Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично
съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -
ТОНЕВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр.
д. № 5169 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
С
решение № 411449/21.05.2018 г. по гр. д. № 5917/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 66
състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 41005/13.08.2018
г., е
признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 2 421,77 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 03.2013 г. до м. 04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, община „Оборище“, ул. „*****,
ведно със законната лихва върху сумата от 09.04.2015 г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 222,59 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
01.05.2013 г. - 27.03.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 19871/2015 г.
по описа на СРС, 66 състав, като е отхвърлен искът за главница за разликата над
уважения размер от 2 421,77
лв. до пълния предявен размер от 3 286,03 лв.,
както и искът за обезщетение за забава за разликата
над уважения размер от 222,59 лв.
до пълния предявен размер от 399,92 лв.
и за периода 30.04.2013 г. - 01.05.2013 г. Осъден е Р.М.Н.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 88,78 лв. -
разноски в заповедното производство и
сумата от 541,24 лв.
- разноски в исковото производство. Осъдено е „Т.С.“
ЕАД да заплати на Р.М.Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 149,42 лв. -
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение
в частите, с които са уважени предявените искове, е подадена въззивна
жалба от ответника Р.М.Н., чрез адвокат В.Т. - В., с оплаквания за
неправилност на същото. Оспорва се, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия през процесния период. Съдът е допуснал процесуални
нарушения, като не е допуснал до разпит свидетел за установяване на
обстоятелството, че ответникът не е живял на адреса, както и че не е подавал
заявление за откриване на партида, а такова е подадено от реалния ползвател на
имота. Излагат се съображения, че ответникът никога не е живял в процесния имот
в гр. София, ул. *****, а в гр. *****, изрично заявление - декларация за откриване
на партида ответникът не е подавал. Позовава се и на нищожност на ОУ на ищеца
поради противоречие със ЗЗП, както и на чл. 19 КРБ. Ответникът няма качеството
на потребител по смисъла на § 13 от ДР към ЗЗП, както и по смисъла на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ. В заключение се сочи, че следва да се ангажира отговорността на
ползвателя за задълженията към „Т.С.“ ЕАД. Моли се за отмяна на решението в
обжалваните части, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД. С молба
вх. № 271478/28.02.2022 г. процесуален представител на дружеството моли жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната
част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Третото лице помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД,
не взема становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове до
посочените по - горе размери и ищецът е осъден да заплати разноски на ответника
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, не е
обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Решението е и
правилно в обжалваната част, като с оглед конкретно изложените доводи на
въззивника съдът приема и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.
422 ГПК срещу Р.М.Н., както следва:
- с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 3 255,43 лв. - главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода м. 03.2013 г. - м. 04.2014 г. в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, община „Оборище“, ул. *****, с аб. № 002379; както и за сумата
от 30,60 лв. - за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
същия период;
- с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 394,86
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 30.04.2013 г. - 27.03.2015 г., както и
5,06 лв. - лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за същия период;
Претендирана е и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2015
г., до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 29.04.2015
г. по гр. д. № 19871/2015 г. по описа на СРС, 66 състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника, а по
делото не е спорно, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на
вземане за стойността на доставената топлинна
енергия по делото следва да се установи,
че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на последния да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.), поради което и за
ответника е възникнало задължение за плащане на стойността на доставената топлинна енергия;
по иска за заплащане на възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна енергия
ищецът следва да докаже, че в рамките на процесния период е извършена реално
услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответника; че ответникът
е поел задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на
възнаграждението за конкретно предоставената услуга. По отношение на
акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в плащането на
главниците, ищецът следва да установи, че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорните суми. Ответникът следва да докаже своите възражения,
наведени в отговора на исковата молба.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в ЗЕ и в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в действалата в процесния
период Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл.
142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите.
Съгласно чл.
145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Основният спорен въпрос с оглед оплакванията във
въззивната жалба е имал ли е ответникът
качеството потребител/клиент на топлинна енергия през процесния
период и по отношение на процесния имот. В тази връзка въззивният съд приема следното:
Понятието „потребител
на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.),
действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.
153 ЗЕ -
в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1,
т. 42 ДР на ЗЕ и
с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.
36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Сключването
на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на
ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Достатъчно е решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия.
При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените
му битови нужди. Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице,
различно от собственика и вещния ползвател, което
ползва имота на договорно основание - със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно
правоотношение с топлопреносното предприятие. Извън посочената хипотеза,
законът не придава на откриването на партида за имота значението на
правопораждащ факт за възникването на облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие.
Договорът
за доставка на топлинна енергия
за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен, така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на
ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого
дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия
за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
(изричен или презюмиран). Без значение са предвидените в Общите условия за
продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София правила във връзка с
промяната на собствеността върху топлоснабдявания имот
и предвидените задължения за уведомяване за настъпилите изменения на
обстоятелствата в тази връзка. Както се посочи, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия,
възниква по силата на закона - чл. 153, ал. 1 ЗЕ с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. За наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия е ирелевантно и обстоятелството
кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот.
