№ 12260
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20211110142450 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „П.........“ ЕООД срещу „М..... Б.............“ ООД
иск с правно основА.е чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата размер на 768,62 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната
лихва върху сумата от 5200.8 лв. за периода от 20.08.2019г. – моментът на налагане на
запора, до 01.02.2021г. Счита, че доколкото ответникът е предявил молба за обезпечение на
иск за сумата от 5200.8лв., който иск впоследствие е бил отхвърлен с влязъл в сила съдебен
акт, то допуснатото обезпечение е навредило незаконосъобразно на ищеца, който има право
на обезщетение.
Ответникът оспорва иска изцяло по основА.е и по размер, счита, че не е спазен срока за
предявяване на настоящия иск, посочен в чл. 403, ал. 2 ГПК.
Съдът, като обсъди събрА.те по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска с правно основА.е чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е 1. допуснато обезпечение, което е отменено след
отхвърляне на иска, който е обезпечен; 2. вреди, изразяващи се в пропусната полза в размер
на законната лихва; 3. причинна връзка между допускане на обезпечението и вредите; 4.
съществуващо вземане към трето лице, по отношение на което е наложена обезпечителната
мярка, което е изискуемо към периода, за който се претендира присъждане на
обезщетението.
С доклада по делото, неоспорен от стрА.те, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелства: че по отношение на ищеца е било допуснато обезпечение
1
чрез налагане на запор от 09.05.2019г. / с постановление на ЧСИ с изх. № 12064/09.04.2019г./
по вземане към банки до сумата в размер на 5128 лв, по молба на ответника в настоящото
производтсво, като предявените впоследствие искове на ответника, чието обезпечение е
целено, са отхвърлени с решение на ВОС гр. д. № 2541/2020г. влязло в сила на 21.12.2020г.
Като тези обстоятелства се подкрепят и от представените по делото определение от
03.04.2019 г. по гр.д. № 19147/2019 г. по описа на СРС, 170 с-в, с което е допуснато
обезпечение по отношение на предявените от „М..... Б.............“ ООД искове до сумата в
размер на 5 128 лв. чрез налагане на запор на вземА.ята на „П.........“ ЕООД по всички
банкови сметки на дружеството, обезпечителна заповед от 18.04.2019 г. по гр.д. №
19147/2019 г. по описа на СРС, 170 с-в, запорно съобщение от 09.05.2019 г. по и.д. №
682/2019 г. на ЧСИ Янкова, с което е наложен запор върху банковите сметки на „П.........“
ЕООД в „Р............ Б.............“ ЕАД, решение от 23.07.2020 г. по гр.д. № 17867/2019 г. по
описа на ВРС, влязло в сила на 21.12.2020 г., с което са отхвърлени предявените и
обезпечени от „М..... Б.............“ ООД искове, решение от 21.12.2020 г. по в.гр.д. № 2541/2020
г. по описа на ВОС, с което е потвърдено решение от 23.07.2020 г. по гр.д. № 17867/2019 г.
по описа на ВРС.
По делото е представено съобщение с изх. № 1479/25.01.2021 г. по и.д. № 682/2019 г., с
което е съобщено на „П.........“ ЕООД, че посоченото и.д. е прекратено на основА.е чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК.
От представената по делото банкова референция от 26.03.2021 г. от „Р............ Б.............“
ЕАД се установява, че на 20.08.2019 г. е блокирана сумата в размер на 5200,80 лв. по
банковата сметка на „П.........“ ЕООД, като запорът е вдигнат на 01.02.2021 г.
С определение от 04.01.2021 г. по гр.д. № 17867/2019 г. на ВРС е отменено допуснатото
обезпечение и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на
лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената
обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението.
Пропусната полза е вреда от неизпълнение на задължение, в следствие на което кредитора
пропуска възможността да увеличи имуществото си, въпреки че е имало такава възможност.
Пропусната полза е онова приращение на имуществото на кредитора, което при обикновени
условия би настъпило, ако длъжникът не беше провел противоправното си поведение.
Установяването на факта, че действително е пропусната възможността да се реализира
конкретна полза и че това е във връзка с поведението на длъжника предпоставя
установяване от страна на кредитора на обстановката, която би била, ако вредоносното
събитие не беше настъпило, както и че кредиторът би предприел или вече е предприел
поведение, с оглед реализиране на тази полза. Кредиторът следва да установи, че именно
поведението на длъжника е причината да се пропусне ползата. Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което на имуществото
на кредитора би било, ако длъжникът беше провел законосъобразно поведение, съпоставено
2
с имуществото към момента на провеждане на противоправното поведение. Пропусната
полза е реална вреда и това предположение следва да се обоснове с доказана по делото
възможност за сигурно увеличение на имуществото. Такова доказване е налице тогава,
когато са доказА. обективни факти, които при обичайното развитие на дейността на
кредитора позволяват обоснован извод, че имуществото на кредитора би се увеличило. В
този смисъл ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСТГК на ВКС.
В хипотеза, в която се претендира вреда от неправомерно задържана сума в резултат от
материално незаконосъобразно обезпечение, размерът на вредата е съизмерима
със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск следва да се докаже,
че не е имало пречка кредиторът да изтегли тази сума и да оперира с нея освен запора, тоест
следва да се докаже, че той е можел да разполага с нея и само наложения запор го е
препятствал да стори същото. В хипотеза на неправомерно задържана сума - запорирА.
