О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 673 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба с вх. № 19407/15.03.2019г. по описа на регистратурата на Районен
съд-гр. Варна от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура" - гр.
София, ЖП секция Шумен срещу решение № 643/15.02.2019г. по гр.д. № 9177/2018г. на ВРС, с което
са отхвърлени исковете на въззивника срещу въззиваемите Д.П.К. и В.И.К., за
осъждането им да заплатят сумата от 4 355.00лв. или разделно всеки един от
тях по 2 177.50лв., представляваща обезщетение за ползите, от които въззиваемите
са лишили въззивника за времето от 07.06.2013год. до 07.06.2018год., от
ползването на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.„Младежка“, бл.3, вх.Б,
ет.1, ап.4, който имот е предоставен за стопанисване и управление на въззивника,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 11.06.2018год. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода
на районния съд, че вземането на въззивника е погасено по давност. Посочва се,
че правилно ВРС е приел, че давността е пет години, тъй като вземането е за обезщетение
за лишаване от ползване, а не три – тъй като не представлява при периодично
плащане, но счита за неправилна правната констатация на ВРС, че вземането е
погасено по давност. В тази връзка се посочва, че всеки един ден възниква ново
вземане за обезщетение, поради което изискуемостта на вземането за обезщетение
настъпва всекидневно, тъй като обезщетение се дължи за всеки един ден, през
който е ползван имота. Ето защо се оспорва извода на съда, че погасителната
давност на цялото задължение е от 07.06.2013г. Моли се за отмяна на решението
на районния съд и за осъждане на въззиваемите. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите страни Д.П.К. и В.И.К..
Считат решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Описва се
фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Посочва се, че не съществуват специални
разпоредби относно давностните срокове за предявяване на претенции, породени от
неоснователно обогатяване, поради което следвало да се прилагат общите
разпоредби в ЗЗД. Заявява се, че изискуемостта на вземането по чл. 59 от ЗЗД
започва да тече в деня на получаването на престацията по аналогия на чл. 55 от ЗЗД. В тази връзка се цитира т. 7 на тълкуватено решение №1/28.05.1979 на ВС.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени
са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261
от ГПК.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с
вх. № 19407/15.03.2019г. по описа на регистратурата на Районен съд-гр. Варна ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура" - гр. София, ЖП секция
Шумен срещу решение № 643/15.02.2019г. по гр.д. № 9177/2018г. на ВРС.
НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 673/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 05.06.2019г. от 9:30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: