РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Велико Търново,13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
дванадесети март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.Ив.изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. №94 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл. 73 от Закон за управление на средствата от
Европейски структурни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 149 и сл. От Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на Община Горна Оряховица, пл. Г. Измирлиев № 5 против Решение
РД-02-14-73/28.1.2020г. на Директор и Ръководител на Националния орган при МРРБ, с което е констатирана нередност и
е определена финансова корекция в размер на 10% в размер на 51 736,42 лева по
проект „Иновативен подход за популяризиране на културното и природно наследство
в трансграничния регион, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ А Румъния –България. В жалбата се правят
оплаквания за допуснати съществени нарушения, които водят до неговата отмяна.
На първо място неправилно УО е приел, че показателите за оценка на Техническото
предложение Т1 разработка и доставка на 8 бр. ЗД видеа за протомиране на
културното и историческо наследство на Горна Оряховица“ и Т2 „Разработка и
доставка на 8 бр. З Д видеа за прототиране на културното и историческо
наследство на Рошиори де Веде не са формулирани правилно, тъй като не са
посочени минималните / или максимални времеви граници на всеки показател. След
като законодателят изрично е дал възможност в чл. 70, ал. 6, изр. Второ от ЗОП
на Възложителя да определя минималния и/ или максимален срок на количествени
показатели за оценка, но не е превърнал това негово право като задължително
условие.Процедурата за ОП е стартирала с Решение за откриване на производството
на 17.12.2018г., към който момент действащата разпоредба на чл. 70, ал. 6, изр.
Второ от ЗОП е била действаща норма. Задължение за възложителите за предвиждане
на минимален и/ или максимален срок на количествените показатели възниква с
новата разпоредба на чл. 33, ал. 3 от ППЗОП в сила от 1.3.219г. Счита, че след
като към момента на откриване на спорната обществена поръчка, това правило не е
действащо, то жалбоподателят не е извършил нарушение на законовите норми.
Въпреки така посоченото становище, УО е направил интерпретация на ЗОП като
счита, че Възложителят е следвало да изведе това обстоятелство по логичен път,
което по никакъв начин не доказва извършено нарушение, което да води до
финансово изражение. Към процедурата има Техническа спецификация с подробно
разписани дейности, предмет на изпълнението, както и достатъчно информация за
самия проект с посочен краен срок. Участниците разполагат с оперативна
самостоятелност след запознаване с всички условия да предвидят какъв срок им е
достатъчен за изработка и доставка на 3З видеа. Счита, че неправилно УО
възприема, че качественото изпълнение на обществената поръчка е застрашено и е
предложен прекомерно кратък срок. Това е хипотеза ,която е свързана със самото
изпълнение и в случая Възложителят би изпаднал в подобна ситуация, ще се
прилагат санкционните разпоредби на вече сключен договор с изпълнител и не следва
да се предмет на обсъждане в настоящата процедура. Това възражение на
жалбоподателя не е възприето от страна на УО , но без да се излагат подробни
мотиви за неговата неоснователност, не са изложени такива, които да обосновават
извод за допусната нередност. От съда се иска да отмени обжалваното Решение. В
съдебно заседание не се представлява. Представя се подробна писмена защита на
юрисконсулт, ведно с неговото пълномощно и претенция за присъждане на разноски
в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответник жалба – Директор Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество и Ръководител на Националния орган
при МРРБ гр. София, редовно призован не изпраща представител. Депозира по
делото подробна писмена защита, в която посочва, че ИАА е издаден от
компетентен орган, в предвидена от закона форма, при спазване на процесуалните изисквания за
това, дадена е възможност за възражения на жалбоподателя, при правилно
прилагане на материалния закон. От съда се иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и се присъдят направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
се запозна с жалбата, със становищата на страните, съдържащите се в
административната преписка доказателства и тези събрани в хода на съдебното
производство, от фактическа страна намира за установено следното:
По силата на сключен договор
№ ROBG 419с регистрационен номер РД
-02-29-391/18.10.2018г. между страните в настоящото производство за предоставяне на национално
съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ Румъния
–България 2014-2020г.е предоставена такава в размер на 824 456,97 евро,
размер на предоставеното национално съфинансиране от 126 083,73 евро,
размер на собствения принос от 19 408, 68 евро. Бенефициент община Горна Оряховица е провел
открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Реализиране на 3D –мапинг шоу в община Горна
Оряховица и Община Ришори де Веде по проект № RFBG-419 „Иновативен подход за популяризиране
на културното и природно наследство в трансграничния регион, финансиран по
програма за трансгранично сътрудничество Interreg V-A Румъния - България- 2014-2020"
на основание чл. 73, ал. 1 от ЗОП, с прогнозна стойност 440 061,64 лв. без ДДС.
