№ 9
гр. Панагюрище, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана С. Стателова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Административно
наказателно дело № 20245230200078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. М., ЕГН **********, от гр. Панагюрище, ул. „***“
№39 срещу Наказателно постановление № 24-0310-000267/ 21.05.2024 г., издадено от М Д
Т–Началник на РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с което на основание чл. 178д
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
лв. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В депозираната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразността
на атакувания санкционен акт, свързани с оспорване истинността на възприетата фактическа
обстановка. Ангажирани са твърдения за неправилно отразяване на фактите, доколкото
жалбоподателят М. сочи, че не е паркирал на посоченото в Наказателното постановление
място, както и че не е видял обозначението на мястото, тъй като не е ивдивидуализирано
като местоположение. Отправена е молба обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят М., редовно призован, се явява лично и с
процесуалния му представител – адвокат Г. Т от Пазарджишка адвокатска колегия.
АНО, РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, редовно призовани, не изпращат
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Панагюрският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
1
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Па делото се установи, че на 03.05.2024г., около 09,20 часа, в гр.Панагюрище, на ул.
„Петко Мачев“, пред ФМСП Панагюрище, жалбоподателят е паркирал собствения си лек
автомобил марка„Сузуки“, модел „СХ4“, с ДР№ ** **** ** на място, определено за хора с
трайни увреждания, което е сигнализирано с пътен знак Д2“Инвалид“, без да има това
право.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като след
съставянето му, препис от същия е връчен лично на М.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
постъпили възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 24-0310-000267/ 21.05.2024 г., издадено от М Д Т–началник на РУ
Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с което на основание чл. 178д ЗДвП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лв.- за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.
4 ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на Д. М. на 27.05.2024г., като жалбата срещу него е
подадена на 30.05.2024г.
Съдът се доверява при изграждане на своите фактически изводи на приобщените по
надлежния ред писмени доказателства.
При съвкупната преценка и интерпретация на събрания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение във факта на извършеното
нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът, след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
2
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в 6 – месечния срок.
Ето защо съдът приема, че са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Административнонаказателната отговорност на въззивника М. е ангажирана на
основание чл.178д ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лв.- за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни
доказателствени средства, категорично се установява наличие на извършено на 03.05.2024г.,
около 09,20 часа, в гр.Панагюрище, на ул. „Петко Мачев“ пред ФМСП Панагюрище
паркиране на лекия автомобил, индивидуализиран в НП, на място, обособено и надлежно
обозначено за хора с увреждания, без наличие на право за така извършеното действие и се
обосновава несъмнен извод, че именно жалбоподателят е неговият автор. Съдът приема, че
деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6
ЗДвП, в която разпоредба е ситуирана забрана за водачите да паркират в районите на
кръстовище.
Съгласно цитирания нормативен текст е забранено паркирането на места, определени
за хора с трайни увреждания. Забраната е въведена с цел защита в най-пълна степен на
възможността и правото на тези хора да бъде осигурен достъп до различни обекти.
Изключение от нея се въвежда единствено в хипотезите, в които по реда, предвиден в чл.99а
от ЗДвП, водачът бъде надлежно снабден с издадена от кмета на съответната община карта
за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увреждания.
От изискания и приложен по делото снимков материал и схема на пътната
сигнализация в района се установява, че на мястото, на което е било паркираното
процесното МПС, е бил поставен пътен знак Д 21, обозначаващ паркоместата за автомобили
на хора с увреждания.
Намереният на мястото паркиран лек автомобил, управляван от жалбоподателя М., не
е разполагал с надлежно разрешение за заемане на посоченото място. В този смисъл, дори и
да се възприемат като отговарящи на действителността твърденията на жалбоподателя, че не
е успял да различи пътната маркировка, то последното не е предпоставка за екскулпиране на
3
вината му, доколкото същият се явява задължен винаги да съблюдава поставените в близост
пътни знаци и маркировка.
Видно от приложените с преписката доказателства, напълно ясно и разбираемо от
табелата, поставена в непосредствена близост до местата за паркиране се вижда, че две места
са определени за инвалиди в указаната посока от знака и че автомобилът е паркиран на едно
от тези места. С оглед разпоредбата на чл.55, т. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
наличният на мястото на нарушението пътен знак указва местата за паркиране на лицата с
увреждания и според настоящия съдебен състав е достатъчен сигнал за обозначаване.
Наличието на пътна маркировка единствено спомага за по - ясното разграничение на
специалните от останалите места за паркиране, което в случая като условие е било
изпълнено. В този смисъл, твърдените от административните органи фактически положения,
свързани с обективно проявени в действителността признаци от състава на конкретно
посоченото административно нарушение и неговото авторство, се явяват доказателствено
обезпечени.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 178д от ЗДвП, в която е инкорпорирана забраната
по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, като във волево отношение пряко е целял неговото
извършване.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лв., съдът намира, че съгласно чл. 178д от ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не
съществува юридическа възможност същото да бъде намалено, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския
предел за наказание глоба…”.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни отлики спрямо
нарушенията от същия вид.
В настоящия случай ирелевантна е причината, поради която жалбоподателят М. е
паркирал автомобила си на забраненото място. С оглед особения характер на защищаваните
обществени отношения – правата на хората с трайни увреждания, както и немалката степен
на обществена опасност на нарушението, настоящата инстанция намира, че деянието не
може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
4
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Панагюрският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0310-000267/ 21.05.2024 г.,
издадено от М Д Т–Началник на РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с което на
основание чл. 178д от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Г. М., ЕГН **********, от гр.
Панагюрище, ул. „***“ №39, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200,00лв. (двеста лева) за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Пазарджик, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5