Р Е Ш Е Н И Е
№………./27.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2344 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ИЩЕЦА
Потребителна кооперация „Напредък“, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, жк. Владислав Варненчик, п.к. 93, вписана в Агенция по вписванията –
Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявана от Г.Д.К.
– председател, срещу ОТВЕТНИКA:
Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, отрицателен
установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор: 10135.4502.303, находящ се в гр. Варна, район Владислав
Варненчик, целият с площ от 4 500 кв.м., при граници ПИ с идентификатори:
10135.4021.50, 10135.4021.18, 10135.4021.1, 10135.4021.19, 10135.4502.288,
10135.4021.24;
ИЩЕЦЪТ твърди, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, трети
микрорайон, представляващ сладкарски цех, обективиран в нотариален акт № 164,
том 8, д.7083/96 г. на варненски нотариус. Съгласно КК и КР, одобрени със
заповед РД-18-30/19.06.07 г. на Изп.Директор на АК сладкарският цех е нанесен
както следва :
1/ СГРАДА , с
идентификатор 10135.4502.303.1 и застроена площ 808 кв.м, на два етажа,
2/ СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.2 и застроена площ 171 кв.м на един етаж, с
предназначение- сграда за енерго производство,
З/СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.3 , застроена площ 200 кв.м на един етаж, с
предназначение - складова база, склад,
4/ СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.4, застроена площ 201 кв.м на едни етаж, с
предназначение - складова база склад,
5/ СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.5, застроена площ 74 кв.м на един етаж с
преназначение -сграда за енергопроизводство.
Всички сгради са
разположени в ПИ 10135.4502.303 с площ 4500 кв.м в урбанизирана територия с
начин на трайно ползване - за хранително-вкусовата промишленост.
Сградите са построени
въз основа на заповед № 302/01.02.1989 г. изд. от ИК на ОбНС Варна, с която на
основание чл.15 ЗС е отстъпено право на строеж за построяване на сладкарски цех
със застроена площ 1008 кв.м срещу заплащане на сумата от 18 000 лв. и
предоставено право на ползване на целия парцел от 4500 кв.м. държавна
собственост по акт 490/1990 г. С писмо изх. № 176/24.09.90 г. ищеца уведомява
ОбНС, че е заплатил определената цена за отстъпеното право на строеж.
С разрешение за
строеж № 70/09.06.1986 г.,а през 1988 г. и виза за проектиране на разширение, е
сключен договор за строителство №1/08.10.86 г.
Със заповед № 7/
15.01.90 г. на основание чл.32 ал.1 ЗТСУ и чл.75 от ППЗТСУ е одобрено
преотреждането на площадката за сладкарски цех.
Кооперацията сключва договор за кредит, за
оборотни средства , които ползва за изграждане на обекта.
С протокол на
приемателна комисия за въвеждане в действие от 29.06.87 г. обектът е приет и
въведен в експлоатация.
Обектът, земята и
сградата са заведени в счетоводния баланс на ПК "НАПРЕДЪК" през
1987г. по сметка 201 и 203"СГРАДИ" с отчетна стойност земя - 7920.00
и сграда- 24878.00 лв., като обект - предприятие за захарни изделия.
Потребителна кооперация „НАПРЕДЪК"-Варна
е с предходното наименование РПК"Наркооп" гр. Варна. Видно от
представеното удостоверение на Варненския околийски съд на 24.06.1949г. е
вписал в регистъра на кооперациите под № 78 Народно-потребителна кооперация
„Наркооп". На 04.05.1962г. във фирмено дело № 3/1962г. е регистрирана
Потребителна кооперация „Напредък"-Варна. С решение № 6-39 на ИК на ОНС от
27.03.198бг. РПК „Наркооп"-Варна се преименува в Потребителна кооперация
„Напредък".
С писмо входящ номер
РД-7-2601/26.11.2007 г. председателят на ПК „Напредък“ като собственик на
описаните по-горе обекти, и отстъпено право на строеж на основание § 26 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (ДВ бр. 41/2007
г.) е поискал от Кмета на община Варна да бъде деактуван прилежащия му терен .
Предвид, че земята е била държавна собственост адм.преписка е изпратена на
Обл.управител.
Между страните с
искане вх. № РД-7-2601/26.11.07 г. е започнала административна преписка за
деактуване на прилежащия терен на ПИ 10135.4502.303 на основание § 26 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (ДВ бр. 41/2007 г. и
със Заповед № РД-09-7706-269/01.09.2009 г. Обл. Управител отказва да отпише от
актовите книги процесния имот. Ищецът счита, че цитираната заповед е
неоснователна, за ищеца са налице предпоставките на §26 от цитирания закон,
съгласно които постройките на юридически лица и кооперации, изградени до 13 юли
1991 год. в това число и прилежащи терени не са общинска или държавна
собственост, както и имат право да предявят искане за деактуване пред държавата
и общината и това искане следва да се реализира в срок до 31.12.2007 год. и
главното и съществено при наличие на посочените обстоятелства, имотът се
деактува и се предава във владение на кооперациите, както и кооперацията е
придобила собствеността по отношение на процесния имот въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност в следствие на упражнявана трайно, явно и
необезпокоявано фактическа власт по отношение на него в периода 1986 г. до
настоящия момент. С издадения АДС № 490/90 г. и отказа му за деактуване със
Заповед № РД-09-7706-269/01.09.2009 г. ответникът оспорва собствеността на
ищеца и това обосновава и процесуалната легитимация на Държавата като ответник
в настоящия процес. С АДС № 490/19.01.1990 г. процесният имот е държавна
собственост, а неправилно в СГКК Варна е изписан като общинска собственост,
поради което исковата претенция е насочена срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба, моли съда да уважи претенцията му, както и да му бъдат
присъдени сторените разноски.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърдят, че искът са допустим, но е неоснователен.
Оспорва твърденията
на ищеца, че Държавата не е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че е
съставен акт за държавна собственост № 490/19.01.1990 г. за имот частна
държавна собственост представляващ - земя отредена за площадка на ПК
„Напредък" с площ от 4500 кв. м., находящ се ж. к. „Вл. Варненчик",
III м.р., град Варна, при съседи: околовръстен път, овраг „Вратцата", зел.
площ. Основанието за съставянето на акта е заповед № 7/15.01.1990 г. В графа 27
„отстъпено право на строеж" от акта е записано и в последствие задраскано
- ПК „Напредък", а в графа 29 е отбелязано, че „не е платено право на строеж!"
и е задраскано „зап. 302/01.02.90 г." Посочена е цената на имота - 18 000
лв. Именно и този АДС имал легитимиращ ефект - с него именно Държавата доказва,
че е титуляр на правото на собственост.
Със заповед №
7/15.01.1990 г. на председателя на комисията по „ТСС" на основание чл. 32,
ал. 1 от ЗТСУ и чл. 75 от ППЗТСУ е одобрено преотреждането на площадка за
сладкарски цех на ОКС по плана на ж. к. „Вл. Варненчик" за нуждите на ПК
„Напредък" съгласно скица № 32/11.12.1989 г. издадена от ОНС -
Владиславово.
В исковата молба не
са посочени факти, с които да се оборва задължителната доказателствена сила на
АДС, като по този начин ищецът не доказва да е придобил правото на собственост
на процесния имот.
Във връзка с
наведените твърдения в исковата молба, оспорва твърдението на ищеца, че
сградите в процесния имот са строени със средства и труд на кооперацията, като
представения от същият уведомително писмо до ОНС - Варна представлява по своята
същност едно волеизявление без правна и доказателствена стойност. Не е приложено
и представено по делото, платежно нареждане за реално осъществено плащане на
сумата от 18 000 лв. Не са представени доказателства, че сградите са изградени
със собствени средства. Приложен е погасителен план за отпуснат кредит за
оборотни средства, в който е отбелязано, че кредитът се предоставя за
„откупуване на валута по договор № 40-127/24.10.1985 г." Такъв договор не
е представен по делото и не може да се направи извод за какво са използвани
парите. Следва да се отбележи също така, че договорът за кредит е сключен през
01.03.1988 г., тоест 2 години преди издаването на заповед № 7/15.01.1990 г. и
заповед № 302/1990 г. с която е отстъпено право на строеж върху поземленият
имот.
Твърди още, че не са
и изпълнени условията на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗК и основанието имотът да
бъде актуван като държавен не е отпаднало. С молба вх. № РД-07-0801
-206/18.12.2007 г. от председателя на ПК „Напредък" е поискано да бъде
отписан процесният имот. Производството е приключило със заповед
№РД-09-7706-269/01.09.2009 г., в мотивите на която областният управител на
област Варна е обсъдил събраните доказателства и е приел, че строителството е
реализирано и обектът е въведен в експлоатация през 1987 г., преди датата на
издаването на заповед №302/01.02.1990 г. за отстъпено право на строеж върху
имота, а и процедурата за това не е надлежно приключила поради липсата на
сключен въз основа на заповедта договор за отстъпено право на строеж, поради
което е заключил, че сладкарския цех не е законно построен.