вземА.я по банкова сметка, се дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съизмерими като минимален размер с размера на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Невъзможността на ищеца да ползва тази сума е съизмерима с размера на законната лихва,
защото се касае за парично вземане.
Съдебнта практика е безспорна по отношение на харектера на хипотезата на чл.403, ал.1
ГПК - ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, то при
претенидрА. вреди – законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо ищецът да
докаже, че то съществува и е изискуемо./ решение по чл.290 ГПК № 101 от 05.08.2013 г., по
т.д.№ 1029/2012 г. на І т.о./ Съобразено гореизложеното, както и възприетото в трайната
съдебна практика разрешение по приложението на чл.322, ал.1 ГПК/ отм./, разпоредба,
аналогична на чл.403, ал.1 ГПК, израз на която е решение № 29 от 04. 02. 1998 г., по гр.д.№
449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др., според което търсената по този ред отговорност
е безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса
на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51,
ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в
причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение. Горното е дало
основА.е на ВКС в РЕШЕНИЕ № .156 /18.12.2017 година на второ отделение, Търговска
колегия по т.дело № 449 /2017 а приеме в отговор на формулирА.я правен въпрос, че
вредата в хипотезата на чл.403, ал.1, пр.1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със
законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и
непосредствена последица от същото това обезпечение
Запорът върху банковата сметка изважда от разпоредителната власт на титуляра сума
в размер на запорираното. Има забава на плащането на сумата поради наложения запор.
Това препятства възможността на кредитора да я ползва по предназначение и това води до
понесена вреда под формата на пропусната полза, минималния размер на която е съизмерим
със законната лихва. Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД въвежда необоримата презумпция, че
при парично задължение, независимо от произхода му, гарантираната подлежаща на
3
обезщетяване вреда, която ищецът е освободен от задължение да доказва по размер и която
е винаги законната лихва, освен ако размерът на вредите е по-голям и който ще подлежи на
доказване.(В този смисъл Решение № 156/18.12.2017 г. по т.д. № 449/2017 г. на ВКС, ІІ-ро Т.
О.; ; Решение № 101/05.08.2013 г. по т.д. № 1029/2012 г. на ВКС, І-во Т. О., Решение №
281/04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.; Решение № 432/27.12.2011 г.
по гр. д. № 1380/2011 г. на ВКс, ІІІ-то Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая по делото не се спори, а и от представената по делото банкова референция от
26.03.2021 г. от „Р............ Б.............“ ЕАД се установява, че към 20.08.2019 г. сумата в размер
на 5200,80 лв. е била налична по банковата сметка на „П.........“ ЕООД. При така
установеното съдът приема, че ищецът е имал възможност да се разпорежда със
запорираната сума само запорът, наложен за обезпечение на искове на „М..... Б.............“ ООД
е препятствал разпореждането с тази сума. Доколкото с обезпечителната заповед е
допуснато обезпечение чрез запор на банковите сметки на „П.........“ ЕООД до сумата в
размер на 5 128 лв., то и върху тази сума следва да се изчисли дължимото се обезщетение в
размер на законната лихва, независимо че наложеният запор върху банковата сметка на
ищеца е до размера на сумата от 5 200,80 лв., доколкото към нея са добавени и такси и
разноски в размер на 72,80 лв. по ТТР към ЗЧСИ. Съдът намира още, че обезщетение се
дължи от 20.08.2019 г. до датата, следваща деня на влизане в сила на решението по
обезпечения иск – 22.12.2020 г. (така РЕШЕНИЕ № 156 ОТ 18.12.2017 Г. ПО Т. Д. №
449/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).
При така възприето и на основА.е чл. 162 ГПК съдът приема, че размерът на пропусната
полза от ищеца в следствие на невъзможността да се разпорежда със запорираната сума е в
размер на 699,41 лв., като искът следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата
до пълния предявен размер от 768,62 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете стрА.. Ищецът претендира такива в
размер на 50 лв. за държавна такса, като на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 45,50 лв., съобразно уважената част от
иска.
Ответникът претендира разноски в размер на 365 лв. за адвокатско възнаграждение и за
държавна такса за съдебно удостоверение, като представя доказателства за извършването
им. Ето защо на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 32,87 лв. – разноски по производството, съобразно
отхвърлената част от иска, като несъстоятелно се явява възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 142 състав
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М..... Б.............“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Н..... М.......“ №
33, офис № 3 да заплати на „П.........“ ЕООД, ЕИК ........., с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. 196,
офис 4-5 на основА.е чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата размер на 699,41
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата, над която е постановен запор
по искане на ответника - от 5128 лв. за периода от 20.08.2019г. до 22.12.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 699.41 лв. до пълния предявен размер
от 768,62 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „М..... Б.............“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Н..... М.......“ №
33, офис № 3 да заплати на „П.........“ ЕООД, ЕИК ........., с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. 196,
офис 4-5 на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 45,50 лв., представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА „П.........“ ЕООД, ЕИК ........., с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. 196, офис 4-5 да
заплати на „М..... Б.............“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Н..... М.......“ №
33, офис № 3 на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 32,87 лв., представляващи
разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5