Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 22.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и трети
юни 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 880 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Ищецът В.А. Х. твърди в исковата си молба, че с трудов договор
№12/20.07.2015г. е назначена на длъжност „рецепционист“ по проект BG06-101
„Международен младежки център за работа с деца и младежи в риск в град Стара
Загора, за срок от шест месеца - от 20.07.2015г. до 19.01.2016г., при основно
трудово възнаграждение в размер на 794,90 лв. без добавка за професионален стаж
и опит и годишен отпуск 20 работни дни. С допълнително споразумение
№9/20.01.2016г. срокът на договорът е удължен до 30.04.2016г., без промяна на
останалите параметри. С допълнително споразумение №20/01.05.2016г. срокът на
договора е удължен до 30.04.2017 г., без промяна в останалите параметри на
договора.
Със Заповед №17/28.04.2017г. на Кмета на Община Стара Загора трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 01.05.2017г., поради завършване и
изтичане на срока на проекта. В заповедта за прекратяване било записано, че на
служителя не се дължи обезщетение, което не отговаряло на действителността.
Ищцата заявява, че за периодите на работа през календарните 2015 и 2016 г.
е ползвала целия полагаем платен годишен отпуск; за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2017г. имала право пропорционално на отработеното време на 7 работни дни
платен годишен отпуск, но бил използван само един ден отпуск, като са останали
неизползвани 6 работни дни платен годишен отпуск.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.224 КТ и счита, че ответникът й
дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, изчислено на база
трудовото възнаграждение за м. април 2017г; без удръжки за осигурителни и
здравно осигурителни вноски, а при удръжка на данък върху дохода.
Ищцата сочи, че с жалба с вх. №10-08-154/01.08.2017г., подадена до Кмета на
Община Стара Загора, поискала да й бъде изплатено дължимото обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ, но до настоящия момент нямало нито отговор, нито плащане
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора да й заплати
след изменение по реда на чл.214 ГПК /протоколно определение от 23.06.2020г./
сумата от 390,20лв. представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Община Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че не дължи обезщетение за неползван 6 дни платен годишен отпуск за
2017г. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по
силата на сключения между страните трудов договор №12/20.07.2015г. е заемал
длъжността „рецепционист“ по проект BG06-101 „Международен младежки център за
работа с деца и младежи в риск в град Стара Загора“, за срок от шест месеца -
от 20.07.2015г. до 19.01.2016г., при основно трудово възнаграждение в размер на
794,90 лв. и годишен отпуск 20 работни дни. С допълнително споразумение
№9/20.01.2016г. срокът на трудовия договор е удължен до 30.04.2016г., а с
допълнително споразумение №20/01.05.2016г. е удължен до 30.04.2017г.
Със Заповед №17/28.04.2017г. на Кмета на Община Стара Загора трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.05.2017г., поради
завършване и изтичане на срока на проект BG06-101 „Международен младежки център
за работа с деца и младежи в риск в град Стара Загора“. В заповедта е посочено,
че на ищеца не се дължат обезщетения.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е
възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. От представеното копие от личното трудово досие на
ищеца и заключението на вещото лице се установява, че за периода на действие на
трудовия договор /20.07.2015г. до 30.04.2017г./на ищеца се е полагал платен
годишен отпуск общо 36 дни, както следва: 9 работни дни за 2015г., 20 работни
дни за 2016г. и 7 работни дни за 2017г. О тези 36 работни дни полагаем платен
годишен отпуск за срока на действие на договора ищеца е ползвал 9 работни дни
за 2015г. и 15 работни дни за 2016г., като са останали неползвани 5 работни дни
за 2016г. и 7 работни дни за 2017г., или общо неползвания платен годишен отпуск
за срока на действие на договора е 12 работни дни. Вещото лице дава заключение,
че обезщетението за неползван 12 дни платен годишен отпуск възлиза на нетен размер
390,20лв. и не е заплатено на ищеца.
В съдебно заседание ответникът е направил възражение за изтекла давност на
основание чл.176а от КТ, чл.358 ал.1 т.3 от КТ и чл.111 от ЗЗД, за
претендираните 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 1 ден неползван
платен годишен отпуск за 2017г. Това възражение не следва да бъде разглеждано,
тъй като е направено несвоевременно, след изтичане на преклузивния срок по
чл.131 ГПК /чл.133 ГПК/, за които последици ответникът е предупреден с
разпореждането от 24.02.2020г.
С оглед на горното съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата от 50,00 лв. държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. възнаграждение
за вещо лице съдебно- счетоводна експертиза.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски,
за които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските
за адвокатско възнаграждение на ищеца.
От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се установява, че
същия е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
/отразено като платено в брой в договора за правна защита и съдействие /.
Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, е неоснователно по следните съображения:
Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от
адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е
ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата,
който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и
клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определено съгласно чл.7 ал.1 предл.последно във вр. с ал.2 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. в редакцията й действала към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му – 20.02.2020г. възлиза на 300 лв. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили
адвокатско възнаграждение в минимален размер - 300 лв., поради което съдът
намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
Предвид изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА,
гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на В.А.Х., ЕГН **********,***,
сумата от 390,20лв., представляваща
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 12 дни неползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва от завеждане на иска - 24.02.2020г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, БУЛСТАТ
*********, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 50,00 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, БУЛСТАТ
*********, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати по сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 150,00лв. за възнаграждение за вещо
лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на така
постановеното решение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :