Решение по дело №350/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260

 

гр. ВРАЦА, 01.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на трети юли ,две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мирослав Досов

                                 Пенка Т.Петрова

  

при участие на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното  от  съдия  Пенка Т.Петрова въз. гр.дело N` 350 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

 

        Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

        Образувано е по въззивна жалба от 09.05.2019г.,подадена от В.Т.П. ***,чрез особен представител адв.М.Д. ***.2019г.,постановено по гр.д.№ 4039/2018г, с което е уважен предявен от въззиваемия установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.410 ГПК вр.чл.107 ЗЕ – за установяване дължимост на вземания по конкретизирани в исковата молба фактури, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1517/2018г. по описа на РС Враца. Поддържа се във въззивната жалба, че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния  акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения от въззиваемия иск. С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

    В срока по чл.263 ал.1 ГПК "ЧЕЗ Електро България"АД е депозирало писмен отговор на  въззивната жалба, с който я оспорва. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

    Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

    Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

    След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

    Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "ЧЕЗ Електро България"АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против В.Т.П. *** за следните вземания:1)сумата от 236.86 лв. главница - за периода от 13.10.2017г. до 12.01.2018г. за незаплатена ел.енергия доставена и потребена в жилище на адрес гр. ***, ул. ***;2)за сумата от 6.68 лв., представляваща мораторна лихва  върху главницата за периода от 16.12.2017г. до 29.03.2018г.;3) за законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -11.04.2018г. до окончателното й изплащане;4)за направените деловодни разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 62 лв. адвокатско възнаграждение.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 1517/2018 год. по описа на РС-Враца ,и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 1003/13.04.2018 год.С разпореждане № 4995/09.07.2018г. съдът е указал на заявителя "ЧЕЗ Електро България"АД да предяви установителен иск за установяване на вземането си, тъй като заповед за изпълнение на парично задължение № 1003/13.04.2018 год. е връчена на длъжника В.П. при условията на чл.47 ал.5 ГПК. В указания срок "ЧЕЗ Електро България"АД е предявила иск за установяване на вземането си, предмет на настоящия спор.

В исковата молба ищецът "ЧЕЗ Електро България"АД твърди, че ответникът В.П. е абонат на дружеството,и е потребител на топлинна енергия.Поддържа се, че ответникът има открита партида за жилище, находящо се в гр. ***, ул.***,с ИТН 300230606806,като за периода от 13.10.2017г. до 12.01.2018г. на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в размер на 236.86 лева/главница/, и мораторна лихва в размер на 6.79 лева за периода от 16.12.2017г. до 29.03.2018г., които не са платени. С обективно съединените искове се иска да бъде признато за установено, че В.Т.П. дължи на "ЧЕЗ Електро България"АД претендираните в заповед за изпълнение № 1003/13.04.2018 год. суми.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 11.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №1517/2018  год. на РС-Враца.

В първоинстанционното производство ответникът В.Т.П. е призован по реда на чл.47 ал.1 ГПК и на основание ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в лицето на адв.М.Д. *** на разноски на ищцовото дружество.                        

      В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв. Д. е депозирала писмен отговор, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Поддържа се, че ответникът не дължи сумите по процесните фактури, тъй като правилата за едностранно коригиране на сметката на клиент при неточно отчитане на потребената ел.енергия са нищожни поради противоречие с императивната норма на чл.82 ЗЗД.Твърди се, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е запознат с процесните фактури и по този начин е лишен от възможността както да възрази срещу начислените суми, така и да заплати същите в срок.

      От приетото и неоспорено заключение на съдебно -счетоводна експертиза изготвено от вещото лице Д.Р., което съдът приема като обосновано и компетентно се установява, че посочените в исковата молба данъчни фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество като задължение за плащане и по тях не е отчетено да има плащания.Експертът е констатирал, че клиентския номер на партидата на абоната В.П. е 300230606806, като са налични и данни за предходни плащания, които са били надлежно отразени в счетоводството на "ЧЕЗ Електро България"АД. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ел. енергия /главница/ е в размер на 236.86 лв., размерът на мораторната лихва за забава е в размер на 6.79 лв.

      Представена по делото е електронна справка от Агенция по вписванията – имотен регистър, от която е видно, че собственик на имота, за който са начислени задълженията е придобит от ответника В.П. на 31.03.2008г.Липсват данни същият да е отчужден.

     При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

     Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът "ЧЕЗ Електро България" АД е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от Закона за енергетиката и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 07.11.2007 г. са одобрени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България", изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и са действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по снабдяване на ответника с електрическа енергия.

В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа, а според установеното в чл. 4, т. 2 потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Така ищецът доставил на ответника в периода от 13.10.2017г. до 12.01.2018г. електрическа енергия на обща стойност 236.86 лв./главница/. В чл. 35 от Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, която сборна лихва в случая възлиза на 6.79 лв.

Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил иска, както и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е посочено по-горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за разноските.

Предвид изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, такива следва да се присъдят в полза на въззиваемото дружество. Искане за присъждане на разноски е направено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото въззивника В.Т.П. на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на "ЧЕЗ Електро България"АД адвокатско възнаграждение в размер на 6 лв.,и разноските за назначения на ответника П. особен представител в размер на 300.00 лв.

Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице ,а това е представляваната от него страна,а именно въззивника В.П..Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 50 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                              Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение №343/22.04.2019 год. по гр.дело №4039/2018 год. по описа на РС-Враца като правилно и законосъобразно.

     ОСЪЖДА В.Т.П., с ЕГН ********** *** да заплати на "ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК ***, гр. София, ***, бл. *** – Бизнес Център разноски за въззивното производство в размер на 306.00 лева.

    ОСЪЖДА В.Т.П., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 50 лева за въззивно обжалване.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.