Р Е
Ш Е Н И Е № 261599
гр. Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание
на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 21134 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу П.Г.К. ***, с което се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 231,55
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. за обект, находящ се в ****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 29,54 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2017 г. – 25.06.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № 10609 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
III бр.с.
Ищецът твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия с № ****по отношение на обект на
потребление, находящ се в ****. Поддържа, че за процесния период 01.10.2017 г.
– 30.09.2018 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, включваща главница за периода
01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. в размер на 231,55 лв., както и обезщетение за
забава в размер на 29,54 лв. за периода 02.12.2017 г. – 25.06.2019 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10609 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, III бр.с., която била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна П.Г.К., чрез назначение особен представител адв. М.П., със
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва ответникът да е
потребител на топлинна енергия в имота, тъй като нямало доказателства да е
собственик на топлоснабден имот, поради което намира, че не дължи процесните
суми. Сочи, че процесните 12 фактури не й били връчени съгласно чл.31, ал.6 от
Общите условия; липсвала информация за начина на формиране на сметката на
купувача. Оспорва верността на представените препис – извлечение от сметка и
справка. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 10609 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III бр. състав, образувано по депозирано от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № **** г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 12.11.2019 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в ****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Това
обстоятелство се оспорва от страната в писмен отговор. От ангажираните от ищеца
писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредба за държавно имоти от 27.09.1982 г., както и удостоверение за наследници
на Г. П. К., починал на **** г., като оставил за свои законни наследници М.Г. К.
– съпруга и П.Г.К. – дъщеря, настояща ответница, се установява, че ответната
страна е собственик на ¼ идеална част от топлоснабдения имот по
наследство от своя баща. Като такава, тя има качеството на ползвател и с нея
валидно е възникнала облигационната връзка. Възражението на особения
представител, че ответницата следвало да дължи топлинна енергия съответно на
притежаваната от нея идеална част от съсобствеността е неоснователно. В
отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата (видно
от всички издадени и приложени документи във връзка с имота), дължи начислените
суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който (при липсата на
други договорености) ответникът би могъл да иска от другия съсобственик
припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът
приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за
който се твърди да е начислена ТЕ, поради което има качеството на клиент на
дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 1.10.2017 г. – 30.09.2018 г. АС, обслужваща жилищния блок в **** е работила
като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. В имота на ответника няма монтирани
отоплителни тела радиатори, снабдени с ИРУ за визуален сезонен отчет на
изразходваното количество ТЕ за отопление. Няма монтирани и водомерни
устройства за отчитане изразходваното
количество ТЕ за БГВ за визуален ежемесечен отчет; такава услуга не се ползва и
не се начислява. През имота на ответника преминават 2 щранг лири с мощност 594 Wвсяка, съответно в помещенията коридор и баня, които
са без ИРУ отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. През процесния
период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършено чрез преносим терминал
ежемесечно. ТЕ, отдадена от сградна инсталация се определя от топлинния
счетоводител по формула 6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост., приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/
16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропорционално на проектните
отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника проектният обем е 122 куб.м. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника
възлизало на общо 2,23599 MWh, в това число 0,83383 MWh за отдадената от
сградната инсталация, 1,40216 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената
от ответника ТЕ съответства на специалната методика от Наредба №
16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид
тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като компетентни и
обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в
съответствие с действащата нормативна уредба.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща
процесния недвижим имот в ****, за процесния период е формирана както следва:
топлоенергия сградна инсталация в размер на 82,95 лв. с ДДС, топлинна енергия
за отопление – 139,50 лв. с ДДС, услуга дялово разпределение – 9,10 лв. с ДДС, общ
размер – 231,55 лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена
месечна сума, за периода от 02.12.2017 г. до 25.06.2019 г., възлиза на общо 29,54
лв. За процесния период по партидата на ответника не са издадени кредитни известия
/т.нар. минусови изравнителни сметки/.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане
на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 26.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 29,54
лв. - обезщетение за забава за периода от 02.12.2017 г. до 25.06.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 725
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозити за съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. – депозит за особен представител. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата
дължима сума за разноски възлиза на 800
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Г.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата
от 231,55 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. –
30.09.2018 г. за обект, находящ се в ****, ведно
със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 29,54 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
02.12.2017 г. – 25.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № 10609 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, III бр.с.
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
общо 800 лв. (осемстотин лева), представляващи
съдебно деловодни разноски, от които – 725
лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 10609 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, III бр.с.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ В. КЪРПАЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.