№ 2744
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120101280 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от АНДР. Ж. ПЛ.
срещу Министерство на вътрешните работи. Иска се осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 4320 лева, представляващи месечна равностойност на храна от по
120 лева месечно за периода 25.02.2019 г. – 01.03.2022 г., както и сумата от 500 лева
обезщетение за забава, дължима от датата на изплащане на всяко месечно възнаграждение
до подаване на исковата молба – искове по чл. чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
процесния период е заемал длъжността началник сектор „Човешки ресурси“ към РД
„Гранична полиция“.
В уточнителна молба ищецът е обосновал пасивната легитимация на
ответника с твърдения, че заповедта за назначаване на ищеца е издадена от министъра на
вътрешните работи и той се явява орган по назначаването, поради което и е надлежен
ответник по иска. Посочено е, че ищецът изпълнява ръководна длъжност по смисъла на
класификатора на длъжностите в МВР, поради което и на основание чл. 158, т. 1 ЗМВР е
назначен със заповед на министъра на вътрешните работи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който е изложил становище за недопустимост на предявените срещу него искове. Счита, че
надлежен ответник е Главна дирекция „Гранична полиция“, тъй като същата е правно и
финансово самостоятелна. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение при прекратяване на делото.
Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и направеното
конкретизиране на ответника, срещу когото е насочен искът, намира, че същият е
недопустим, тъй като е предявен срещу ненадлежна страна.
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя
орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност. В Тълкувателно решение № 1/2010
1
от 30.03.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2010 г. на ОСГК на ВКС е дадено
разяснение по въпроса за приложението на чл. 61, ал. 2 КТ, като е посочено, че и в този
случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност, а не с висшестоящия му орган, като по този начин е уредено настъпване на
правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната
сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган. Според приетото в
посочената хипотеза, надлежен ответник е работодателят, а не горестоящият спрямо него
орган. Даденият отговор е относим при определяне на страните по трудов спор за всички
случаи. В случая орган по назначението на ищеца като държавен служител на ръководна
длъжност е министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което е заеманата от него
длъжност „началник сектор Човешки ресурси“ - Главна дирекция „Гранична полиция“.
Следователно работодател по служебното му правоотношение е ГД „ГП“ – разпоредител с
бюджетни кредити, и задължено към служителя лице за трудовите му възнаграждения и
други плащания, включително такива за левовата равностойност на храна и лихвата за
забава върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е
Главна дирекция „Гранична полиция“, а не Министерството на вътрешните работи. Поради
това съдът намира, че исковата претенция е недопустима като насочена срещу ненадлежна
страна, като с посоченото по-горе Тълкувателно решение е прието, че процесуалната
легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск. Ето защо
и производството следва да бъде прекратено.
В отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, което следва да бъде уважено предвид прекратяване на
производството. На основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на АНДР. Ж. ПЛ. срещу Министерство на вътрешните
работи за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4320 лева,
представляващи месечна равностойност на храна от по 120 лева месечно за периода
25.02.2019 г. – 01.03.2022 г., както и сумата от 500 лева обезщетение за забава, дължима от
датата на изплащане на всяко месечно възнаграждение до подаване на исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1280/2022 г. по описа на Бургаския
районен съд.
ОСЪЖДА АНДР. Ж. ПЛ., ЕГН ********** да заплати на Министерство на
вътрешните работи, БУЛСТАТ *********, представлявано от Бойко Рашков, съдебно-
деловодни разноски в размер на 50 лева (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
2
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3