Подадена е една-единствена оферта- от участника „Ню Медия България" ЕООД,
с който е сключен договор за услуги № 25/27.03.2019 г. на стойност 439 940.00
лв. без ДДС (527 928.00 лв. с ДДС). Предметът на обществената поръчка обхваща
изпълнението на две основни дейности: Дейност 1 "Изработка на 16 броя
2-минутни 3D видеоклипа за представяне на културното и историческото
наследство" и Дейност 2 „Техническо обезпечаване и прожектиране на 3D
видеоклипове за представяне на културното и историческото наследство".
Осем от клиповете ще представят културно-историческото наследство на община
Горна Оряховица и ще бъдат презентирани на промоционални видеа в рамките на 8
дни. Останалите 8 клипа, представящи културно-историческото наследство на
община Рошиори де Веде, Румъния, ще бъдат прожектирани на румънска територия за
22 дни. В техническата спецификация, част от документацията по
възлаганата поръчка, са поставени минималните изисквания за техническото
изпълнение на всяка една от дейностите – продължителност и формат на клиповете,
технически характеристики
на необходимото оборудване и прочее. По този начин се поставят минималните изисквания за
качеството на изпълнението. Заложените от бенефициера показатели за оценка не
предвиждат премиране на надграждащи минималните изисквания обстоятелства. В Общите условия на документацията е поставен краен срок за
изпълнението на поръчката- „не по-късно от юни 2020 г." Предметът на
поръчката обаче не включва само изработка на видеоклиповете, а и тяхното
прожектиране. За изготвянето на самите клипове с необходимото качество и
продължителност се изисква технологично време. Посочено е единствено, че
предлаганите срокове следва да бъдат в календарни дни и да бъдат съобразени със
сложността и спецификата на изпълнение. Както се посочи по- горе Предметът
на обществената поръчка обхваща изпълнението на две основни дейности: Дейност 1
"Изработка на 16 броя 2-минутни 3D видеоклипа за представяне на културното
и историческото наследство" и Дейност 2 „Техническо обезпечаване и
прожектиране на 3D видеоклипове за представяне на културното и историческото
наследство". Осем от клиповете ще представят културно-историческото
наследство на община Горна Оряховица и ще бъдат презентирани на промоционални
видеа в рамките на 8 дни. Останалите 8 клипа, представящи културно-историческото
наследство на община Рошиори де Веде, Румъния, ще бъдат прожектирани на
румънска територия за 22 дни. Поръчката е възложена при критерий за възлагане
„оптимално съотношение качество/цена".Комплексната оценка на офертата на
всеки участник се формира въз основа на 3 показателя- Т1- Срок за разработка и
доставка на 8 броя ЗД видеа за промотиране на културното и историческо
наследство на Горна Оряховица", „Т2 - Срок за разработка и доставка на 8
броя ЗД видеа за промотиране на културното и историческо наследство на Рошиори
де Веде", всеки с относителна тежест от 30 т„ и „Ценово предложение"
с относителна тежест от 40 т.
По делото не е спорно, че
Възложителят може да поставя показатели свързани с 1. измерител на
качество, включително технически параметри, естетически и функционални
характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални,
екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и
условия;2. организация и професионална компетентност на персонала, на който е
възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с
изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху
изпълнението на поръчката, или 3. обслужване и поддръжка, техническа помощ и
условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на
завършване".
След като е проведена процедурата е сключен договор с
единствения кандидат, която е приложен в административната преписка.
В уведомлението за нередност с вх.
№ 99-00-3-182/23.08.2019 г. е описано съмнение за залагане на незаконосъобразна
методика за оценка на офертите по цитираната обществена поръчка. Бенефициерът е
въвел 2 качествени показателя за оценка- „Т1- Срок за разработка и доставка на
8 броя ЗД видеа за промотиране на културното и историческо наследство на Горна
Оряховица" и „Т2 - Срок за разработка и доставка на 8 броя ЗД видеа за
промотиране на културното и историческо наследство на Рошиори де Веде",
които не могат да гарантират качественото изпълнение на предмета на поръчката.
Бенефициерът е посочил единствено краен срок за изпълнение на поръчката, но не
е определил времеви граници на дефинираните показатели за оценка. В заключение
е изразено становище, че показателите за оценка на качеството са поставени
самоцелно, без принос и връзка за качественото изпълнение на поръчката, а
единствено за да послужат като обект на оценяване. Гореописаното е
квалифицирано като нередност по т. 9 от Наредбата за посочване на нередности
поради несъответствие с предписанията на чл. 70, ал. 2, т. 3, ал. 4, ал. 5 и
ал. 7 от ЗОП. Обстоятелството, че е подадена само една оферта, УО приема, че е
изведено в подкрепа на извършването на твърдялото нарушение. На основание чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, на партньора е предоставена възможността да представи
мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу първоначалните
констатации на Националния орган с писмо с изх. № 99-00-3- 182(2)/07.01.2020
г., изпратено чрез Системата за електронен обмен на съобщенията (СЕОС). Възражението
е вх. № 99-00-3-182(3)/15,01.2020 г. е получено в рамките на законоустановения
14-дневен срок, като същото е взето под внимание при формиране на окончателно
становище на НО и е прието за неоснователно. Ответник жалба е издал спорното в
настоящото производство Решение за налагане на финансова корекция в размер на
10% от цената по договора с изпълнителя в резултат на проведена обществена
поръчка, които средства се осигуряват от ЕФ, с което е приключен сигналът за
нередност. Освен това в оспорваното решение
е посочена правната квалификация на нарушенията: Нарушени Разпоредби на ЕС: Чл. 102,
параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила,
приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) №
1605/2002 на Съвета (отм.).и национална уредба: Чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП. Нередността съответно е
квалифицирана като такава п о т. 11, буква „а" от Приложение № 1 към чл.