При така
изложените принципни разяснения, настоящият съдебен състав приема, че в случая,
при
доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
същият е доказал пълно и главно твърдението си, че ответникът е бил в процесния период собственик
на топлоснабдения имот и като такъв
- потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди. Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „*****не е
оспорено в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба, а и се
установява от приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том II, рег. № 6370, дело № 299 от 2001 г., видно от който на 12.12.2001
г. И.Х.Г.и В.Г.Г.са продали на Р.М.Н. процесния апартамент,
ведно с избено помещение и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото
на строеж върху мястото. В нотариалния акт е посочено, че продавачите се
задължават да предадат на купувача владението на имота незабавно. По
делото няма данни впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено или
да е било учредено вещно право на ползване на друго
лице, като доказателствената тежест за това е била на
ответника. Не се установява през процесния период
трето лице да е било в договорно
правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ, изключващо правоотношението между
ищеца и собственика на имота. По делото е прието писмо с рег. № Г-3902/21.03.2015 г. от
„Т.С.“ ЕАД до Р.Н., с което дружеството е уведомило ответника за служебна смяна
на титуляра на партидата с аб. № 2379 за заплащане на ТЕ, считано от м. 03.2015
г., с оглед на това, че ответникът не е предприел лично действия по промяна
титуляра на посочената партида с аб. № 2379, с покана за заплащане на непогасените
към 13.03.2015 г. задължения, за което ответникът е уведомен на 23.03.2015 г.,
видно от обратната разписка. В тази
връзка следва да се посочи, че действително до м. 03.2015 г. партидата за имота
се е водила на името на предишния собственик, на чието име са издавани и
документите за главен отчет, фактурите и индивидуалните справки за отопление и
топла вода (видно от представените от третото лице - помагач и приети по делото
писмени доказателства). Обстоятелството обаче на чие име се води партидата в
случая е без значение за възникване на облигационното отношение между страните.
В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на договорно правоотношение между страните е фактът кой е собственик, респективно носител на
ограничено вещно право на ползване върху имота
за исковия период от време, като по делото
няма данни продавачите да са си запазили вещното право на ползване на имота или
да са сключили, със съгласието на собственика, изричен писмен договор с „Т.С.“
ЕАД след прехвърляне на собствеността на имота, поради което пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове е именно ответникът
- без
значение е кой
фактически е ползвал
топлинната енергия, доставяна до имота. Поради това, не е налице и процесуално нарушение с
отказа на съда за допускане до разпит на свидетел за установяване на
обстоятелството кой е ползвал имота през процесния период. При
така установената фактическа обстановка и предвид дадените разяснения, въззивният
съд приема, че ответникът е
страна по облигационното правоотношение с ищеца, считано от
датата на прехвърляне на собствеността върху имота, по
силата на закона. С оглед действащата законова уредба, възникването на
договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия и качеството на потребител по него
не е обусловено нито от личното упражняване на
фактическа власт върху топлоснабдения имот от страна на потребителя, нито от откриването на партида на
негово име. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото
дружество, съответно дали ответникът е подал молба за откриване на
партида, е без значение, тъй като партидата има само
счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия
факт на придобиване на имота с новия собственик
(собственици) или вещен ползвател, без да е
необходимо изрично волеизявление на ответника.
Обстоятелството, че предишният собственик е продължил
да ползва имота не води до извод, че той е задължено лице за заплащане на
доставяната топлинна енергия. Ето защо, като е приел, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия,
доставяна до имота, първоинстанционният съд не се е
отклонил от дадените по - горе разяснения, а
оплакванията на въззивника, че не следва да отговаря по исковите претенции, са
неоснователни.
Както
се посочи, договорът с топлофикационното дружество
възниква по силата на закона, при наличие качеството собственик на ответника, а общите условия (от 2008 г. и от 2014 г.) уреждат съдържанието на
това правоотношение, без да е необходимо изрично изявление на ответника -
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ предоставя
за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответникът не твърди и не се установява да е
упражнил това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от 2008 г. и от 2014 г., поради което настоящият съдебен
състав намира, че ответникът ги е приел.
Изложените
обстоятелства обосновават извод, че за исковия период между Р.М.Н. и топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот и отговорността на ответника към ищеца за заплащането
на топлинната енергия може да се ангажира.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нищожност на ОУ на ищеца поради противоречие със ЗЗП и с чл.
19 КРБ, както и че разпоредбите на чл.
150 ЗЕ и чл. 153
ЗЕ, установяващи задължението на
собствениците да заплащат доставената в имотите им топлинна енергия и да
спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия, които са приети от
държавен орган, ограничават правото на собственост.
Основните права, уредени в Конституцията
на Република България, са гарантирани на гражданите в
определени граници, посочени в чл.
57 от Конституцията на Република
България - това са правата на
останалите правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси.
Нормите на чл.
150 ЗЕ и чл. 153
ЗЕ (и приетите въз основа на тях общи
условия на ищеца) уреждат баланса между правото на собственост и
имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията (чрез
гарантирането на стопанската инициатива) принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Собствениците на
топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други
лица - като ги отдават под наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на
задълженията за сметките на имота за топлоснабдяване е собственикът, а той
следва да уреди отношенията си с другите ползватели на имота на основание
сключен с тях договор. Това е правило за разпределяне на отговорността по
облигационни задължения, а не ограничение на правото на собственост. Следователно
обсъжданите разпоредби от ЗЕ и
приетите в съответствие с тях ОУ на ищеца не противоречат на норми от правни
актове с по - голяма юридическа сила.
По делото не е спорно, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира той) е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
За
установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния
период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно - техническа (СТЕ) и съдебно - счетоводна експертизи
(ССчЕ), които по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд кредитира като пълни и
обосновани. От заключението на СТЕ се установява, че сградата на адрес ул.
„*****се топлоснабдява от
една абонатна станция, постъпилата в абонатната станция топлинна енергия се
измерва от общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. Технологичните разходи в абонатната станция са определяни по Наредбата за топлоснабдяването и са отчислявани ежемесечно от отчетената по
общия топломер топлинна енергия, съгласно нормативните изисквания. На база отопляемия обем
на имота е разпределяна енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно
Наредбата за топлоснабдяване. Дяловото
разпределение е осъществявано от „Т.с.“
ЕООД. За процесния период фирмата за дялово разпределение е
отчитала уредите в имота, по време на отчетите са попълнени документите за
главен отчет, които са подписани от потребител. През исковия период в имота има пет отоплителни тела и съответно са
монтирани пет топлоразпределителя. В имота се ползва топла
вода и има два водомера за топла вода, по които се отчита разход. В изравнителните сметки са включени ТЕ за отопление,
включваща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отпление на
имота и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Дължимата
сума за топлинна енергия за процесния период, след изравнението, е 2 421,77 лв. Сумите за ТЕ за
имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна
уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки със
заключение за съответствие с одобрения тип.
От ССчЕ се установява, че за процесния
абонат няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния
период. Общото задължение за ТЕ за отопление и БГВ е в размер на
3 255,43 лв., 30,60 лв. - за отчитане на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия, а законната лихва е в размер на 407,18 лв. Кредитирайки посочените
заключения, районният съд е уважил предявените искове до приетите за
основателни размери.
Срещу определения от
първоинстанционния съд размер на главниците за стойност на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на ТЕ за процесния период, както
и по отношение на лихвата за забава, начина
на изчислението ѝ и момента на изпадане на ответника в забава не са наведени никакви оплаквания
във въззивната жалба, поради което с оглед ограничения характер на въззивното
обжалване (чл. 269, изр. 2 ГПК), тези въпроси са извън обхвата на въззивната проверка, при съобразяване,
че решението е валидно, допустимо в обжалваната част, не е допуснато и
нарушение на императивни правни норми.
Ето
защо първоинстанционното решение в обжалваната част, с която исковете са
уважени до приетите от районния съд размери и период, следва да бъде потвърдено
като правилно, включително и в частта за разноските.
По разноските:
За въззивното производство разноски на въззивника - ответник по подадената
въззивна жалба не се дължат. Независимо от неоснователността на жалбата, разноски на „Т.С.“ ЕАД за юрисконсултско
възнаграждение също не се дължат, тъй като
процесуално представителство от юрисконсулт, което да обуславя
присъждане на възнаграждение за същото по делото не е
осъществено. В срока за отговор на
жалбата не е депозиран такъв, в открито съдебно заседание процесуален представител
на ищеца не се е явил, депозираната преди
о. с. з. молба е бланкетна и не може да
обоснове извод, че на „Т.С.“ ЕАД се
следват разноски за юрисконсулт, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Въззивният съд констатира допусната
в диспозитива на първоинстанционното решение очевидна
фактическа грешка
при изписване на крайната дата от периода, за
който се дължи сумата от 2 421,77 лв. - стойност на потребена енергия, като
вместо приетото в мотивите на съдебното решение, че искът за главница за
стойност на потребена енергия е основателен за периода 01.03.2013 г. - 30.04.2014
г. (съгласно исковите претенции), е изписано 01.03.2013 г. - м. 04.2015 г. Това
несъответствие подлежи на отстраняване от първоинстанционния съд, на който делото следва
да бъде върнато за провеждане на процедура по реда на чл.
247 ГПК, като в диспозитива на въззивното решение бъде изписан правилният период
(съобразно мотивите на СРС).
Предвид цената на предявените искове и чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 411449/21.05.2018 г. по гр. д. № 5917/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 66
състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 41005/13.08.2018
г., в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** Б, срещу Р.М.Н.,
ЕГН ********** и адрес: ***, искове
с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р.М.Н.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 2 421,77 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 03.2013 г. до м. 04.2014
г. в имот, находящ се в гр. София, община „Оборище“,
ул. „*****, ведно със законната лихва върху сумата от
09.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 222,59 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2013 г. - 27.03.2015 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по гр. д. № 19871/2015 г. по описа на СРС, 66 състав, както и в частта, с която Р.М.Н. е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
88,78 лв. - разноски в заповедното
производство, както и сумата от 541,24 лв. - разноски в исковото
производство.
Решението в отхвърлителните части е влязло
в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД - „Т.с.“ ЕООД.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, II ГО, 66 състав, за провеждане на процедура по реда
на чл.
247 ГПК,
съобразно мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.