Присъда по дело №72/2021 на Окръжен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 1/ 05.01.2022 г.,постановена по НОХД № 72 по описа за
2021г. на Окръжен съд Търговище.
Подсъдимият Ш. А. Ш., с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл.116,ал.1,т.11,предл.1 (предишна т.10 –Д.в.бр.92/2002г,доп. Д.в,бр.
33/2011г.)от НК, за това, че: на 17/18.03.1996г. в с.А., общ.П. умишлено умъртвил Д. С. М.,
с ЕГН ********** от същото село, като Д. е извършено по хулигански подбуди.
Разпитан от органите на досъдебното производство, с протокол за разпит от 22.12.2020г., в
качеството на обвиняем, Ш. се е възползвал от предоставеното му в чл.55,ал.1 от НПК право
да откаже да дава обяснения по обвинението. В съдебното следствие, в условията на
чл.277,ал.2 от НПК, подсъдимият даде обяснения, в които изрази становище за
неоснователност на обвинението и позиция за невиновност. Упълномощеният му защитник
- адвокат Н.Ф. от АК Търговище пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданския иск, поради изтекла давност. Адв. И.И., встъпил в съдебния процес като
резервен защитник по чл.94,ал.4 от НПК и по направено пред въззивната инстанция искане
от подс.Ш., с правата по чл.99,ал.1 от НПК, споделя основното искане на упълномощения
защитник – за оправдаване на подсъдимия, в подкрепа на което излага допълнителни
съображения. Алтернативно изразява позиция за преквалифициране на Д. в две посоки –
отпадане на утежняващият квалифициращ признак “по хулигански подбуди“ или прилагане
на по-леко наказуеми състави.Относно наказанието, с оглед алтернативно предложената
квалификация, счита че, при изтеклите давностни срокове не следва да бъде налагано
наказание, а в случай на осъждане по основния състав на внесеното обвинение, наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с прилагане института на чл.66 от
НК. Като погасен по давност, предявеният граждански иск счита,че следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението с квалификацията,
предявена с обвинителния акт. Относно наказанието предлага същото да бъде определено в
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК с оглед продължителността на наказателното
производство, съставляващо изключително смекчаващо обстоятелство. По отношение на
гражданския иск взема становище за неговото отхвърляне, като неоснователен и споделя
тезата на защитата за изтекла погасителна давност.
В последната си дума, подсъдимият Ш. изразява позиция на невиновност.
В съдебната фаза бе предявен граждански иск от В. С. М., брат на починалия от
престъплението Д. М., който бе приет за съвместно разглеждане, а В.М. конституиран като
граждански ищец.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
През месец март 1996г. подсъдимият Ш.Ш., тогава 39 годишен, живеел в с.С. със
семейството си: съпругата си и децата, включително св.М.Ш., тогава 17-18 годишна, родена
на ******** и сина си – М., роден на ********г.(вж. л.116,т.2,Д.П.) В същото село живеели
и негови родственици – свидетелите Х.А., тогава 34 годишен и Н.А., тогава 32 годишен –
1

братя на съпругата му и св.А.А. – негов племенник, тогава 18 годишен. Със св. И.А.,
тогава 44 годишен, били съседи. Подсъдимият бил „овчар“, а св.Н.А. „козар“ - св.Х.А.
(л.297,т.2, Д.П, прочетени и потвърдени в с.з. 137, т 1 от НОХД 72/21г).
На 17.03.1996г, по повод предстоящия рожден ден на сина си подсъдимият заколил овца
и около 16.30ч., заедно със св.Н.А. седнали да се черпят в дома на подсъдимия, като
консумирали алкохол - подс.Ш.(л.549, НОХД№ 72/21г). Около 17 - 17.30ч, връщайки се от
работа св. Х.А. се отбил в дома на подсъдимия да вземе детето си, което през деня било там
и седнал при черпещите се. Тримата продължили да се черпят с „ ..бира и ракия….Наляха и
на мен ракия“ -св.Х.А.(л.294,т.2, Д.П, прочетени и потвърдени л.137, НОХД№ 72/21г.)
Известно време преди посочената дата - 17.03.1996г, дъщерята на подсъдимия А., св.М.А.
имала връзка с Д. М. от с.А. – били „гаджета“- св.А. (л.546, НОХД№ 72/21г.) като връзката
не продължила дълго и двамата се разделили. По същото време св.Т.С. имал връзка с
братовчедка на св. А. на име А., която била дъщеря на един от братята на подсъдимия - М.
А. Ш. (вж.л.117,т.1,Д.П), която връзка също била приключила. Въпреки преустановените
отношения двамата младежи – св.С. и Д.М. не преустановили напълно отношения, като св.С.
се обаждал, включително и от името на приятеля си Д.М. на домашния телефон на св.А. в
с.С., като я обиждал и заплашвал. За обаждането на Т.С. и че момчета от село А.
безпокояли близките му по телефона, подсъдимият узнал от дъщеря си, която споделила с
него за тези обстоятелства, включително и че същата вечер е имало обаждане от св.С.- „..че
Т. ми се обади предната вечер, това е вечерта преди да почине Д.. Т. ме напсува по
телефона“ – св.А. (л. 546, НОХД№72/21г ).
Докато се черпели и разговаряли, подсъдимият споделил с двамата братя Н. и Х.А.и за
обажданията на младежите от А., като им казал, че „заплашвали момичето му М.….Разбрах,
че са заплашвали и дъщерята на брата на Ш., М.. Знам, че това момиче А. е имала
отношения с момчета от с.А.“ - св.Х.А.(л.294, т.2,Д.П,прочетени и потвърдени
л.137,НОХД №72/21г.) Около два – три часа след пристигането на св.Х.А., през което време
тримата продължили да консумират бира и ракия, се родила идеята да отидат до с.А. да
„продължат да си правят веселието“, но и за да намерят въпросните момчета и ги
предупредят да спрат със заплахите и обажданията по телефона - св.Х.А. (л.129, т.1 от
НОХД № 72/21г.)
В изпълнение на решението, подсъдимият изпратил дъщеря си – св.А. да повика съседа му
– св. И.А., с прозвища „П.“ и „П.“, който имал „синя Жигула“- св.А. (л.146 –л.147, НОХД№
72/21г) и заедно със св.Н.А., св. Х.А. и племенника на подсъдимия, св. А.А. – тогава 18
годишен, малко преди 22 часа тръгнали за с.А. с посочения автомобил, управляван от св.А.,
като първо минали през дискотеката в с.С., която по това време била затворена и
продължили за село А.. Разстоянието между двете села било около 5 - 6 километра -св.А.А.(
л.534, НОХД№ 72/21г) и след минути пристигнали в с.А.. Спрели в близост до ресторанта,
стопанисван от св.И.Д. и жена му св.Р.О. (местоположението му е обозначено на ФК№ 1,
л.261, НОХД№ 72/21г.). От колата излезли всички, като шофьорът св.А. останал при колата,
св.А. също, а тримата – подсъдимият и двамата братя А.и се насочили към ресторанта - св.А.
(л.147,НОХД№ 72/21г.). Св.Х.А. и св.Н.А. влезли вътре в помещението на ресторанта , а
2

„Ш. остана отвън“ - св.Н.Х. (л.295,т.2 Д.П, прочетени и потвърдени л.137,НОХД
№72/21г).Наближавал края на работното време:„Ресторантът работи до към 10 и нещо и
се канехме да затваряме…. Значи е било около 10 часа вечерта“ - св.Д.(л. 375, НОХД№
72/21г.). Подсъдимият надникнал вътре в заведението, но не видял търсеният от него (като
конкретен изпълнител на телефонното обаждане ) св. Т.С., нито бившия приятел на дъщеря
си – починалият Д.М.. Разбрал, че св.Т.С. е в тоалетната, която се намирала на един етаж с
ресторанта – „Тоалетната е вътре в сградата, но преди салона, където се събираме“-св.
Р.А. (л.439, НОХД№ 72/21г.) и се насочил натам – „ Някой ми каза, че Т. бил в клозета“-
подс.Ш. (л.550,НОХД№72/21г). Вътре в ресторанта, двамата братя А.и, които искали да
продължат да се черпят, поискали от св.Д. .„да им дам алкохол да пият, но аз им отказах –
св.И.Д.(л.375, НОХД 72/21г.), при което двамата братя започнали да блъскат столове, а в
отговор на забележка, отправена им от местни хора, които играели карти на съседни маси,
отишли и ги ударили „ отидоха и удариха възрастните хора с юмрук ли, вече не си
спомням.Удариха ги, даже окото на единия беше посиняло.Тия хора вече не са между
живите“ св.Д.М.(л. 429, НОХД№ 72/21г).
Подсъдимият, като узнал къде се намира „Т.“ влязъл в тоалетната и го измъкнал от там
във фоайето (с отделни врати към ресторанта и тоалетната) и му дал да се разбере, че следва
да преустанови това си поведение - ударил му шамари и го заплашил с ножа, който
обичайно носел като овчар и който бил извадил: „ В тоалетната влезе с шут по вратата
Ш. от с.С.. Както бях клекнал ме вдигна и ме подпря на вратата …Допря ми ножа до
гърлото и започна да ме плаши, като ми казваше, „ще те убия и тебе и Д.“ св. Т.С. (л. 304,
т 2, Д.П, прочетени и потвърдени л. 463, НОХД№ 72/21г).
Св. Р.А. повикал кръчмаря св.И.Д. и последният се намесил:„ Т. ми каза да отида вътре
и да извикам Е. - И. кръчмаря, тъй като ШЛ го заплашвал с нож. Влязох при кръчмаря и му
казах да излезе. Излезе кръчмарят при тях. Приказваха си нещо и работата за момент
утихна“ св.Р.А. (л.138,т.1,Д.П, прочетени и потвърдени в с.з. – 445, т 2 НОХД№ 72/21г)
Изкарани навън били както гостите(от с.С.), така и местните(от с.А.) въпреки, че „Някои
от клиентите искаха още да пият, но не им дадохме.Казах им ,че ще затварям .. “ св.Д.
(л.375, НОХД№ 72/21г.) Съпругата му – св.О. също ги подканвала „ Кръчмарката Р. се
караше с тях, като им казваше да си вървят ,да няма кавги“ св. Ю.Й.(л.83,т.1 Д.П,
прочетени и потвърдени л.380, НОХД№ 72/21г,) посочено и от нейният съпруг „ ..сега не си
спомням точно, нещо от рода,че затваряме, да излязат навън – св.Д. (л.375, НОХД 72/21г).
След излизането им св.Д. затворил и заключил ресторанта. Навън ситуацията първоначално
останала напрегната, като между местните в лицето на Х.Й., починал по-късно в затвора
„уточнявам,че става въпрос за Х. Й., който почина през 2006г в затвора Плевен“- св. Ю.Й.
(л.83,т.1, Д.П, прочетени и потвърдени л.380, НОХД№ 72/21г.) и св.Н.А. възникнало
спречкване, в което последния бил ударен с тръба по ръката от Х.Й., а от своя страна св.
Н.А. също го наранил, причинявайки му порезна рана с нож в гърба - „ Едно от
момчетата, което се беше върнало от затвора каза „аз съм пандизчия“ и той ми посегна
на мен с пластмасова тръба …… той не пускаше тръбата и тогава му нанесох прорезна
рана на него…“ св.Н.А. (л.542, НОХД№ 72/21г). С намесата на по-възрастни жители на
3

селото – Ю.А. – впоследствие кмет на селото и други възрастни лица, неразпитвани по
делото- „ Вън бяха Ю.- бъдещият кмет (също покойник) „К. - Стоян( бел ОС - разпитван
на Д.П, починал на 11.05.2018г(л.44,т.3,Д.П) и при отказ на страните,показанията му не са
приобщени –л.252,НОХД№72/21г.) , мисля, че имаше и един Стелиян ..“ св. Р.А.
(л.138,т.1,Д.П, прочетени и потвърдени, л.445,НОХД№72/21г), както и „Тогава
председателят на кооперацията по него време Ю. А. Х.в (той после стана кмет и
впоследствие почина) с още някой едва ги вкараха в колата.“ – св.Ю.Й. ( л. 84,т.1,Д.П,
прочетени и потвърдени л.380, НОХД№ 72/21г.) напрежението било овладяно и
подсъдимият, както и останалите лица – братята А.и и св.А. А. се качили в колата и си
тръгнали. Местните останали пред заведението и коментирали идването на хората от С. –
„Споделяхме си, защо сме допуснали да го мушнат Х. Й. по врата.Защо не сме ги били и
нещо от този род“ – св.Р.А. (л.139,т.1 от Д.П. прочетени и потвърдени, л. 445,НОХД№
72/21г). В края на селото, в още равния участък – на края на улицата, на която се намирал и
ресторанта „Улицата се изправя, има прав участък и има видимост“ св.С.(л.457, НОХД№
72/21г) и също „Тъй като е към края на селото, на него път имаше само едно оС.ие, накрая
до последната къща се виждаше кола“ св.Т.С. (л.306,т 2 Д.П., прочетени в с.з. л. 463 НОХД
№72/21г ) св. Х.А. поискал да спрат, за да се върнат и вземат тръбата, с която бил ударен
брат му, според него – метална „видях метални тръби“св.Х.А.(л.131,НОХД№72/21г.), а
според брат му “пластмасова“- св.Н.А. (л.542,НОХД№ 72/21г.) Св.А. спрял автомобила - „
По пътя, към края на селото, до последната къща, те искаха да скачат от колата, както
върви и ми викаха да спирам. Мисля,че А./Х./ ми казваше да спирам…Аз спрях колата и
всички слязоха. Тръгнаха четиримата назад към селото, към ресторанта на А.. Аз останах
в колата“-св.И.А. (л.355,т.2,Д.П,прочетени и потвърдени л.152,НОХД №72/21г). Пред
ресторанта имало все още голяма група хора от с.А., част от които били св. Д. М., св.Р.А.,
св.Ю. А., св. Р. Б., св.Т.С., както и пострадалият Д. М.. Свидетелят С.Й. и св.Т.А.
първоначално били в същата група, но си тръгнали по – рано, с намерение да се обадят от
домашния телефон на св.Й. до полицията, заради намушкания Х.Й. - „Казаха, че има
намушкано момче.Аз не го видях намушканото момче.Тъкмо си тръгвах и те казаха да се
обадим на полицията и аз им казах да дойдат в къщи, защото имам домашен телефон и
затова.Трифон дойде с мен да се обадим в полицията“ – св. С.Й. (л.382, НОХД№ 72/21г.)
При приближаването на подсъдимия и двамата братя А.и към групата от с.А. отново
започнала размяна на закани и обиди „ За точен час не мога да ви кажа.Техникът започна
да псува и да крещи, че ще ни убива.В един момент почнаха да се разменят различни
приказки, реплики, подгониха ни и ние се разбягахме“- св. Ю.Й.(л.84,т.1,Д.П, прочетени и
потвърдени, л.380, НОХД№ 72/21г.) Пострадалият Д.М. бил в групата от с.А., но без да е
отправял псувни или закани „Много културен беше“, св. М.(л. 427, НОХД№ 72/21г), като
пояснява, че„За псуването говоря,че Т. псува от негово име и тези двамата бягат нагоре.
Д. не, а Т. псува от името на Д.“- св. Д.М.(л. 427, НОХД№ 72/21г.).Центърът бил добре
осветен – „Имаше оС.ие пред кръчмата. И на улицата имаше улично оС.ие“ св. И.Д.,(л.
375,НОХД№ 72/21г.), „ На центъра има оС.ие. Пред къщата на С. нямаше крушка, но на
два три метра от къщата има оС.ие от стълбовете“-св.Д.М.(л. 430, НОХД№ 72/21г), „
4

Имаше улично оС.ие до кметството“ св.Р.А. (л.439, НОХД№72/21г), „.. на центъра свети“-
св.Т.С.( л.463,НОХД№72/21г.) и подсъдимият, който визуално познавал пострадалият Д.
М. го забелязал. Въпреки, че при първото идване достатъчно нагледно предупредил св.Т.С.
да не безпокоят близките му, виждайки и самият „бивш“ приятел на дъщеря си Д. М.,
подсъдимият решил да „поучи“ и него. Спуснал се към пострадалия, отправяйки закани, а
след него бягали и двамата братя А.и. Младежите, включително и посочените свидетели се
уплашили и разбягали като част от тях побягнали по главната улица на селото,
представляваща и главният път към град Търговище. Пострадалият, св. Р.Б., св.Т.С., св.Д.М.
и св.Р.А. бягали заедно по площада до шадравана пред кметството, където св.С. се
отклонил и скрил в улицата водеща към дома му(наляво), свидетелите М. и Р.А. завили
вдясно по улицата между кметството и къщата на св.А.А. и се скрили зад трактор, а
пострадалият и св.Б. продължили да бягат и стигнали до къщата на св.А.А.. Подсъдимият
ги гонел и продължавал да се заканва, като крещял, че ще го убие – „ШЛ викаше на Д. ,тъй
като го виждаше - „йодуржам“/на турски ще те убия. Ще те убия му викаше и на
български“ св.Т.С. (л.305,т.2,ДП, прочетени и потвърдени л.463, НОХ№72/21г.) Зад него на
не голямо разстояние бягали и двамата братя, които викали към подсъдимия да спре:
„Всичко се случи за части от секундата, но аз видях това, което казвам, че ШЛ гонеше
Д., а другите двама братя Н. и Х. викаха след него да спре на турски „дур“ св. С. (л. 463,
НОХД№ 72/21г). Подсъдимият не реагирал и почти настигнал пострадалия М. и св.Р.Б..
Тъй като къщата на пострадалия била на около 500 – 600 метра нагоре по пътя за
гр.Търговище „Пътят му от центъра е покрай тази къща, където го намерихме убит,
надясно и след 500-600 метра е тяхната къща“ св.Т.А. (л.135, т.2 Д.П прочетени и
потвърдени л.141 НОХД№ 72/21г), а подсъдимият бил много близо зад тях и ги настигал, за
да се скрият двамата влезли през входната врата на къщата на св.А.А.. Входната врата към
двора не била заключена, а къщата била позната на пострадалия от гостуването в
семейството на св.А. – „ Д. идваше много често у нас тогава. Гледахме си го като наше
дете .Караше колата, Беше ни като шофьор“ св. А.А.( л. 256, НОХД№72/21г). При
влизането св.Б. се скрил в помещение веднага вдясно, съставляващо ниша/маза, а
пострадалият, който бил целта на преследването от страна на подсъдимия влязъл навътре в
двора. Междувременно в двора на къщата на св.А.А. влезли и двамата братя А.и, като
съборили столове, счупили стъклото на вратата „ Да, стъклото на вратата беше счупено
..“св.Т.А. л. 139( НОХД№ 72/21г) и от шума излезли собствениците – св.А.А. и мъжът й –
Сали Джамбазов, който също живеел там „ но той почина“ - св.А.( л. 245, НОХД№ 72/21г).
Джамбазов бил доста почерпен : Баща му беше там на С..Застана до вратата,Питах го
какво става.Той беше мъртво пиян. Каза „От къде да знам,тука нещо стана.Тука някакви
дойдоха,счупиха ми стъклата“ …св.Д.М.( л. 429, НОХД№72/21г). В двора, който тогава е
представлявал мястото на снимки ФК № 12 и ФК №13( л.265, НОХД№ 72/21г), както поясни
св.А.( л. 254, НОХД№ 72/21г) същата видяла подсъдимия и братята А.и – „ Видях ги,
мисля,че трима бяха“ ( л. 246, НОХД№ 72/21г) , идентифицирани и от св.Р.Б., когото в
следващия заплашили с ножа и го натиснали към земята: „ „Аз излязох пред тях и ги помолих
да се върнат. Ножовете им бяха в ръцете на двамата братя, които са с по-черна
5

кожа.Двамата ме хванаха и ме събориха на земята.Третия от тях А. ,беше настрана от
тях“ св.Б.( л. 243, т.2 Д.П прочетени в с.з.л. 253, НОХД 72/21г.). Случващото се
наблюдавали от вътре св.С.Й., тогава 19 годишен и св.Т.А.,тогава 22 годишен „ От
прозореца на вратата видях пред къщата Х. и Н. – пред вратата“ св.Т.А. (л. 139, НОХД№
72/21г ). Св.А. се развикала – „ Майка ми се разпищя, защото тези двамата бяха в къщи, а
Руждито беше на земята и тя се уплаши и разпищя“ –св.С.Й.( л. 381, НОХД№ 72/21г.)
Подсъдимият в същото време се придвижил бързо към задната част на къщата и през
съществувалият и тогава отвор - на ФК№ 12( л. 266, НОХД№ 72/21г) , от който се излизало
и тогава отзад излязъл на малкото пространство, представляващо заден двор ( ФК№ 15 и
ФК№ 16,л. 267, НОХД№ 72/21г.)„ Тогава тук даже сега си спомням ,че не беше цимент, а
беше пръст – св.А. (л. 254 НОХД№ 72/21г.)Там именно – в задното малко дворче
подсъдимият намерил пострадалият М.. Последният междувременно взел мотика - сечивата
по принцип стояли в сайванта – „Наша беше мотиката.Горе в сайванта.Там ги държим по
принцип“ св.А. (л. 255, НОХД№ 72/21г), а самият сайвант отстоял на 22 метра от мястото,
където е намерен убит пострадалия, Ф.К№ 21 и ФК.№.22 (л. 269, НОХД№ 72/21г ). В
дворчето били само двамата – пострадалият с мотика, а подсъдимият А. с нож. За да се
предпази пострадалият нанесъл силен удар с дръжката на мотиката в лявата ръка на
настигналия го подсъдим, причинявайки му увреждането, описано в СМЕ ( л. 79, т. 3 Д.П.)
и въпреки, че причинената му рана кървяла, както разясни вещото лице - увреждането
„Добре отговаря да е получено от мотика, но с тъпото или със сапа“ и „ такъв тип рана
кърви, не много обилно, а средно“ …от разкъсаните малки кръвоносни съдове по кожата“
д-р Г.(л.160, НОХД№ 72/21г), ударът с мотиката не го спрял. В положението, в което били –
изправени един срещу друг, подсъдимият нанесъл на пострадалия М., с ножа, който
държал, силен и целенасочен удар в областта на гърдите, при който ножът проникнал в
гръдната кухина и срязал предна и задна дясна камера на сърцето. Пострадалият паднал на
земята и след минута - две починал, защото както обясни вещото лице д-р Г.( л. 159,
НОХД№ 72/21г): „Не е моментална смъртта, сърцето продължава с контракции и след
самото нараняване, може би 1,2 минути може да работи“,но при това нараняване
„..смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна“ д-р Г. (л. 159, НОХД№ 72/21г.)
След като убил пострадалия М. подсъдимият побягнал, като извикал към свидетелите Х. и
Н.А.и също да бягат, което скритите все още зад трактора свидетели М. и Р.А. чули -„ Да
бягаме баджо“ –св. Д.М. (л. 424 и л. 428 НОХД№ 72/21г) и „ Качалъм“ – на турски „да
бягаме“ – св.А.(л.139, т.1 Д.П прочетени и потвърдени в с.з. л.445,НОХД№ 72/21г.)
Бягството на подсъдимия видял и св.С., който бил в тъмната уличка, по който се отклонил
в началото и в осветената централна улица виждал добре случващото се „Аз бях в тъмното,
а на центъра свети и всичко се вижда“ св.С.( л.463, НОХД№ 72/21г). Подсъдимият бягал с
известна преднина пред другите двама - „ШЛ бягаше поне 50 - 60 метра пред тях .ШЛ се
качва в колата и колата тръгна .Онези двамата не можаха да се качат, бяха по-тромави
и завиха в последната къща да се скрият“- св.С. (л.306,т.2,Д.П. прочетени и потвърдени л.
463 и л. 466, НОХД№ 72/21г).
Св. И.А., който бил в колата видял, че бягат и запалил колата – „ видяхме,че светнаха
6

стоповете на колата“- св.Т.С.( л.306,т.2 Д.П, прочетени и потвърдени в с.з. л 463,
НОХД№ 72/21г). Подсъдимият отворил предната врата, седнал до св.А. и му казал да
тръгва „Той ми каза да тръгваме и да бягаме“ – св. А. (л. 355, т 2 Д.П, потвърдени в с.з. 152
НОХД№ 72/21г.). Въпреки, че знаел, че зад него идват другите двама – братята А.и (на които
извикал да бягат) и съзнавайки, че ги изоставя настоял веднага да тръгнат, което и св.А.
направил. Подсъдимият имал кръв по лявата ръката, поради което св.А. му предложил да го
закара в болницата, но последният отказал и му обяснил какво е станало- „Седна отпред
при мен и ми каза „май намушках някого“ каза ми го на турски език- май намушках един
– „кактън бучаа“.Също така ШЛ ми каза,че някой го ударил по ръката“ - св. И.А.(
л.356,т.2 Д.П прочетени и потвърдени в с.з. л.152,НОХД№ 72/21г). В с.С. св.И.А. оставил
подсъдимият пред дома му и самият той също се прибрал. Същата вечер подсъдимият не
нощувал в дома си, а се укрил.
Междувременно, двамата свидетели Д.М. и Р.А. излезли зад трактора и се насочили към
къщата на св.А.А.. Те също видели хората, които бягали и които „ не бяха от с.А.“ св.Р.А.
(л. 439, НОХД№ 72/21г ), а в къщата „В двора - стъкла счупени, маси разхвърляни“ – св.
Д.М.( л. 425, НОХД№ 72/21г). Св.М. погледнал в дясно ( вратата вдясно на ФК № 12, л. 266
и ФК№ 16, л.267, НОХД№ 72/21г.) : Погледнах в дясната страна, тя крушката светеше в
двора, починалото момче беше опънато там – св.М.(л.425,НОХД№ 72/21г.) на мястото,
посочено и от св.А.А. (л.254, НОХД№№ 72/21г) на ФК №.17, л.267, НОХД№ 72/21г.
Свидетелят М. се опитал да му направи изкуствено дишане, но „като вдигнах блузата
доста голяма дупка имаше в сърцето, пробита с нож“ - св.М. (л. 425, НОХД№
72/21г).Извикали лекарят в селото – св. Г., който само констатирал смъртта на М..
Веднага се разчуло, че Д. М. е убит и неустановени жители на село А., между които и
св.Р.А. и св.Т.А. тръгнали в посоката, където видели, че е била спряла колата на хората от
С.. Някой им казал, че двама от тях не са се качили и след кратко издирване ги открили в
изоставена къща в края на село А.: „..намерихме ги в една крайна къща. Аз лично бях там
като ги намерихме … един който мисля, че е Н. и един дето е А.. По име не ги знаех, но по
физиономия отпреди ги познавах“ св.Р.А.(л. 440, НОХД№ 72/21г) и Т.А.(л.134, т.1, Д.П. –
прочетени и потвърдени л.141,стр. втора, НОХД№ 72/21г.) По сигнал, получен от дежурния
в РПУ за извършеното убийство, св.С. - тогава оперативен работник в РПУ П., отговарящ за
множество населени места , между които и село А., пристигнал в селото, като задължението
му било „да търсим кой е извършителя. Нямаме по-нататък други задължения“ св.С.
(л.157,НОХД№72/21г.) При пристигането си установил, че „ населението на с.А. е
приложило много стари закони- американски и просто са ги линчували, онези, които са
успели да хванат. Двамата бяха на топка направени … ..пак се обадихме после и за друга
линейка и тя дойде, но се окажа, че са живи“ св.Г.С. ( л.155, НОХД№ 72/21г.)
След като получил информация от местните, които „ се надпреварвали да обясняват“
какво е станало св.С., разбрал кого трябва да търсят и заедно с негови колеги отишли при
св.З. – тогава квартален полицай за „с.С. и с.Звезда“ - св.З.( л. 250, НОХД№ 72/21г).
Поискали да им посочи къщата на подсъдимия Ш. „Като дойдоха колегите от РПУ-П. ми
казаха да посоча къщата на Ш., за да видим дали е там“ – св.З.( л. 251,НОХД №72/21г).
7

Вечерта не го открили нито в дома му , нито в дома на друг негов родственик – вуйчото А.,
където също го потърсили –„ Отидох в къщата на А. и разговарях с него“- св.С.
(л.158,НОХД№ 72/21г.) На следващата сутрин – 18.03.1996г, подсъдимият бил задържан:
„На другият ден полицаите дойдоха пред къщи“ – подс.Ш.(л.551,НОХД№ 72/21г.) Десет
дни след задържането – на 28.031996г. подсъдимият бил освидетелстван, съгласно
вписани данни в амбулаторната книга на Отделението по съдебна медицина -„ На
17.03.1996г съобщава,че му бил нанесен удар с мотика по лявата ръка от непознат
младеж в с.А.“ (л.34 – л.35, т 1,Д.П.)
Двамата братя свидетелите Х.А. и Н.А. прекарали продължително време в болницата в
град П., където постъпили (в хирургично отделение - на 17.03.1996година , като св.Х.А.
постъпил със счупване на лакетната кост ( л. 36 - л.37, т 1 от Д.П.)
Племенникът на подсъдимия - св.А., същата вечер- на 17.03.1996г. успял да избяга, „ по
дигата на реката“ както установил св.С.( л. 155, НОХД№ 72/21г.) или „ по нивата“, както
сочи самият свидетел (л. 535, НОХД№ 72/21г) и се прибрал пеша в село С..
От извършената съдебно- медицинска експертиза е установено, че смъртта на Д.М. е
настъпила „ в резултат на нанесен удар с предмет с остър връх и режещи ръбове, какъвто
е ножът.Ножът прониква в лявата гръдна половина, срязва хрущялната част на пето
ребро в близост до гръдната кост, прониква в лявата гръдна кухина, срязва предната
стена на сърдечната торбичка и предната стена на дясната сърдечна камера и задната
стена на същата камера“ – СМЕ(л.69, т.1 Д.П.) Ударът е бил нанесен с голяма сила ,
както поясни вещото лице , с оглед „срязване на ребро,проникване почти до задната
стена на лява гръдна кухина“ и с насока-„ отпред –назад и леко отгоре –надолу“, във
взаимно положение на нанасящ и пострадал - един срещу друг, в изправено положение - д-
р Г.(л. 159, НОХД№ 72/21г.).
Извършената съдебно медицинска експертиза проведена въз основа на писмени данни,
изяснила, че подсъдимият Ш. е получил „Разкъсно-контузна рана по външно страничната
повърхност на лявата предлакетница в средно долната и трета с оток около раната и
подлежащо счупване на лакетната кост в диафизарната и част с леко разместване на
костните фрагменти, което е ...причинило на пострадалия затрудняване на движението
на лявата ръка за срок около 3-4 месеца. Изяснено е също,че „Тези увреждания са в
резултат от действието на твърд, тъпоръбест предмет и добре отговарят да са
получени от нанесен удар с мотика по лявата предлакетница“ (л.79-л.80,т.3,Д.П.).
Описаните фактически обстоятелства съдът намери за установени по несъмнен
начин от: I.Показанията на: 1/св.Д.М.(л. 423- л.434, т.2, НОХД), включително прочетените
му показания, депозирани пред предходния съдебен състав (на 10.09.2019г- л. 727 –л.733, т
3 НОХД№ 164/2013г) и в досъдебното производство ( на 17.12.2009г-л.234 – л.238, т. 2 от
Сл.Д № 18/1996г.); 2./ св. Р.А. (л. 438 - л.447, т.2, НОХД), включително прочетените му
показания, депозирани пред предходния съдебен състав (на 13.11.2013г - л.96–л.99,т.1,
НОХД№ 164/2013г.) и в досъдебното производство на 18.03.2008г. ( л.138 – л.139, т. 2 от
Сл.Д № 18/1996г.); 3/св.Т.А.( л.137 – л. 143, т 1 , НОХД№ 72/21г)., включително
прочетените му показания, депозирани пред предходния съдебен състав (от 13.11.2013г. -
8

л.94-л.96, т 1, НОХД№ 164/2013г) и в досъдебното производство (от 11.03.2008г, л.130 –
л.135, т. 2, Сл.Д № 18/1996г.); 4/ св. Ю.Й. ( л.378 – л. 380, т. 2 НОХД№ 72/21г.), вкл.
прочетените му показания, депозирани в досъдебното производство (от 11.03.2008г, л.81 –
л.85, т.1, сл.Д № 18/1996г.) с отбелязването,че в предходното дело е бил заличен като
свидетел; 5/св. А.А. (л. 245- л.250, НОХД№ 72/21г), вкл. прочетените и показания,
депозирани пред предходния съдебен състав (от 07.06.2014г. - л.211 - л.214, т 1, НОХД№
164/2013г) и в досъдебното производство (от 11.03.2008г, л.101- л.103, т.1, Сл.Д №
18/1996г.); 6/ св. С.Й.( л. 381 – 383, т 2, НОХД№ 72/21г,) вкл. прочетените му показания,
депозирани в досъдебното производство (от 29.04.2010г, л.258 – л. 261, т 2, Сл.Д №
18/1996г, прочетени в с.з. л.383, НОХД№ 72/21г.),7/ св.Т.С. (л.453 – л. 469,т.2 , НОХД№
72/21г.) вкл. прочетените му показания, депозирани пред предходния съдебен състав (от
10.12.2013г , л.126- л.127, НОХД№ 164/2013г, прочетени в с.з. л. 469, т2 НОХД№ 72/21г. ) и
от досъдебното производство(от 07.06.2012г., л.304- л 308,т.2, прочетени в с.з. л. 463,
НОХД№ 72/21г.); 9/ св. И.Д.(л. 374 - л.378, т 2 НОХД№ 72/21г.), вкл. показанията му,
дадени на досъдебното производство на 11.03.2008г(л. 87- 90, т.1, прочетени в с.з. л. 378,
НОХД№ 72/21г); 10/св.Р.О.(л.372–л.374,НОХД№72/21г) вкл. прочетените
показания,депозирани на досъдебното производство на 11.03.2008г.( л.77 – л.79, т.1, Д.П.);
11/св.Г.С. (л.155–л. 158, НОХД№ 72/21г), 12/св.К.З.( л. 250 – л. 251,НОХД№72/21г);
13/св.И.А.(л.146-л.153, т.1,НОХД№ 72/21г),вкл. прочетените му показания, депозирани
пред предходния съдебен състав (от 13.11.2013г , л.99- л.101, НОХД№164/2013г, прочетени
в с.з. - л.151, НОХД№ 72/21г.) и от досъдебното производство, депозирани на 03.05.2013г.(
л.352 - л 356, т.2, прочетени в с.з - л. 152, НОХД№ 72/21г.); 14/ св.Ю.Г. (л.144 – л.145,
НОХД№ 72/21г.), включително и прочетените му показания, депозирани пред предходния
съдебен състав(л.125,НОХД№164/2013г. ) и тези от досъдебното производство (л.96- л.99,
т.1, прочетени в с.з. л.145, НОХД№ 72/21г.); 15/св. Ж.М. (л.145, НОХД№72/21г.); 16/
св.А.Х. (л. 146, НОХД№ 72/21г. ); 17/ св. Р. Б. – прочетените му показания от досъдебното
производство, депозирани на 29.10.2010г( л. 241 – л.244,т 2, прочетени в с.з. от 28.06.2021г,
л.253, НОХД№ 72/21г.); ОТЧАСТИ от показанията на с в. М.М. (л.448 – л. 452, НОХД№
72/21г.), вкл прочетените му показания, депозирани на досъдебното производство на
11.03.2008г ( л. 112–л.113,т.1); св. Х.А. (л.128– л.136,НОХД№ 72/21г.).,вкл. прочетените
показания пред предходния съдебен състав ( л.91 – л.94, НОХД№ 164/2013г) и тези от
досъдебното производство, депозирани в качеството му на свидетел на 29.05.2012г(л.291-
л.297, т.2); 3/ св.Н.А.( л.538 – л.544, НОХД№ 72/21г ); 4/ св.А.А.( л.533 - л.537, НОХД№
72/21г,) и показанията му, дадени пред предходния съдебен състав( л.627- л.628 , НОХД№
164/2013г. прочетени в с.з. л. 538, НОХД№ 72/21г.); 5/ св. М.А. ( л.545 – л.549, НОХД№
72/21г), както и ОТЧАСТИ от обясненията на подсъдимия Ш.Ш., депозирани пред
настоящия съдебен състав (л.549 – л. 554, НОХД№ 72/2021г); II.От проведените
процесуално следствени действия по чл.143 ал.4 от НПК - очни ставки между св. Т.А. и
св.Х.А. (л. 143- л. 144) , св.Х.А. и св. И.А. (л. 153- л.155), св. Н.А. и А.А. ( л. 544 – л. 545) и
по чл.166 от НПК – протокол от извършен следствен експеримент (л.253 – л. 257, НОХД№
72/21г, ведно с изготвения фотоалбум(л.261–л.269, НОХД№ 72/21г.); III.От всички писмени
9

доказателства, събрани в досъдебното производство, след 05.03.2008г. включително
постъпилите с протокол за доброволно предаване от 07.03.2008г: копия от амбулаторния
журнал, л.32 – л.37, том 1 от Сл.д.№ 18/1996г; докладна, с приложено копие от страница за
веществени доказателства от 1996г на ОС Търговище ( л.309 – л.310, НОХД№ 72/21г );
IV.От екпертните заключения: По делото бяха изслушани и приети две- съдебно
медицински експертизи, изготвени от съдебен лекар д-р Г. и една КСПСПЕ, изготвена от
вещите лица С.С., Е.Б. и Н.Т.. Заключението на в.л. Г., прието без възражение от страните
и независимо, че е изготвено по писмени данни, което не прави експертното заключение
изначално негодно и след като вещото лице отговори на всички въпроси и в проведения
разпит, то и съдът намери същото за обосновано и компетентно и го ползва при обсъждане
и изясняване на значимите по делото обстоятелства. Комплексната съдебно психиатрична
и съдебнопсихологична експертиза, назначена в предходното дело – НОХД№ 164/2013г,
настоящият състав, след като намери, че изготвеното заключение е относимо към
предмета на доказване: изследва въпроси свързани с психичния статус и паметовите
способности на подсъдимия и при спазване принципа за непосредственост, след като
изслуша изготвилите го вещи лица, с оглед и изразеното от страните становище, го прие и
включи в ползвания по настоящото дело доказателствен обем.
I. ПРЕДВИД процесуалната съдба на наказателното производство, водено по повод
смъртта на Д.М., необходимо е първо да се очертаят годните източници и съображенията за
тяхната допустимост.
1/Относно гласните доказателства.
С оглед констатирани противоречия и отсъствие на спомени (с отбелязването, че в
преобладаващата част от свидетелските показания второто е предпоставката за
възникналите противоречия) относно детайлите на релевантните фактически положения,
съдът прочете и приобщи ВСИЧКИ депозирани показания от досъдебното производство, за
които установи допустимост и съответното необходимост и основание за прочитане,
обективирани в протоколите за разпит, проведени след 05.03.2008г, като намира същите са
процесуално годни по следните съображения: Изготвеното от окръжният прокурор
постановление (л.2, т.1, Д.П.) съставлява акт, поставящ началото на разследване по смисъла
на чл.127, т.2 от Конституцията на РБ – изготвено е от прокурор и съдържа разпореждане
за разследване, независимо от конкретната хипотеза за активирането му – чл. 74,ал.6 от
Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища (отм.) Касае се за прокурорско постановление, което
по предназначението си и предвид нормата на чл.212, ал.1 от НПК съставлява акт, с който
стартира ново досъдебно производство. Липсата на нов номер на новото досъдебно
производство, както и отсъствието на терминът „образуване“ (съгласно точният прочит на
чл.23,ал.1 от НПК) в заглавната част на постановлението, не отнемат процесуалното му
предназначение – да постави начало на разследване, поради което и всички събрани след
тази дата доказателства, съдът приема като съответни на изискването на чл. 104 от НПК –
събрани в надлежно образувано досъдебно производство.
Необходимо е да се направят и следните уточнения относно ползваните гласни
10

доказателства: - Към доказателствения обем, ползван като източник за изграждане на
относимите за решаването на делото фактически положения, съдът НЕ ЦЕНИ и НЕ
ОБСЪЖДА съдържанието на показанията дадени от св.Н. Х. в качеството му на обвиняем
(от 18.04.2008г, л.69- л.70, Сл.д№18/96г), независимо, че същите се прочетоха със
съгласието на страните, на основание чл. 281,ал.5 във връзка с чл.118,ал.1,т.1 от НПК ( л.
544, НОХД № 72/21г), както и тези, дадени от св. Х.А., също в качеството му на обвиняем(
от 18.04.2008г, л. 58- 61,т 1. от Сл. д№ 18/96г) прочетени на същото основание в с.з. (л.137,
НОХД№ 72/21г). С оглед процесуалното основание за тяхното прочитане –чл.281,ал.1,т.1 от
НПК, същите не съставляват допустим доказателствен източник. В този смисъл е Р№
154/27.III.1992г. по н. д. № 917/91 г., на ВС на РБ, II н.о- ..“ чл. 279, ал. 2 НПК дава
възможност да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който
се разпитва на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 НПК. Тази възможност се отнася обаче в
предвидените в чл. 279, т. 2 - 4 НПК“. Съдът НЕ ПОЛЗВА и обясненията на подсъдимия,
дадени в предходното НОХД№ 164/2013г., независимо, че същите се прочетоха (л.554,
НОХД№ 72/21г.) С оглед основанията за отмяна на предходната присъда и последиците за
настоящото производство, а именно, че към момента на депозирането на обясненията пред
предходния съдебен състав – по НОХД№ 164/2013г. Ш. не е имал качество на обвиняем -
процесуалното му качество е възникнало едва със съставянето на постановлението по
чл.219 от НПК, предявено му на 22.12.2020г., респективно не е имал и качество на
подсъдим, поради което и независимо, че волеизявленията са направени пред съдебен
състав, липсва елемент от предвиденото в чл. 279,ал.1 от НПК условие – да са дадени от
подсъдим.
- В доказателственият обем съдът ЦЕНИ и ПОЛЗВА показанията на св. Х.А.
депозирани на досъдебното производство в качеството му на свидетел през 2012г., след като
наказателното производство спрямо него е било прекратено( през 2008г), за които съдът
констатира противоречия и прочете на основание чл.281,ал.1,т.1 от НПК. Относно
допустимостта им вж. Р№ 154 /27.III.1992 г. по н. д. № 917/91 г., на ВС на РБ, II н. о „ Във
всички случаи обаче този свидетел е следвало да бъде разпитван като такъв и в
предходната на съдебното следствие фаза - предварително следствие.“
- В доказателствения обем, съдът ПОЛЗВА като източници на фактически данни
показанията, депозирани пред съдебният състав, разгледал НОХД№ 164/2013г-
обективирани в дадени отговори на въпроси от страните, с изключение на тези, които
съставляват уточняващи въпроси по прочетени от съда, но недопустими, като депозирани
преди 05.03.2008г протоколи за разпит - не ползва отговора на св.А.А. на въпрос на съда :
„Вие казвате ( в прочетените показания от 1996г – бел. ОС) „Единият отиде до чешмата,
другите двама стояха до стъпалата“? л. 213, НОХД№ 164/2013г, но ползва отговорите на
следващите въпроси, които са със самостоятелно значение и не се извеждат като основание
от прочетените показания( от 18.03.1996г); не ползва отговора и на св.А. А. на въпрос на
прокурора – „Вие описвате ( в прочетените показания от 1996г –бел.ОС) как сте ходили
след тях и т.н. Вие с някого от селото влязохте ли в разговор?( л. 629, НОХД№ 164/2013г).
Но съдът ползва отговорите на следващите въпроси, които са със самостоятелно значение и
11

които също нямат основание в поставянето им на база данните от прочетените показания.
Съображенията си съда черпи от обстоятелството, че се касае за конкретни въпроси към
свидетели, на който същите са дали съответните отговори пред съд в проведеното съдебно
следствие и не е налице каквото и да е процесуално ограничение за ползване на тяхната
информационна стойност.
- Съдът ПОЛЗВА, като ги прие за годни, съответно ги включи в доказателствения
материал, чрез прочитане и показанията на св.Р. Б., починал в хода на предходното съдебно
производство, дадени от него на досъдебното производство на 29.01.2010г, като взе
предвид,че св. Р. Б. е придобил качеството на свидетел с допускането му до разпит и
провеждането на такъв при предходното разглеждане на делото. Смъртта му, настъпила
преди образуване на настоящото съдебно производство не е основание за изгубване
качеството му на свидетел, още повече в аспекта на уредената процесуална възможност за
приобщаване на депозирани показания именно в такава хипотеза в чл. 281,ал.1, т.4
предложение второ от НПК– „когато свидетелят е починал“. Изключението на принципа
на непосредственост и невъзможността за проверка на депозирани показания от свидетел,
който вече е починал, е гарантирано с предвиденото изискване – прочитането да е възможно
само при съгласие на всички страни. Съответно, след полученото от страните съгласие съдът
ги приобщи по този ред.
- Съдът ПОЛЗВА, като прие за годни и съответно включи в обсъжданата
доказателствена съвкупност и показанията на двамата полицейски служители Г.С. и К.З.,
като съобрази, че независимо от развитието на законодателната уредба (приетият през 2006г
нов НПК) процесуалното правило, не допускащо участие в качеството на свидетели на лица,
които имат/ или са имали, друго процесуално качество в същото производство не е
променено. В контекста на посоченото и след като по делото липсват писмени данни С.С. и
К.З. да са участвали в същото производство в друго процесуално качество, а събраните
гласни са в подкрепа неучастието им - св.С. не е участвал в извършения оглед( л. 158,
НОХД № 72/21г,) а с оглед изясненото служебното качество на св.З.- тогава РИ за с.С., не би
и могъл да извършва действия по разследването, то и съдът не установи пречка същите да
бъдат разпитани като свидетели. Фактически извършеното от тях е съответно и на
сегашните функции на полицаите – издирване на лица, извършване на предварителна
проверка, но нито един от двамата полицаи не е извършвал действия, които да могат да се
отнесат към „разследване“ по см на НПК - събиране на годни доказателства в едно
образувано досъдебно производство. Не променя казаното, наличието на данни по делото за
предприети от Мл. ПИ при РУ Полиция К.З. действия по връчване на призовки в
предходното съдебно производство, през 2013г., на две лица в село А. - подсъдимия и на
лицето И. М. Алиев (св. И.А. –вж. л.354,т.2 от Д.П.), обективирано в изготвена докладна(л.
340,т.2, Д.П). Ето защо и и съдът прие, че св.С. и св.З. не попадат в забраната по
чл.118,ал.1,т.1 от НПК.
2.Относно писмените доказателства: По изложените по-горе съображения, съдът ползва
като годни и всички писмени доказателства, събрани след началото на настоящото
разследване, започнало с постановлението от 05.03.2008г. Като писмено доказателство,
12

