РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 2144/26.11.2020г.

 

гр. Пловдив, 26 ноември 2020 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :        ТАТЯНА ПЕТРОВА

 ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                          

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.  дело № 2153 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.П., против Решение № 1135 от 16.07.2020 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ н.с. постановеното по НАХД № 1255 по описа на същия съд за 2020 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 482593-F-504124/06.12.2019 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Градски археологически музей“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от М.К.М., на основание на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 265,82 лв., за извършено нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закон. В тази връзка се посочва, че в конкретния случай РС неправилно е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - Градски археологически музей Хисаря, чрез процесуалния си представител адвокат Д., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Градски археологически музей Хисаря, против НП № 482593-F-504124/06.12.2019 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което каза се на „Градски археологически музей“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от М.К.М., на основание на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 265,82 лв., за извършено нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F504124 от 12.08.2019 г. съставен от Йоанна Емил Тунева – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка в ТД на НАП Пловдив, документирана с Протокол № **********/13.06.2019 г. е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е в размер над 50 000 лв. към 31.07.2017 г. /видно от представена справка за обороти за период от 01.05.2016 г. до 31.12.2018 г./, формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни материали.

Съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС „Градски археологически музей“ е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., т.е. до 14.08.2017 г. включително. Заявление за регистрация по този закон е подадено от музея на 30.05.2019 г. с вх. № 303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. За извършеното нарушение на чл. 96 ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.

Лицето е регистрирано по ЗДДС считано от 19.06.2019 г. - датата на връчване с Акт за регистрация № 160421901498084/13.06.2019 г. По аргумент на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от датата следващата, датата на която изтича срока за издаване на акт за регистрация - 29.08.2017 г., ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано (18.06.2019 г.), лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

За периода 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г. проверяваното лице е извършило облагаеми доставки на територията на страната в размер на 7 594,90 лв. и не е начислен ДДС в размер на 1 265,82 лв., видно от представени документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП.

Направен е извод, че ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г. облагаеми доставки, като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 02.2019 г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.02.2019 г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.03.2019 г. включително.

Нарушението е извършено на 15.03.2019 г.

Посочено е, че на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Нарушението е констатирано в ТД на НАП Пловдив на 13.06.2019 г. при преглед на документи в хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с № **********/13.06.2019 г. Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с Протокол № **********/08.08.2019 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в процесното НП.

7. За да отмени същото, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени в чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно - посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. В конкретния случай не е спазено императивното правило описанието да бъде в достатъчна степен пълно, точно, ясно, така че нарушителят да разбере, какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и да не се създава никакво съмнение в тази посока. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е подведена под нормата на  чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 ППЗДДС, за това, че същият за процесния период 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г., е извършил облагаеми доставки на територията на страната в размер на 7 594,90 лв., за които, като е бил длъжен, не е начислил ДДС. В АУАН и НП, обаче, липсва пълно изложение на факти, колко на брой са доставките, кога са извършени, и най-вече какви са били по естество доставките, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми, като не става ясно кои от тях са включени или не в облагаемия оборот, а същевременно по делото са налице и доказателства  за извършен оборот и на необлагаеми доставки.

В тази връзка, съдът е приел, че в случая нарушението е особено съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 г., „Градски археологически музей“ е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата. Задълженото лице е вписано в Регистър Булстат като културна организация на основание Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) с БУЛСТАТ ********* и като такова осъществява освободени доставки по смисъла на чл. 42, т. 1, буква „б“ ЗДДС. Следователно някои от доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени доставки и за тях не се начислява ДДС. Посочено е още, че освен освободените доставки по чл. 42, т. 1, буква „б” ЗДДС, проверяваното лице е възможно да извършва и освободени доставки по чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 42, чл. 44, ал. 1, чл. 49, ал. 1, чл. 50 ЗДДС и други. Т.е. напълно реално е в доставките, счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които да са освободени от облагане.

Коментираните нарушения са приети за съществени от решаващия съд, доколкото наказаното лице е поставено в положение да гадае, какви факти следва да оборва, а това е в пълен разрез с правото му правилно да организира защитата си по така повдигнатото административно обвинение. Всъщност, нарушенията не касаят липса на достатъчно наличен доказателствен материал по делото, а празнота в изложените съставомерни факти и обстоятелства в акта и постановлението. Според районния съд, да се приеме противното, означава да се стигне до евентуално постановяване на съдебен акт, базиран на предположения и тълкувания, относно действителната воля на наказващия орган.  

С тези съображения е обоснован крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното НП

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен  съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Във връзка с възраженията, възведени в обстоятелствената част на касационната жалба следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

10. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Необходимо е да се посочи, че е недопустимо за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. Казано с други думи, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършано, както и доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат в АУАН, т.е още от образуването на административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице. Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1135 от 16.07.2020 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ н.с. постановеното по АНД  № 1255 по описа на същия съд за 2020 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Градски археологически музей“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от М.К.М., сумата в размер на 100 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                   2.