2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности- използване на показатели за
оценка, ограничаващи достъпа на кандидати/участници. Доколкото не се гарантира
обективното оценяване на качеството на техническите предложения на участниците
в процедурата, възложителят необосновано е стеснил кръга на потенциално
заинтересованите лица. В уведомлението
за нередност подателят на сигнала е квалифицирал нарушението като нередност по
т. 9 от Наредбата за посочване на нередности. Във връзка с изменението й с
влязло в сила на 23.08.2019 г. Постановление № 202 на Министерски съвет и в
съответствие с чл. 142 от Административиопроцесуалния кодекс, Националният
орган изменя квалификацията на нередността.
Жалбоподателят
е уведомен за това решение, без по делото да са представени доказателства за
това, единствено е представена извадка от ИСУН 2020 за изпращане на това
решение за налагане на финансова корекция и комуникационна бележка във връзка с
датата на генериране на акта. Същият е подал жалба до компетентния за това
Административен съд на 7.2.2020г., видно от вх.№ 528 на Административен съд
Велико Търново. По повод на така подадената жалба е образувано настоящото
производство.
В хода на
съдебното дирене от ответник жалба е представена цялата преписка по оспорвания
административен акт, подробно описани са съставляващите я писмени
доказателства.
На основание чл. 190 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК от жалбоподателят съдът е изискал цялата преписка по
провеждане на обществената поръчка, включително и несъстоялата се такава.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което
същата има правен интерес от обжалването и се явява процесуално допустима.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, независимо
от оплакванията на жалбоподателя, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона, по чл. 146 т.1-5 от АПК. Няма спор, че оспорваното решение е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 ал.1 от АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган,
с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Съгласно чл.
74 (3) Регламент № 1303/2013 в правомощие на държавите членки е да изберат
начина за осъществяване на защитата на накърнените при налагане на финансови
корекции права на бенефициерите. Това, което регламентът изисква е съществуването
на ефективна уредба. Съгласно приложимата национална уредба - съдебното
производство по реда на Административнопроцесуалния
кодекс с оглед на чл.
73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът е длъжен да извърши контрол за
законосъобразност като провери дали органът е разполагал с оперативна
самостоятелност и дали е спазил изискванията за законосъобразност на акта, т.
е. спазил ли е принципите за упражнявана на правомощията си и нормативно
установените граници на оперативна самостоятелност - чл. 169 АПК. Когато органът упражнява правомощията си в рамките на оперативна
самостоятелност той има право да избере, в рамките на нормативно определените
граници на тази самостоятелност, възможно най-целесъобразното решение, при
спазване и на принципа на чл. 6 АПК,
което обстоятелство подлежи на съдебен контрол. Когато съдът извършва контрол
за законосъобразност на упражнено при условията на оперативна самостоятелност
правомощие и установи незаконосъобразност на акта, съгласно чл.
173, ал. 1 АПК е длъжен да изпрати преписката на органа за ново произнасяне
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това национално
законодателно решение е в съответствие с практиката на Съда на Европейския
съюз, който приема, че упражненото при условията на дискреция правомощие
подлежи на съдебен контрол досежно явна грешка във фактите, злоупотреба с власт
и явно прекрачване на границите на дискрецията
решение
Bertelsmann, С-413/06, EU: C: 2008:392, т. 144 - 146; решение Scott SA,
С-290/07Р, т. 64-66). В този смисъл е Решение № 400 от
12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2016. Макар и в националното право тези пороци на оспорения акт да не са
формулирани изрично по същия начин тяхното съдържание е елемент на визираните в
чл.
146 АПК пороци и съдът в настоящото производство следва да извърши проверка
на оспорения акт в съответствие с тях. Както се посочи по- горе
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй
като същият има право на преценка при установените факти за нарушение на
европейското или национално законодателство, които имат или могат да имат
финансов ефект върху европейския бюджет,
какъв размер на финансова корекция да определи, съобразно характера и тежестта
на нарушението и неговия финансов ефект.
Съгласно §8 от ПЗР на ЗУСЕСИФ разпоредбата на чл.
73, ал. 4 ЗУСЕСИФ се прилага за всички актове за определяне по основание и
размер на финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, които са
издадени след влизане на закона в сила независимо кога е започнала процедурата
по установяване на нарушението и налагането на финансовата корекция, както и
тези актове, които са издадени преди влизане на закона в сила, срещу които е
имало подадени в административния съд жалби, съдебното производство по
разглеждането на които към датата на влизане на закона в сила не е прекратено.
Съгласно чл.
6 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване
на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /последната издадена на
основание чл.
70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ /Наредбата/ - В случаите, при които констатираното
нарушение няма и не би имало реално или потенциално финансово отражение, се
определя финансова корекция по пропорционалния метод, като се прилага нулев
процентен показател. Разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от ЗОП определя, че обществените поръчки се възлагат в съответствие с
принципите на Договора
за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за
свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне
на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на
равнопоставеност и недопускане на дискриминация. При възлагането на обществени
поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка.
При така очертаната правна
рамка, съдът намира следното: На първо място, съдът намира
оспореното решение за издадено от компетентен орган, като жалбоподателят не
излага доводи за противното. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. Настоящата инстанция изцяло споделя
становището на ответник жалба, че ИАА е издаден от компетентен национален орган
по изложените в писмената защита съображения. На основание § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ), законът се прилага за финансовата подкрепа по програмите за
европейско териториално сътрудничество доколкото друго не е предвидено в
приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите
договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България по
отношение на категориите нередности и минималните и максималните стойности на
процентните показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал. 2 от
същия.Съгласно чл. 8, ал. 4, т, и и т. v от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа
от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално
сътрудничество" в програмата за сътрудничество се определят органа или
органите, определени да изпълняват контролни функции, както и се определят общо
описание на механизмите за управление и контрол. Институционалната рамка на
органите за управление и контрол по програмата е регламентирана в Меморандума
за изпълнение - договорености между държавите членки, участващи в Програмата за
сътрудничество „Интеррег V-A Румъния - България" 2014 - 2020 г. (ратифициран
със закон, ДВ, бр. 16 от 2016 г.) - Меморандумът за изпълнение, който съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право
на страната, има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които му противоречат. Правомощията на Националния орган (Министерство на
регионалното развитие и благоустройството - § 2, т. 2.1., т. 1 от Меморандума
за изпълнение) по отношение на предотвратяване, откриване и отстраняване на
нередности, са дефинирани в § 2, т. 2.1, част „Национален орган, т. 3, б.
„к" от Меморандума за изпълнение. МРРБ в качеството на Национален орган по
Програмата гарантира съответствието на обществените поръчки с българското
национално законодателство и отговаря за предотвратяване, откриване и
отстраняване на нередностите, допуснати в Република България. На основание § 2,
т, 2.3, б. „А", т. 1 от същия меморандум всяка страна членка носи
отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите,
разположени на нейна територия. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби
на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване
на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) същата се прилага и
по отношение на Програма Интеррег V-A Румъния -България. На основание чл. 2, т. 2 от
Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално
сътрудничество (т.е. и настоящата програма) е отговорен за процедурите, регламентирани
в наредбата. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от действащия към момента на
определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ (ДВ. бр. 68 от
22 Август 2017 г.), дирекция „Управление на териториалното сътрудничество"
изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично
сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Румъния и
България и Гърция и България). Според чл. 9, ал, 1 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 от с.
з. могат да делегират правомощията си на други длъжностни лица от ръководената
от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и
задължения. На основание раздел I, т. 1, б. „б" и т. 3 от Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019
г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на
основание чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление в публичния сектор,
директорът на дирекция УТС е оправомощен да ръководи и организира дейността на
Националния орган по Програма Интеррег Y-A Румъния -България, включително да издава всички
административни актове по ЗУСЕСИФ. С цитираната заповед, на директора на
дирекция УТС са делегирани правомощията на ръководител на Националния орган в
пълен обем, без да е налице ограничение по отношение на администриране на
нередности или налагане на финансови корекции. Следователно, на основание
действащата нормативна уредба, изцяло в правомощията на ръководителя на
Националния орган са както установяването и регистрирането на нередности
(администрирането на нередности) по реда на Наредбата за администриране на
нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, така и
налагането на финансови корекции.
На следващо място, съдът намира, че са спазени и
изискванията за форма на административния акт. Това е така, защото решението е
издадено в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически
и правни основания, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като
фактическо основание за издаване на акта са посочени констатираните конкретни
обстоятелства, възприети като нарушения при процедура за възлагане на
обществена и сключен договор. С решението си, УО реално приключва сигнал за нередност,
регистриран в Регистъра на сигнали и нередности, с налагане на финансова
корекция на общината. Отделните
нарушения в зависимост от констатациите на Националния орган са класифицирани
съгласно Наредбата за посочване на нередности (раздел III, т. 4 .„Класификация
на нередността" от обжалваното Решението). В раздел III, т. 5 „Определяне
на размера на финансовата корекция" са посочени мотивите за прилагане на
пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция, както и за определяне
на финансова корекция в намален размер. Доколко тези фактически и правни основания са
материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия
състав на наложената финансова корекция обаче, е въпрос на материална
законосъобразност на акта. Следва да се подчертае, че преквалификацията на
нарушенията след връчване на уведомителното писмо, в ИАА е изцяло в
правомощията на АО и същата не е ограничила правото на защита на жалбоподателя,
като пороци в тази насока от него не се сочат.