обективиращо определена значима по делото информация, съдът ползва и извлечението,
представено по делото от Амбулаторната книга на отделение по „Съдебна медицина за
освидетелстване на живи лица“, водена от 1.01.1996/1997г. (л. 34,т.1, Д.П.), с вписани
данни относно освидетелстване на 40 годишният Ш.А. за установяване увреждане по
предварителна информация: „ На 17.03.1996 съобщава, че му бил нанесен удар с мотика по
лявата ръка от непознат младеж от село А.“ . Вписаното изявление е по негови /на
освидетелствания А./ данни и съставлява обективирано извънпроцесуално изявление, което
не е дадено пред съдебния лекар при изготвяне на експертиза, поради което и липсва
пречка да бъде обсъждана, вписаната от водещият регистъра на отделението по съдебна
медицина дл.лице информация, копие от който регистър е предаден от медицинския
лаборант при отделение “Съдебна медицина“ при МБАЛ Търговище АД - Елена Колева с
протокол от 7.03.2008г (л. 24, т.1, Д.П.)
3.Относно протоколите за процесуално следствените действия и изготвения
фотоалбум. При заявеното от свидетелката А.А. непроменено положение в основните
обекти и отстояния – в нейната къща, за проверка на депозираните от нея показания и с
оглед уточняването им, особено предвид изявленията и за „двора“ : „ Къщата моята е към
двора , а Д. го намерихме отзад“, но и „Помня ,че момчето се уби в двора“ и също - „Не
беше на същото място Тримата души и Д. ги видях в двора, а след това Д. го намерихме
убит отзад“, както и че е можело да се влезе в двора и от „врата към улицата за двора“
и от „Порта пак от улицата можеше да се влезе „ (св.А.А. л. 247 – л.248, НОХД№
72/21г), при липса на възможност за проверка на тези показания чрез други процесуални
способи, предвид липсата на протоколи от други действия, включително и оглед, съдът
намери за наложително провеждането на процесуалното действие по чл.166 от НПК и
ползва изцяло обективираната в съдебния протокол информация, получена при
извършването му и изготвените снимки.
4. Относно експертизите и по-конкретно по отношение на тройната КСПСПЕ. Макар и
възложена в предходното дело и със заключение приложено в НОХД№ 164/2013г, съдът
като взе предвид, че от една страна, с оглед идентичния предмет на наказателното
производство, настоящият състав е задължен да обсъди всички събрани в предходното
съдебно производство доказателства, а от друга, че принципното начало по чл.18 от НПК
допуска при вземането на решение, ползването само на лично събрани и проверени
материали, то и съдът с оглед принципа за непосредственост изслуша експертите по
назначената експертиза и проведе разпит на същите по изготвеното заключение. При
изразеното и от страните съгласие, като констатира,че вещите лица обосновано и подробно
отговориха на поставените въпроси, съдът прие изготвеното от тях заключение и го ползва
по делото. С оглед допустимостта на назначена от предходен съдебен състав експертиза,
макар и с акцент върху проверката и приемането в рамките на конкретното производство е
Р № 215 от 7.03.2018 г. по н. д. № 1016/2017 г. на ВКС, III н.о. ,а относно допустимостта на
ползвани събрани от предходен съдебен състав доказателства, не като „неразделна част от
делото“, а само при спазване принципа по чл.18 от НПК вж. и Р № 395/ 14.01.2010 г. по н.
д. № 376/2010 г. на ВКС, III н.о.,
13

II. Освен по допустимостта, съдът намира за необходимо да направи и следните
принципни уточнения, свързани с достоверността на гласните доказателства, породено
от особената природа на човешките възприятия, техния субективен характер, което в
настоящото дело предвид процесуалната съдба на производството и 25 годишната давност
на събитията, предмет на делото, е фактор с важно значение .
1.УСТАНОВИ се по делото, че без изключение, всички свидетели имат фрагментарни
спомени, напълно обяснимо предвид изключително дългия срок спрямо случая, за който
свидетелстват. Това от една страна, а от друга предвид настъпилата за всички тях промяна в
житейски план и във всяко отношение - почти всички свидетели няколко години след
случая, са напуснали населеното място( св. Т.С.,) и България (свидетелите Т.А., А.А., С.Й.,
Р.О., И.Д., Ю.Й., Д. М., Р.А., М.М., Н.А., А. А.), а св.Т.А. е излежавал четири годишна
присъда в Затвора в Белене, от където е воден за да свидетелства „От затвора ме преведоха
в П., разпитваха ме и ме върнаха обратно“ св.А. (л.132, т. 2 Д.П, прочетени- л. 141 НОХД№
72/21г), предполага много внимателната им оценка, включително и на онези свидетелски
показания, при които е налице желание за съдействие. Не малка част от тях тогава са били и
с други имена (Р.А. – Ремзи ( л.439, т 2 от НОХД№ 72/21г), С.Й.- С., А.А.- А. Георгиева (л.
249, НОХД№ 72/21г), Р. Б. – Р., И.Д.- Е., И.А.–И. М., „П.“ „П.“(л.356, т 2 ,Д.П. прочетени
л.152,НОХД№ 72/21г), като св.А. дори е бил с друго ЕГН (л. 323 и л.248, т 2 ,Д.П.); Част от
тях са били известни само с прозвища „Ч.“( св.М.М.), „Калино моме“ (св.Н.А.), което в
известна степен е относимо и за починалия М., познат като „Джейхан“ и „Б.“. Встрани от
твърде дългия период от инкриминираните събития, но и процесуалното неблагополучие на
делото от своя страна е изключило възможността за използване на предвидения в чл.
279,ал.1,т.2 от НПК ред за включване на подробните им показания, снети непосредствено
след събитието. Както се отбеляза по-горе посочената процесуална възможност е допустима
и съответно приложима само към тези, дадени от тях след 5.03.2008г, но и към този
момент вече са били изминали 12 години, период сам по себе си достатъчен за да постави в
затруднение способността за детайлните спомени и респективно тяхното подробно
възпроизвеждане. Всичко посочено има за последица стесняване на процесуалните
доказателствени възможности за разкрИ.е на обективната истина, което в никакъв случай не
означава, че е невъзможно с наличния доказаталествен ресурс да бъде изяснена дължимата
за решаване на делото фактология и да бъде разкрива обективната истина. Напротив.
Означава само, че е налице обективно възникнало ограничение за възпроизвеждане в
процеса на доказателствените факти от към доказателствени средства и способи .
2. УСТАНОВИ се също по делото, че значителна част от изявленията на разпитаните
свидетели се базират на чуто, разказано или коментирано впоследствие, както обобщава
св.Д.М. от „някого от селото“ (л.237,т.2, Д.П. прочетени л.433, НОХД № 72/21г.), като не
малка част в показанията на свидетелите заемат неперсонализирани източници и обобщения
- „Не мога да си спомня имена. Млади момчета бяха, там от А. и се надпреварваха кой
какво да каже и се установи, че тези двамата имало още трима. Водачът на кола, руска
кола може би „Лада“ или „ Жигула“ са успели да се качат и да избягат.Единият, който
бил изглежда най-млад от групата успял да избяга и е бягал –там минава река и по
14

дигата на реката 4-5 км бягал да се прибере в с.С.“св.Г.С. (л.155,НОХД№ 72/21г) и „
…хората разказват еди кой си е извършителя“-св.Г.С. ( л. 156, НОХД№ 72/21г);
„..момчетата извикаха „уби го, уби го хванете го“, без нито едно конкретно посочено име
и „ Там коментираха .. С очи не съм виждал “ -св. Т.С.( л. 456- л.457,НОХД№ 72/21г);
„..Казаха,че ШЛ го е убил, в селото тъй се говореше“ –св.М.М. ( л. 449, НОХД№ 72/21г.); „
Не помня от конкретен човек да съм чула това, което казах за причината.Цялото село
приказваше и от там разбрах…“ -св.А.А.( л. 249, НОХД№ 72/21г.); „ Разбрахме, че Д. е
убит. Навън някой каза това, но не си спомням кой..“ ..Не си спомням кой каза това, че
Ш. е убил Д., бяха много момчета..“ св. И.Д.( л. 375, НОХД№ 72/21г)
3. ПРОЦЕСУАЛНАТА съдба на делото, рефлектирала, както се посочи от една страна
върху рамки на доказателствения процес и довела до тяхното стесняване, а от друга
отсъствието на очевидци на Д.ието, предпоставят и необходимото уточнение относно
аналитичната дейност:
Съдът прие за достоверни (след съответната им проверка) – първо, пряко възприетите от
свидетелите обстоятелства, тоест онези части от техните показания, които съставляват
източник на първични доказателства и второ: узнатите от другиго фактически данни,
установяващи производни доказателства, но при получено потвърждение в първоизточника
и/или в други годни и събрани доказателства и съответно при положителната констатация
от извършената им проверка за достоверност. А с оглед несъмнено излезлият извън
всякакви разумни граници времеви период на производството, за извършване на дължимата
преценка по необходимост се налага и по-детайлното проследяване на отделните фрагменти,
които намират подкрепа и съставляват достоверна доказаталествена основа и онези
фрагменти, посочени в показанията, които съдът не приема за правдиво възстановени в
спомените на лицата и счетени от съда за недостоверни. В аспекта на направените
уточнения и с оглед посоченото по-горе, доколкото предпоставките за прочитане, дори и
при констатиране на противоречия, в основата си са главно липсата на достатъчно ясен и
отчетлив спомен, то и съдът не намира за нужно да ги отделя, с оглед стадия, на който са
дадени, а по тяхната достоверност, респективно кореспонденция с други доказателства ,
като паралелно в анализа ще изложи и съображенията за възложеното доверие на
съответните показания - от досъдебното или от съдебното производство. По – конкретно:
1/Депозираните от св.Д. М. показания, в значителната си част обективно възпроизвеждат
релевантните факти, като тези, които съдът НАМИРА за ДОСТОВЕРНИ по посочените
по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени, но подкрепени) са следните:
- относно непосредствено възприетото от него идване на „хората от С.“ и техните
действия вътре в ресторанта: „Казаха,че търсят Т.“ ( л.426, НОХД№ 72/21г); „Калино
моме“ търсеше Т.“ –(л. 429, НОХД№ 72/21г.); Влезлите в ресторанта „ отидоха и удариха
възрастните хора с юмрук ли, вече не си спомням .Удариха ги понеже окото на единия
беше посиняло Тия хора не са вече между живите“ ( л.429, НОХД№72/21г);
- относно натискането на св.ТС. в тоалетната и намушкването на Х.Й.( И.)- „В един
момент дойде едно момче от нашето село Т.И. и сподели с нас,че го безпокоят тези мъже
пияните, един от тези мъже натиснал Тодор в тоалетната и го заплашвал да го пребие“
15

и че „един от тези мъже,не го познавам по име, викат му „Калино моме“ едър мъж,
изкарал нож и намушкал И. 2-3 пъти в областта на гърба,защото искал да защити
Тодор.Този И. почина в затвора преди няколко години. “( л. 236, т.2,Д.П, потвърдени в с.з. л.
433, НОХД№ 72/21г) ;
- относно това, че починалият Д.М. не е отправял псувни след връщането на хората от
С. - „ За псуването говоря,че Т. псуваше от негово име и тези двамата бягат нагоре. Д. не,
Т. псува от името на Д.“ (л. 427, НОХД№ 72/21г); Освен базираното на непосредствено
възприятие, доколкото св.М. е присъствал при връщането на хората от С., но и
твърдението му, че „ Д. е бил много тихо момче, беше много спокоен, Много културен
беше“ кореспондира с абсолютно всички други гласни доказателства. Разпитаните
свидетели, без изключение, включително и незаинтересования св.Ю.Г. заявяват , че
починалия М. е бил много възпитан и културен: „Познавах убития Много свястно момче,
изключително добро и възпитано и културно. Не беше конфликтен, в това съм
категоричен. Никога не е бил в пререкания с някой от селото“ Св.Ю.Г. ( л. 145, НОХД№
72/, 21г) и Мога да кажа само ,че убитото момче беше много добро момче“ (л. 98, т 1, Д.П
- прочетените и потвърдени в с.з., л.145, НОХД№ 72/21г); „Не съм го чувал да псува, да се
кара с някого, починалия, Добро момче беше, възпитано“- св.Р.А. (л. 446, НОХД№ 72/21г);
Много добро момче, беше завършил средно образование, шофьор.За него време си беше
момче на ниво.Не беше скандален, злобен“- св.Т.А. (л. 142, НОХД№ 72/21г); „Той беше
много добродушен човек, който много обичаше да помага на всеки. Д. не е влизал в
конфликти, не се караше с хората, беше тих и кротък “- св. Ю.Й.(л.278, НОХД№ 72/21г.);
„Д. беше много добро момче, без вина убиха момчето..“ и също „ Беше много добро момче,
беше - много културен беше , добър беше .Не се е карал с никого .С всеки човек хубаво се
отнасяше“- св.А.А. (л.103,Д.П.,прочетени и потвърдени л.249, НОХД№ 72/21г. и
л.247,НОХД 72/21г); „Добре познавах починалия Д. М.,бяхме приятели.Той не псуваше
често. Той не е такова момче Не съм го чувал преди да псува. Познавах го като много
добър, много възпитан, много културен“- св.Т.С.(л.454,НОХД№72/21г.); „ Не знам да е бил
скандалджия. Не съм го чувал да псува.Той беше много добро момче“- св. М.М. (л.
451,НОХД№72/21г.); „ Познавах починалото момче. Беше млад и много добро момче ..“
св.И.Д. (л.374, НОХД№ 72/21г); „Плаках за него, защото беше добро дете“ св.Р.О. (л.
373,НОХД№ 72/21г.) ; „За времето, през което бяхме гаджета, нито ме е псувал нито
нищо“- св.М.А. (л. 546, НОХД№ 72/21г.) ;
- относно лицето, което се е обадило на дъщерята на подсъдимия същата вечер и че това
е бил именно св.Т.С., не и починалия Д.М., макар и в тази си част – изнесените
обстоятелства да са опосредени - като узнати от св.С. и в същото време отречени от
последния. Съдът приема за достоверно заявеното от св.М., че „ Т. ми ги разправяше
тогава, когато бяхме на село. Викам „защо дойдоха“ Той каза,че звъннал по телефона на
тоя Ш., казал, аз не искам дъщеря ти, тя е черна“л. 426, НОХД№ 72/21г , също и „ След
като стана тая работа Тодор разправяше - Те търсеха Д., пък аз псувах по телефона
бащата, момичето „ Той ми ги разправяше тези работи л. 434, НОХД№ 72/21г, както
защото св.М. е последователен – в същият смисъл са и показанията му на Д.П. (л.236, т
16

2,потвърдени в с.з. –л.433, НОХД№ 72/21г), но и защото св.М. убедително се аргументира „
От името на Д. говори Т.. Това момче е толкова културно, че тия работи не ги е
казвал.Тоя Т. е малко устат ..“ л. 431,НОХД№ 72/21г. В тази посока съдът взе предвид
също и факта, че твърденията относно това, че Д. М. е обиждал(по телефона) и псувал(
при връщането на „светлинчани“) са наведени в процеса само от св.Т.С. и в тази част съдът
категорично не му дава вяра, а приема твърденията му само като опит да омаловажи
собствения си принос. Освен, че останалите гласни доказателства го опровергават,
доколкото е безспорно установено, че подсъдимият и спътниците му са питали и търсели
само „Тодор“ – „Някой ми каза, че Т. бил в клозета“ подс.Ш.(л. 550, НОХД№ 72/21г.)
„Само едно име и е останало в паметта- Т.“ св.Х.А. (л.295,т.2 Д.П, прочетени и
потвърдени л. 137,НОХД №72/21г), „Казаха,че търсят Т.“ и „ Търсеха тоя Т.…Питат за
тоя Т.“ св.М.(л. 426, НОХД № 72/21г), но и показанията на св. Т. С. в тази част са
алогични и вътрешно противоречиви – самият той твърди, че Д. М. никога не е псувал, бил
възпитан и липсва каквато и да е логична( и сериозна) причина (самият Т.С. не сочи такава),
която да го е провокирала да промени поведението си в друга посока - да извършва нещо,
което никой от съселяните му никога не го чувал или виждал да прави;
- относно възприетото от него придвижване – кой, къде е влязъл „ Видях,че Д. влезе в
къщата на С. (бел ОС. – С.Й.). Видях,че Д. влезе през централния вход, вратата не беше
заключена. Имаше една крушка пред къщата, светеше в двора“. Освен, че са базирани на
непосредствени възприятия, че „Ш. и „Калино моме“ (бел ОС св.Н.А.) влязоха през
същото място“ и ги е видял ..вече на шосето, като бягат към къщи, „викат на турски език“
и единия казал на другия „Баджо да бягаме“( л.428 и л.430, НОХД№ 72/21г), но и всички
тези обстоятелства намират категорична подкрепа в депозираните и от другите свидетели в
същата посока показания: св.Р.А. (л. 439- л.440, НОХД№ 72/21г и л.139,т.1 от Д.П,
приобщени чрез прочитане л.445, НОХД № 72/21г); св. Т.С. ( л.463 - л.464, НОХД№
72/21г), а относно оС.ието - от показанията на св.А.(л.246,НОХД№ 72/21г.) и св. С.Й.
(л.382,НОХД№ 72/21г); Показанията на св.Д. М. и св. Р.А. относно възприетото от тях
бягство на подсъдимия и чутата реплика съдът намира за достоверни предвид факта, че
двамата свидетели и към момента - след 25 години са уверени в репликата, която са
запомнили - обстоятелство придаващо обективност на изявленията им, мотивирало съдът да
им даде вяра.
Съответно, съдът НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ на показанията на св.М.:
- относно възпроизведените в показанията му изводи, направени въз основа на
„коментарите в селото“ относно това - дали са тръгнали от с.С. афектирани и особено
собствените му заключения- „моят извод е следния“ (л.237 –л.238,т.2 от Д.П.,прочетени в
с.з. л. 433, НОХД№ 72/21г) , като намира, че същите не са достоверна основа за
установяване на факти. Касае се за произволни предположения, както за състоянието на
тръгващите от с.С. лица, така и за интерпретация по „разкази“ на друго лице – св.Т.С., който
относно собствения си принос е твърде уклончив, неубедителен и нелогичен. Не приема и
казаното от св.М., че в ресторанта трима мъже от С. „се заяждали с другите клиенти“–
приетото от съда за установено фактическо положение очертава влизане в помещението на
17

ресторанта на двамата братя А.и, в каквато посока са и рамките на обвинението(стр. втора
от ОА)
- относно това, дали до трупа е имало “счупена“ мотика ( предвид факта, че за счупена
мотика не съобщава нито един друг свидетел), взел ли е кръчмарят ножа на „Калино моме“
/Н.А. / - отречено от св.Н.А. и непотвърдено категорично от св.Д., че между тия, които
хванали в края на селото бил и подсъдимия „.биха ги.И Ш. беше там. Биха ги всичките“,
след като е безспорно установено,че подсъдимият си е заминал с колата, а заловените в
къщата в края на с.А. и малтретирани, са били само двамата братя А.и, като противоречиви с
останалата съвкупност, съдът не приема за достоверно установяващи релевантните
обстоятелства. Сигурността на спомените му относно тези обстоятелства не е в дължимата
степен, предвид и посоченото от свидетеля М., че повече от 15 години е извън България,
което следва и от очевидно погрешното му мнение, че единия бил починал, „младото
момче, което дойде с тях ( л. 425,НОХД№ 72/21г.), което не отговаря на истината - и петте
лица от с.С. (шофьорът, св.А.А., подсъдимият и братята А.и) са живи и съдът ги разпита.
2.Депозираните от св. Р.А. (Ремзи)показания, които съдът НАМИРА за ДОСТОВЕРНИ
по посочените по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени, но подкрепени)
са следните:
- относно местоположението на подсъдимия А., което е възприел непосредствено:
„подсъдимият Ш., когото тогава познавах по физиономия, беше до тоалетната, но за
вътре не знам. Тоалетната е вътре в сградата, но преди салона, където се събирахме“
(л.439, НОХД№ 72/21г )
- относно мястото, където е притиснат св.Т.С., въпреки,че не си спомня от кого “
Спомням си,че го бяха притиснали в тоалетната“(л. 442, НОХД№ 72/21г.);
- относно кой и в каква посока е бягал от къщата на св.А.А.: „От мястото, където се
намирахме ( бел.ОС- зад трактора заедно със св.Д.М.) видях да бягат по улицата, на която
е къщата на А. и същата улица, която води към ресторанта.Нямам спомен дали двама или
трима, но тези които видях да бягат и които не бяха от село А., ги видяхме да бягат в
посока от къщата на А. в посока към ресторанта“ (л.440,т.2,НОХД№ 72/21г) и в
потвърдените, прочетени на основание чл.281,ал.1,т.2 предл. второ от НПК показания,
уточнява: “След определено време, не мога да кажа точно светлинчани минаха обратно.
Първо минаха двама, единия от тях беше ШЛ Спряха на центъра и на турски чух
„качалъм – да бягаме“. Не знам на кого са викали, ако е имало друг човек той е минал по
тъмното и ние не сме го видели(л.139, т 1 от Д.П, приобщени чрез прочитане - л.445,
НОХД № 72/21г.);
- относно собствените му действия по извикването на „кръчмаря“/ св.И.Д./ –„ Т. ми каза
да отида вътре и да извикам Е. - И. кръчмаря, тъй като ШЛ го заплашвал с нож. Влязох
при кръчмаря и му казах да излезе. Излезе кръчмарят при тях Приказваха си нещо и
работата за момент утихна“( л.138,т.1 Д.П, прочетени и потвърдени в с.з. – 445, т 2
НОХД№ 72/21г) и в същият смисъл, макар схематично от към детайли е заявеното и пред
предходния съдебен състав: „Казахме на кръчмаря,че Тодор е в тоалетната, но не знаем с
кого. Мисля,че кръчмаря отиде при тях..(л.97,НОХД№ 164/2013г,прочетени в с.з - л. 445,
18

