№ 279
гр. Кюстендил, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от *** ЕООД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, чрез пълномощника
юрк. Г.П., против Решение № 560 от 27.07.2022 г., постановено от състав на Районен
съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20221520100023 по описа на съда за
2022 година, само в частта, в която е отхвърлена претенцията за главница от 676,41 лв.,
както и за договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано в
атакуваната част, доколкото договорът отговарял на законовите изисквания и съдържал
всички изискуеми реквизити по ЗПК относно съдържанието на договора за
потребителски кредит; кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума,
съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на
Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със
сключване на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.
И т.к. договорът бил действителен, не следвало да се прилагат последиците на
чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
Поддържа се още, че ако евентуално това схващане не се споделя, то следвало
да се присъди поне чистата стойност на кредита, т.к. исковата сума се претендирала на
договорно основание. Позовава се в тази насока на Определение № 395/18.05.2022 г. на
ВКС IV г.о., ГК, по гр.д. № 3855/2021 г.
Излагат се доводи за липса на законово нарушение и противоречие с добрите
1
нрави на клаузите досежно уговорения размер на договорната лихва.
Съдържа се оплакване, че поставянето на граница за максимално допустим
размер на възнаградителната лихва до 30 %, неоснователно ограничава размера на
годишния процент на разходите до 35-40 %, каквото правомощие за разширително
тълкуване на императивни правни норми е недопустимо, в който смисъл се сочи и
съдебна практика.
При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение № 560 от
27.07.2022 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гражданско
дело № 20221520100023 по описа на съда за 2022 година в атакуваната част, като
вместо него бъде постановено друго, с което претенцията в тази част да бъде уважена.
Претендират се и деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Не се поддържат доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил Отговор с вх. №
8767/07.10.2022 г. на въззивната жалба от въззиваемата страна В. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес в гр.******, в който е застъпено становище, че въззивната жалба е
неоснователна. Споделят се мотивите на съда за нищожност на процесния източник на
облигационни задължения. Сочи се, че той е недействителен, като противоречащ на
императивни правни норми, напр. чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 8 и 9а от
ЗПК, . чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, както и чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗПК.
Наведени са доводи, че условията по преддоговорната информация предполагат
общото задължение на кредитополучателя да е в размер на 1236,72 лв. Клаузите,
определящи размера на лихвата, били нищожни, както приел и първостепенният съд.
Посочено е още, че дори и да се приеме, че се следва само чистата сума от кредита,
поради извършени плащания от длъжника в размер на 862,48 лв., то евентуално
дължима би била само сумата от 37,52 лв.
При тези доводи ответникът-въззиваем иска жалбата да бъде оставена без
уважение.
Не се поддържат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът, чрез писмено становище на своя процесуален
представител поддържа въззивната жалба, а въззиваемата страна, също чрез
пълномощника си, оспорва същата.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата инстанция, намира,
следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от *** ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, чрез пълномощника юрк.
Т.К., против В. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.******, за установяване
дължимостта на сума в общ размер на 1822,13 лева, от която 676,41 лева непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните по
делото; договорно възнаграждение в размер на 130,26 лева за периода 15.02.2019г.-
31.07.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
720,32 лева; законна лихва в размер на 295,14 лева за периода 31.07.2019г.-
2
27.10.2021г., ведно със законна лихва, считано от момента на подаване на заявлението
в съда /28.10.2021г./ до окончателното изпълнение на задълженията.
В исковата молба е поддържано, че на 17.04.2018 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № *** между страните по делото, като в полза на ответника
била отпусната сума от 600,00 лв., със срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската:
55,64 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %; Годишен лихвен процент:
41,17 %; Лихвен процент на ден: 0,11 %; и Общо задължение по кредита: 1335,36 лв.
Бил поискан и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48 лв. при
размер на вноската за закупени допълнителни услуги в размер на 45,02 лв. С оглед на
това, общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било 2415,84
лв., при общ размер на вноска: 100,66 лв. и дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Неразделна част от договора били Общи условия, предадени на ответника при
подписване на договора, като съгласно Декларации т.Г, му била предоставена и
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Въз основа на
предоставена информация длъжникът поел задължение по Договора за потребителски
кредит № ***, при посочените вече условия.
Поддържано е било още, че ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 18.04.2018г. превело парична сума в размер на
900,00 лв. по посочена от длъжника и настоящ ответник банкова сметка /документ за
кредитен превод с референция 067029970014260 от дата 18.04.2018 г./.
По силата на чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът следвало да
заплати и договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено
в погасителния план.
Сочи се, че предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към
датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото било в размер на 130,26 лв. - от падежа на първата
неизплатена вноска – 15.02.2019 г. до дата на предсрочна изискуемост - 31.07.2019 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия, длъжникът дължал възнаграждение
в размер на 1080,48 лева, след като е заплатил сума в размер на 360,16 лева и
незаплатен остатък в размер на 720,32 лева. Закупеният от длъжника пакет от
допълнителни услуги съдържал възможност за приоритетно разглеждане на искането
на длъжника за отпускане на кредит, за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски, както и за смяна на падежната дата на вноските. Възползването на
допълнителния пакет било опционално, като длъжникът сам изразил изричното си
желание да закупи този пакет. Въпреки това длъжникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения и направил осем погасителни вноски, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК № ***, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия на 31.07.2019 г.
договорът между страните бил обявен за предсрочно изискуем от страна на *** ЕООД.
На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Видно от приложената обратна разписка уведомителното писмо не е потърсено
от получателя.
Към настоящия момент размерът на погасеното от В. Г. Д. задължение по
договора било в общ размер на 862,48 лв., като сумата от 7,20 лв. е отишла за
3
погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ. Така общото
задължение било в размер 1822,13 лв., от които: главница в размер на 676,41 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. и законна лихва в размер на 295,14 лв.
Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № 2170/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. След
като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение
на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 08.12.2021 г. С оглед гореизложеното се
поддържа искане за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването на вземане в полза на *** ЕООД срещу длъжника В. Г. Д. в размер на
1822,13 лв., от които: главница в размер на 676,41 лв., договорно възнаграждение в
размер на 130,26 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 720,32 лв. и законна лихва в размер на 295,14 лв., ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.
Ответникът е оспорвал исковата претенция, поддържайки в писмения си
отговор, че представеният по делото договор не отговарял на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 9а, т. 11 и т.12, 13, 14, 15 от ЗПК, с оглед на
което бил недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Оспорва се твърдяното съгласие за
закупуване на допълнителни услуги. Твърди за липса на погасителен план. Поради
недействителността на целия договор се дължала чистата сума, получена от длъжника
без лихви, такси и комисионни. Към момента ответникът бил получил 900,00 лева, от
които е върнал 862,48 лева, поради което дължал само 37,52 лева. С оглед на
посоченото се иска от съда да отхвърли исковите претенции на ищеца, а при условията
на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 37,52 лева.
РС-Кюстендил с постановеното решение по спора е отхвърлил предявените
искове изцяло и е обезсилил Заповед за изпълнение №593 от 29.10.2021г., издадена по
ч.гр.д. №2170/2021г. по описа на КРС, в частта, с която е разпоредено на В. Г. Д., с
ЕГН **********, да плати на *** ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 30 лв.,
представляващи такси за извънсъдебно събиране на вземания, както и 36,34 лв.,
представляващи лихва за забава за периода 16.09.2018 г. до 31.07.2019 г., във връзка с
Договор за потребителски кредит №*** от 17.04.2018 г.
За да постанови този резултат първостепенният съд е приел фактическа
обстановка, досежно която липсват повдигнати възражения, заради което въззивният
съд е обвързан от така приетите факти и не може да приеме за установена различна
такава - (именно поради липсата на нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна).
За пълнота на мотивите ще се акцентира само на това, че по делото липсва спор
по наличието на договорна обвързаност между страните по силата на Договор за
потребителски кредит № ***, при Общи условия, с които длъжникът декларирал, че е
запознат, по силата на които на ответника по делото бил предоставен кредит в размер
на 900 лв.
С него е договорен годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение 1335,36 лв.
Прието е и задължение по пакет от допълнителни услуги за сумата от 1080,48
лв., с размер на вноската 45,02 лв., при общо задължение от 2415,84 лв. и общ размер
4
на вноската 100,66 лв., с дата на погасяване - петнадесетия ден от месеца.
Липсва спор, че длъжникът е получил в заем договорената сума от 900 лв., като
се задължил да заплаща анюитетните вноски от по 55,64 лв. за период от 24 месеца.
Приложен е и погасителен план, като в него всяка вноска е разделена на
съставните й елементи – главница и лихва по кредита и размер на вноската по
закупения пакет от допълнителни услуги.
Според данните в извлечение по сметка по Договор за кредит № *** към
07.01.2022 г. ответникът е изпълнил задълженията си в размер на 862,48 лева, като
остатъчното задължение по договора е в размер на 1 526, 99 лева.
Видно от уведомително писмо е изпратено уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, считано от 31.07.2019 г., но няма
данни то да е получено.
От доказателствата по делото е установимо също проведено заповедно
производство ч. гр. д. № 2170/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил,
продължение на което е развилото се такова по гр.д. №23/2022 г. на КРС.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
След обстоен анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В резултат на проверката по чл.269 от ГПК се установява, че решението, което
се атакува, е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Постановено е по редовна искова молба, като съдът е бил
сезиран с допустими искови претенции. Налице е издадена заповед за изпълнение в
хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова
молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото
оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.
По правилността на решението:
Решението се атакува само в частта, в която, в която е отхвърлена претенцията
за главница от 676,41 лв., както и за договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв.
Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от с.к., като всеки от исковете намира основанието си в нормата на чл. 240 от ЗЗД и чл.
240, ал. 2 от с.з., и чл. 86 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло, както и че ответникът е
заплатил част от дължимите погасителни вноски – общо в размер на 862,48 лева, като
остатъчното задължение по договора е в размер на 1 526,99 лева, в т.ч. и задължение по
пакет от допълнителни услуги за сумата от 1080,48 лв., с размер на вноската 45,02 лв.,
при общо задължение от 2415,84 лв. и общ размер на вноската 100,66 лв., с дата на
погасяване - петнадесетия ден от месеца.
5
Вземането за договорно възнаграждение се свежда до възнаградителна лихва,
чиито размер е определен с чл. VI от договора. В тази му част договорът предвижда
годишен лихвен процент от 41,17 %, а ГПР е означен във фиксиран размер (49,90 %).
Липсва обаче, каквато и да било яснота как всъщност се формира ГПР. Такава
конкретизация липсва и в общите условия, към които препраща договорът за кредит. В
чл. 5 от същите се посочва, че при първоначално изчисление на ГПР кредиторът отчита
общите положения по Приложение 1 от ЗПК, без да има означаване на конкретно
включените в него компоненти, при които се формира установеният фиксиран размер
от 49,90 %. Без посочването им не би могло да се провери дали този размер е реален и
действително същият е под установения нормативен предел на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както
формално е означено в договора. В този смисъл препращането към общите положения
на Приложение 1 от ЗПК също не би удовлетворило изискването на закона за
посочване на конкретно включените в него компоненти, при които се формира
означения в договора размер на ГПР.
Наред с това предвид договорения размер от 49,90 % годишно /ГЛП/,
посочената договорна клауза накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.
3 от ЗЗД.
За неоснователни се възприемат оплакванията във въззивната жалба в обратен
смисъл, като позоваването на чл. 9 от ЗЗД е най-малкото неуместно. Макар и
длъжникът да е бил наясно с параметрите на сделката към момента на сключването й,
доколкото преди това е попълнен формуляр за искане за отпускане на кредита и
стандартен европейски формуляр, с оглед положението му на по-слаб икономически
субект е под особена закрила на ЗЗП. Законът поставя акцент върху съдържанието на
договора за избягване на недействителни уговорки или на такива, имащи
неравноправен характер, а не върху това дали потребителят е бил наясно с
параметрите на договора, респ. върху неговата преценка да го сключи. Обратното
разбиране не съответства на позитивната уредба, уреждаща недействителността на
договора за потребителския кредит и последиците от съдържащите се в договора
нищожни, респ. неравноправни клаузи, независимо от отношението на потребителя
към пороците на сделката.
Ето защо проверяващата инстанция счита, че решението в тази част е правилно.
Наред с това следва да бъде зачетено и решението на първостепенния съд в
частта, в която то е влязло в сила като необжалвано и съгласно което претенциите за
установяване на вземане за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 720,32 лева; законна лихва в размер на 295,14 лева за периода 31.07.2019г.-
27.10.2021 г., са отхвърлени поради установена неравноправност на клаузите, които ги
предвиждат.
Следва да се вземе предвид и погасеното от В. Г. Д. задължение по договора в
общ размер на 862,48 лв.
С оглед горното и след като калузите в процесния договор като нищожни не
пораждат правно действие, то договорът на основание чл.22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен. Съгласно
чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.“. И т.к. по делото е установено, че
длъжникът е изплатил 862,48 лева, следва де се приеме, че претенцията е основателна
за сумата от 37,52 лв.
6
В т.см. е актуалната съдебна практика, която възприема становище, че ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК – така
Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, Четвърто гражданско
отделение.
С оглед на изложеното следва да се изостави доскоро споделяната съдебна
практика в обратен смисъл, като се приеме, че се дължи чистата сума по кредита.
И доколкото първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция,
атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в
частта, в която искът за главница е отхвърлен изцяло, като вместо него бъде
постановено друго, с което претенцията за главница бъде уважена за сумата от 37,52
лв. и съотв. потвърдено в частта, в която претенцията с правно основание чл.240, ал. 2
от ЗЗД е отхвърлена.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото разноски за първа инстанция се следват на страните
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска. Съобразно уважената част от
предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената част на
иска за първа инстанция са в размер на 9,55 лв. На ответника също се следват такива,
но доказателства за евентуалното им извършване не са ангажирани, заради което не
следва произнасяне в т.см.
В приложение на разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в
исковото производство, или с решението си по установитения иск, съдът дължи
произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство. И предвид
установения размер на вземането в настоящото производство, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 4,33 лева – в
т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На длъжника не се следват
разноски, т.к. претенция в т.см. не е заявена.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед установената от въззивния съд частична основателност на въззивната
жалба, разноски за въззивното производство, се следват на жалбоподателя в размер на
16,28 лв., като на въззиваемата страна такива не следва да се присъждат, поради липса
на искане в т.см.
7
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 560 от 27.07.2022 г., постановено от състав на
Районен съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20221520100023 по описа на
съда за 2022 година, САМО В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията за главница
до сумата от 37,52 лв. от пълния размер от 676,41 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
В. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.******, дължи и следва да заплати на ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, сумата от 37,52 лв.
(тридесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 17.04.2018 г., за което вземане
*** ЕООД се е снабдило със Заповед № 593 от 29.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2170 по описа на Районен съд – Кюстендил
за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 560 от 27.07.2022 г., постановено от състав на
Районен съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20221520100023 по описа на
съда за 2022 година В ЧАСТТА, В КОЯТО е била отхвърлена исковата претенция на
*** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, против В. Г.
Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.******, за установяване съществуването на вземане
в полза на ищцовото дружество над сумата от 37,52 лв. (тридесет и седем лева и
петдесет и две стотинки), до предявения размер от 676,41 лв. представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 17.04.2018 г., за
което вземане *** ЕООД се е снабдило със Заповед № 593 от 29.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2170 по описа на
Районен съд – Кюстендил за 2021 г., КАКТО И В ЧАСТТА В КОЯТО е отхвърлен
искът за установяване дължимостта на вземане в размер на 130,26 лв. /сто и тридесет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща договорно възнаграждение за
периода 15.02.2019 г.-31.07.2019 г. по Договор за потребителски кредит № *** от
17.04.2018 г., за което вземане *** ЕООД се е снабдило със Заповед № 593 от
29.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2170
по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г.
В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.******, ДА ЗАПЛАТИ НА
*** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, сумата в
размер 9,55 лв. (девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща деловодни
разноски за исковото производство, 4,33 лв. (четири лева и тридесет и три стотинки),
деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
2170/2021 г. на КРС, както и 16,28 лв. (шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки),
разноски за въззивното обжалване.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9