Съдът
намира, че при издаването на оспорения административен акт, не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. За
започналото производство по налагане на финансова корекция жалбоподателят е
уведомен писмено, съгласно изискванията на чл. 26 от АПК, дадена му е
възможност да взема становища и да представя доказателства в подкрепа на
твърденията си , от които последният се е възползвал. ИАА е постановен след
като са установени фактите от правно значение и поради което е спазен принципът
визиран както в чл. 35 от АПК, така и в чл. 6 от АПК. След като е
регистрирал посочения сигнал за
нередност, органът е извършил пълно изясняване на обстоятелствата, събрал е
доказателства въз основа на които е постановил своето решение, с което е
приключил откритата нередност. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди
издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури
възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Решението, съгласно ал. 3, се издава в едномесечен срок от представянето на
възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента
доказателства и направените от него възражения. Видно от доказателствата по
делото, така установената процедура е била спазена - жалбоподателят е бил
уведомен за резултатите от последващата проверка, изложил е възраженията си,
същите са обсъдени от административния орган. Спазен е и изискуемият от чл. 73,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението.
Във връзка с
материалната законосъобразност на решението, съдът намира за необходимо да
посочи, че основната защитна теза на жалбоподателя е, че не е налице нарушение,
съставляващо основание за налагане на финансова корекция по т. 11,б“а“ от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на
Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на
общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие.
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета,е определено
понятието „нередност". За разрешаването на настоящия правен
спор, следва да бъде съобразено, на първо място, че основанията за определяне
на финансова корекция, са установени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като всяко
едно от посочените основания води до нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, свързано с неговото прилагането, и има или би имало
като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно цитираната в
оспореното решение т. 9 на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.Дефиницията за „нередност“ пък се
съдържа в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2/7 Регламент №
1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) Регламент № 1303/2013), съгласно които
„нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или
бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен
разход в бюджета на Съюза. Следователно, при определянето на едно действие или
бездействие на икономически субект като „нередност“ следва да се вземат предвид
три елемента от обективна страна: 1. доказано нарушение на разпоредба на
съюзното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически
субект/оператор/; 2. нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз,
като се отчете неоправдан/неправомерен разход в общия бюджет или вероятност за
настъпване на такава вреда и 3. причинна връзка между нарушението и вредата.
Безспорно Община Горна Оряховица има качеството на икономически субект по
смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на
помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое
качество, страна по административен договор за безвъзмездна финансова помощ, е
осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на
получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни
фондове.Съгласно чл. 143 (1) Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент №
1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) Регламент № 1303/2013), държавите-членки носят
отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите
финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2)
Регламент № 1303/2013 (чл. 70 (1) Регламент № 1083/2006), държавите-членки
предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно
платените суми. Така формулираното задължение на държавите-членки изисква
доказването на нередността. От всичко изложено по-горе, съдът намира, че за да
се приеме за законосъобразно решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, следва на
първо място да бъде установено нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, което е свързано с неговото прилагане. В случая органът
твърди, че е налице такова нарушение, засягащо норми от ЗОП и касаещи процедурата
по обявяване на поръчката с възложител Община Горна Оряховица. Това нарушение,
ако бъде доказано като осъществено, ще попадне в хипотезата на чл. 70, ал. 1,
т. 9 от ЗУСЕСИФ - нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне
на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от
страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на средства от ЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
нередностите по т. 9 се посочват в акт на Министерския съвет, като този акт е
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн.,
ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от
22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (наричана за краткост по-долу само
Наредбата). Точка 11 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата -
основание за констатираната нередност, както вече се посочи, сочи като причина
за нередността „Използване на: основания за
отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за
изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават
достъпа на кандидатите или участниците"; нередността се отнася до
критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/ регионален/
местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на
участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка.В процесния случай НО е установил
наличието на всички елементи от фактическия състав на нарушение, представляващо
нередност, включително финансови последици за бюджета на Европейския съюз,
което е отразено в обжалваното решение: По делото не е спорно, че бенефициерът
община Горна Оряховица е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка
с предмет „Реализиране на ЗБ-мапинг шоу в община Горна Оряховица и Община
Рошиори де Веде по проект № ROBG-419 „Иновативен подход за популяризиране на културното и
природно наследство в трансграничния регион, финансиран по програма за
трансгранично сътрудничество Interreg V-A Румъния - България- 2014-2020" на основание чл,
73, ал. 1 от ЗОП, с прогнозна стойност 440 061,64 лв. без ДДС. Подадена е
една-единствена оферта- от участника „Ню Медия България" ЕООД, с който е
сключен договор за услуги № 25/27.03.2019 г. на стойност 439 940 лв. без ДДС
(527 928.00 лв. с ДДС). Предметът на обществената поръчка обхваща изпълнението
на две основни дейности: Дейност 1 „Изработка на 16 броя 2-минутни 3D
видеоклипа за представяне на културното и историческото наследство" и
Дейност 2 „Техническо обезпечаване и прожектиране на 3D видеоклипове за
представяне на културното и историческото наследство". Поръчката е
възложена при критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена".
Както е посочено и в уведомлението за нередност, комплексната оценка на
офертата на всеки участник се формира въз основа на 3 показателя- „Т 1- Срок за разработка и доставка на 8 броя ЗД
видеа за промотиране на културното и историческо наследство на Горна
Оряховица", „Т2 - Срок за разработка и доставка на 8 броя ЗД видеа за
промотиране на културното и историческо наследство на Рошиори де Веде",
всеки с относителна тежест от 30 т., и „Ценово предложение" с относителна
тежест от 40 т. Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗОП, при подбора на най-добрата оферта
по критерий „оптимално съотношение качество/цена", възложителят може да
поставя показатели, свързани с показатели, посочени в разпоредбата. На
основание на тази разпоредба и двата компонента на показателя „качество" в
прилагания критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена",
следва да заключим, че сроковете
за изпълнение следва да се причислят към показателите за оценка на качеството
на офертата, а не към нейната икономическа целесъобразност, чиято
оценка се извършва въз основа на ценовото предложение. Разпоредбата на чл.70, ал.5 и ал.7 от ЗОП поставя
изискването методиката за комплексна оценка да дава възможност да бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Именно чрез методиката за оценка възложителят
трябва да определи коя от допуснатите оферти е най-качествена и изгодна.
Методиката за оценка следва да съдържа ясно и точно посочване как се оценява
офертата на участника. Показателите следва да са точно определени по съдържание
и с оглед степента на съответствие да са определени точни указания за тяхното
оценяване. С разпоредбата на чл.70, ал.7 от ЗОП законодателят е въвел
императивно изискване на документацията възложителят да посочва методиката за
комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като
начинът трябва: 1. Да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение,
предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка
и техническите спецификации; 2. Да дава възможност да бъдат сравнени и оценени
обективно техническите предложения в офертите и 3. Да осигурява на кандидатите
и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по всеки показател, като за: б/ качествените показатели,
които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от
комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. В настоящия случай неясно
е как ще се даде предимство на някой от кандидатите спрямо посочената методика
на оценка, предвид това, че методиката за оценка не дава ясни инструкции за
начина на определяне на оценката за показатели Т1 и Т2. Присъждането на
оценката не е обвързано с настъпването на обективни обстоятелства и/или
предварително зададени обективни критерии и поставянето на определения брой
точки зависи от субективната преценка на членовете на комисията, недостатък,
който не може да бъде преодолян и от изискването за експертност на състава на
комисията. В този смисъл, както правилно е счел и НО, методиката има
разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата. За да бъде законосъобразна,
методиката трябва да е създадена по такъв начин, че прилагането й да доведе до
обективно формулиране на комплексната оценка и прозрачно и конкурентно
класиране на участниците. Или както се посочи по- горе Методиката трябва
да съдържа начина на определяне на оценката по всеки показател, трябва да е
ясна и определима, така че всеки от участниците да е наясно още преди подаване
на офертата си по какъв начин ще бъде оценявано неговото техническо предложение
и какво точно ще трябва да предложи, за да получи максимален брой точки по
съответния показател. В Техническата спецификация, част от документацията по
възлаганата поръчка, са поставени минималните изисквания за техническото
изпълнение на всяка една от дейностите- продължителност и формат на клиповете,
технически характеристики на необходимото оборудване и прочее. По този начин се
поставят минималните изисквания за качеството на изпълнението. Заложените от
бенефициента показатели за оценка не предвиждат премиране на надграждащи
минималните изисквания обстоятелства,.Макар само по себе си, поставянето на
показател за оценка на срока за разработка и доставка да е законосъобразно, НО
е приел, че същият не е формулиран правилно. Нито в методиката за комплексна
оценка, нито в някоя друга част от документацията по обществената поръчка, са
посочени минимални и/или максимални времеви граници на дефинирания показател. В
Общите условия на документацията е поставен краен срок за изпълнението на
поръчката- „не по-късно от юни
2020 г." Предметът
на поръчката обаче не включва само изработка на видеоклиповете, а и тяхното
прожектиране, при което за изготвянето на самите клипове с необходимото
качество и продължителност се изисква технологично време. Посочено е единствено,
че предлаганите срокове следва да бъдат в календарни дни и да бъдат съобразени
със сложността и спецификата на изпълнение. Съдът изцяло споделя становището на
ответник жалба, че дори и да приемем, че максималният срок за изработката
съвпада с крайния срок за изпълнение на поръчката (30.06.2020 г.), в настоящия
случай жалбоподателят е създал риск да бъдат подадени офертни предложения с
прекалено кратки, невъзможни за качествено изпълнение срокове за изработка. Не
е ясно какъв срок би бил определен от оценителната комисия за достатъчен и
съобразен със спецификата на изпълнение, т.е. налице са предпоставки за
индивидуално и субективно интерпретиране на получените предложения. По този
начин не се гарантира качествено изпълнение на възлаганите дейности, доколкото
най-висока оценка ще получи предложението, съдържащо най- кратки срокове. В
хипотеза, при която сроковете са единствения показател за оценка на качеството,
е нужно да се поставят допълнителни минимални и максимални граници, с които да
се гарантира обективна оценка и изпълнение спрямо техническите спецификации.
Както и
ответник жалба, така и настоящата инстанция намират за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в чл. 70,
ал. 6, изр. 2 от ЗОП законодателят е дал възможност на възложителите да залагат минимални и/или максимални
срокове на количествените показатели за оценка, като задължението в тази насока
било въведено с разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ППЗОП, която влиза в сила на
01.03.2019 г. и не била приложима към процесната поръчка, решението за
откриване на която е от 17.12.2018 г.Действително, съгласно чл. 70, ал. 6, изр.
2 от ЗОП, „възложителят може дa определи
минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели". Диспозитивният характер на
тази разпоредба обаче не отменя задълженията на възложителите по чл. 70, ал. 7
от ЗОП, т. е. възложителят може да не определи минимални и максимални граници
на сроковете, ако обаче успее да гарантира обективното оценяване на постъпилите
оферти. Освен това, сроковете следва да бъдат причислени към качествените
показатели в методиката за оценка. След като в настоящия казус срокът е единствен качествен показател,
е създаден риск от необоснован субективизъм при преценката дали един или друг
срок е достатъчен за качествено изпълнение на предмета, предвид липсата на ясни
насоки, от които членовете на комисията за оценка да се ръководят. Създаването
на новата разпоредба на чл. 33, ал, 3 от ППЗОП е още едно доказателство в
подкрепа на констатациите на НО- законодателят изисква от възложителите ясно да
определят граници на показателите, свързани със срок - обстоятелство, което до
01.03.2019 г. е следвало да се съобрази и да се изведе по логичен път като един от параметрите,
осигуряващи законосъобразност на методиката за оценка.
На следващо
място доводът на жалбоподателя, че в случай, че предложените от изпълнителя
срокове се окажат прекалено кратки, то ще бъдат задействани санкционните разпоредби на сключения договор,
е неотносим към настоящия спор, доколкото това касае последващо неизпълнение на
договора, а не предварително поставената
от страна на Възложителя Методика за оценка на критериите. Установеното от НО нарушение е извършено на
подготвителния етап от изпълнението на услугата, още при избора на изпълнител,
когато трябва да бъдат осигурени условия за свободна конкуренция, така че
потенциалното ангажиране на договорна отговорност впоследствие няма отношение.
С оглед
направените изводи, е налице нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 1
от ЗОП, което може да се квалифицира като нередност по т. 11, буква „а" от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г.) -
използване на показатели за оценка, ограничаващи достъпа на
кандидати/участници. Доколкото не се гарантира обективното оценяване на
качеството на техническите предложения на участниците в процедурата,
възложителят необосновано е стеснил кръга на потенциално заинтересованите лица.
В уведомлението за нередност нарушението
е квалифицирано като нередност по т. 9 от Наредбата за посочване на нередности.
Във връзка с изменението на Наредбата за посочване на нередности с
Постановление № 202 на Министерски съвет (влязло в сила на 23.08.2019 г.) и в
съответствие с чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, НО е изменил
квалификацията на нередността. В съответствие с чл.
70, ал. 2 във вр. с ал.
1 ЗОП, икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на един от
следните критерии за възлагане: 1. най-ниска цена; 2. ниво на разходите, като
се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл;
3. оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената
или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени,
екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка.
Видно от методиката за определяне на комплексна оценка на офертите, част от
документацията за участие в процесната обществена поръчка, е определен критерий
за оценка на офертите - "Икономически най-изгодна оферта - оптимално
съотношение качество/цена", поради което правилно от НО е определена
правната квалификация на нарушението по т.11 от Наредбата. Процесните нарушения
са извършени от бенефициера преди влизане в сила на новата наредба, но са
установени при действието й и именно с действащата към датата на установяване
на нарушенията разпоредба се регламентират правните последици от тях.
Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да прилага финансови
корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяно
нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, при
условие че става дума за прилагане на нова правна уредба по отношение на
бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна
уредба (в този смисъл Решение
на СЕС от 26 май 2016 година по съединени дела C-260/14 и C-261/14, т.
57).
За
да е налице нередност освен нарушение на правилата за възлагане на поръчка е
необходимо и конкретното нарушение да има или да би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Тестът, който Съдът на
Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли
могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе
вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на
обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член
2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи
възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли
2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член
2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1260/1999 е идентична с член
2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент,
с оглед на член
152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия).
В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение
върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви
други потенциални участници биха участвали в поръчката и какви оферти биха
подали, ако допуснатото нарушение не беше осъществено. С оглед характера на
нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово
отражение на вредата, за да се определи точно разликата между разходваните
средства при и без нарушенията. При стриктно спазване на приложимите правила, и
други участници можеха да подадат оферти, съответно при законосъобразно
описание и прилагане на условията на поръчката и правилата на оценка,
класирането на участници можеше да бъде различно и средствата на Европейския
съюз да бъдат разходвани по-ефикасно. Ограничаването на възможността на
икономическите оператори за участие в процедурата за възлагане на обществена
поръчка винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета
на ЕС. В обжалвания административен акт ясно са посочени финансовите последици
от допуснатите нарушения, както и мотиви за индивидуализиране на размера на
финансовата корекция за установената нередност.
За
законосъобразното налагане на финансовата корекция, тя трябва да бъде
определена не само по основание, но и по размер. В случая е налице измеримо
финансово отражение върху бюджета на ЕС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло
или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципа
за добро финансово управление (чл. 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013). В
тази връзка, на основание чл. 4 от Наредбата за посочване на нередности, когато
се определя финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод, нейният
размер трябва да е равен на реално установените финансови последици на
нередността върху изразходваните средства - допустими разходи. Съгласно чл. 71,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ чрез финансовата корекция се отменя финансовата подкрепа от
Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размерът на
допустимите разходи, т.е. променя се основата, на която се изчислява
договореният процент финансова подкрепа, защото на финансиране подлежат само
допустимите разходи, Проектът, в изпълнение на който е сключена обществената
поръчка, е финансиран не само от Европейския фонд за регионално развитие, но и
от националния бюджет и от собствени средства на бенефициера. Въз основа на
член 70, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на отмяна подлежи
единствено финансовата подкрепа от ЕФРР и национално съфинансиране.
Определянето на финансова корекция върху собствения принос на бенефициера би
превърнало автоматично в тази част финансовата корекция в санкция, нещо което
тя с оглед на чл.
4 (1) и (4) от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995
г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/1995)
не е (виж решение
Neamt, С-260/14 и С-261/14,
EU: C: 2016: 360, т. 50 и 51). Финансовата корекция е административна мярка по
смисъла на чл.
4 Регламент № 2988/95, а не административна санкция по смисъла на чл. 5
Регламент № 2988/95.Съгласно
чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕСИФ минималните и максималните стойности на процентните
показатели са определени с акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, т. е. с Наредбата
за посочване на нередности. В чл. 1 от Наредбата за посочване на нередностите
са регламентирани случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото
право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициера, които имат или
биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за
извършване на финансова корекция.С оглед характера на нарушенията е обективно
невъзможно да бъде установено конкретното финансово отражение на вредата, за да
се определи точно разликата между разходваните средства при и без нарушението.
На основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, когато
поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено
изражение на финансовите последици, размерът на финансовата корекция следва да
се установи по пропорционалния метод.Установеното нарушение представлява
нередност по т. 11, буква „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности. За нарушения от посочената категория се
предвижда определяне на финансова корекция в размер на 10 % с възможност за
намаляване на 5 %, в зависимост от реда на възлагане на обществената поръчка. В
настоящия случай, предвид възлагането на обществената поръчка чрез открита
процедура (чл. 73, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗОП ), е
определена финансова корекция в размер на 10 %, или 51 736,42 лв. с ДДС, от
допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове по Договор № 25/27.03.2019 г., сключен с „Ню Медия България" ЕООД
на стойност 439 940,00 лв. без ДДС (527 928,00 лв. с ДДС).Финансовата корекция
е определена, като от стойността на договора е изваден собственият принос на
бенефициера в размер на 2 %. След като е осъществен фактическия състав на нарушение,
представляващо нередност по смисъла на европейското законодателство, то
оспорваният ИАА е постановен в
съответствие с материалния закон.
С оглед на
гореизложеното жалбата, подадена от община Горна Оряховица е неоснователна и
недоказана, а Решение № РД-02-14-73/28.01.2020 г. на ръководителя на НО -
правилно и законосъобразно, като издадено в рамките на компетентността на НО да
управлява и контролира на национално ниво разходването и възстановяването на
одобрените средства по Програмата с цел постигане на основаните цели и
приоритети, поставени от държавите-членки.
С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, въпреки, неявяването му в о.з., но с оглед представената по делото писмена защита.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-Велико Търново осми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Горна Оряховица, пл. Г. Измирлиев №
5 против Решение РД-02-14-73/28.1.2020г. на Директор и Ръководител на
Националния орган при МРРБ, с което е
констатирана нередност и е определена финансова корекция в размер на 10% в
размер на 51 736,42 лева по проект „Иновативен подход за популяризиране на
културното и природно наследство в трансграничния регион , финансиран по
програма ИНТЕРРЕГ А Румъния –България.
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица, пл. „Г.Измирлиев“№ 5 да заплати
на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 150(
сто и петдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
мтвАДскъинот