствата, предоставят до 1 декември на годината на подаване на заявлението за кандидатстване един от следните документи за придобити професионални умения и познания:

1. завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или

2. завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост, и/или

3. завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или

4. завършено висше икономическо образование със земеделска насоченост, и/или

5. удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство.

(2)  Физически лица млади земеделски стопани по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 упражняват ефективен и дългосрочен контрол по смисъла на чл. 49, параграф 1, буква "б" от Делегиран Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181/1 от 20.06.2014 г.) (Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията) върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове:

1. са управители или председатели и/или са повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията, и

2. притежават повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството или кооперацията, или

3. са повече от половината от неограничено отговорните съдружници, които управляват дружеството, или

4. притежават капитала на еднолично търговско дружество.

(3) Юридическото лице по ал. 2 получава плащане за млади земеделски стопани, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията на ал. 1.

Необходимо е в условията на кумулативност да са изпълнени няколко изисквания:

1. Кандидатът да е на а възраст до 40 г. в годината на първо подаване на заявление.

2. Стопанството трябва да е създадено преди не повече от 5 години преди кандидатстването по схемата.

За създаване на стопанството се отчита:

¿       датата на регистрация на кандидата за първи път като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999;

¿       датата на подаване от кандидата на заявление за подпомагане;

¿       датата на започване на осигуряване на кандидата като земеделски производител, в случай че се осигурява като такъв;

¿       датата на вписване в регистъра по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (неприложимо за настоящия казус).

3. Ако се кандидатства за първи път през 2019 г. – да са изпълнени условията по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/2015. 

При съобразяване на доказателствата, представени с административната преписка и тези, представени от ответника с молба вх. № 1580/19.04.2023 г. се установява, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за получаване на помощ. На първо място това е така, защото неговото стопанство е създадено преди повече от 5 години преди кандидатстването. Другото неизпълнено условие е, че управителят на дружеството не е представил валиден документ по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/2015, което е посочено в Таблица 2.

По тази причина в Таблица 14 от уведомителното писмо е записана субсидия в размер на 0,00 лева.

Размер на възстановена финансова дисциплина

От съдържанието на Таблица 13 на уведомителното писмо се установява, че на жалбоподателя е наложено намаление за финансова дисциплина в общ размер (по четирите мерки) на 4 439,14 лева, което намаление е част от общата сума на намалението, претендирано от жалбоподателя като незаконосъобразно извършено. С условията и основанието за налагане на това намаление жалбоподателят е бил запознат още при подаване на заявлението си за подпомагане – т. 8 от декларативната част на заявлението и тези условия са обективни и не зависят нито от поведението на жалбоподателя, нито от преценката на ответника. В съдържанието на Таблица 13.1. изрично  са посочени правните основания в тази връзка. Отделно от това по-голямата част от това намаление (98,62% - 4 377,99 лева) е възстановено съобразно отразеното в Таблица 13.1 от уведомителното писмо. При това положение отразените в колона намаления на Таблица 14 на уведомителното писмо суми в общ размер на 17 066,84 лева, които именно се оспорват от жалбоподателя, всъщност не представляват реалното намаление на субсидията, тъй като са частично компенсирани (възстановени) в размер на 4 377,99 лева чрез възстановяване на финансова дисциплина. Посоченото възстановяване не може да се установи нагледно в Таблица 14 поради начина на нейното структуриране, но е ясно видимо в Таблица 13.1., в която възстановените суми от финансовата дисциплина са посочени по отделни схеми/мерки.

Задължително следва да се посочи, че навсякъде в жалбата до съда се сочи, че административният орган е извършил повторно намаляване на заявената за плащане субсидия, което не отговаря на действителността. Повторно е издадено уведомително писмо, в което са отразени сумите за плащане и съответните намаления на заявената помощ, но това намаление не е повторно, защото на практика с отмяната на предходното уведомително писмо е отменено и постановеното намаление.

Съдът счита, че оспореното уведомително писмо е съответно на целта на закона, която при съобразяване на разпоредбата на чл. 2 от ЗПЗП може да се обобщи като необходимост да бъдат осигурени всички възможни условия за подпомагане на земеделските стопани. Това подпомагане обаче винаги се реализира при точно определени условия и когато те не са налице (както в конкретния случай за част от заявените площи), тогава същото не следва да бъде осигурявано.

В жалбата се иска прогласяване на нищожността  на обжалваната част на процесното Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/5702#13/12.01.2023 г., като искането е направено при съобразяване на чл. 149, ал. 5 от АПК.

Претендира се нищожност на две  различни основания:

1.    Липса на годно правно основание на обективирания частичен отказ.

2.    Неизпълнение на влезли в сила съдебни решения.

Преценена относно твърденията за нищожност, жалбата е неоснователна, като съдът ще изложи мотиви за всяко от посочените възражения поотделно както следва:

1. Липса на годно правно основание на обективирания частичен отказ.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

АПК съдържа като изрична квалификация на порок, водещ до нищожност на административните актове единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен.  Съдът вече изложи мотиви относно факта, че и по трите посочени фактора, заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е бил компетентен да издаде оспореното уведомително писмо. Следователно  органът, издал оспорената заповед е компетентен и е изрично оправомощен за издател на административни актове от категорията на процесния.

Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност. 

Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на решението, поради което не е налице порок във формата.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност самоако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен порок като в тази връзка съдът вече изложи доводи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че подобни нарушения съществуват относно срока за произнасяне на административния орган.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. Уведомителното писмо в обжалваната му част, както вече многократно беше посочено, се позиционира на изрично посочени правни норми.

Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор компетентният орган е издал уведомително писмо, в което е съдържат фактически и правни основания за намаляване на заявената от земеделския стопанин помощ по различни мерки и схеми поради неизпълнение на различни условия.

Липсата на мотиви в оспорения акт (твърдение, изразено в жалбата, което съдът възприе за неоснователно) не е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по  чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан. На практика жалбоподателят прави недопустимо смесване на формата на акта като условие за валидното му действие с мотивирането на административния акт, като основание за неговото валидно действие. Именно тук следва да се разгледа направеното възражение за „липса на годно правно основание на закона“ да бъде издадено процесното писмо. На практика жалбоподателят има предвид липсата на мотиви, т.е. фактически и правни основания за издаване на писмото. Съдът вече изложи подробни разсъждения относно наличието на мотиви в обжалваното писмо. Фактът, че тези мотиви не са в графичен вид, в който жалбоподателят очаква да се запознае със същите, не означава, че такива липсват. Аналогично, фактът, че мотивите не отговарят като съдържание на очакванията на жалбоподателя, също не означава, че те липсват.

Липсата на фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата на чл. 145, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност - доказателство в тази насока е и отмяната на предходното уведомително писмо до жалбоподателя като незаконосъобразно именно поради липса на мотиви. Така е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. Съдът вече неколкократно изложи съображения относно факта, че изискването за съдържание на правни и фактически основания, заложено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. В конкретния казус обсъдените пороци не водят до нищожност на административния акт в обжалваната му част.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли искането за прогласяване на нищожност като неоснователно и недоказано.

2. Неизпълнение на влезли в сила съдебни решения.

            Като основание за искането процесното уведомително писмо да бъде обявено за нищожно в обжалваната част е въведено твърдение за неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Първо следва да се посочи, че жалбоподателят не може да претендира неизпълнение на повече от едно съдебно решение по причина, че на изпълнение подлежи само Решение № 58/10.01.2022 г. на Административен съд – Русе, с което преписката относно обжалваната част на административния акт е изпратена на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по същество съобразно дадените му указания в мотивите на решението в срок един месец от влизането му в сила. Решение № 10244/14.11.2022 г., постановено по адм.д. № 2528/2022 г. на ВАС е постановено при инстанционен контрол и то не съдържа разпореждания за изпълнение.

         Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

         Настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяване на нищожност на уведомителното писмо. В него е посочено, че е издадено във връзка с влязло в сила Решение № 58/10. 01.2022 г. по адм. д. № 537/2022 г. на Административен съд – Русе. С приобщеното по делото решение (приобщено е цялото адм. д. №  № 537/2022 г. на Административен съд – Русе) съдът е отменил Уведомително писмо № 02-180-26500/5702/05.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне като е посочил, че актът е издаден при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически и правни основания. С обжалваното в настоящото производство писмо указанията на съда са изпълнени, като са изложени фактически и правни основания за отказаната субсидия по всяка от мерките, за които е кандидатствал жалбоподателя. Следователно, не са налице актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДФЗ София следва да се присъди сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Подлежи на присъждане и сума в размер на 200,00 лева, заплатена от ответника като депозит за вещо лице. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Агриком 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Сандрово, общ. Русе, обл. Русе, ул. “П. К. Яворов“ № 4, представлявано от Г.В.С. - управител  и съдебен адрес ***, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/5702#13/12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със 17 066,84 лева.

ОСЪЖДА „Агриком 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Сандрово, общ. Русе, обл. Русе, ул. “П. К. Яворов“ № 4, представлявано от управителя Г.В.С. да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева, от които 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лева депозит за вещо лице по съдебно-техническа експертиза.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.        

 

 

                                               СЪДИЯ: