ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1491
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.423, ал.1, т.1 във
вр. с чл.410, във вр. с чл.414 ал.2 и чл.415 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с вх. №11711/04.05.2022 г.
на регистратурата на Окръжен съд Пловдив от АНТ. П. ИВ. от град П., ул. З.
№8, ет.4, ап.11, ЕГН **********, чрез адв. К.К., против заповед
№69/05.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №16850/20 г. по описа на РС Пловдив, поправена с
определение №1904/02.04.2021 г., с която е разпоредено длъжника А.П. П. да
заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
следните суми: 1082.84 лв. главница по договор за потребителски кредит
№********* от 07.12.2018 г.; 459.44 лв. договорно възнаграждение за
периода от 10.10.2019 г. до 04.11.2020 г.; 152.29 лв. лихва за забава за периода
от 11.01.2019 г. до 04.11.2020 г.; 9.80 лв. – законна лихва за периода от
04.11.2020 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 15.12.2020 г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото в размер на 18.78 лв. за държавна
такса и 37 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част.
Твърди се, че след като получило изпълнителния лист, „Профи
Кредит България“ ЕООД образувало изпълнително дело №20218240401887
по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие района на Окръжен
1
съд Пловдив. Въпреки задължението на съда да я уведоми, заповедта за
изпълнение не е връчена, което пречи да упражни правата си – за
възражение и оспорване на вземането. Молителката научила за вземането при
посещение в банката и опит да изтегли пари от сметката си, като била
уведомена, че банковата сметка е запорирана от съдебен изпълнител и има
образувано изпълнително дело. Съобщение за издадената заповед за
изпълнение не е връчено на молителката. Иска се възражението да бъде
прието и делото да се върне на първоинстанционния съд за даване указания
до заявителя – кредитор да предяви установителен иск по чл.422 ГПК.
Претендира и разноски, като се прави искане за определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди
доводите, изложени във възражението, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
По делото липсват доказателства кога молителката е узнала за
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В разрез с
изискванията на чл.411, ал.3 от ГПК, препис от издадената заповед за
изпълнение не е връчен на длъжника. Изпратеното до Пейчинова съобщение е
върнато цяло с отбелязване, че по сведение от съседите лицето е напуснало
адреса след развод и продажба на апартамента. Не е посочено обаче от кого е
получена информацията. Препис от молбата на кредитора за поправка на ОФГ
и за допълване на заповедта за изпълнение също е направен опит да се връчи
на длъжника, но съобщението е върнато цяло с отбелязване, че търсеното
лице е напуснало адреса по сведения на съседа С. от ап.14. По същия начин са
оформени и останалите съобщения, адресирани до длъжника. Изискана е
справка за трудови договори, като съдът е разпоредил връчване по реда на
чл.47 от ГПК, което е и направено.
Независимо от това, че съобщението е връчено на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и са налице останалите предпоставки на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, съдът не е дал указания на кредитора да предяви иск за
вземането си, а е издал изпълнителен лист.
По делото е постъпило възражение от 07.03.2022 г. от
молителката. С разпореждане №5736/11.03.2022 г. първоинстанционният съд
е приел, че съобщение заедно с препис от заповедта са връчени на длъжника и
2
е постъпило в срок възражение, като е дал указания на кредитора да предяви
иск за вземането си.
С молба от 24.03.2022 г. обаче кредиторът посочва, че въз основа
на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист и считат, че няма
основание за посочените указания.
С разпореждане №7381/30.03.2022 г. съдията докладчик е отменил
разпореждане №5736/22 г. и е върнал постъпилото възражение на длъжника
като подадено след срока по чл.414, ал.2 ГПК, даден е и срок за обжалване.
Именно в този срок е и постъпилото възражение, въз основа на което е
образувано настоящето производство.
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1 –
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. От приложените към
първоинстанционното дело съобщения не се установява заповедта за
изпълнение да е връчена на молителката. Това води до извод, че
възражението е допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна –
длъжник по делото в законния срок по чл.423 ал.1 от ГПК срещу заповед за
изпълнение с твърдения за ненадлежно връчване. Същото е и основателно
при липса на доказателства за надлежно връчване, както и при наличния
отказ на първоинстанционния съд да приеме възражението срещу издадената
заповед за изпълнение, с което е лишена от възможността да оспори
вземането. Ето защо, налице са предпоставките на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК за
приемане на възражението срещу заповедта за изпълнение на паричното
задължение. Следва да бъде спряно изпълнението на издадената заповед, по
която е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнителното дело.
Делото следва да се върне на първостепенния съд за даване
указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.
Неоснователно е към настоящия момент искането за присъждане
на разноски. Такива в полза на длъжника биха се присъдили единствено в
хипотезата на чл.423 ал.3 във вр. с чл.411 ал.2 т.3 и т.4 от ГПК, когато
въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, като заповедното производство приключва.
Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта за разноски на
3
длъжника става при окончателното разрешаване на въпроса за
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било
от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415 ал.2 от ГПК /при
обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по
чл.422 от ГПК/. В тази насока са дадените разрешения в т.4 от Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,
и на т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на АНТ. П. ИВ. от град П., ул. З. №8, ет.4,
ап.11, ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К.К., против заповед
№69/05.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №16850/20 г. по описа на РС Пловдив, поправена с
определение №1904/02.04.2021 г., постановена по ч.гр.д. №16850/2020 г. на
РС Пловдив, V брачен състав.
СПИРА изпълнението на заповед №69/05.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с
определение №1904/02.04.2021 г., постановени по ч.гр.д. №16850/2020 г. на
РС Пловдив, V брачен състав, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист №3388/05.07.2021 г. и е образувано изпълнително дело
№20218240401887 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, с район
на действие – района на ОС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив, V бр.с., за даване указания на
заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК – че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5