Не оспорва факта, че
сградата в процесния имот е изградена от ищеца, но твърди, че сградата е
построена без да е спазен предвидения за това ред.
Специалните разпоредби, които регулират
учредяването на право на строеж върху държавна земя се съдържат в чл. 15
ЗС/отм./, който в редакцията към момента на иницииране на процедурата по
отстъпване на правото на строеж / ДВ. бр.38 от 1989 г./ гласи, че право да се
построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху
сградата (право на строеж) се отстъпва на самоуправляващи се стопански
организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда
на чл. 13. Съгласно чл. 13, замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на
кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа
на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет
по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на
имотите. Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия
приобретател.
В настоящия случай
имотът е бил предоставен на народния съвет и респективно правото на строеж
върху държавна земя възниква по силата на сложен фактически състав: заповед на
председателя на ИК на ОбНС; даване на разрешение от съответния министър или
ръководител на ведомство, сключване на договор за отстъпено право на строеж.
Видно от приложените по делото доказателства, същите се явяват недостатъчни да
бъде направен извод, че е бил завършен фактическият състав по надлежното
учредяване на правото на строеж, респ. че е настъпило вещно - транслативно
действие в лицето на ищеца.
Не е изпълнен целият
фактически състав на отстъпеното право на строеж - не е сключен договор за
отстъпване на право на строеж. Заповед № 302/01.02.1990 г. няма правопораждащо
действие, тя представлява само формата, която се отправя предложение до
насрещната страна, а именно с договор се прехвърлят вещни права. След като това
не е сторено, а са създадени нови правни обекти, за които няма учредено право
на строеж по надлежния ред, не е спазена процедурата и кооперацията не отговаря
на условията на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗК, то собствеността върху прилежащия
терен си остава собственост на носителя на правото на строеж - Държавата.
Поземлен имот с
идентификатор 10135.4502.303 по КККР - Варна е държавна собственост и никога не
е спирала да бъде такава. Неоснователни
са твърденията за изтекла давност в полза на ищците.
По силата на чл. 86
ЗС /приет ДВ бр.92/16.11.1951 г. и отм. ДВ бр.31 /17.04.1990 г./, не може да се
придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода 1990 г.
до 1996 г. е била в сила забраната на чл. 86 ЗС /дои. ДВ бр.33/1996г. в сила от
01.06.1996г./
С императивната норма
на чл. 7 от ЗДС законодателят е регламентирал възможността за придобиване по
давност на държавна собственост, ако тя е частна, и началният момент, от който
тази давност започва да тече, е влизането в сила на тази разрешителна правна
норма, тоест - 01.06.1996 г. Владението, осъществено преди този момент, не може
да се зачете за годно и да се черпят права от него. Определянето на края на
този давностен срок става по общите правила за отчитане на сроковете и тъй като
се касае за срок, който се брои по години, с начало 01.06.1996 г., то краят му
е на същото число на последния месец на последната година - тоест - при общата,
10 годишна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС - на 01.06.2006 г. С разпоредбата на
nap. 1 от ЗДЗС от 2006г. и последващите изменения, последното - от 2017 г. обаче,
е въведен мораториум, спиращ течението на срока /понастоящем - до 31.12.2022
г./, считано от 01.06.2006 г., който, както се посочи вече, е последният ден на
последната година, в който придобивният срок изтича. Така, практически, е
невъзможно придобиването по давност с владение на имот, частна държавна
собственост.
Предвид изложеното,
на така заявеното придобивно основание, ищците не могат да се легитимират като
собственици на процесния имот, тъй като давност в тяхна полза не е имало
възможност да тече, a с nap. 1 от ЗД на ЗС е спряна давността за придобиване на
държавни имоти до 31.12.2022 г.
С оглед на всичко
изложено, се установява по безспорен начин, че от момента на съставянето на акт
за държавна собственост № 490/1990 г. на правно основание заповед № 7/15.01.1990
г. процесният имот е собственост на Държавата и се владее от нейно име и същият
никога не е излизал извън патримониума й.
В съдебно заседание
поддържа отговора и моли съдът да отхвърли иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С разрешение за строеж No 70 /
09.06.1986г. на Районен Народен съвет „Възраждане“ – отдел
Архитектура и благоустройство е разрешено на ПК „Напредък“, съобразно
одобрените /съгласувани проекти на 09.06.1986г., да изгради обект „сладкарски
цех“ със сглобяеми елементи в жк. „Владислав Варненчик“ южно от цеха за вафлени
кофички. /л. 13/. На л. 15 до л. 18 са
приети доказателства по извършването и финансирането на строителството – договор за кредит на оборотни средства в национална валута и обектов
погасителен план.
С протокол на
приемателна комисия за въвеждане в действие по чл. 67 ал.1, т.1 и ал.2 от ПКС,
на 29.06.1987г. е приет и въведен в действие процесния обект: „предприятие за
захарни изделия“ /л.19/.
Със Заповед No 7 /
15.01.1990г., издадена от председателя на Комисията по „ТСС“, на
основание чл. 32, ал.1 от ЗТСУ и чл. 75 от ППЗТСУ е одобрено преотреждането на
площадката за сладкарски цех на ОКС по плана на жк. Вл. Варненчик за нуждите на
ПК „Напредък“, така както е показано на приложената скица /л. 30 и л. 31/.
С АДС No 490 /
19.01.1990г. е отредена земя с площ от 4500 кв.м, за площадка на ПК „Напредък“ в жк. Вл.
Варненчик –
III м.р., при граници: околовръстен път, овраг „Вратцата“,
зелена площ, на основание Заповед No 7 /
15.01.1990г. В акта изрично е посочено, че не е платено правото на
строеж. /л. 12/.
Със заповед No 302 /
01.02.1990г., издадена от Изпълнителния комитет на Общински народен
съвет – Варна е отстъпено правно на строеж на ПК „Напредък“ – Варна срещу
заплащането на сумата от 18 000 лв. за построяване на сладкарски цех със
застроена площ – 1008 кв.м.в парцел с площ от 4,500 кв.м. с право на ползване
на целия парцел, находящ се в жк. Вл. Варненчик – III м.р., при граници: околовръстен път, овраг „Вратцата“, зелена площ, който
имот е записан в актовите книги за държавна собственост по акт 490 /1990г. /л.
132, идентичен с л. 10/.
С писмо от 24.09.1990г.
до Общински Народен съвет –Варна, ПК „Напредък“ уведомява, че с платежно
нареждане от 17.08.1990г. сумата от 18 000 лв. за отстъпено право на
строеж на сладкарски цех е преведена по банковата сметка на ОбНС Варна фонд
„Жилищно строителство“. /л. 11/.
С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 06.08.1996г., ПК „Напредък“ е призната за
собственик на процесния сладкарски цех. /л.37/.
Видно от извлечение от
с/ка 201 „земи“ и с/ка 203 „сгради“, заведени в счетоводния баланс на ПК
„Напредък“ гр. Варна към 30.09.2007г., процесните земя и сгради са заведени в
счетоводството на ищеца /л. 20/. Видно от приложената справка за земите на ПК
„Напредък“ Варна по отчетни години, процесните земя и сгради се водят като
записване в счетоводството на кооперацията от 1997г. до настоящия момент. /л.
102/
На л. 21 до л. 33 от
делото е приложена водената между страните преписка, която е завършила съз
Заповед No
РД – 09 – 7706-269 / 01.09.2009г. на Областен управител,
с която е отказано да отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна
държавна собственост процесния поземлен имот.
По делото е
ангажирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение се възприема от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От заключението се установява, че според вещото
лице необходимите отстояния от съществуващите застроени части са на разстояние
Зм от ограждащите външни стени на изградените постройки /на основание чл.31 от ЗУТ/, като получената площ е 2384кв.м. Вещото лице дава и втори вариант, в
който е приобщила останалата площ до страничната източна граница на имота, към
общата прилежаща площ на сградите и в този случай тази обща площ е в размер на
2630кв.м.
По делото от ищеца са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите – Г. П. К. и А. Б. Д., с които страната се докаже упражняваната фактическа
власт върхуимота в периода от 1986г. до 2018г. От показанията и на двете
свидетелки, които съдът кредитира, като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал и след като прецени възможна тяхна заинтересованост, се
установява, че през 1986г. е започнало строителството на сладкарския цех от
страна на ищеца с техни средства, като сградите са довършени през 1989 –
1990г., когато е започнало и производството, което продължило до към 1994г. От
този момент нататък в процесния имот има наематели. Дворното място на ПК „Напредък“ е
около 4 дка и нещо, като в този имот няма други постройки освен тези на ищеца. Цялото дворно място е заградено от ищеца
и като се влезе вляво е цехът, след това е складът, а отдясно са гаражните
клетки. На свидетелите не им е известно трети лица да са
предявявали претенции за имота.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът основава
претенцията си на обстоятелството, че е станал собственик по силата на закона
на процесния недвижим имот, като основанието, което сочи е § 26 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (ДВ бр. 41/2007 г.),
а в условията на евентуалност се позовава на придобиване на имота в резултат на
давностно владение.
Съобразно § 26 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, кооперациите и кооперативните съюзи,
изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да
предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред
държавата или общината. Искането се предявява пред съответния областен
управител или кмет на община в срок до 31 декември 2007 г. При наличие на
посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на
кооперацията или на кооперативния съюз.
В този смисъл и в
тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили следните факти и
обстоятелства, които ответникът оспорва: че ищецът е построил посочените от
него сгради в процесния имот със собствени средства преди 13 юли 1991г.
Не е спорно между
страните, че ищецът е юридическо лице кооперация и е изградило в имот частна
държавна собственост - ПИ 10135.4502.303 с площ 4500 кв.м следните сгради:
1/ СГРАДА , с
идентификатор 10135.4502.303.1 и застроена площ 808 кв.м, на два етажа,
2/ СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.2 и застроена площ 171 кв.м на един етаж, с
предназначение- сграда за енерго производство,
З/СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.3 , застроена площ 200 кв.м на един етаж, с
предназначение - складова база, склад,
4/ СГРАДА с идентификатор
10135.4502.303.4, застроена площ 201 кв.м на едни етаж, с предназначение -
складова база склад,
5/ СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.5, застроена площ 74 кв.м на един етаж с
преназначение -сграда за енергопроизводство.
Оспорва се, че тези
сгради са построени със средства на кооперацията, както и че не са построени по
предвидения в закона ред. Тези възражения
съдът намира за неоснователни. Безспорно се установи от ангажираните
писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, справки от
счетоводни записвания и от събраните гласни доказателства, че сградите са
построени със средства на ищеца, като кооперация. Установи се също от писмените
и гласни доказателства, че сградите са построени и въведени в ескплоатация
преди 1991г., от който момент се ползват от ищеца и са заведени в балансовите
книги на юридическото лице – ищец.
Законът не изисква да
бъде установена законността на реализираните по този ред постройки, а само те
да са изградени до 13.07.1991 г. Фактите
по изграждането на обектите могат да се установяват с всички доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания. В настоящото производство е
установено, че това е станало със средства на ищцовата кооперация. Поради това
тя се легитимира като собственик на прилежащия към сградите
терен. Без значение е дали правото на стоеж е било придобито валидно, дали
е имало разрешение за строеж, дали строеж е със статут на временен или
постоянен такъв. Изграждането на постройките може да се доказва с всички
допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. /В
този смисъл решение № 203/11.11.2011г. по гр.д.№ 477/2010г. на ВКС, I-во Г.О.
Решение № 768/02.11.2010г. по гр.д.№ 1958/2009г. на ВКС, I-во г.О.; Решение №
305/28.11.2011г. по дело № 142182010г.,на ВКС/
Разпоредбата на § 26
от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите въвежда
ново основание за придобиване на правото на собственост от кооперациите,
изградили сгради със свои средства до 13.07.1991г. без надлежно притежавано
право на строеж. Правото на собственост върху тези постройки възниква в полза
на кооперацията на специално основание, предвидено в закона - да е изградила
със свои средства сградите до определен момент, независимо че не е имала
валидно право за същото, без значение е и дали постройки са с постоянен или
временен статут и дали са законни строежи. Разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗК е по-обща
от чл.2 ал.3 от ЗОС (отм), като изключва възможността тези
сгради да са не само общинска, но и държавна собственост, ако са изградени със
собствени на кооперацията средства до 13.07.1991г.
Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно техническа
експертиза / втори вариант/ прилежащата площ на построените сгради в имота е
2630 кв.м./. Именно този втори вариант съдът възприема, доколкото в този случай
би могло законосъобразно да се оформят самостоятелни обекти, предвид
незначителната оставаща площ до страничната източна граница на имота, която не
отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. До този размер
от 2630кв.м съдът намира за установено и правото на собственост на ищеца на
основание §
26 от ПЗР на ЗК.
Доколкото ищецът установи свое защитимо
материално право в размер на 2630 кв.м. на първото твърдяно от него основание,
то и предявеното в условията на евентуалност основание не следва да се
разглежда до този размер, а за размера над 2 630 кв.м. до претендираните 4 500 кв.м. Твърденията на
ищеца в тази връзка са, че кооперацията е упражнявала трайно, явно и
необезпокоявано фактическа власт по отношение и на посочените части в периода 1986 г. до настоящия момент с намерение за своене, поради което е придобила и собствеността върху
същия. Възражението на ответника е в насока, че придобивната давност по
отношение на имот – частна държавна собственост не тече, считано от
01.06.2006г., предвид разпоредбата на
пар. 1 от ЗДЗС от 2006г. Това възражение е неоснователно – посочената
разпоредба е неприложима при условие, че ищецът установи упражняваната
фактическа власт в периода 1986 – 1996г. Съдът също така намира, обаче, че от
ангажираните от ищеца свидетелски показния не се установи кооперацията да е
упражнявала фактическа власт върху целия процесен имот, извън прилежащата към
сградите площ. От друга страна ответникът се легитимира като собственик на
процесните кв.м., поради което и претенцията на ищеца в тази част е неоснователна
и следва да се отхвърли.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от ищеца
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе
сторените от ищеца разноски в настоящето производство съобразно уважената част от иска. Представеният списък по чл. 80 от ГПК от
ищеца е общо за сумата от 8 319,76 лв., от които 1011,60 лв. – заплатена
държавна такса, 103,16 лв. – такса за вписване на исковата молба, 5 лв. –
държавна такса за съдебно удостоверение, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице
и 7000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съответно на ищеца се дължат
държавни такси и разноски в размер на 4862,44 лв. Ответникът също е направил
искане за присъждане на разноски, като не е представил списък на същите и съдът
намира, че на ответника следва да се присъди приспадащата се съобразно
отхвърлената част на иска сума, дължима за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100
лв., което съдът определя по реда на чл. 78 ал. 8
от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Потребителна
кооперация „Напредък“, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк.
Владислав Варненчик, п.к. 93, вписана в Агенция по вписванията – Търговски
регистър и Регистър на ЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявана от Г.Д.К. – председател,
срещу Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, отрицателен
установителен иск, че ответникът не
е собственик на недвижим имот с площ от 2 630 кв.м., съобразно приложена на л.130 от делото скица, изготвена
от вещото лице – неразделна част от решението,
представляващ прилежащ терен към СГРАДА с
идентификатор 10135.4502.303.1 със застроена площ 808
кв.м; СГРАДА с идентификатор 10135.4502.303.2 със застроена
площ 171 кв.м.; СГРАДА с идентификатор 10135.4502.303.3 със
застроена площ 200 кв.м.; СГРАДА с идентификатор 10135.4502.303.4 със застроена
площ 201 кв.м.
и СГРАДА с идентификатор 10135.4502.303.5 със застроена
площ 74 кв.м., като част от ПИ с идентификатор: 10135.4502.303, целият
с площ от 4 500 кв.м., в който са изградени сградите, находящ се в гр. Варна, район
Владислав Варненчик, при граници на целия ПИ – имоти с идентификатори: 10135.4021.50,
10135.4021.18, 10135.4021.1, 10135.4021.19, 10135.4502.288, 10135.4021.24, и граници на процесната част - имоти с идентификатори: 10135.4021.50,
10135.4021.18, 10135.4021.1, 10135.4021.19, 10135.4502.288, 10135.4021.24 и на запад – 1870 кв.м. от 10135.4502.303, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
2 630 кв.м. до претендираните 4500 кв.м., на
основание
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, да заплати на Потребителна
кооперация „Напредък“, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик, п.к. 93, вписана в
Агенция по вписванията – Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ с ЕИК *********,
представлявана от Г.Д.К. – председател, сумата от 4 862,44
лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет
и четири стотинки/, представляващи
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „Напредък“, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик, п.к. 93, вписана в
Агенция по вписванията – Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ с ЕИК *********,
представлявана от Г.Д.К. – председател да заплати на Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: