Определение по дело №46345/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 937
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110146345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 937
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110146345 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 178459/26.08.2022г. на СРС,
подадена от "Юробанк България" АД срещу П. Е. М. във връзка със заповед за изпълнение
от 21.02.2022г., издадена по ч.гр.д. № 71781/2021г. на СРС.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с производството по гр.д. № 64305/2020г. на
СРС, доколкото при наличната към момента информация, включително служебно
набавеното Определение № 20183816/10.09.2021г. по гр.д. № 64305/2020г. на СРС, не се
установява преюдициалност, а двете производства са във връзка с различни договори за
кредит и различен предмет.
ДА СЕ ИЗИСКА от 56 състав на ІІ ГО при Софийския районен съд справка относно
предмета, страните и етапа, до който е достигнало производството по гр.д. № 64308/2020г.
на СРС, включително заверен препис от исковата молба и от постановения по делото краен
съдебен акт (ако има такъв) с означение за евентуално влизане в сила и/или копия от
актовете, с които върху него е упражнен инстанционен контрол.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:
Дата: 28 февруари 2023г.
Час: 10:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1
Ищецът „Юробанк България" АД чрез адв. С. З. е предявил срещу ответника П. Е. М.
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца, както следва:
1. 8538,37 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
FL929950/01.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /15.12.2021г./ до окончателното изплащане на
сумата;
2. 849,02 лева - възнаградителна договорна лихва за периода 01.12.2020г.-28.10.2021г.;
3. 517,82 лева - лихва за забава за периода 01.12.2020г.-08.12.2021г.;
4. 38,43 лева - банкови такси за периода 01.12.2020г.-01.10.2021г.;
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че сключил в
качеството си на заемодател с ответника Договор за потребителски кредит №
FL929950/01.08.2018г., по който предоставил в заем на ответника сумата от 21152,00 лева,
която била усвоена от него. Заемателят следвало да върне отпуснатата му сума, ведно с
дължимите лихви, такси и други плащания, на вноски съобразно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит. Ответникът не платил вноските си с падеж на
01.12.2020г. и 01.01.2021г., поради което вземанията на банката по договора за кредит били
обявени за предсрочно изискуеми, считано от 28.10.2021г. Сумите не били платени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Е. М. чрез адв. Т. Т. - АК-Хасково, е подал
Молба, вх. № 221171/18.10.2022г. на СРС. Със същата е направил искане за спиране на
производството във връзка с гр.д. № 64305/2020г. на СРС. Твърди, че по посоченото дело
срещу застрахователните дружества "Кардиф Животозастраховане" и "Кардиф Общо
Застраховане" със седалища във Франция чрез клоновете им в България са предявени искове
за заплащане на сумите, предмет на претенциите на ищеца по настоящото дело. /По това
искане съдът се е произнесъл по-горе в настоящото определение./
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, предоставянето на съответната сума по уговорения от страните начин и
задължаване на ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на
свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на
задължения за заплащане на лихви. В тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да
докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни, както и че
ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест
2
на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства, тъй като същите
са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението да заяви изрично дали оспорва
фактите, изложени в исковата молба, включително наличието на сключен договор за кредит
и параметрите на същия, получаването на дадената в заем сума от страна на заемателя,
факта на неизпълнение от страна на заемополучателя, настъпването на предсрочна
изискуемост и размера на дължимите суми и периода, за който те се отнасят.
По искането за изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще
се произнесе в първото по делото заседание след изпълнение на горните указания от
страна на ответника.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
3
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им
указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му
разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на първото по
делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се
връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за
нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4