НОХД№ 72/21г);
- относно поведението на починалия(споменато по-горе):„ Лично не. Не съм го чувал да
псува, да се кара с някого, починалия, добро момче беше, възпитано“ ( л. 446, НОХД№
72/21г)
- относно намерената до трупа мотика и мястото, където са хванали двамата братя: „.Д. е
намерен убит по пътя от къщата за двора. Там имаше и някаква мотика…Не знам кой
остана при тялото. Ние всички хукнахме да настигнем светличани. Намерихме А. и „М.“ в
последната къща на селото..“ (л. 139,т.1 Д.П прочетени и потвърдени в с.з. л. 445, НОХД
№ 72/21г);
Съответно,съдът НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ на показанията на св.Р.А.:
- относно идентифицирането на лицата, които наистина са били / или не са били в
заведението към момента на влизането и кого са търсили :„когато влязоха тия момчета
от С.“ … мисля,че починалото момче беше в кръчмата“ (л. 439,т.2 НОХД№ 72/21г), но в
същото време не съобщава св.М.(който е бил там) да се е намирал вътре (л.438, т.2, НОХД№
72/21г.).Съдът приема за недостоверни дадените за същото обстоятелство показания и пред
предходния съдебен състав, приобщени чрез прочитането им: „Те влязоха в кръчмата и
започнаха да търсят момчето, което почина ( л.96, НОХД№ 164/13г – прочетени л. 445,
НОХД№ 72/21г.), доколкото веднага след това твърди: „ Доколкото си спомням търсеха
Джейхан или Тодор. От двамата единия търсеха, може би и двамата …Тримата от С.
влязоха в кръчмата, не се сещам точно кого са търсили“(л. 97, НОХД№164/2013г,
прочетени в с.з., л.445, НОХД№ 72/21г.) Освен, че самият св.А. е колеблив и несигурен,
което лишава от достоверност изнесените от него факти, но и принципно ситуацията не е
била статична, а в динамика, поради което и е възможно в един по-ранен момент
положението с присъстващите да е било каквото съобщава св.Р.А.. Към меродавният момент
обаче – към момента на влизането на двамата братя А.и вътре в самото помещение на
ресторанта и съответно, към момента на търсенето от подсъдимия на св.Т.С. – нито св.С.,
нито пострадалият М. са били вътре в ресторанта;
- относно обстоятелствата по обаждането в дома на подс.Ш.А. и реакцията на последния
„ .. Т. и пострадалия си споделяха нещо за телефонни заплахи от страна на ШЛ от С..
Чух думи, че ШЛ им се заканвал ще дойдем и ще ви убием. Не знам на кого от двамата се
е обаждал Ш.. Най-вероятно едно от двете момчета се е обаждало на дъщерята на Ш. и
е станала някаква засечка “(л.138,т.1, Д.П.,прочетени и потвърдени, л. 445 НОХД№ 72/21г
), както защото съставлява собствени предположения, така и поради липсата на
потвърждение в първоизточника (св.С. не сочи подс.Ш. да му се е обаждал със закани за
убийство, а освен това и двамата – св.С. и Д.М. не са имали собствени домашни телефони) и
приетото от обвинението относно липсата на предварително формирано намерение от
страна на подсъдимия, включително и устно изразено, за извършване на убийство.
3. Депозираните от св. Т.А. (брат на предходния св.Р.А.) показания, които съдът
НАМИРА за ДОСТОВЕРНИ по посочените по-горе критерии (пряко възприети и
опосредено изнесени, но подкрепени) са следните:
- относно местоположението на двамата братя Х. и Н.А.и в двора на къщата на св.А.А.
19

(А.), което е възприел непосредствено: „От прозореца на вратата видях пред къщата Х. и
Н. – пред вратата…. Подсъдимият не го видях.“ Както и че не е видял в този момент и
пострадалия (л.139,НОХД№ 72/21г.)
- относно обстоятелството, че към този момент са били заедно със св.С.Й., (негов първи
братовчед), с когото си тръгнали заедно с намерение да се обадят по телефона в МВР
„заради намушканото момче“, заради това, че „И.( починалия през 2006г Х. Й., бел ОС)
беше ранен“- св.С.Й.( л.382, т 2 НОХД№ 72/21г), като факта, че са били заедно с Т.А.
потвърждава и св.С.Й. ( л. 260, т 2 , Д.П, прочетени в с.з. - л. 383,НОХД№ 72/21г. )
- относно мястото, от където е наблюдавал, уточнено и при извършения следствен
експеримент, пояснено и от св. А.А. – л.254, НОХД№ 72/21г, добре видимо на ФК№ 8 и
ФК№ 11 от фотоалбума (л.264 – л.265, НОХД№ 72/21г.) Съдът дава вяра на св.Т.А. относно
посоченото обстоятелство(кого е видял и къде) и с оглед неговата убедителност при
проведената със св.Х.А. очна ставка( л.144, НОХД № 72/21г.) и последователност,
доколкото е депозирал показания в същият смисъл, в разпит на Д.П, проведен на
11.03.2008г,, във време по-близо до събитията (л.133-л.134, т.1 от Д.П.) и в депозираните
пред предходния състав на съда показания (л.95 - л.96, т.1, НОХД№ 164/2013г)
- относно къде и кои лица са намерили/ хванали: „малко по-късно, след като хората
разбраха, че Д. е починал, събралите се хора тръгнаха да ги търсят –посока С. ..Аз също
тръгнах с хората ..На Н. в старата къща, вътре в стаята на първия етаж ги намери
едно момче Милен, което ги освети. ..Там хванахме телевизионният техник и „М. “(л. 134,
т.1, Д.П. – прочетени и потвърдени л.141,стр втора НОХД№ 72/21г. )
- относно обстоятелството къде е живеел тогава Д. М.: „ Пътя му от центъра минава
покрай тази къща, където го намерихме убит, надясно и след 500-600метра е тяхната
къща ( л.135, т.1, Д.П, прочетени и потвърдени л.141,стр.втора НОХД№ 72/21г.) и че „ По
него време Д. живееше с баба си.“.(л.134,т.1,Д.П.,прочетени и потвърдени л.141,стр.втора
НОХД№ 72/21г.)
Съответно, съдът НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ на показанията на св.Трифон.А.:
- относно идентифицирането на лицата, които наистина са били към момента, към
който са влезли хората от С., кои точно са влезли и кого са търсили:„ Там бяхме всички
младежи. Как се подбуди скандала, какво стана, тези подробности ми се губят. В
кръчмата бяхме Д. , Тодор, имам предвид Д. –убитото момче, той също беше с нас на
центъра..“ (л.138, НОХД№ 72/21г). Не приема за достоверно, че при влизането на двамата
братя А.и в кръчмата в същото време са се намирали както св.Т.С. така и пострадалия Д. М.,
по сходни с казаните по-горе относно същото обстоятелство в показанията на св.Р.А.
съображения: вътрешната колебливост и неувереност в самия свидетел Т.А. относно
яснотата на спомените за събитията в ресторанта/кръчмата; на следващо място
противоречието на заявеното от него с установеното безспорно по делото,че при влизането
на „светлинчани“ в кръчмата не са били само младежите (преобладаващо 18-20 годишни), а
е имало и по-възрастни лица, в каквато посока по делото се събраха множество
кореспондиращи си гласни доказателства. Така например - св.Р.А. (л. 138,т.1 от Д.П.
прочетени в с.з. л.445, т 2 НОХД 72/21г) посочва, че вътре е бил Стоян Георгиев
20

„Кьорсали“( р.1945г, т.е. тогава 51 годишен), а съгласно собствените им показания в
кръчмата при влизането на светлинчани са били и св.Р. Б. „Р.“- (л.243,т.2 Д.П. прочетени в
с.з. л. 253,т.1, НОХД№ 72/21г л. – роден през 1953г, тоест тогава 43 годишен) и
св.М.М.“Ч.“ (л.448, НОХД№72/21г, роден през 1955г., тоест тогава 41годишен). Важимо е и
същото съображение, коментирано по-горе във връзка с обсъжданите показания на св.Р.А., а
именно динамиката на случая, позволяваща в един по-ранен момент действително да е бил
вътре пострадалия, но не и към момента на влизането, при това – само на двамата братя
А.и, вътре в помещението на заведението;
4. По отношение депозираните от св.Ю.Й. е необходимо да се посочи предварително, че
както се установи в хода на съдебното следствие същият е с доста бегли спомени и при
прочитане на показанията му, не разясни изложените в тях обстоятелства, независимо, че
същите бяха прочетени. Ето защо, относно релевантните факти, показанията на свидетеля Й.
не разкриват съществен принос към тяхното изясняване. Доказателствената им стойност
съдът намира в уточняващите детайли, поради което като ДОСТОВЕРНИ по посочените по-
горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени, но подкрепени) намира следните:
- относно това, че „ Кръчмата е държеше Р., а мъжа и се казва И.Г. другото му име е
Е.“– (л. 83,т.1, Д.П. ,прочетени и потвърдени л.380, НОХД№ 72/21г.)
- относно това,че виковете идвали от дома на леля му– св.А.А. : ..“чух леля ми А.- А.,
майката на С., чух я да крещи,чух писъците и“ (л. 379, НОХД№ 72/21г – като
кореспондиращи с показанията на самата св.А. (л.212, т.1 от предходното НОХД№
164/2013г, прочетени и потвърдени –л. 249, т. 1 от НОХД№ 72/21г. )
НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ, като достоверен източник на относими обстоятелства от
предмета на доказване показанията на св. Й., депозирани пред съда, както и тези,
депозирани на досъдебното производство, прочетени в с.з., в останалата им част, поради
липсата на убедителност и сигурност, поради липса на конкретика и яснота;
5.Сходни по значение са и показанията на св.А.А., доколкото за нея, както и по
отношение на св.Ю.Й., се установи, че е с бегли спомени, като прочитане на депозираните,
макар и времево по – близо до събитията показания, не разясни изложените в тях
обстоятелства. В този смисъл по отношение на релевантните факти и св.А.А. няма решаващ
принос към тяхното изясняване, но същевременно допринася съществено за уточняващите
детайли - отстояния, взаимно разположение и отделни фрагменти в нейната къща, в която са
се развили събитията, включително и след извършена проверка на получените от
проведения й разпит данни, чрез извършения следствен експеримент. По-конкретно,
показанията, депозирани от св. А.А., които съдът НАМИРА за ДОСТОВЕРНИ по
посочените по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени, но подкрепени) са
следните:
- относно мястото, където първоначално е видяла „тримата от С.“ и мястото, на
което впоследствие е видяла починалия Д. М.: „Тримата души и Д. ги видях на двора, а
след това Д. го намерихме убит отзад (л.247, НОХД№ 72/21г) и дадените в същата посока
показания пред предходния съдебен състав и на досъдебното производство - „Влязоха от
улицата в двора ми трима човека и аз като видях започнах да викам, видях ножовете,
21

уплаших се“(л.212,НОХД№ 164/2013г. прочетени и потвърдени - л. 249, НОХД№ 72/21г) и
„…не съм видяла как е станало убийството, но видях тримата от С..Тогава светеше
крушка над входната врата за самата стая на къщата“( л. 103, т 1,Д.П. прочетени и
потвърдени л. 249,НОХД №72/21г.);
- относно намерената до починалия Д. мотика - „..като намерихме убитото момче Д.,
видяхме че до него имаше една мотика“ (л.103,т.1,Д.П – прочетени и потвърдени л.249,
НОХД№ 72/21г), както и посоченото относно мотиката, че „принципно“ стояла в
сайванта, отстоящ на 22 метра до мястото, където е намерен трупа (установено при
извършеният следствен експеримент): „Наша беше мотиката, горе в сайванта, Там ги
държим по принцип“ (л. 255, НОХД № 72/21г.) , ФК№ 21 и ФК№ 22 от приложения
фотоалбум, изготвен към следствения експеримент;
6. Депозираните от св. С.Й.(син на св.А.А.) показания, които съдът НАМИРА за
ДОСТОВЕРНИ по посочените по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени,
но подкрепени) са следните:
- относно действията спрямо св.Р. Б. (Р.), които е възприел : „Видях тези двамата от
С. и едно друго момче – Р.. Те бяха съборили Р. на земята, на
плочата(л.381,НОХД№72/21г), както и относно мястото, от където се е появил св.Б.(Р.) –„
Не съм видял Р. като влиза в къщи. Той излезе от долу, където има нещо като маза. Близо
до входната врата има маза вдясно и той от там е излязъл. ...Тогава влязоха двамата
от С. и го събориха“ (л. 382 НОХД№ 72/21г), както и че имали ножове „Двамата имаха
ножове“(л.383,НОХД№72/21г) - като изцяло кореспондиращи с показанията на св.А.А. и
св.Р. Б..
- относно причината за предприетите действия по сигнализиране на полицията, а именно
нараняването на Х. Й./И./: “И. беше ранен, той почина.Казаха ми ,че бил ранен,аз не съм
го видял.Като тръгнал към дома си Трифон дойде с мен .Трифон дойде с мен да се обадим
на полицията по телефона.. ..казаха,че има намушкано момче…те казаха да се обадим на
полицията“( л. 382 , НОХД№ 72/21г)
Съответно, съдът НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ на показанията на св.С.Й.:
- относно начина, по който хората от С.“ напуснали къщата . В противоречие с
всички доказателства по делото, включително и със собствените му депозирани на Д.П
показания, които са по-близо по време до събитията, е заявеното в съдебното заседание, че
младо момче от С. дошло да ги вземе и те си тръгнали спокойно през вратата, както сочи
пред съда: „..първо двамата влязоха в къщи и след това младото момче дойде….Това
момче, което дойде да ги вземе беше младо.Със сигурност момчето, за което говорим, не
беше подсъдимия… (л.383,стр.втора, НОХД №72/21г). При безспорно установеното по
делото, че единственото младо момче с тях е бил св.А.А., а както същият сам посочва -
избягал през полето(л.535,НОХД№72/21г), а от друга страна кореспондиращите си
показания на св.М. и св.А., като в същата посока са и показанията на св.Т.С.,(за които ще
стане въпрос по-долу), двамата свидетели Н. и Х.А.и не са си тръгнали спокойно през
вратата, а както те, така и подсъдимия са бягали към колата. За да не ги приеме за
достоверни, съдът отчита в тази посока обстоятелството, че още при предходното
22

разглеждане на делото през 2013г. в с.з.,проведено на 10.12.2013г.(л.125,НОХД№
164/2013г) , св.Й. е заявил липсата на спомен и не е възпроизвел в свободен разказ
събитията (каквото е задължението на всеки свидетел), поради което лишено от
състоятелна основа е да се приеме, че осем години по-късно - към 2021г. депозираните от
него детайли по тръгването на хората от С. са с по-голяма степен на достоверност, особено
при липса на данни за ново настъпила промяна, която да е осветлила или опреснила
спомените му.
7. Депозираните от св.Т.С. показания, които съдът НАМИРА за ДОСТОВЕРНИ по
посочените по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени, но подкрепени) са
следните:
- относно действията на подсъдимия Ш. спрямо него и мястото, на което са се развили:
„Около 21.30 влязох в тоалетната, която се намира по коридора, преди да се влезе в
ресторанта. Той е вдясно, а тоалетната е вляво ….В тоалетната влезе с шут по
вратата Ш. от с.С.. Както бях клекнал ме вдигна и ме подпря на вратата. Допря ми ножа
до гърлото и започна да ме плаши като казваше „Ще те убия тебе и Д.“ (л. 304,т.2,Д.П
прочетени и потвърдени в с.з. л. 463,НОХД№ 72/21г)
- относно посоката и поредността на придвижване на лицата, което е възприел
непосредствено: „ Уточнявам, че до шадравана вървяхме заедно с Д.. Аз бях в тъмното, а
на центъра свети и всичко се вижда.Аз спрях в тъмното, обърнах се.Всичко се случи за
части от секундите, но аз видях това, което казвам,че ШЛ гонеше Д., а другите двама
братя –Н. и Х. викаха след него да спре на турски „дур“( л.463, НОХД№ 72/21г.) и
„самото влизане не съм виждал. Видях ги (Д. и Р. бел ОС)до къщата ( на А.-бел ОС).ШЛ го
видях до входната врата на къщата“(л.464, НОХД№ 72/21г.) Съдът им се доверява,
включително и поради проверената в съдебното следствие последователност и увереност на
депозиралия ги свидетел, при поставените от страните и съда уточняващи въпроси относно
посочените обстоятелства. Предвид това, че се касае за възпроизвеждане на обстоятелства,
които свидетелят С. от една страна пряко е възприел, а от друга поясни как и защо е могъл
и до къде точно е видял, обуславят и приетото от съда доверие в истинността на заявеното
от св.С., като в тази си част те кореспондират и са подкрепени и от други гласни
доказателствени източници – показанията на св.Д.М. -“Видях,че Д. влезе в къщата на
С.“(л.428, НОХД№ 72/21г.), на свидетелите Т.А., А.А., С.Й., Р.Б. относно възприятията им
вътре в къщата на св.А. и поредността на отдалечаването от къщата на подсъдимия и
двамата свидетели А.и;
- относно обстоятелството (подкрепено от всички други доказателства) по тръгването на
автомобила, управляван от св.А. и че именно подсъдимия се е качил в него и то сам –„
Улицата се изправя, има прав участък и има видимост. Тогава видях Ш. да се качва в
колата. Колата веднага тръгна Ш. като се качи в нея и за това другите двама не смогнаха
да се качат.“ (л.457, НОХД№ 72/21г), включително и поради даденото достоверно
разяснение по този въпрос “ Видях отдалече,че светна колата .Чух и гласа като запали
.Той я настигна, колата, скочи и изчезнаха“ (л.467, НОХД№ 72/21г ). Посоченото
обстоятелство не е оспорено, включително и от самия подсъдим, въпреки липсата на
23

състоятелно обяснение защо не е изчакал двамата братя А.и и взаимното противоречие
относно причината за това между неговите обяснения и показанията на св.И.А.;
- относно намерената до трупа мотика „На място го видях трупа „.. до който“ Имаше
мотика“ (л.458,НОХД№72/21г), като подкрепено от другите, събрани в тази посока
доказателства;
Съответно, съдът НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ, като ги намира за изолирани и неподкрепени
от другите доказателства показанията на св.Т.С.:
- относно това, че същата вечер не се обаждал по телефона и не е провеждал разговор с
дъщерята на подсъдимия, а това е сторил единствено и само пострадалия; Не му дава вяра,
че чул подсъдимия да обяснява на хората, че „ ..Д. се обадил по телефона, тъкмо седнали да
ядат и пият (л.465,НОХД№ 72/21г), заявено в същият смисъл и в прочетените му показания
от досъдебното производство (л.305,т.2Д.П,). Съдът намира депозираните в тази посока
показания за вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се. На досъдебното
производство св.С. посочва, че „чул“ за разговора, тоест узнал, че въобще е провеждан такъв
за първи път, когато самият подсъдим го обяснявал – „всичко това го научих като слушах
разговора“(л.305,т 2 Д.П) и не знаел изобщо защо подсъдимият точно него заплашвал в
тоалетната (л.304,т.2,Д.П.), по-нататък в същият разпит посочва, че бил с Д., но останал
навън, като впоследствие „Д. ми предаде разговора“ (л. 307, т.2, Д.П.) докато пред съда на
въпроси на защитата –посочи, че присъствал и лично чул с кого говори(л.459, НОХД№
72/21г), в края на разпита, твърди, че не бил вътре с пострадалия-„Бях на стъпалата“, но
чул, защото „се чуваше през вратата“л. 465, НОХД№ 72/21г.“ Противоречието относно
езика, на който се водел разговора (с показанията на св.М.А.) допълнително ги
дискредитира, доколкото пред съда посочва, че „ Д. говореше на български език по
телефона с дъщерята“ (л.466, НОХД№ 72/21г,) докато самата св.М.А. твърди, че
разговорите между тях и конкретната вечер по телефона се водели „На турски език“ (св.А.,
л. 549, НОХД№ 72/21г.) ; Все тази посока, съдът не дава вяра на св. С. да е чул след първото
тръгване на хората от С., самият Д. да е обяснявал на местните хора,че е псувал –„ на тях
той каза,че е псувал дъщерята на Ш.“ (л.461,НОХД№ 72/21г), независимо, че св.С. ги
депозира като „лично“ възприети от него (л.461 и л. 465,НОХД№ 72/21г). Освен
коментираното по-горе във връзка с поведението и възпитанието на починалия, но и при
събраните в тази посока доказателства от всички разпитани свидетели, изключено е да е
вярно казаното от св.С. – както, че пред него пострадалият е псувал, така и пострадалият да
го е разказвал впоследствие на хората пред заведението. Относно тези обстоятелства – кой
се е обаждал и кой е псувал, съдът намира депозираните от св.С. показания за недостоверни
и с оглед опровергаването им от установените обективни действия на подсъдимия по
търсенето именно на Т.С. и вътрешната им противоречивост, доколкото самият св.С.
твърди, че Д. М. никога не е псувал и „Никога няма да го направи.Сигурен съм.И не го е
правил.Той не е такова момче“( л. 468, НОХД№ 72/21г) в отговор на въпрос дали Д. е
псувал пред кръчмата , като посочва същевременно, че „Д. е бил много културен“., както и
категоричността в показанията на всички разпитани свидетели, че не само същата вечер, но
и никога преди не са чували Д. М. да говори нецензурно, да обижда да е конфликтен или да
24

псува, още по-малко да им е разказвал същата вечер, че псувал по телефона дъщерята на
подсъдимия. Не без значение е и липсата на смислена причина, която дори и св.С. не
посочва, въпреки твърденията му, че били близки приятели, пострадалият да промени
внезапно това си поведение, докато в същото време е установено по делото, че подобен
изказ и манталитет не са били чужди именно на св.С., предвид казаното от св.Д.М. ,че “От
името на Д. говори тоя Т..Това момче е толкова културно, че тия работи не ги е казвал.
Тоя Т. е малко устат..“ (л. 431, НОХД№ 72/21г.)
– относно вземането от „кръчмаря И.“ на ножа от подсъдимия Ш. (л.466, НОХД№ 72/21г).
На първо място, основание за дискредитиране на показанията му, като недостоверни, са
вътрешните противоречия дори и рамките само на казаното пред съдебния състав,
доколкото в началото на разпита св.С. твърди, че: „ Ножът на Ш. го взема свидетелят,
който излезе преди малко –М.“Ч. “ , „Кръчмарят взе ножа на Н., ножа на Х. си остана в
него“ и обяснява, че „Н. ме заплаши с ножа си, преди да му го вземе кръчмаря“(л.
454,НОХД№ 72/21г.), същевременно в края на разпита твърди, че „ И. - кръчмаря взе ножа
на Ш.. Сигурен съм,че И. взе ножа.Не съм видял М. „Ч.“ на кого взе ножа. Ш. посягаше с
ножа към И. и И. кръчмаря му взе нож“ (л.466,НОХД№72/21г). Очевидната
противоречивост не позволява, което и да е от възпроизведените обстоятелства да бъде
прието за обективно и правдиво изнесено. Предвид и твърденията на самият свидетел, че е
бил „много изплашен, паникьосан“ (л. 466, НОХД№ 72/21г.), освен, че са противоречиви, но
и без обективна основа е заявената в показанията му „сигурност“ в изнесените данни,
поради което и съдът ги приема за недостоверни. Св.Д. от своя страна не е уверен да е
вземал нож от подсъдимия (вж. л.376, НОХД №72/21г.), а за недостоверността на заявеното
от св.М., че той взел ножа на подсъдимия, ще стане въпрос по-долу;
- относно родствената връзка между подсъдимия и братята А.и –„Аз ги знам Н. и Х., че те
двамата са братя на Ш.“ (л. 454, НОХД№ 72/21г);Безспорно е установено, че братя са Н. и
Х.А.и, а подсъдимият е съпруг на тяхната сестра.
- относно опосреденото идентифициране на извършителя, чрез чутите от св.А.А.
реплики „ А. излезе и каза „той го ръгна( бел ОС – Ш.Ш.) и избяга“, (л. 457, НОХД№
72/21г.) и че „двайсет пъти чух, майката на С. да вика „Уби го, ШЛ го уби“ (л. 467,
НОХД№ 72/21г). Приетата недостоверност на показанията на св.С. в тази им част изисква
направеното от съда уточнение, че авторството на подсъдимия в убийството съдът намери
за безспорно доказано, но не и на база преки източници, не и на база показания на
очевидци, каквито по делото не са събрани. Респективно не приема за вярно, защото е
опровергано от всички доказателства, включително от самата свидетелка А.А., последната
да е видяла самото убийство;
- относно това, че при идването на хората от С. пострадалият Д. се е криел в тоалетната
и че не е имало наранено лице, предвид установеното по делото, че при първото идване на
подс.Ш. и св.А.и Д. не е бил в ресторанта или около него ( не са го намерили, но не са го и
търсили), а безспорно е имало намушкано лице - Х. Й./И./, както установяват останалите
свидетели и по повод, на което намушкване св.Т.А. и св.С.Й., са предприели обаждане в
полицията (св. Й. л. 382,т 2 НОХД№ 72/21г);
25

- относно заявеното от св.С. предварително знание за намеренията на подсъдимия, че
след като провел Д. разговора “ Ние вече очакваме и знаеме… .И.ние се криехме, опасявахме
се като стана този разговор“ (л 459, НОХД№ 72/21г), като ги намира за опровергани от
обективните действия, предприети от подсъдимия по търсенето само на св.С., както и от
противоречията в собствените му показания, пред съда и на досъдебното производство,
които след прочитане заяви,че поддържа и са верни (л. 463, НОХД№ 72/21г), доколкото
твърденията пред съда, че са знаели и за това се криели е в противоречие със заявената на
досъдебното производство конкретна причина да се намира в тоалетната: „Аз бях клекнал по
голяма нужда“ (л. 304,т.2 Д.П.);
- относно отношенията между М.А. и Д. М. - продължителност на връзката,
взаимоотношения, причина за раздялата и пр., включително и че имали намерение да се
женят -„искаха да се женят“(л.458, НОХД№ 72/21г) не само поради липса на възможност за
проверка, предвид смъртта на пострадалия М., но и с оглед липсата на изнесени данни от
другата заинтересована страна – св. М.А. и липсата на подкрепящи данни от какъвто и да е
друг доказателствен източник, както и с оглед вътрешната противоречивост в показанията
му. Самият факт, че въпреки твърденията му, че били близки приятели с М. и че по същото
време св.С. поддържал връзка с братовчедка на св.А., същият не съумя да даде смислено
обяснение(л.458- л.459,НОХД№ 72/21г.) нито за причината за скарването, (което вече е било
настъпило по време на въпросното обаждане по телефона, с изречените към св.А. негативни
изрази), нито продължителността на връзката, нито каквато и да е друга подробност, още
повече, че не става въпрос за стресиращи факти, като тези около убийството, а за младежки
емоции, които няма пречка да бъдат запомнени, в случай, че по начало са му били известни.
Св.С. „мисли“,че били ходили година, „мисли“,че се били виждали често, но не бил виждал
нито нея, нито него да си ходят на гости, не разбрал защо се разделили и пр. ( л. 462,
НОХД№ 72/21г)
- относно твърденията, че пред ресторанта не е имало размяна на реплики и
съответно,че той не е псувал “Нямаше таквоз нещо, всеки си тръгна“ и също „Аз гледам
къде да се скрия как ще псувам ?(л. 468, НОХД№ 72/21г.). Несъмнено е имало, размяна на
реплики( макар и без яснота за точното им съдържание –вж св.Ю.Й. (л.84,т.1,Д.П,
прочетени и потвърдени, л.380, НОХД№ 72/21г), св. Р.Б. (л. 243, т. 2 от Д.П прочетени в с.з.
л. 253, НОХД№ 72/21г), имало е и взаимно отправяне на закани и то пред ресторанта,
прието и в обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. втора), кратко време след
тръгването на подсъдимия и спътниците му първия път, в отправянето на които е взел
участие и самия св.С., установено от подкрепящите се взаимно други доказателства
(коментирани по-горе), което опровергава направените в тази посока изявления на св.С. и ги
прави недостоверни.
8.По отношение депозираните от св.М.М. „Ч.“ показания, също е необходимо да се
посочи предварително, че съдът му дава вяра само относно заявеното от него, че наистина е
бил вечерта на 17.03.1996г. в ресторанта в с.А. и вътре са били „К...Ю., който после стана
кмет и сега е покойник … обичайните хора бяхме там“ (л.451, НОХД№ 72/21г). Относно
обстоятелствата, относими към изясняване на предмета на доказване, съдът НЕ ПРИЕМА
26

показанията на св.М. за достоверно установяващи ги, като намира същите за необективни:
- относно кой, къде е влязъл и действията на подсъдимия и св.А.и: Заявеното от него, че
едновременно тримата (подсъдимият и братята А.и) били в тоалетната са в противоречие с
депозираните в обратен смисъл други свидетелски показания, включително и с
обясненията на подсъдимия, който сочи, че при тези си действия(в тоалетната с Т.С.) е бил
сам. Показателно е и даденото обяснение за липсата спомен за конкретни факти„ ..не мога
да си спомня .Сигурно съм бил почерпен тогава, не си спомням“( л.448 НОХД№ 72/21г).
Освен, че самият свидетел посочва, че вечерта са употребили, включително и той алкохол и
че поводът за неговото и на останалите присъствие в кръчмата е бил да се черпят „Почти
цялото село, дето се събираме вечерта да пием“ (л.451, НОХД№ 72/21г)., но и съпоставени
с другите доказателства, показанията на св.М. страдат от липса на подкрепа и вътрешно
логичен дефицит. Противоречието, констатирано в депозираните му пред съда показания за
отсъствие на ножове в братята А.и „Не съм видял другите двама да са имали ножове“
(л.450, НОХД№ 72/21г ) и заявеното на досъдебното производство “Ножове имаше и в Н.то
и в А..Те ги бяха изкарали на масата и пиеха бира“ (л.113, т 1 Д.П, прочетени и потвърдени
в с.з. л.453, НОХД№ 72/21г) и особено изявлението на св.М. направено във връзка с
констатираното противоречие, сочещо на липса на сигурност в действително случилите се
събития:„ Не си спомням. Възможно е да е било така, но да съм забравил вече. Много
години минаха“, както и тяхната неубедителност и противоречивост ги лишава от
достоверна стойност. В тази връзка следва да се посочи,че освен „почерпеното“ му
състояние, поставящо само по себе си под съмнение сигурността на възприетото и
възпроизведено много години по-късно(прочетеният му пред съда разпит е депозиран на
Д.П на 11.03.2008г.), но и опроверганите от другите безспорни доказателства изявления на
св.М., макар и фрагментарни, също допринасят за цялостното им дискредитиране като
достоверен източник на релевантни факти Така същият твърди, че същата вечер вътре в
кръчмата „Нищо не се е случило“ л.448, НОХД№ 72/21г., което противоречи на показанията
на св.Д., на св.Т.А. и Д.М., за поведението на двамата братя вътре в ресторанта и
изгонването им, както и изгонването и на другите клиенти и заключване на ресторанта от
св.Д., за намушкването на Х.Й..
- относно вземането на ножа от подсъдимия: Опровергани от другите доказателства са
разяснените от свидетеля обстоятелства, при които подс.Ш.А. му дал ножа доброволно „без
да се караме“, след което си тръгнали. Твърденията на св.М.: „След като взех ножа от Ш.,
те си тръгнаха“ (л.449, НОХД№ 72/21г.) категорично не кореспондира дори и с
показанията на св.Н.А. и Х.А., които сочат, че навън ги малтретирали, че св.Д. ги изгонил,
както и с установеното спречкване между св.Н.А. и Х.Й., след което и с намесата на
възрастни хора от селото групата от С. си е тръгнала (първия път), в каквато посока е
приетата фактология и в обстоятелствената част на обвинителния акт (стр.втора).
Твърденията на св.М., че „След като взех ножа на Ш.…влязох вътре в ресторанта и седнах
при другите и продължихме да си пием и че не минали и десетина минути и чули писъци, че
момчето умряло и отишли и видели, че „момчето е умряло в къщата на Анчето „( л.450 от
НОХД№72/21г) са в пълно противоречие с показанията на другите свидетели установяващи,
27

че св.Д. е изгонил всички (дори и местните, които също искали още да се черпят) и затворил
ресторанта, тоест няма как св.М. да получи „ножа“ от подсъдимия, след което подсъдимият
да си е тръгнал, а св.М. и другите да са продължили „да си пием“( л.450, НОХД№ 72/21г.).
Ресторантът е бил затворен и към момента, към който е извършено убийството, поради
което и е изключено св.М. все още да е пиел в ресторанта, когато е чул писъците и в този
смисъл е напълно опровергано заявеното от него , че “ .. докато бяха Н.то и Х. в
кръчмата, някой дойде, не мога да кажа кой и го чух да им казва на тях „давай да
тръгваме работата е свършена“ (л.113,т.2Д.П – прочетени и потвърдени в с.з. л.452,
НОХД). Посоченото, макар и заявено като лично възприятие е недостоверно, защото е в
пълно противоречие с установената хронология по затварянето на ресторанта,тръгването,
връщането на двамата братя А.и и присъствието им в двора на св.А.А. към момента на
убийството, тоест е изключено убийството - „свършената“ работа да осъществено по
време, когато двамата братя А.и са били все още в ресторанта на маса и са се черпели;
показанията на св.М. са и вътрешно противоречиви, което на самостоятелно основание ги
дискредитира, доколкото в един и същи разпит на досъдебното производство св.М. първо
пояснява, че двамата братя били вътре, когато им съобщили че „работата е свършена“ и в
същото време индиректно посочва, че по време на убийството двамата братя били извън
заведението, с оглед твърденията му, че не успели да избягат: „В последната къща,тази на
Н., в сеновала хората намериха Н. и Х. ,които не успяха да се качат в колата да
избягат“(л.112,т.2,Д.П – прочетени и потвърдени в с.з. л. 452, НОХД№ 72/21г);
Показанията на св.М., че взел ножа от подсъдимия, докато св.С. бил все още в тоалетната
(тоест без подсъдимия и св.С. да са били в контакт) „Вземах му ножа и това беше. Той бил
Тодор в тоалетната ,на клекалото , после ми го каза, тогава не го знаех“(л. 451,
НОХД№72/21г.) противоречи както на показанията на св.Т.С., че подсъдимия го измъкнал
навън във фоайето, като в тази посока са и обясненията на самия подсъдим, но и на
показанията на св.С., подкрепени в тази част от св.Р.А. относно изпращането му да извика
кръчмаря – св.Д., който се и отзовал и съответно нещата „утихнали“ както сочи св.Р.А.;
Относно ножа, съдът не приема за вярно и твърдението на св.М.М., че след като
подсъдимият му дал ножа си, св.М. го предал на полицията – пред съда поясни, че не
помни на кого „ Аз вземах ножа и ножа го дадох в полицията.Не си спомням на кого дадох
ножа, ама полицай беше“ (л.449, НОХД№ 72/21г.), а в показанията от Д.П, потвърдени след
прочитането им (л.452,НОХД№72/21г.) идентифицира полицая, назовавайки го по име -
„Г.С., който тогава обслужваше целия район “ (л. 112, т.1, Д.П.). В тази връзка следва да се
посочи и това, че разпитан пред съда св.С. изрично поясни относно службата си, че
тогава е бил оперативен работник в МВР П. и че „Само оперативните работници
можеха да се занимават с агентура“( л.155, НОХД№ 72/21г.) Не е бил квартален
отговорник за с.А., нито за с.С., където (за с.С.) е отговарял св.З.. За с.А. квартален
отговорник е бил колегата му Н.Н.. Последният не е разпитан от съда, тъй като се установи,
че е починал. При тези данни, съдът дава изцяло вяра на св.С., че не е получавал нож, нито
от св.М., нито от който и да е друг от село А.. Независимо от изтеклия период от време,
съдът дава вяра относно това обстоятелство именно на св.С., като съобрази от една страна,
28

че ножове определено са били предявявани (както сочи св.Н.А. - л. 540, НОХД№ 72/21г) и
са фигурирали като веществени доказателства, описани в книгата за веществени
доказателства на ОСТщ за 1996г.(л.310, НОХД№ 72/21г.), тоест първоначално са били
налични в процеса, поради което и липсва състоятелна причина св.С., който няма отношение
към случая и е напълно незаинтересован свидетел, да не помни това обстоятелство или да
изопачава фактите. Въпреки, че заявеното от св.М. както пред съда ( л. 449 – л.450, НОХД№
72/21г),така и в досъдебното производство(прочетените му показания, депозирани на
11.03.2008г.(л.112 – л.113,т.1,Д.П) относно вземането на ножа е идентично, което
принципно в аналитичната дейност от гледна точка последователност, съставлява критерий
за правдивост, в случая съдът не ги приема за достоверни, понеже са опровергани от всички
други доказателства, установяващи несъмнено обстоятелството, че подс. Ш. е имал нож в
себе си, с който нож е извършил убийството и който нож е показал на св.А., така и от
установеното от самият свидетел „почерпено“ състояние при тяхното възприемане и от
вътрешната им противоречивост, които като критерии, изключващи достоверността, по
отношение на този свидетел надделяват;
9. Депозираните от св.И.Д. показания, които съдът НАМИРА за ДОСТОВЕРНИ по
посочените по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени, но подкрепени) са
следните:
- относно обстоятелството, че в брата на телевизионния техник е имало нож –„ В големия
брат, брата на телевизионния техник имаше мисля нож“(л.376, НОХД№ 72/21г), което
кореспондира с другите доказателства по делото – показанията на св. А.А. и особено
св.Р.Б., когото св.Н.А. заплашил с нож в двора на св.А.А.;
- относно затварянето и заключването на ресторанта, след като е изкарал братята А.и
навън, както и всички останали в кръчмата. „Някои от клиентите искаха още да пият, но
не им дадохме. Казах им ,че ще затварям .. “ св.Д. (л.375, НОХД№ 72/21г.), което
кореспондира с показанията на св.О.- „ ..сега не си спомням точно, нещо от рода,че
затваряме, да излязат навън – св.Д. (л.375, НОХД 72/21г)
Съответно, съдът НЕ ПРИЕМА с ДОВЕРИЕ, като ги намира за изолирани и неподкрепени
от другите доказателства показанията на св. И.Д.:
- относно вземането на ножа от „по- големия брат“(св.Д. л.376, НОХД№72/21г)
идентифициран от самия свидетел Д. като лицето, което било - „братът на
телевизионният техник“ и в същото време не е бил подсъдимият, „ който не беше в
тоалетната“ (л. 376, НОХД№ 72/21г), тоест от св.Н.А., отговарящ на всички посочени
характеристики; Посоченото вземане на ножа от св.Н.А. съдът не приема за достоверно,
както защото самият свидетел И.Д. е несигурен и колеблив: „Мисля,че вземах.Не мога да си
спомня точно сега“( л. 376, НОХД№ 72/21г.), но и поради липсата на други
потвърждаващи факти, а обратно – установените такива ги опровергават. От една страна
свидетелят не сочи какво е станало с „отнетия“ нож, а от друга св.Х.А. посочва, че брат му
е имал само един нож (носен от него обичайно като козар) и самият той- св.Х.А. бил взел и
хвърлил ножа му, при това – при връщането: „Вторият път като се върнах ,аз се уплаших
да не направи брат ми някоя беля пак, взех ножа и го изхвърлих ножът на брат ми беше
29

запасан,аз го измъкнах от там и буквално го изхвърлих“ – св.Х.А. (л. 131, НОХД№
72/21г.)При изключително противоречивите и взаимно изключващи се показания на св. Т.С.,
при безспорно установеното,че св.Н.Х. е имал нож в двора на св.А.А., с който е заплашил
св.Р.Б.(Р.) и взаимно противоречивите показания на св.Д. и св.Х.А. ( с отбелязването, че
твърденията им, че всеки от тях е взел ножа на св.Н.Х. са недостоверни и опровергани от
другите доказателства) съдът не дава вяра на св.И.Д. относно заявеното, макар и като
„възможно“ вземане на ножа от св.Н.А..
- относно „разбягването на младежите“ след връщането на „светлинчани“. Несигурността
на св.Д. относно прякото възприятие или опосредено узнатото кой, кого е гонел и накъде, не
позволя в тази им част същите да бъдат приети безкритично. Липсата на увереност в
рамките на непосредствения му разпит, доколкото свидетелят посочи в началото, че - ..
излизам навън и виждам,че нещо се гонят, гонят това момче Д. към къщата на С..
Видях,че подсъдимият Ш. гонеше Д. ( л.375, НОХД№ 72/21г.), след което в края на разпита
на въпрос на прокурора дали го е видял да влиза в къщата заяви, че „Аз не съм го видял да
бяга към къщата на А.,( А. е майка на С. и става въпрос за една и съща къща –бел ОС), но
ми казаха след това, че е избягал, за да се скрие там“ (л. 377, НОХД№ 72/21г.). В крайна
сметка свидетелят заяви, че относно тези обстоятелства не си спомня, а в прочетените му от
досъдебното производство показания липсва достатъчна конкретика, която да позволи,
въпреки че бяха потвърдени – да послужат за проверка и съответно да придадат стойност на
показанията на св.Д. като източник на ПРЯКО доказателство относно фактите свързани с
придвижването към къщата на св.А.А..
9. Изцяло сходно е положението с доказателствената стойност на депозираните от
съпругата му показания- св.Р.О.. Същите са значими доколкото установяват обстоятелствата
по местоположението и собствеността на заведението- кръчмата в с.А., която са
стопанисвали тя и съпругът и и доколкото си спомня, че „ В центъра имаше скандал,
казаха, че има убито момче. Пред кметството се събраха всичките. Казаха,че
убийството е станало в зълва ми, сестрата на мъжа ми, която се казва А.“( л. 374,
НОХД72/21г.) В останалата си част, депозираните от св.О. показания не съдържат значима
информация, лишени са от конкретика, като такава липсва и в прочетените показания от
досъдебното производство. Отделен е въпросът, че вземането на тези показания, се е
изчерпило с потвърждение на протоколи от предишни разпити, които освен, че са негодни за
нуждите на настоящото производство, но и подобен процесуален подход е неприемлив-
както на досъдебната, така и в съдебната фаза ( вж. Решение № 229 /25.07.2014 г. по н. д. №
637/2014 г., на ВКС, III н. о) без значение причината, наложила новото разследване повече
от 10 години след първото досъдебно производство;
10. По отношение депозираните от свидетелите Г.С. и К.З. показания, също е
необходимо да се посочи предварително, че макар и допустими в процеса, приносът им е
твърде оскъден. Съдът отчита и обективните предпоставки, обуславящи липсата на
възможност за дължима конкретика, яснота и информативност, а именно фактът, че двамата
са разпитвани за първи път относно събития с давност над 22 години – за св.С. ( разпитан
за първи път на 26.01.2018г- вж л.489, т.2 от НОХД№ 164/2013г) и над 25 години за св.З. (
30

разпитан в с.з от 28.01.2021г.,л.250, НОХД№ 72/21г.), както и обстоятелството, че се касае
за рутинна дейност, включена в служебните им задължения и в този смисъл неоткрояваща
действията въпросната вечер с особена яркост в техните спомени. Въпреки това, те имат
своето място в установяването на релевантните фактически положения. Тяхната
непредубеденост обуславя цялостното им ползване, а обемът на конкретния принос е
концентриран върху обективното им поведение - предприетите действия по откриване
вечерта именно на подсъдимия, като лицето посочено от хората в А. за автор на убийството.
И двамата са категорични , че информацията, която е получена и в изпълнение, на която
тогава (преди 25 години) са предприели издирвателните полицейски действия е касаела
единствено и само подсъдимия. Същата вечер те не са търсили никой друг, не са търсили
например другото „младо момче“ св.А., нито който и да е друг от с.С.. Това е и всъщност
причината св.З. да има спомен за тези събития, което им придава нужната обективност,
позволяваща на съда да ги приеме за достоверни:„Много години минаха. Спомням си, че
ходихме на проверка в Ш., защото колегите търсеха точно него. Нея вечер нищо не още
нищо не знаех….. Знаех само, че колегите, които дойдоха търсеха Ш..“св.З.(л.251,НОХД№
72/21г.).
Във връзка с обективността на свидетелите съдът намира за необходимо да посочи, че не
са от естество да я компрометират известните неточности, несвързани с предмета на
доказване като например, че всъщност квартален за с.А. не е бил св.З. (каквито са спомените
на св.С. – л. 155, НОХД№72/21г), а друг техен колега – „Т. или К.“ ( починалия вече Н.Н. -
докладна и справка л. 303- л. 305, НОХД№ 72/21г ), докато св.З. към март 1996г е бил „
квартален за с.С. и с.Звезда“ - св.З.( л. 250, НОХД№ 72/21г.) Не компрометира тяхната
достоверност и липсата на конкретни спомени относно точното съдържание на обменената
между тях информация – дали и кой точно е разказал впоследствие на св.С. причината за
случилото се вечерта на 17./18.03.1996г - „Яли пили в тях ,дошла дъщеря му, оплакала се , че
един кой си я задявал и те тръгнали да отмъстят за наранената чест“ св.С.(л. 157,
НОХД№ 72/21г), за което сочи, че узнал от колегата си З., който от своя страна не е
напълно уверен „Може и да сме говорили с колегата С., но същата вечер не знаех за какво
търсят Ш. .След това вече разбрах. Разбрах, че е извършил убийство, но причината за
случилото се не разбрах“ (л. 251, НОХД№ 72/21г). Липсата на заинтересованост и както се
посочи, констатираната обективност в рамките на възможните спомени от преди 25 години,
позволява на съда да ги ползва изцяло, въпреки и както се отбеляза оскъдното
информационно съдържание.
11. Относно св.И.А., следва да се посочи първо, че в принципен план, съдът възприема за
правдиви, като депозирани в по - близко до събитията време, тези дадени на досъдебното
производство, които свидетелят потвърди след прочитането им и съответно ги НАМИРА за
ДОСТОВЕРНИ по посочените по-горе критерии (пряко възприети и опосредено изнесени,
но подкрепени) за установяване на следните обстоятелства:
- относно това, че е повикан в дома на подсъдимия от дъщерята на последния:
„момичето на Ш. дойде в нас да ме извика( л. 147, НОХД№ 72/21г ), „вечерта,когато
момчето беше убито в с.А. ме извика момичето ,като каза „ела чичо да закараш татко
31

на барче“( л. 99, т1 от НОХД№ 164/2013г.) и „ Дъщерята на ШЛ М. дойде в къщи и каза
,че ШЛ, Н.то и брат му Х. са в тях. Запалих колата … отидох в дома на ШЛ“( л.355,т.2,
Д.П.,прочетени и потвърдени л.151- л.152,НОХД№ 72/21г); Лишен от достоверност е
отказът на св.М.А. да го е правила (л.546,стр втора,НОХД№ 72/21г), но по- същественото е
обстоятелството, че св.А. е бил повикан, а не е отишъл случайно;
- относно хората в дома на подсъдимия, тяхното състояние и причината за тръгване
вечерта: „Отидох в дома на ШЛ. Там освен ШЛ бяха Н. и брат му Х. и още едно момче, не
му знам имената. С мен разговаря ШЛ. Те се черпеха на масата, не бяха много пияни.Н.то
ми каза,че ще ги закарам до А. да пият.ШЛ ми каза,че едно момче от А. се е обадило на
неговото момиче М. …не ми е казвал, кое е момчето, но каза,че се е заканвал по телефона
и ШЛ иска да отиде да види какво става“( л. 355, т 2 от Д.П, прочетени и потвърдени
л.152 , НОХД№ 72/ 21г). Така заявеното от св.И.А. кореспондира с всички останали
доказателства, вкл. обясненията на подсъдимия в тази им част, на св.А. А., на св. Х.А.;
- относно това, че петото момче с тях е бил А. –„ сега се сещам,че петия човек с нас
беше А. ,сина на Рамадан“( л.356,т.2, Д.П, потвърдено от всички други доказателства, вкл.
и от справката от НБД - л.320, т 2 от Д.П.) сочеща родствените връзка на св.А. А.;
- относно това, че първо са отишли до дискотеката в с.С., там искаха да видят дали
тези момчета от А. са там, но нямаше никой, беше затворено (л.356, т.2 от Д.П.) – също
кореспондиращо в тази част с обясненията на подсъдимия(л. 549, НОХД№ 72/21г);
- относно това, че в ресторанта влезли Х.А. и брат му Н.А., а подсъдимият останал навън
- „на стълбите“, където приказвал с „някакво момче“ (л.355,т 2 от Д.П).,също
кореспондиращо с другите доказателства, посочени по-горе;
- относно причината за връщането, че „А. /Х./ му казал да спре и той спрял и всички –
четиримата се върнали назад към ресторанта (л.355,т.2 от Д.П.), също кореспондиращо с
установеното от другите доказателства, включително и обясненията на подсъдимия и
показанията на св.Х.А.;
- относно обстоятелствата по второто тръгване към С., че след две цигари време -
„Пушех втората си цигара“, когато чул шум от „бягащ човек“ и като отворил вратата видял
подс.Ш., който влязъл в колата „Седна отпред при мен и ми каза „Май намушках
някого“– каза ми го на турски език - май намушках един- кактън бучаа. Също така ШЛ ми
каза ,че някой го ударил по ръката“ и свидетелят видял „на лявата му ръка, под лакътя
да тече кръв“, а на предложението да го закара в болницата подсъдимият отказал ( л.356,т.2
от Д.П.) - също кореспондиращо с другите приети за достоверно установяващи
релевантните факти, източници, вкл. местоположението на увреждането по ръката на
подсъдимия и механизмът на причиняване, разяснен от в.л д-р Г.(л.160, НОХД№ 72/21г) ;
- относно показания от подсъдимия по пътя към С. нож „ като го попитах дали има
нож и ми показа ножа на кръста му “(л. 356, т 2 , Д.П); Както се посочи, съдът възлага
доверие на депозираните на досъдебното производство показания на св.А., прочетени и
потвърдени, с оглед цялостната им кореспонденция с другите гласни доказателства,
подкрепящите ги писмени доказателства и експертните заключения за вида на
съставомерното увреждане „от намушкване“ и вида, местоположението и механизма на
32

полученото от самия подсъдим увреждане по лявата ръка. Същите са и последователни,
доколкото и в прочетените, депозирани по НОХД№ 164/2013г ( л. 99- 100,т.1, прочетени в
с.з. л.151, НОХД№ 72/21г.), и в депозираните по настоящото производство показания ред (
л.147,НОХД№ 72/21г), макар и не идентично, но смислово и съдържателно се припокриват
– така пред настоящият състав св.А. подробно обясни относно момичето на Ш., което го
извикало, тръгването към А.- на барче, броя на хората, които тръгнали, тръгването им
обратно за С. и спирането на колата, по настояване на „Н.то и Х.чето“, които искали да се
връщат на центъра, че там където спрял, на края на селото „запалих една ,две цигари и по
едно време гледам един бяга отзад –беше ШЛ“, че Ш. имал рана на ръката и отказал да
бъде закаран в болница, като му казал, че се избили– „избихме се“, но като по-пълни,
информативни и потвърдени, а в същото време депозирани във време по - близо до
събитията съдът възприема изцяло депозираните именно на досъдебното производство
показания.
И по отношение на св.А. е необходимо да се посочи, че даваните от свидетеля
едносричните отговори на въпросите на страните и съда за доразясняване на посочените по-
горе основни фактически пунктове на свидетелските му показания, включително и заявената
като пострадала дясна ръка- „На дясната ръка беше кръвта“(л. 151, НОХД№ 72/21г) не
ги лишава от достоверност, включително и в контекста на обяснимата липса на детайлни
спомени за събития от преди повече от 25 години и предвид категорично изразеното от
свидетеля потвърждение на прочетените му показанията, както тези пред предходния
съдебен състав, така и на тези, депозирани на досъдебното производство.
12. По отношение на разпитания свидетел Ю.Г., отчитайки пълната му
незаинтересованост - свидетелят е бил общо практикуващ лекар в село А. и с оглед
обстоятелствата, които установява с показанията си, съдът ги възприема изцяло. Същите са
непротиворечиви, като с оглед и основанието, обусловило прочитането на депозираните на
досъдебното производство показания – изтеклия период от време и липсата на подробен
спомен, то и са налице основания за цялостното им доверяване. Така, св.Г. установява,
освен констатацията му като лекар - че ударът, от който е починал пострадалия е бил
„точно в сърцето“, но също и качествата на починалия М., когото познавал като „М ного
свястно момче, изключително добро и възпитано, и културно“ (л. 145, НОХД№ 72/21г),
така и за ежедневието в с.А., по-конкретно, че не се отзовал веднага на виковете, защото
„Постоянно имаше всяка вечер пиянски свади, викове от кръчмата, не ми е направило
впечатление, нещо необичайно“( л. 145,стр втора, НОХД № 72/21г.).
13. Показанията, депозирани от свидетелите Ж.М. и А.Х., с оглед и обстоятелствата, които
същите установяват, свързани с взаимоотношенията им с починалия, по-скоро липсата на
поддържани такива, съдът приема за изцяло достоверни. Установено е по делото,че св.Ж.М.,
както и гражданския ищец В.М. са в родствена връзка с починалия - еднокръвни братя, „с
общ баща“ св.Ж.М.(л.145, НОХД№ 72/21г), а св. Х. е без родствена връзка - майка на
родените от съжителството с бащата на починалия Д.М. – Ж.(Ж.М.) и В.(В.М.), както и
майка на св.Д. М. (от друг мъж, различен от бащата на предходните трима). Разпитани в
съдебно заседание, двамата свидетели Ж.М. и А.Х. добросъвестно и откровено посочиха, че
33

единственият период, в който са живели заедно с Д. М. е от раждането на Ж. и В. до
смъртта на баща им, когато Х. заминала с последните двама за гр.Преслав. Към този момент
- заминаването им към град Преслав, св.Ж.М. (роден през 1977г. ) е бил около 3 – 4
годишен ( тоест 1980 – 1981г ) и до смъртта на Д.М.( през 1996г) не са поддържали
абсолютно никакви контакти. Както посочи св.Ж.М. „Разбрах, че е починал, когато ни
извикаха в полицията“ (л. 145, НОХД№ 72/21г)
14.Относно свидетелят Р. Б. , съдът възлага с ДОВЕРИЕ възпроизведените в показанията
му от досъдебното производство обстоятелства, които са подкрепени от другите
доказателства и главно онези, които са непосредствено възприетите от него, а именно:
- относно хората от С., които описва и относно намушкания Х.Й.- И. „ ..лично не ги
познавам но знам, че са от с.С.. Разбрах от разговорите на хората в кръчмата,че двамата
били братя, а третият им бил зет. Двамата от тях бяха с по-черна кожа,на вид от
цигански произход, а третият по-нисък, с по-светла кожа…“ Говориха на висок тон с
хората от А. и се скараха хората от А. …След около пет минути влезе едно момче от
А..Видях, че имаше рана в областта на кръста, рана от нож, Той се казваше И., почина
момчето“ (л. 243, т 2 от Д.П прочетени в с.з. л.253, НОХД№ 72/21г.) - кореспондиращи
изцяло с установеното от другите доказателства, относно родствената връзка на тримата,
относно заявеното и от св.Н.А. намушкване на Х.Й., като е без значение кой от свидетелите
къде е възприел да е причинена раната в гърба – дали в „лявото рамо“, както сочи св.С.Й.
(л.260,т2,Д.П, прочетени и потвърдени л.383,НОХД№ 72/21г.), дали „ на врата или някъде
отзад“, както посочва св.Ю.Й.(л.83,т.1,Д.П прочетени и потвърдени л.380,НОХД№ 72/21г.)
или ли в кръста, както посочва св.Б.. А относно даденото от св.Б. описание следва да се
посочи, че и тримата към момента (25 години по-късно), при проведените им в съдебното
следствие разпит визуално се различават – подсъдимият и св.Н.А. са със сходен ръст и
мургави, докато св.Х.А. е по-нисък и с по-светла кожа;
- относно обстоятелството, свързано с повторното връщане на хората от С. и че „.Чух на
цигански, че тези от С. им извикаха нещо и нашите момчета им отговориха..Тогава тези
от С. хукнаха към нашите момчета и нашите момчета се разбягаха“( л.243,т.2, прочетени
в с.з. л.253, НОХД№ 72/21г), също кореспондиращо с показанията на останалите разпитани
свидетели: Д.М.,Р.А.,Ю.Й.;
- относно мястото, където влязъл да се скрие, последващите действия спрямо него и
времево спрямо убийството: „В първата къща, в която влязоха някои от момчетата от
с.А., влязох и аз. Тази къща е на С., момчето,което е в Холандия, майка му е А.. След това
влязоха тези хора от С.. Аз излязох пред тях и помолих да се върнат. Ножовете бяха в
ръцете на двамата.., които са с по- черната кожа. Двамата ме събориха на земята.
Третият от тях – А., беше по-настрани до тях ..Единият от първите двама ми опря
ножа до гърлото и започна да вика“ … но другия го дръпнал и свидетелят избягал.
Случилото се е било вечерта на убийството, тъй като, както посочва св. Б. „…на другата
сутрин разбрах, че Д. е заклан. После от хората разбрах, че е бил заклан в тази къща, в
която влязохме, на сладкарката тогава А.“ ( л.243,т.2, Д.П - прочетени л.253, НОХД№
72/21г.). Същите кореспондират изцяло с показанията на св.А.А., на св.С.Й.и и св.Т.А.-
34

относно възприетото от тях в двора на къщата на първата свидетелка;
15. Разпитани по делото са и двамата братя Х. и Н.А.И, племенникът на подсъдимия -
св.А. А., с които е отишъл в с.А. инкриминираната вечер, както и неговата дъщеря -
св.М.А.. Особеното им отношение към фактите от предмета на доказване – особено на
свидетелите Н. и Х.А.и, които са имали и друго процесуално качество по същото дело и
близката родствената връзка на св.А. и особено на св.А. с подсъдими, не ги прави
недопустими или изначално недостоверни, но предпоставя особено внимателната им
проверка.
Част от установимите чрез показанията им обстоятелства, съдът намира за верни и макар
същите да не са с пряк принос към предмета на доказване, допринасят за изясняване на
делото и съдът ги ползва. По – конкретно, предвид факта, че идентифицирането на
участниците от с.С. от свидетелите - жители на село А., които са значително по-млади (
родени между 1974 и 1977, само св.М. е роден през 1970г) с оглед и възрастовата разлика
не са били познати и близки, съответно описанието, с което си служат е външни признаци:
„Н. беше по-едричкия.. Х., който беше телевизионен техник“ св.Т.А. (л. 138, НОХД№
72/21г ), „Единият от хората, които бяха вътре в заведението и искаха да си допиват
беше от С., мисля, че беше телевизионен техник“ св.И.Д.(л.375,НОХД№72/21г) и също
..“Тези момчета от С. ги познавам по физиономия. Знам кой е Х.- телевизионния техник.
Другият Н. е зет в А.. След случката разбрахме кое е третия- ШЛ“ св.И.Д. (л.89,т.1Д.П. –
потвърдени л.378,НОХД№ 72/21г.); Видях само „М.“, който събори Р. на земята, че
имаше нож в ръката си“ св.С.Й. (л.383, НОХД№ 72/21г); „Другият, който дойде го знам,
като„Калино моме“ св.Д.М.(л.424,НОХД№ 72/21г), св.С. ги идентифицира, защото „ Н. е
Априловски зет“ (л. 466, НОХД№ 72/21г.), св.Б. сочи “ Двамата от тях бяха с по-черна
кожа, на вид от цигански произход, а третият по-нисък, с по-светла кожа.. “ (л. 243, т 2,
Д.П прочетени в с.з. л. 253, НОХД№ 72/21г.) то и и от съществено значение е изясняването
на посочените характеристики и главно съотносимостта им към конкретен субект, към
конкретно лице.
В този смисъл показанията на св. Х.А. допринасят за посоченото идентифициране, като
същият разяснява кой какво е работел и кой е бил по-едър като физика: „З авършил съм
„Радио и телевизия“, като посочва, че брат му Н. е бил по това време „козар“ и че „ Н. е две
години по-малък, от мен ..Нищо, че е с две години по-малък, той е малко по-висок и по-едър
от мен“- св.. Х.А.( л.129, НОХД№ 72/21г) и също „ Прякорът на брат ми, така го знаят е
„М.“ – св.Х.А. (л. 131, НОХД№ 72/21г); Св. Н.А. от своя страна пояснява, че той самият е
„зет в с.А.“( л. 539, НОХД№ 72/21г ), че брат му Х. е по-възрастния, но „като физика аз
тогава бях по-едър от него“ и че „по това време ми викаха „М.“ (л. 540, НОХД№72/21г. )
Св.А.А. изяснява разстоянията между двете села – С. и А. „ пет –шест километра“
(л.534, НОХД№72/21г), а св.М.А. изяснява, че действително са били приятели с М. „ Бяхме
гаджета с Д.. На него му казваха „Б.“ – св.А.(л. 545, НОХД№ 72/21г.), че след прекъсване
на връзката, на домашния и телефон самият М. и други от негово име, включително и
св.Т.С. са и се обаждали, и че същата вечер – на 17.03.1996г също са се обадили, като и
двамата „говориха по телефона“ (л. 548,НОХД № 72/21г.), но и че „ Т. ме напсува по
35

телефона“ - л.546, НОХД 72/21г , а за починалият посочва, че Д. „За времето,през което
бяхме гаджета, нито ме е псувал нито нищо“ (л. 546, НОХД№ 72/21г) В тази част, като
съответни на всички останали свидетелски показания, относно поведението на починалия
М. съдът и дава вяра. Приема за достоверни също и показанията на св.А. относно
присъствието на двамата и вуйчовци и св.А.А. вечерта на 17.03.1996г. и причината за
черпенето„ Поводът да се черпят беше,че брат ми имаше Рожден ден“( л. 546, НОХД№
72/21г.), което кореспондира включително с рождената дата на брат и (справка от НБД от
6.03.2008г, л.47, т 1 ,Д.П.) и с показанията на св.Х.А. -„„Имало е някакъв повод“ (л.129,
НОХД№ 72/21г.),уточнен след прочитане на показанията му от Д.П, депозирани в
качеството му на свидетел:„Стана въпрос,че Ш. е заколил овца по повод рожден ден на
момчето си“ (л.291- л.297,т. 2,Д.П.-потвърдени л.137, НОХД№ 72/21г).
Относно фактите от предмета на доказване съдът дава вяра на св.Х.А. и относно
следното: 1/ че алкохолът е бил „бира и ракия“, както и че продължили да се черпят, като
консумирали ракия, включително и той 100-150грама (л.294,т.2,Д.П, прочетени и
потвърдени в с.з. л.137 , НОХД№ 72/21г); 2/ че в разговора подсъдимият споменал за
момчета от А., които заплашвали неговото момиче - „дъщерята М.“ и също и дъщерята на
неговия брат-А., която „също имала отношения с момчета от А.“ ( л. 294,т.2,Д.П,прочетени
и потвърдени л.137, НОХД№ 72/21г); 3/ че подсъдимият поискал да отидат до А. да ги
намерят, но те двамата „аз и Н.“ му предложили да отидат до дискотеката в С., защото тези
момчета от А. идвали в нея – св.Х.А.( л.294, т.2 сл.д.,потвърдени НОХД№ 72/21г.,л.137); 4/
че са търсели конкретно Т.С.- „ Само едно име ми е останало в паметта ми- Т.“ (л. 295, т.2
Д.П, прочетени и потвърдени л.137,НОХД№ 72/21г.) както и „Питах за едно момче. Сигурен
съм“ (л.133, НОД№72/21г.) Така посочените, установени от показанията на св.Х.А.
фактически положения кореспондират с установеното от другите събрани по делото
доказателства, очертаващи състоянието на „почерпеност“, на поето количество алкохол,
към момента, към който подсъдимия и двамата братя А.и са тръгнали към с.А. и
обективните действия на подсъдимия спрямо „намерения“ св.Т.С.. Респективно съдът
приема с доверие заявената от св.Х.А. причина за тръгването - както „продължат да си
правят веселието“ (л.129, НОХД№ 72/21г.), но и да поискат обяснение от „ тези момчета
от село А.“( л.294,т.2,Д.П, които не познавали) и конкретно св.Т.С..
Относно фактите от предмета на доказване съдът дава вяра и на св.Н.А. относно
физическото стълкновение с „едно от момчетата, което ….казало“аз съм пандизчия и ми
посегна на мен с пластмасова тръба …“ , а св.Н.А. му нанесъл „прорезна рана“ (л.542,
НОХД №72/21г ) кореспондиращо с показанията на останалите свидетели относно
намушкания в гърба Х. Й., и който действително е бил „пандизчия“, предвид установеното
за него, че е „починал в затвора“- св.Д.М. (л.236,т.2,Д.П,прочетени и потвърдени л. 433,
НОХД№ 72/21г), че „Човекът, който ни беше карал се казваше И. М. ( бел ОС- св.И.А. –вж
л. 323 и л.248, т 2 от Сл.д.№ 18/1996г) и че на „предишното дело ми показваха едни
ножове. Аз си познах моя нож“(л.540,НОХД №72/21г), което кореспондира и с писмените
доказателства - копие от страница за веществени доказателства от 1996г на ОС Търговище (
л.309 – л.310, НОХД№ 72/21г. ).
36

Съдът обаче категорично НЕ ДАВА ВЯРА на св.Х.А. и на св.Н.А. относно цялостното
възпроизвеждане на действията им след пристигане в А., като ги намира за противоречиви,
непоследователни и изцяло опровергани от другите доказателства, коментирани по-горе
относно бягането към къщата на св.А., поведението им вътре в двора на къщата й, бягството
от там и намирането им в последната къща на с.А., поради което и не ги ползва при
изграждане на фактическите изводи.
Съдът не дава вяра на св.Н.А. и относно твърденията му, че в дома на подсъдимия, преди
тръгването не са консумирали алкохол, като същото е опровергано дори от твърденията на
брат му –св.Х.А. и на дъщерята на подсъдимия- св.М.А. (л.546, НОХД №72/21г)
Твърденията му ( за претърпяна травма на главата, по време на престоя в Германия, където
бил от десет години - вж л. 544, НОХД), не са проверени по експертен път, а и не е нужно,
защото свидетелят не твърди, че не помни изобщо, а избирателно възпроизвежда и то
обстоятелства, които са в пряко противоречие с другите събрани по делото доказателства и
разкриват сериозен логически дефицит: отишли само да разговарят с родителите на
момчето, а пред кръчмата „пияни мъже от село А.“ без причина „скочиха да ни бият“ л.
539, НОХД№ 72/21г , че в никаква къща „Аз специално не съм влизал“-л.540, НОХД№ 72/21г
.,че към онзи момент “Абсолютно, тогава не пиех алкохол“ л.541,НОХД№ 72/21г;
Показанията му са и вътрешно противоречиви и непоследователни – в началото на разпита,
на въпрос от къде знае за заплахите поясни, че „Знам от бащата на М.“ и че не знае нищо
повече, защото какви са им били отношенията и намеренията „ Това само тя може да
каже“ (л.538, НОХД№ 72/21г) , след което на въпроси на защитата посочи, че „ От М. знам,
че приятелят и я е заплашвал многократно“(л.543, НОХД№ 72/21г.);
Относно обстоятелствата от предмета на доказване съдът не вяра на св.А. А., чиито
показания, освен неинформативни спрямо релевантните факти, но и са алогични,
непоследователни и изцяло противоречиви с приетите за достоверно установени
доказателства – включително и относно причината за отиването в с.А., за която дори и
подсъдимия не посочва да е била само за да „ продължат да се черпят“ ( л. 549 , НОХД№
72/21г.) Те са и откровено пристрастни и необективни, което се извежда, както от
едносричните отговори, така и от няколкократно заявената липса на какъвто и да е спомен,
независимо, че физиологични причини за това не се сочат, като такава не съставлява и
възрастта му - тогава е бил почти на 19 години, а сега е на 44 години;
Относно обстоятелствата от предмета на доказване съдът не вяра и на св. М.А., чиято
увереност в точността на спомените - че не е ходила до св.А. да го повика (обстоятелство
трикратно посочено от св.А.), че баща и и вуйчовците излезли пеша и казали, че отиват „на
дискотека да се почерпят“(л. 546,НОХД№ 72/21г.) освен, че е в противоречие с другите
доказателства, включително и с показанията на св.Х.А. ( л.294, т.2, Д.П, прочетени и
потвърдени л.137,НОХД№72/21г) и св.Н.А.(л.538, НОХД№ 72/21г), но и не почива на
обективна база – касае се за събития с давност от 25 години, за които свидетелства пред съда
за първи път и самата тя твърди, че се отнасят до лице, с което имала съвсем кратка връзка
(две, три седмици), за което разбрала, че е починало след като „станал побоя в А. на другия
ден“ и със смъртта, на което лице баща и нямал нищо общо - бил същата вечер у тях и
37

всичко било спокойно –„ Ние си бяхме в нас. Нищо особено не се е случило.Не е идвала
полиция“ (л.549, НОХД№72/21г.) Показанията на св.Ш.а относно последното обстоятелство,
освен опровергани изцяло от показанията на св.С. и св.З., установяващи безспорният факт,
че същата вечер са търсили баща й и то в тях, но и е в противоречие дори със заявеното от
подсъдимия – ходене на гости в брат му (без значение с нея или без нея) и независимо от
категоричната недостоверност на обясненията на самия подсъдим относно причината за
отсъствието му същата вечер от дома му.
Обясненията на подсъдимия, депозирани пред настоящият състав относно релевантните
факти са напълно недостоверни. Твърденията му, че не е виждал същата вечер пострадалия
М., че не го е гонил и не е влизал в къщата на св.А., а и в никоя друга, че не убил
пострадалия, а получената на ръката му рана е от нанесен удар пред кръчмата, че не е
показвал нож и не е съобщавал нищо за намушкване на св.А., че не се е укрил от
полицията, а ходил на гости на брат си, е в пълно противоречие с другите доказателства,
коментирани по-горе и приети от съда за достоверна доказателствена основа, поради което и
съставляват само защитна версия. Показанията на св.А.и, в посока, че нито те, нито
подсъдимият са влизали в къща в с.А. и за тях било напълно неясно защо хората от с.А. ги
хванали в крайната къща и им приложили „американските закони“ по думите на св.З. са
напълно компрометирани и като такива не могат да послужат в подкрепа и да придадат
достоверност на обясненията на подсъдимия. Последните са и вътрешно противоречиви и
алогични - достатъчно е да се спомене лишеното от елементарна логическа подкрепа
обяснение за причината за отсъствието му - ходил на гости на брат си, въпреки, че нямало
конкретна причина да го посещава и въпреки безспорно болезнената и несъмнено получена
от подсъдимия рана на лявата ръка ( л. 549 – л. 550 , НОХД№ 72/21г). Освен друго,
установеното по лявата му ръка увреждане категорично не е получено по описания от
подсъдимия начин, като в тази посока противоречи дори на показанията на св.Х.А., който
твърди, че пред кръчмата „ И Ш. биеха, биеха го с ръце“ (л. 131,НОХД№ 72/21г), а в
прочетените и потвърдени показания от Д.П сочи, че подсъдимия го ударили с тръба „ Мен
не ме бяха удряли с тази тръба,но бяха удряли брат ми и ШЛ“ (л.295,т.2 Д.П.) и която
тръба не е причинила кървящи рани на брат му; Няма никаква логика освен това, ако
подсъдимият, както твърди, е бил без причина ударен от хора от А. – да си тръгва сам(без
двамата си шуреи) и да отказва помощ, предложена му от св.А. - да го закара в болница.
Сериозността на раната(обусловило направеното от св.А. предложение) не е плод само на
субективното му възприятие, а е изводимо от писмената документация и извършеното от
вещото лице експертно изследване. Нещо повече, в изготвената СМЕ и проведения му
разпит, в.л д-р Г. добре обясни характера на увреждането и механизмът на получаването –
добре отговарящо да е получено от мотика, но с тъпото или сапа. Ето защо, депозираните от
подс.Ш. обяснения съдът не приема за достоверни и ги приема за проява на
упражненото право на защита.
ПО - ПОДРОБНОТО проследяване на депозираните от свидетелите показания и
необходимото отделяне на онези обстоятелствата, изложени от тях, които приема за
достоверни и онези, които не възприема за правдиво изложени, съдът намери за
38

наложително от една страна поради колебливите спомени във всички свидетели, разбираемо
с оглед изтеклия период от време, а от друга именно защото в конкретния казус,
констатираната колебливост и неувереност има и своето обективното основание –
изтеклото време, поради което и сама по себе си не съставляват такъв порок, който само на
това основание да ги изключи изначално като недостоверен източник.
Въз основа на горепосочената доказателствена основа, която съдът формира от
посочените, приетите за годни и достоверни източници, следват и направените от съда
изводи относно ФАКТИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ на подсъдимия (изложени в приетата по-
горе фактическа обстановка), които съдът намери за безспорно установени, а обвинението
срещу него за извършеното убийство на Д. М. за категорично доказано. В тази връзка само
следва да се уточни, че процесуалното основание, въз основа на което са прочетени
показанията на св.И.А., св. С.Й. и св.Т.С. - по ал.4, на чл.281 от НПК, които съдът ползва
при формиране на извода за доказаността на обвинението не активира ограничението по
чл.281,ал.8 от НПК, защото авторството на подсъдимия, респективно осъдителната му
присъда НЕ ПОЧИВА само на техните прочетени показания, а и на показанията от
досъдебното производство, депозирани от св.А.А. Т.А. Д.М., Р. А., прочетени със
съгласието на страните, на показанията на св.С. и св.З., депозирани пред съда, на писмените
доказателства посочени по-горе, изготвените съд.мед експертизи от в.л д-р Г., от получените
от следствения експеримент данни, обективирани в съдебния протокол и изготвения фото-
албум.
С необходимото предварително уточнение, че всички събрани доказателства са косвени
по своя характер, съвкупната им оценка, според настоящият състав, позволява да се приеме,
че е налично дължимото към тях изискване, за да бъде отговорено на заложения в
чл.303,ал.2 от НПК стандарт за доказаност, а именно „ направеният въз основа на
доказателства извод да е единствено възможен“.Последователно и непротиворечиво е
разбирането на Върховните инстанции, инкорпорирано в редица решения: Р № 263/
28.05.2013 г. по н. д. № 787/2013 г., на ВКС, I н. о.; Р№ 19 /19.03.2019 г. по н. д. №
1108/2018 г., на ВКС, II н. о., Р№ 179/ 22.03.2010 г.по н. д. № 105/2010 г., на ВКС, III н. о., Р
№ 90/ 21.VI.1995 г. по н. д. № 476/94 г.,на ВС на РБ, I н. о., Решение № 70 от 13.III.1995 г.
по н. д. № 602/94 г., на ВС на РБ, III н.о, Р № 34 / 6.II.1985 г. по н. д. № 6/85 г., на ВС на РБ,
II н. о., Р№ 80/ 26.II.1979 г. по н. д. № 56/79 г., на ВС на РБ, II н.о. относно това, че
осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига да е
установена по несъмнен начин тяхната достоверност и направения въз основа на тях
правен извод да е единствено възможния.
Съдът намира, че съвкупната оценка на всички събрани доказателства не позволява друг
извод, освен единствено възможния, а именно, че подсъдимият е автор на престъплението,
за което е предаден на съд и съображенията за това са следните :
На първо място: несъмнено е изяснена поредността на придвижване от центъра на селото
към къщата на св.А.А.: първи са били Д. М. и Р.( Р. Б.), които са били гонени от
подсъдимия, а след тях са бягали двамата братя А.и - безспорно установено от показанията
на св.Т.С. (л. 463-464,т. 2 НОХД) и от св. Р. Б. (л.241-л. 244, т.2 Д.П); В тази връзка само
39

следва да се уточни, че отправената при гоненето на пострадалия реплики от страна на
подсъдимия „Ще те убия“ –св.С.(л.305, т.2 Д.П и л. 455, НОХД№ 72/21г) от една страна не
влиза с конфликт с приетото от съда, че по телефона се е обаждал именно св.С., доколкото с
оглед употребения алкохол и начинът, по който е извел св.С. от тоалетната, в случай, че
действително при първото идване целта на подсъдимият е бил пострадалия, подсъдимият
не би си тръгнал сам и доброволно, а би продължил да го търси с настойчивост, но от друга
страна след връщането му и при гоненето - цел на подсъдимият вече е бил именно
пострадалият, което косвено го свързва с авторството;
На следващо място, несъмнено е установена и хронологията на действията вътре в
къщата на св.А.А., като с отчитане динамиката на случващото се събраните доказателства
недвусмислено очертават следната поредност: 1/едновременно влизане в двора на
пострадалия М. и на св.Б., но и скриването- само на втория в ниша до входа; 2/ влизане
след тях на подсъдимия и двамата братя А.и и излизането на св.Р.Б. от въпросната ниша,
косвено подкрепено от св.С.Й. :“ Не съм видял Р. да влиза в къщи.Той излезе от долу,
където имаме нещо като маза. Близо до входната врата има маза вдясно и той от там е
излязъл“(л. 382,стр.втора НОХД№ 72/21г.); 3/ излизане пред тях от св.Р.Б., за да ги помоли
„да се върнат“ л. 243, т.2 Д.П и заплашването му с ножове от двамата „с по-черната кожа“
св.Б. (л. 243,т.2Д.П.) и намесата на третия- А., който бил малко по-настрана , но след около
1-2 минути „дръпнал брат си“ и му казал да го пусне – св. Б. (л. 243, т.2 Д.П.);
4/отсъствието на пострадалия в двора, към момента на случващото се със св.Б. -
пострадалият М. несъмнено не е бил в тази част на двора, в която са се развили посочените
събития – абсолютно никой от свидетелите не го е видял, въпреки,че са влезли заедно със
св.Б. и единственото възможно място – предвид разясненото от св.А.А. при следствения
експеримент разположение на помещенията в този „преден двор“, в който тогава е била
чешмата (ФК №13, л. 265, НОХД№ 72/21г.), в което да се скрие пострадалият е да мине
през дясната врата( ФК №12, л. 265,НОХД№ 72/21г) към задния двор( ФК № 16 и № 17, л.
266, НОХД№ 72/21г.); 5/ в следващия момент, във видимата от св. А., св.Т.А. и С.Й. част
на къщата - предният двор, където тогава е била чешмата – отново ФК №13,л. 265,
НОХД№ 72/21г , в полезрението на св. Т.А. и св.С.Й., в двора са останали двамата братя -
св. Н.Х. „М.“ и по-ниския и със светла кожа и рус (тогава) св.Х.А. /А./, но не и подсъдимия.
По същите съображения, относно установеното при следствения експеримент
разположение на помещенията около тогава –празния двор с чешма, изключено е
подсъдимият да е влязъл в някое от тях, съответно – единственото място на напускане на
предния двор е същата врата, през която излязъл малко преди това и пострадалия – дясната
врата на ФК №12 (л.265, НОХД№ 72/21г) и придвижването му съм задния двор -ФК №16 и
ФК № 17(л.266, НОХД№ 72/21г ).
На следващо място: несъмнено е установено, че трупът на починалия е намерен именно в
този заден двор - уточнено и при проведения следствен експеримент- св.А.А. и ФК№ 17,
(л.266, НОХД№ 72/21г) ,както е установени и обстоятелството, че до трупа е имало мотика;
На следващо място: безспорно е установено, че подсъдимият при качването в колата на
св.А. е имал на лявата ръка увреждане, придружено с кръв, което е провокирало свидетелят
40

да му предложи да го закара в болница. Съгласно отразеното в приложеното копие от
амбулаторна книга (л.35,т.1отД.П.), вписаните при снемането на предварителните данни
обстоятелства, съобщени от освидетелствания Ш.Ш. са за „нанесен удар с мотика по
лявата ръка от непознат младеж от с.А.“, а съгласно обследването от в.л съдебен лекар –
увреждането добре отговаря да е получено именно от мотика, но не от острата и част, а „ с
тъпото или със сапа“ (л. 160, НОХД№ 72/21г).
На следващо място: Установено е по делото, че подсъдимият е носел в себе си нож и при
връщането му ножът му все още е бил него. По гореизложените съображения съдът не
приема за достоверно, който и да е от свидетелите да е вземал ножа на подсъдимия – нито от
св.М.М., нито от св.И.Д., нито от някой от останалите;
На следващо място: безспорно е установено, че съставомерното увреждане – убийството
е извършено с „острие с режещи ръбове“ каквото е ножът и с един единствен целенасочен
и фатален за пострадалият удар – нанесен в изправено положение един срещу друг;
На следващо място:установено е по делото, че подсъдимият и двамата свидетели А.и са
се отдалечили от къщата, като са били чути от св.М. и св. Р.А. да бягат и се подканят - „ Да
бягаме баджо“, но безспорно е установено, че именно подсъдимият е бягал първи,
съответно и първи е стигнал и се е качил в колата. Както се установи при извършеният
следствен експеримент, напускането на къщата от мястото, на което е извършено
убийството не е единствено и само през двора, през който първоначално са влезли, а и
тогава, както посочи св.А.( л.255, НОХД) е имало пряк излаз към улицата, по пътечка
покрай гаража, от където се е излизало директно на улицата през порта, която и тогава не е
била заключена( вж св.А. л. 254, стр. втора от НОХД№ 72/21г.) св. А.А. и (вж. ФК№ 18 и
ФК№ 19, както и ФК №и 4 - заснета портата от към улицата) от приложения фотоалбум,
което и напълно логично обяснява предимството в бягането на подсъдимия, който „ бягаше
поне 50-60 метра пред тях“ св.С. л. 306, т 2 от Д.П, прочетени и потвърдени в с.з. л. 463
НОХД№ 72/21г., независимо, че двамата братя А.и са били съответно 6 и 8 години по-
млади.
На следващо място: безспорно е установено, че подсъдимият е стигнал първи и се е качил
отпред при шофьора – св.И.А., имал е кръв по лявата ръка и е казал на св.А. да тръгва
веднага (без да изчака близките си - двамата шуреи и с ясното съзнание, че ги изоставя на
произвола и „милостта“ на хората от с.А., като е ясно от данните по делото какво се е
случило с тях, след като са ги открили ). На логичният въпрос какво е станало отговорил, че
„май намушках някого“ и показал ножа , с който го направил.
На последно място: Установено е , че св. А. го оставил пред дома му, но същата вечер
подсъдимият не е бил в дома си, въпреки,че е търсен от полицията и полицаите са търсили
именно него, по получената от хората в село А. информация за съпричастност именно към
убийството на Д. М.;
Съвкупната оценка на всички посочени и несъмнено установени фактически данни,
макар и до един косвени по своя характер, тъй като в настоящото производство, стартирало
след ново разследване, възложено на основание чл.74,ал.6 от ПСАРОАВАС (отм) не са
събрани такива с пряк характер – липсва признание, очевидци, дактилоскопни следи,
41

веществени доказателства и др., които пряко да свързват подсъдимия с убийството,
позволяват при самостоятелната им и съвкупна оценка, включително и през призмата на
извършената проверка за формалната им логичност, гореизложените фактически данни,
несъмнено установени в процеса, като безспорни и достоверни, да обусловят категоричния
извод за виновността на подсъдимия. Това е така понеже, тяхната оценка, според
настоящият съдебен състав не позволява какъвто и да е друг извод, освен единствено
възможния, че на 17/18.03.1996г. в с.А., обл.Търговище, в задния двор на къщата на
св.А.А., именно подсъдимият Ш. А. Ш. е нанесъл на 23 годишният бивш приятел на
дъщеря му – Д. М. силен и целенасочен удар с нож в областта на гърдите, поразявайки
сърцето му като по този начин го умъртвил.
При така установените фактически положения, съдът прие, че с описаните по-горе
действия, от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл.115 от НК
От субективна страна, съдът прие, че Д.ието е извършено умишлено с пряк умисъл, като
подсъдимият Ш. напълно е съзнавал, че намушквайки пострадалият с нож в гърдите, в
областта на жизненоважният орган – сърцето ще го умъртви и е искал настъпването на
обществено опасните последици- смъртта на 23 годишния тогава Д. М..
По гореизложените съображения съдебният състав не споделя тезата на защитата, че
обвинението е останало недоказано по несъмнен начин, поради което и основното искане -
да бъде оправдан не може да бъде удовлетворено.
ОТНОСНО КВАЛИФИКАЦИЯТА на Д.ието.
Съдът прие,че осъщественото от подсъдимия престъпление е по основният състав по
чл.115 от НК и съответно го оправда по първоначалното му обвинение – по чл.116, ал.1, т
11,предл 1 от НК(предишна т.10 0 Д.в бр 9282002г ,доп с Д.в бр 33/2011г ) относно това да
е извършил Д.ието по „хулигански подбуди“, мотивиран от следните съображения:
Тезата за извършено по хулигански подбуди убийство е аргументирана в обвинителния
акт въз основа, предхождащите го негови действия в с.А., които съставляват „израз на пълно
пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и
сигурността на околните“, при което „Последвалото убийство се явява завършек на
цялостното противоправно, брутално и агресивно поведение на обвиняемия вечерта на
17/18.03.1996 в с.А., община П.“( стр. четвърта от обвинителния акт). Видно е, че
предложената утежнена квалификация е аргументирана от обвинението с оценените като
проява на неуважение към обществото и груба демонстрация на незачитане на установения
правов ред действия на подсъдимия – предхождащи и съпътстващи извършеното убийство.
Това налага и тяхното отграничаване, доколкото динамиката на събитията
инкриминираната вечер позволява етапното им разделяне - до първото тръгване и след
второто идване (връщане).
При първото идване – основното, скандално поведение вътре в ресторанта/кръчмата,
както се изясни по делото и съгласно изложените по-горе, възприети за установени
фактически положения, е реализирано от двамата братя Х. и Н.А.и.Те именно са влезли
вътре в помещението на ресторанта, седнали на масите и се държали агресивно, както
42

междувпрочем е прието и в обстоятелствената частта на обвинителния акт (стр. втора абзац
първи). Не е очертано в рамките на вмененото фактическо обвинение на подсъдимия,
същият да е знаел, да са се уговорили на тръгване или по време на пътуването, да е бил
уведомен предварително и да е съзнавал, респективно да е било отразено в съзнанието му
поведението на двамата му спътници, нито съответно съдът установи фактически данни в
тази посока. Съгласно очертаното в обстоятелствената част на обвинителния акт (което и
съдът прие за безспорно установено) подсъдимият се насочил към тоалетните, където
разбрал, че се намира търсеният от него Т.С.. Местоположението на сервизните помещения,
установено от разпитаните свидетели, очертава отделни врати във фоайето към ресторанта
и към тоалетните. При тези данни, действието на подсъдимия изразено във влизането във
фоайето заедно с двамата свидетели А.и и самостоятелното му насочване към тоалетната се
явява изолиран фактически момент спрямо действията на другите две лица, осъществени на
друго място, до което той е нямал видимост, поради което и очертаното по-горе, прието за
установено и доказано поведение на двамата братя, няма принос към оценката на
поведението на подсъдимия, предхождащо убийството, респективно не е от естество да ги
квалифицира като непристойни, а подбудите му за последвалото по-късно убийство като
„хулигански“ .
Собствените му действия, от друга страна изразени в предприетото измъкване на св.С. от
тоалетната във фоайето, където му ударил шамари и го заплашил с ножа , с оглед
местоизвършването – във фоайето и самото им съдържание, не разкрива изискуемото „грубо
нарушаване на обществения ред“. То несъмнено е неприемливо и укоримо, но не покрива
признаците на хулиганство по см на чл.325, ал.1 от НК. Не са установени очевидци на
действията му, доколкото повикания св.И.Д. е по искане на самия С. и е осъществено от
св.Р.А., поради което в този смисъл елемента на публичност, независимо, че става въпрос за
обществено място - фоайето на ресторанта, също не е налице. Сам по себе си
предизвикателния начин, по който подс.Ш. е намерил и извел от тоалетната св.Т,С. –
установен по делото и фактически описан на стр. втора от ОА, от една страна, както се
отбеляза, не съставлява елемент от общо поведение, предварително уговорено или най-
малкото съзнавано от всеки от тях , а от друга не покрива на самостоятелно основание
правното изискване към последвалото убийство – същото да е осъществено по „хулигански
подбуди“ включително и с оглед различието в двете лица – заплашен и изведен по
действително безцеремонен начин е св.Т.С., докато убития по-късно е пострадалият Д.М. –
вж в този см Р № 68/ 11.04.2017 г. по н. д. № 230/2017 г. на ВКС , III н. о. „Въпреки че
несъмнено са налице непристойни действия, то подбудите на подсъдимите не са такива,
да нарушават грубо и демонстративно обществения ред и да мА.стират явно неуважение
към обществото и незачитане на правните норми чрез посегателството върху
пострадалото лице“.
Макар и оценката на убийството като извършено по хулигански подбуди териториално да
е вместено в рамките на предхождащото убийството поведение на подсъдимия в с.А. (тоест
след пристигането в селото), с оглед аргументираната и в обвинителния акт и доразвита в
пледоарията „войнствена“ нагласа още при тръгването и намерение „за саморазправа“ (стр.
43

първа, абзац втори от ОА), следва да се посочи и това, че към село А. подсъдимият (и
братята А.и) са тръгнали водени от единствено лични причини - обстоятелство, посочено и в
очертаните в обвинителния акт фактически рамки. Приетата от обвинението конкретна цел,
макар и в рамките на личния мотив, а именно „за саморазправа“ съдът не намери за
установена и доказана. Гласни доказателства в тази посока не се събраха, а обективно
реализираното поведение, от което да бъде извлечена предварителната им нагласа не
разкрива – по отношение на подсъдимия, формирана нагласа за „саморазправа“ с
пострадалия М., а се изчерпва с реализираното „предупреждение“ спрямо св.С., макар и
осъществено по неприемлив начин. Приетите от обвинението като установяващи
намерението им за саморазправа белези - видимо нетрезвото състояние, носените ножове и
че били „войнствено настроени“ (стр.втора, абзац първи от ОА), с оглед събраните
доказателства разкриват различно от придаденото им от обвинението правно значение.
Липсата на предварителна подготовка, включваща набавяне на подпомагащи предмети или
оръжия (извън тези, които обичайно и във връзка с работата си носели, без значение дали в
момента отивали на работа или не) и присъствието на 18 годишния племенник на
подсъдимия А., за когото липсата на спомен в свидетелите от с.А. е достатъчна индикация
за пълната му несъпричастност към произтеклите събития, не очертава извод за тръгване
към село А. в описаното в ОА „войнствено настроение“. Както се посочи, липсват гласни
доказателства установяващи посоченото обстоятелство, а дадената от обвинението външната
преценка за тяхното намерение не намира доказателствена опора. Св.И.А. дава сведение за
нормално спиране в близост до ресторанта, за отиване към него само на подсъдимия и
двамата свидетели А.и, докато той останал при колата и говорил с местни хора (св.А.,
л.147, НОХД№ 72821г и л.355,т.2,Д.П прочетени и потвърдени л.152,НОХД№ 72/21г). При
така установеното поведение в близост до кръчмата, в която е имало местни хора - не само
млади, но и възрастни, не намира логическа подкрепа изводът,че по начало намерението им
е било да предизвикат местните и влязат във физически сблъсък. Вярно е, че са били
почерпени, но такива са били и местните в заведението (вж. св.Т.А.,л.132, т.1 Д.П,
прочетени л. 141, НОХД№ 72/821г, вж и св.Ю.Г. – л.144 , НОХД № 72/21г), при това –
несъмнено местните хора са превъзхождали числено новодошлите. От значение е също и
факта, че спрямо С. действията на подсъдимия са се изчерпили с шамари и заплахи, а по
отношение на св.М. не са и предприемани, предвид безспорно установеното по делото, че
малко след това , с намесата на възрастни от с..А. подсъдимият и двамата братя А.и са си
тръгнали с колата. Само за пълнота следва да се посочи и че аргумент за осъществено пред
заведението явно незачитане на обществото и правовия ред не може да послужи и
тръгването на св.С.Й. и св.Т.А. за да позвънят в полицията, доколкото е вярно, че
конфликтът пред ресторанта(между св.Н.А. и Х.Й.) е повода, но конкретната причина,
както самите те посочват е намушкването на Х.Й. -„Казаха,че има намушкано момче …
Тъкмо си тръгвах и те казаха да се обадим на полицията“ св. Й.(л.382, НОХД№ 72/21г.),
което е осъществено несъмнено от св.Н.А..
С оглед и гореизложените съображения за отсъствие на предварително уговорени или
инцидентно осъществени, но съвместни непристойни действия, обективното поведение на
44

свидетелите Х. и Н.А.и не разкрива правна характеристика на „хулигански подбуди“, воден
от които подсъдимият да е осъществил процесното Д.ие, преценено към приключване на
първия етап.
Следващият етап е при връщането и размяната на реплики, прието и в самия
обвинителен акт като взаимно отправени - „Между двете групи започнала нова словесна
престрелка с обиди и закани“стр.втора от ОА. Освен приетата взаимност и липсата на
персонални действия, открояващи подсъдимия в общо посоченото „взаимно“ обиждане и
отправяне на закани, но и само по себе си случилото се след връщането на подсъдимия и
двамата братя А.и не разкрива някаква изключителност в битието на хората от с.А.. Както
поясни в разпита пред съда св. Ю.Г. - почти всяка вечер (без намеса на външни хора,
включително и такива от с.С.) в кръчмата ставали скандали, имало пиянски свади и викове,
и това е именно причината да не обърне внимание на шума, който чул независимо, че бил
наблизо и живеел на метри от къщата, където е станало убийството(10 метра) и от
кръчмата(на 50метра) и причината първоначално да откаже да дойде „не искаше да идва и
дойде чак след половин час“ св.Д.М.( л..237,т 2 Д.П,прочетени в с.з. – л.433, НОХД№
72/21г). Както се отбеляза по-горе, св.Ю.Г. е незаинтересован и безпристрастен свидетел,
поради което установените от показанията му обстоятелства „ Постоянно имаше, всяка
вечер пиянски свади ,викове от кръчмата, не ми е направило впечатление за нещо
необичайно“ (л. 144, т.1, НОХД№ 72/21г) съдът намери за напълно обективни. Те
кореспондират и с показанията на св.С.Й. относно причината за излизането от дома „понеже
в това заведение (ресторантът на вуйчо му св.И.Д. – бел. ОС) често стават скандали,
проявих любопитство( л. 260,т. 2,Д.П прочетени в с.з. л. 383, НОХД№ 72/21г.).Тоест,
поведението на подсъдимия пред кръчмата, след връщането също не разкрива фактически
признаци позволяващи отнасянето му към „хулигански прояви“, респективно очертаващи
хулигански подбуди за последвалото убийство;
Действия по подгонването на пострадалия, при което подсъдимият е последван от
двамата братя А.и, влизането в непозната къща на с.А. преследвайки пострадалия, както и
съборените при влизането столове и счупено стъкла на врата, както и обстоятелствата по
самото убийство – извършено в неосветения заден малък двор, без каквито и да е
свидетели, при цялостната преценка не разкриват убийството да е извършено „по
хулигански подбуди“.
С оглед и принципното положение, посочено в т.19 на цитиранато ППВС №2/1957 година,
съгласно което за да е налице убийството по хулигански подбуди, е необходимо да бъдат
положително установени предшестващи или съпровождащи посегателството хулигански
действия, "...подтикнали дееца да извърши убийството или на мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност.", преценката на конкретно установеното поведение на подсъдимия не
дава основание, описаните му по-горе фактически действия, да бъдат правно оценени като
„непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото“, съгласно формулираните в чл.325 , ал.1 от НК признаци.
Цитираното в пледоарията на прокурора Решение № 782/ по н.д.№ 1013/2004г на ВКС, III,
45

н.о. е по казус с различни по съдържанието си фактически действия от установените по
настоящото дело.
Следва да се посочи, че несъмнено всяко убийство - в настоящото дело - на 23 годишния
Д. М., само с факта на извършването му разкрива проявеното от подсъдимия грубо
незачитане на правовите порядки, нарушавайки основното право на всеки човек, прогласено
в чл.28 от Конституцията на РБ - правото на живот. Това обаче не е достатъчно за да се
квалифицира убийството като извършено по хулигански подбуди В този см Р № 714
/4.IX.1991 г. по н. д. № 455/91 г., на ВКС, I н. о., а също и Р № 68/ 11.04.2017 г. по н. д. №
230/2017 г., III н. о;
Несъмнено е също, че в основата на случилото се е личния мотив – установената
неприязън на подсъдимия към бившия приятел на дъщеря му, който заедно със св.С. я
безпокояли по телефона, с отправяни от последния (от името на М.) нецензурни изрази и
обидни епитети. Вярно е, че при убийство по „хулигански подбуди“ по начало основният
мотив на дееца е свързан с демонстрацията на пълно пренебрежение към установения ред и
ценности в обществото: „При убийство по хулигански подбуди липсва личен мотив…
Хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратно“ Р 641/19.08.1991г. по
н.д.№ 287/91г на ВКС, I н.о. , като в същият смисъл е и Р № 714 /4.IX.1991 г. по н. д. №
455/91 г., на ВКС, I н. о.
Личният мотив обаче сам по себе си не изключва възможността Д.ието да е извършено и
по хулигански подбуди, когато е извършено дръзко, демонстративно и явно изразяващо
пълното незачитане на правовия ред, поради което изразеното от защитата становище за
изначално изключващия хулиганските подбуди личен мотив, не може да бъде споделено –
В този смисъл Р № 65/ 8.03.2010 г. по н. д. № 718/2009 г., на ВКС, I н. о.: „Хулиганските
мотиви не са несъвместими с "чисто личните"; тяхното съчетаване е не само
психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното
хулиганство“, както и Р № 441/7.11.2011 г. по н. д. № 2198/2011 г., на ВКС, I н. о; Р № 575/
4.01.2012 г. по н. д. № 2428/2011 г., на ВКС, II н. о., както и задължителните указания в т.3,
раздел I на ППВС№2/1974г „Относно обобщаване съдебната практика по делата за
хулиганство“.
Само наличието на личен мотив, следователно, не изключва априори възможността Д.ието
да е извършено и по „хулигански подбуди“, но в конкретния казус, обективните измерения
на предприетото от подсъдимия Ш. поведение, условията и начинът на извършеното
убийство не покриват елементите от утежняващият квалифициращ признак убийството да е
извършено по хулигански подбуди.
Ето защо и съдът намери подсъдимия за невинен по обвинението му по чл.116, ал.1, т 11
предл първо от НК(предишна т.10) и го оправда по тази квалификация.
ОТНОСНО правилната правна оценка и в аспекта на развитите от защитата съображения
следва да се посочат и съображенията на съда за отсъствието на предложените от защитата
други правни квалификации на причинената смърт :
Д.ието на подсъдимия не се субсимира под предложения по-лек престъпен състав- по
чл.118 от НК Установените фактически положения, предшестващи тръгването от с.С. и по-
46

конкретно узнатото от подсъдимия обаждане по телефона и конкретните епитети –
несъмнено обидни по своето съдържание, нямат търсеното правно значение - като
формиращи „състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с
тежка обида , от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни“ съгласно обективните елементи на чл.118 от НК.
Както е известно, състоянието на силно раздразнение е онова психическо
състояние(свързано със стесненото съзнание, обективно влияещо върху волевите задръжки),
в което подсъдимия да е приведен от описаното конкретно поведение и в което същият да е
извършил престъплението. Преценката винаги е върху фактически установените
обстоятелства и в случая те не разкриват наличието му.
Отново с оглед етапността на събитията и предвид развитата от защитата аргументация е
наложително и съответното поетапно проследяване.
Така при тръгването от с.С., след като несъмнено подсъдимият е узнал от дъщеря си за
обаждането по телефона и отправените към нея заплахи(за отвличане) и обидни епитети
(„черна“,„грозна“), събраните гласни доказателства, чрез показанията на св.А. и обясненията
на подсъдимия, кореспондиращи в реакцията по „счупването на телефона“, действително
сочат на външна проява, изразена в заявеното и от подсъдимия – „Ядосах се, да“ ( л. 552,
НОХД№ 72/21г.). След около един –два часа, както посочва дъщерята на подсъдимия „
Продължиха да се черпят в къщи. След телефонното обаждане, продължиха един – два
часа“ св.М.А.(л.548, НОХД№ 72/21г.) всички заедно, включително и подсъдимият
предприели тръгването за с.А.. Реализираното след пристигането в селото фактически
изяснено поведение на подсъдимия - намерил „Т.“ и го предупредил – с шамари и заплаха с
ножа, да преустанови поведението си, а малко по-късно си тръгнали с колата, изключва
осъщественото след връщането) да е осъществено в състояние на „силно раздразнение“.
Напротив. Обективира реализиран замисъл, който е бил именно да даде „урок“ на св.С.,
което и направил. Дори и времево „ядосаното състояние“ да се е запазило в рамките на час
–два, в които са се черпели и съответно все още да е бил под въздействието му при
пристигането в с.А. обективното му поведение изключва наличието му при второто връщане
и това е така, понеже подсъдимият, след като е намерил Т.С. несъмнено би бил по-
настоятелен в търсенето и несъмнено би намерил и пострадалият М.( който минути по-
късно е бил пред кръчмата с другите младежи), а не би си тръгнал спокойно с колата без
намерение за връщане. Последното именно изключва категорично възможността да се
приеме, че при второто идване (инициирано не от него) подсъдимият да се е намирал в
изискуемото „силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида“.
Допълнителен аргумент в тази посока е изтеклия период от време : час –два до самото им
идване в с.А.. В принципен план, с оглед дефинираното му съдържание в т. 20 от ППВС №
2/57г. като „ такова състояние, при което съзнанието е овладяно до така степен от
чувствата,че волята му се определя предимно от тях „ то и състоянието на „силно
раздразнение“, както приема съдебната практика, обикновено се свързва с краткотрайност –
вж. в този см Р № 133/ 3.VII.1995 г. по н. д. № 2/95 г., на ВКС, I н. о., Р № 310 / 1.06.2010 г.
по н. д. № 249/2010 г., на ВКС, III н. о.
47

При второто идване, възможните генериращи силно раздразнено състояние, съгласно
развитата защитна позиция са два: вследствие разменените закани и обиди между двете
групи и непосредствено преди убийството, когато са останали само двамата в задния двор:
Фактически изяснените положения, свързани с липсата на отправени от пострадалия
псувни и закани, още по-малко персонално насочени към подсъдимия (в обвинителния акт
също не е прието персонално комуникиране между двамата – пострадал и подсъдим)
изключват каквато и да е възможност да се приеме за установено, че при връщането им –
когато пред ресторанта са били хора от с. А. (посочените по-горе в мотивите установени
лица), между които и пострадалия, последният да е отправил конкретна и персонална обида
или псувня към подсъдимия, вследствие която същият да е изпаднал в състояние на силно
раздразнение. Не може до получи оценка на външна проява на такова състояние гоненето
и заканите от страна на подсъдимия и репликите след пострадалия „Ще те убия“ - св.С.,
(л.464, НОХД№ 72/21г.) При установените по делото фактически положения изключващи
пострадалият като автор на обида или закана, всякакво интерпретиране на последвалото му
гонене като проява на раздразнение по смисъла на чл.118 от НК от страна на подсъдимия
би се основавало на предположение, което НПК категорично изключва като доказателствен
източник.
Казаното е относимо и към втория момент – при извършването на самото убийство.
Изяснените по делото фактически положения относно мястото и обстоятелствата по
осъществяването му не обуславят извод за възможно приложение на чл.118 от НК. Самият
подсъдим не сочи да е бил провокиран или раздразнен от пострадалия, като в застъпената
позиция отрича изобщо да са се виждали въпросната вечер- „Там не съм виждал Д..Нямам
нищо общо с неговата смърт“ – подс.Ш. л. 552, НОХД№ 72/21г. Поради несъмнено
защитния си характер - ударът, нанесен от пострадалия с мотиката( със сапа или тъпата
част) върху лявата ръка на подсъдимия категорично не може да получи правна оценка като
„насилие“ или „друго противозаконно действие“ по см на чл.118 от НК , от което да са
настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия. Отделен е
въпросът, че именно с оглед защитния си характер – от нападение, съставляващо
осъщественото от подсъдимия преследване с нож и закани за убийство, доколкото покрива
признаците на отбрана, не е и незаконно( не е обществено опасно), защото попада в
хипотезата на чл.12,ал.1 от НК; Вж. и т.I.3 на ППВС № 12/ 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г.,
Пленум на ВС.
Предвид липсата на обективно установени данни, подлежащи на експертно изследване
относно възможността подсъдимия да е бил в състояние на „силно раздразнение“ не се
откри и основание за ползване на предвидения в чл.144 от НПК способ, поради което и по
изложените в съдебно заседание съображения съдът не прие искането на защитата на
назначаване на експертиза.
Относно квалификацията следва да се маркира и пълната липса на основания
извършеното убийство да е в условията на неизбежна отбрана и съответно да покрива
признаците на предвиденото в чл.119 от НК престъпление. С оглед посоченото, касателно
характеристиките на осъщественото от подсъдимия нападение – преследване с нож
48

пострадалия и заканите за неговото убийство, в никакъв случай отбраната с мотиката,
предприета от пострадалия не би могла да получи оценка като „нападение“, респективно да
обслужи тезата за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, защото
липсва изобщо възможност за прилагане института на неизбежната отбрана. При
отсъствието на основанията по чл.12 НК е безпредметно изобщо да се обсъжда дали двете
оръжия- мотика и нож са съответни, респективно дали с използвания нож е превишена
отбраната.
И само за пълнота - с оглед механизма, изключено е убийството да е „случайно“, при
замахването с мотиката, пострадалият да е паднал върху подсъдимия, който в този момент
да е държал ножа и пронизването да е „неволно“ . От експертна гледна точка подобен
механизъм е изключен и като обосновано (от медицинските находки при извършената
аутопсия) и компетентно - даденото от вещо лице съдебен лекар, при изслушването му,
становище за взаимното положение - подсъдим и пострадал в момента на нанасянето –
изправено, съдът възприема изцяло.
По тези съображения съдът намери, че извършеното от подсъдимия Ш. убийство не е
нито по-тежко квалифицирано – като извършено по хулигански подбуди, нито осъществява
по-леко квалифицираните състави по чл. 118 от НК и чл.119 НК, а съобразно изложената
по-горе фактология, е изключено същото да съставлява и „случайно Д.ие“ по смисъла на
чл.15 от НК.
Ето защо и съдът прие за правилна квалификацията на извършеното от подсъдимия да е
по чл.115 от НК – основният състав на умишленото убийство.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Като намери подсъдимият за виновен в това да е извършил престъпление по чл.115 от
НК, за което е предвидено наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода и като
съобрази продължителността на наказателното производство – към момента на
постановяване на присъдата, считано от извършване на престъплението( съгласно чл. 80,
ал.3 от НК), както и предвидените в л.80,ал.1,т.2 от НК давностни срокове, при изтичането
на които наказателното преследване се изключва по давност съдът установи, че е изтекъл
предвидения в чл.81ал.3 от НК абсолютен давностен срок, при който наказателното
преследване се изключва – независимо от спирането или прекъсването на давността (както е
в случая, с оглед действията по разследването). При така предвиденото наказание,
абсолютната давност за наказателно преследване настъпва при изтичане на 15 + 7,5 години
– тоест 22 години и 6 месеца. Считано от 18.03.1996г. посоченият абсолютен давностен срок
е изтекъл на 18.09.2016 година. Следователно, към момента на обсъждане на въпросите по
чл.301 от НПК(5.01.2022г) абсолютната погасителна давност е настъпила и съгласно
чл.305,ал. 3 от НПК в този случай – съответстващ на предвидената в чл.24,ал.1,т.3 от НПК
хипотеза – „ наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност“, съдът следва да признае подсъдимия за виновен и да приложи правилата
за давността, като поради липса на предпоставки за реализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия, на същият не се налага наказание. Ето защо и съдът,
прилагайки правилата за давността НЕ НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Ш.Ш. за
49

извършеното от него преди 25 години умишлено убийство.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
Съдбата на наказателното производство и констатираното изключване на наказателното
преследване, като погасено по давност не освобождава съдът от задължението за
произнасяне по гражданския иск, както изрично е посочено в т.1 изр.първо (което не е
загубило своето значение съгласно т. 11 от ТР № 1/2022г на ОСНК) и в каквато посока е и
ТР № 1 от 04.02. 2013г. на ОСНК на ВКС.
Следва да се посочи преди това основанието за неговото допускане, макар и мотивите си
съдът да отрази в определението, с което го прие за съвместно разглеждане и конституира
предявилия го В.М. – брат на починалия, в качеството му на гр. ищец по делото.
Вярно е, казаното от защитата, че приетото ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК тълкуване, съгласно което е разширен кръгът на лицата имащи правото да
предявят иск за обезщетяване вследствие претърпени неимуществени вреди от смъртта на
свой близък, включвайки и братята, само по себе си не определя различен от предвидения
в чл.110 от ЗЗД срок за упражняването на това право и не им придава особено процесуално
положение. Спецификата на казуса обаче разкрива идентифицирането на посочените две
лица за първи път след връщането на делото от въззивната инстанция и връщането му на
прокурора на основание чл.249 от НПК( НОХД№ 144/2020г. по описа на ОС Търговище).
Ето защо и независимо, че лицата са знаели за смъртта на М., за воденото с начало 2008г
производство е била известена свидетелката Х., която няма родствена връзка с починалия.
По тези съображения, съдът прие, че макар и предявен при второто първоинстанционно
разглеждане на делото, предвид и факта, че делото е било върнато на прокурора и
настоящото производство е по внесен нов обвинителен акт( вж. в този смисъл и Р № 219
/15.05.2009 г. по н. д. № 193/2009 г., на ВКС, III н. о.) гражданският иск, не се явява
недопустим. Не го прави недопустим и своевременно направеното от подсъдимия и
неговите защитници възражение за изтекла пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, като в
тази посока е задължителното указание на т 3 от ТР 1 от 04.02.2013г на ОСНК „
Възражението за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на
приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и
съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска, ако са налице
условията за това. Предявеният от В.М. иск следователно е допустим, но същият по
същество е изцяло неоснователен и като такъв съдът го отхвърли изцяло.
От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че родените от същият
баща граждански ищец В.М., както и неговия брат - св.Ж.М. не са поддържали никакви
контакти в съзнателния си живот: не са се виждали, не са се посещавали взаимно, не са
знаели нищо един за друг. В тази посока са показанията, както на св.Ж.М.
(л.145,НОХД№72/21г.), така и на св.Х. (л.146, НОХД№72/21г.) В същият смисъл са и
показанията на св.Т.А. (л.142-л.143,НОХД№72/21г.)Само родствената връзка не презюмира
настъпването на неимуществени вреди/претърпени болки и страдалия/ вследствие смъртта
на родственика. За да обосноват необходимост от възмездяване, неимуществени вреди
следва да са реално настъпили, защото гражданският иск е средство за репариране на
50

действително претърпени болки и страдания, не за предполагаеми. Когато, както е в случая
е липсвала каквато и да е връзка, от която да биха могли да произтекат негативни емоции и
тежка болка от загубата, то и липсва основание за обезщетяване.
Същевременно и при надлежно отправеното възражение за изтекла погасителна давност,
каквато несъмнено е настъпила с изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок
спрямо меродавният момент, който в случая е не към Д.ието, а към образуване на
производството - 5.03.2008г, когато е открит дееца ( вж. ТР № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т.
д. № 5/2005г., ОСГК и ОСТК), на самостоятелно основание, гражданският иск, подлежи на
отхвърляне като неоснователен. При непоискана лихва липсва и необходимост от изричен
отхвърлителен диспозитив.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съдът, след като намери подсъдимият Ш. за виновен, съгласно чл.189, ал.3 от НПК му
възложи в тежест да заплати направените по делото разноски, включително и за служебно
назначения му защитник, както следва: да заплати по сметка на Окръжната прокуратура
направените на досъдебното производство, в размер на 210лв. за експертизи (л.69а
,л.71,т.3,л.81,л.83,т.3 от Д.П) и по сметка на ОС Търговище, направените в съдебната фаза
разноски в общ размер от 5761,59 лв., от които 3 300лв. разноските за служебен защитник
по представените от НБПП Решения, а именно: 1500лв по НОХД№ 164/2013г.(л.884,т.3,
НОХД№ 164/2013г.); 900лв. по ВНОХД № 185/20г вна АС Варна (л.43,НОХД№ 6/2021гна
ОС Тщ), 500лв. за защита по Сл.д.№ 18/96г (л.241,т.1, НОХД№ 72/21г.) и 400лв. за защита
по НОХД№ 144/20г. ОС Търговище(л. 512, НОХД№ 72/21г) и съответно 2461,59лв –
другите разноски в процеса, а именно:
330,09лв. направени разноски по настоящото дело № 72/2021г, формирани, както следва:
180лв за превод на ЕЗР (л.365), 15 лв. на преводач С.( л.405), 20,09лв. разноски за
свидетелите Г.С. и А.А.(л.290,л.296,т.1), 40лв (2х 20лв), за вещото лице д-р Г.( изслушване
на изготвени в досъдебното производство експертизи – с.з, 17.05.2021г); 15 лв. за преводач и
60лв ( 3х20лв) за изслушване на изготвена СППЕ - – с.з. 20.09.2021г;
2131,50лв. направени разноски по НОХД№ 164/13г, формирани, както следва: 320 лв. за
превод на отговор по ЕЗР( л. 575, т 2), 340 лв. за превод на отговор по ЕЗР (л.578, т.2), 54
лв. за превод на отговор по ЕЗР (л 587,т.2), 15лв за преводач С. (л.733, т 3), 165лв за
преводач С. – за превод на ЕЗР (л.745, т 3), 1117, 50лв(- 3х 372, 50лв) за СППЕ (л. 804,т.3),
с отбелязването, че относно разноските за превод, всички реално изплатени, настоящият
състав може само да ги присъди, не и да ги ревизира. С оглед намиращото се все още в
първоинстанционна съдебна фаза наказателно производство и в рамките на задълженията си
по чл.301,ал.1,т.12 от НПК, при решаване на въпроса на кого да се възложат разноските
настоящият състав намира, че разходите за пътни и дневни на съдебен заседател по НОХД№
164/2013г не следва да бъдат възлагани в тежест на подсъдимия. Правосъдието по
наказателните дела (с изключение на изрично предвидените ТА.а № 1 към ЗДТ и за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, ДВ, бр. 15 от 1996 г., с последно изм.бр. 94 от 2005 г.) и съгласно чл.5 от ЗДТ
- е безплатно, а разходите за формиране на съдебния състав с участието на съдебни
51

заседатели се поемат от бюджета. Те не са деловодни разноски и присъждането им не следва
да е по реда на чл.189 НПК. Ето защо съдът намира,че следва да изключи от 2406,83 лв. по
НОХД№ 164/13г. сумите за с.з. П.: общо в размер на 275,33 лв., съответно 92,80лв( л.
321,т.1), 56 лв. (л.373,т.1) и 126,53 лв.(л.500,т.2), поради което и не ги присъжда в тежест на
подсъдимия.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН - СЪДИЯ:
52

Номер на акта:	1
Дата:	5 януари 2022 г.
Съдия:	Бонка Василева Янкова

Дело:	20213500200072
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2021 г.

Присъда по дело №72/2021 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите