Определение по дело №1801/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 29
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500501801
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. С.З., 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501801 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 40, ал. 2
от ЗУЕС и чл.41, ал.2 от ЗУЕС и във връзка с чл.130, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 10883
от 18.10.2021 год. от К. ТР. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.,
ул. „**********, чрез адв. Д.К. Д., ЕГН **********, АК С.З., с личен номер
********** в регистъра на ВАдвС, в качеството си на процесуален
представител и пълномощник по Договор за правна защита и съдействие №
0229549 от 14.10.2021 г. и пълномощно от същата дата със Съдебен адрес за
получаване на призовки и съобщения: гр. С.З., бул. *******, сутерен, чрез
адвокат Д.К. Д., тел: 088 ***** ПРОТИВ Определение без номер /12.10.2021
г., постановено по гр. дело № 1747 / 2021 г. по описа на Районен съд - гр. С.З.,
с което е върната исковата молба на ищеца, като просрочена и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява
неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът
е приел, че на 12.10.2021 г. е било проведено открито съдебно заседание по
делото с призоваване на страните по делото - за ПРЕЦЕНКА
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА.
На това заседание се явили процесуалните представители на страните
по делото, като редовно и своевременно призовани, заедно с техните клиенти.
В същото това заседание, след като вече се били запознали с отговора
на ответника по делото на предявената искова молба, с представените към
него писмени доказателства и Определение № 960/10.09.2021 г. на Районен
съд - гр. С.З., с оглед на това, за което съдът ги бил призовал, а именно: да
дадат становището си по отношение на повдигнатия въпрос за
недопустимостта на претенцията (сочи се, че исковата молба е подадена след
предвидения в закона срок), представили на председателстващия състава
1
писмени документи и направили три на брой доказателствени искания за
събиране на доказателства.
Съдът с определението си за насрочване на делото бил призовал и един
свидетел, който бил разпитан в същото това заседание.
Следва да подчертае, че съдът приел като писмени доказателства по
делото представения от него - нотариален акт, с който ищецът е закупил двете
складови помещения в процесната сграда етажна собственост, както и
копието на личната му карта, в която е вписан с постоянен адрес: гр. С.З., ул.
„**********, много преди провеждането на процесното общо събрание на
ЕС.
Съдът обаче ОТКАЗАЛ да уважи всички негови доказателствени
искания, направени своевременно - до края на това заседание, като по този
начин нарушил и процесуалните права на ищеца и не му дал възможността да
докаже тезата си, че в тази Етажна собственост е вписан с адреса, различен от
адреса на самата етажна собственост, а оттам и че не е бил известен за
насроченото за 21.02.2021 г. Общо събрание.
Поискали съдът да задължи ЕС да представи по делото Книгата на ЕС.
в която книга са вписани всички етажни собственици - с техните документи за
собственост, конкретните им самостоятелни обекти в сградата, както и с
вписаните им адреси, и телефони за връзка.
Това искане за представяне на Книгата на ЕС го направихме на два
пъти в това заседание, като и двата пъти съдът го отклони и не го уважи.
Прие, че не е важно това обстоятелство, а според нас е повече от важно.
Категорично смеем да твърдим, че ищецът, когато е закупил своите два
обекта - складови помещения, е представил в писмен вид на
домоуправителката на ЕС през 2016 г. ксерокопие на своя нотариален акт, а
това е същия нотариален акт, приет от съда по това дело, с който да бъде
регистриран в Книгата на етажната собственост. В този нотариален акт К. ТР.
К. е с посочен постоянен адрес: гр. С.З., ул. „**********.
Дал е на домоуправителката и своя актуален телефонен номер за
връзка, на който да му се обажда при всяко насрочено събрание на ЕС и който
също смеем да твърдим, че е вписан в книгата.
Ето защо, следва да се приеме, че с тези данни той е бил вписан в
Книгата!
С този конкретен документ, който е в писмен вид, същият е уведомил
ЕС къде да бъде призоваван за всички бъдещи събрания на ЕС.
Съдът, независимо от това писмено доказателство (приетия от него
нотариален акт) и приетото заверено копие от личната карта на ищеца, като
не допуснал изискването и прилагането по делото на Книгата на ЕС, на
страницата, в която К. ТР. К. е бил вписан като собственик на самостоятелни
обекти в ЕС, неправилно и незаконосъобразно е приел, че процесното Общо
събрание, проведено на 21.02.2021 г. е било свикано редовно, с поставянето
на поканата на видно място на таблото в самата сграда, а не и да се изпрати
покана на К.К., а противно на това приел, че исковата молба е предявена след
2
установения в закона 30-дневен срок от датата на узнаването.
В исковата молба ясно и недвусмислено са посочили, че Общото
събрание не е било свикано редовно, като ищецът не е получил покана или да
му се е обадил някой по телефона, за да бъде уведомен, че ще се провежда
такова събрание. Още повече, в самата искова молба били посочили, че
самото призоваване на ищеца не е било направено на посочения от него
адрес, който е различен от това на етажната собственост.
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
К. ТР. К. чрез адв. Д.Д. от Адв. колегия – П., са изложени в подадената от
него частна жалба вх. № 10883/18.10.2021 год.
В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено,
и делото върнато на РС-С.З. за продължаване на съдопроизводствените
действия ведно със законните последици от това.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от другите страни по
делото.
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в частната жалба
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 1747/21г. по описа на РС-С.З. е
образувано по исковата молба от жалбоподателя К. ТР. К. чрез адв. Д.Д. от
Адв. колегия – С.З. против ответниците – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на
самостоятелните обекти в жилищната сграда, находяща е в гр. С.З., ул.
“******* с правно основание чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС.
Въззивният съд намира, че на практика е предявен иск, за отмяна на
Решенията на ОС на ЕС на основание чл.40, ал.2 от ЗУЕС на самостоятелните
обекти в жилищната сграда, находяща е в гр. С.З., ул. “******* по точки 2,
т.3, т.6 от дневния ред на проведеното Общо събрание на собствениците,
обективирани в протокола от 21.02.2021 год. /неделя/ като
незаконосъобразни. Подробните съображения и доводи са изложени в
обстоятелствената част на исковата молба.
С Определение, постановено в откритото съдебно заседание без номер
от датата 12.10.2021 г., постановено по гр. дело № 1747 / 2021 г. по описа на
Районен съд - гр. С.З., същият съд е върнал исковата молба на ищеца, като
просрочена и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд счита, че така постановеното от първоинстанционният
съд Определение е неправилно и незаконосъобразно поради съществено
нарушение на процесуалния закон и необоснованост.
Доводите на настоящата инстанция за това са следните:
Налице е съществено нарушение на процесуалния закон, поради
следното:
Съобразно специалната разпоредба на Чл. 40. ал.(1) от ЗУЕС Всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание. Според ал.(2)(Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., бр. 26 от 2016 г.)
3
Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на
чл. 16, ал. 7. Съгласно ал.(3) Подаването на молбата не спира изпълнението
на решението, освен ако съдът не постанови друго.
Разпоредбата на чл.16, ал.(6) от ЗУЕС гласи, че протоколът се изготвя в
7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от
председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се
отбелязва в него. Видно от чл.16, ал.(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и
доп., бр. 26 от 2016 г.) Председателят на управителния съвет (управителят) в
срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес
в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило
електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Въззивната инстанция намира, че съдът е приел като писмени
доказателства по делото представения от него - нотариален акт, с който
ищецът е закупил двете складови помещения в процесната сграда етажна
собственост, както и копието на личната му карта, в която е вписан с
постоянен адрес: гр. С.З., ул. „**********, много преди провеждането на
процесното общо събрание на ЕС.
Съдът обаче е ОТКАЗАЛ да уважи всички неговите доказателствени
искания, направени своевременно - до края на това заседание, като по този
начин е нарушил процесуалните права на ищеца и жалбоподател и не му е дал
възможността да докаже тезата си, че в тази Етажна собственост е вписан с
адрес, различен от адреса на самата етажна собственост, а оттам и че не е бил
известен за насроченото за 21.02.2021 г. Общо събрание.
Частният жалбподател е поискал на първоинстанционното
производство съдът да задължи ЕС да представи по делото Книгата на ЕС, в
която книга са вписани всички етажни собственици - с техните документи за
собственост, конкретните им самостоятелни обекти в сградата, както и с
вписаните им адреси, и телефоните за връзка.
Това искане за представяне на Книгата на ЕС е направено дори на два
пъти в това заседание, като и двата пъти първостепенният съд го е отклонил и
не го е уважил. Приел, че не е важно това обстоятелство, а според въззивната
инстанция това обстоятелство е повече от важно, тъй като уведомяването за
провеждането на общите събрания се извършва най-вече по адреса или
телефона на съответния етажен собственик, още повече пък, като същият не
живее в сградата на същата ЕС.
4
Освен това настоящият съд намира, че жалбоподателят, когато е
закупил своите два обекта - складови помещения, е представил в писмен вид
на домоуправителката на ЕС през 2016 г. ксерокопие на своя нотариален акт,
а това е същия нотариален акт, приет от съда по това дело, с който да бъде
регистриран в Книгата на етажната собственост. В този нотариален акт
жалбоподателят К. ТР. К. е с посочен постоянен адрес: гр. С.З., ул.
„**********.
Дал е на домоуправителката на ЕС и своя актуален телефонен номер за
връзка, на който да му се обажда при всяко насрочено събрание на ЕС и който
според твърденията на жалбподателя също е вписан в книгата.
Ето защо, следва да се приеме, че с тези данни той е бил вписан и в
Книгата на ЕС. Именно с този конкретен документ, който е в писмен вид,
същият е уведомил ЕС къде да бъде призоваван за всички бъдещи събрания
на ЕС.
Съдът, независимо от това писмено доказателство (приетия от него
нотариален акт) и приетото заверено копие от личната карта на ищеца, с
надлежно вписания и постоянен адрес на същия, като не е допуснал
изискването и прилагането по делото на Книгата на ЕС, на страницата, в
която К. ТР. К. е бил вписан като собственик на самостоятелните обекти в ЕС,
неправилно и незаконосъобразно е приел, че процесното Общо събрание,
проведено на датата 21.02.2021 г. е било свикано редовно, с поставянето само
на поканата на видно място на таблото в самата сграда, а не и да се изпрати
покана на жалбподателя К.К., а противно на това е приел, че исковата молба е
предявена след установения в закона 30-дневен срок от датата на узнаването.
В исковата молба ясно и недвусмислено ищецът е посочил, че Общото
събрание не е било свикано редовно, като ищецът не е получил покана на
посочения от него адрес, който е различен от този на етажната собственост
или да му се е обадил някой по телефона, за да бъде уведомен, че ще се
провежда такова събрание. Още повече, в самата искова молба
жалбоподателят е посочил, че самото призоваване на ищеца не е било
направено на посочения от него адрес, който е различен от това на етажната
собственост.
Именно поради горното неправилно в обжалваното Определение съдът
приема, че е изтекъл срокът за обжалването на процесните Решения на ОС на
ЕС по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
На следващо място, процесното Определение се явява неправилно,
защото с влизането в сила на последното ще се стигне и до липсата на
надлежната защита на материалното право на жалбоподателя, което от своя
страна на практика се явява и отказ от правосъдие.
Напротив, видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д.С.
Д. - Касиера на ЕС, същият категорично е заявил в показанията си пред
първоинстанционният съд /Протокола с № 551/12.10.2021 год. стр. 10 от
същия/, че ищецът не е живял нито ден в тези складови помещения. На
въпроса знае ли с какъв адрес е вписан в домовата книга - отговорът му е
5
биле, че не знае. Именно и след разпита му жалбоподателят чрез
пълномощника си е поискал за втори път да се задължи ЕС да представи
книгата, защото от нея е следвало ясно и недвусмислено да се установи, как е
следвало да постъпва при свикване на това конкретно събрание
домоуправителката на ЕС.
Законът (ЗУЕС) гласи, че когато някой НАПУСНЕ адреса, следва
писмено да уведоми за новия си адрес. Но ищецът няма как да напусне адрес,
на който той никога не е пребивавал. В момента и малко след покупката на
складовете, когато е предал нотариалния си акт на домоуправителката, той е с
постоянен адрес, различен от този, в който са двата му обекта.
Друго писмено уведомяване, освен това направено още през 2016 г., с
което К.К. е предоставил нотариалния си акт, а там ясно е записан кой му е
адреса - няма. Това, че е закупил имоти в ЕС не е основание да се вписва в
домовата книга с адреса на закупените имоти, а с постоянния си адрес. Още
повече, че това, както става ясно, са складови помещения.
Районен съд, след като на два пъти отказал да изиска и да задължи
ответника ЕС да представи Домовата книга, а по този начин не е дал
възможността на жалбподателя да докаже тезата си, че именно спрямо него
това Общо събрание е било свикано незаконосъобразно, е стигнал до
неправилните правни изводи, нарушил е материалния закон и същевременно
с това е постановил и неправилно и незаконосъобразно определение, с което
върнал исковата молба, като просрочена и е прекратил производството по
делото.
Друго доказателствено искане, което жалбоподателят е направил в това
заседание по реда на чл.157 ГПК, вр. с чл.63 ГПК, вр. с чл.192, ал.1 ГПК, е
било съдът да задължи спедитора “Еконт”, като трето неучастващо в делото
лице, да представят 2 (две) товарителници с конкретните номера и дати.
Едната от тях, било видно, че е с дата, преди конкретното проведено общо
събрание. С тези товарителници искали да докажат, че домоуправителката е
знаела къде живее жалбподателя К.К., като е адресирала до него две отделни
писма, с които го е канила да заплати дължимите се от него такси към ЕС. И
двете писма, но по-важното е първото от тях, което предхождало и
насрочването и провеждането на Общото събрание, е адресирано от нея
именно на постоянния адрес на ищеца: гр. С.З., ул. „**********. Това тяхно
искане също е щяло да установи и докаже тезата им, че от ЕС и най-вече
домоуправителката, е знаела много добре и преди това е адресирала писма на
адреса, където постоянно от 1948 г. е живял К.К., защото той е заявил ясно в
това заседание, че там е живял цял живот и никъде другаде.
Първоинстанционният съд е изложил лаконични доводи относно
постановеното от него в обжалваното Определение, които обаче не почиват
на един всеобхватен анализ на относимите обстоятелства и представените от
ищцата доказателства и материалите по делото.
Съдът е нарушил и принципа залегнал в чл. 12 от ГПК, тъй като
съдържанието на обжалваното Определение не сочи на спазването на
6
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда. Вярно е,
че оценъчната дейност на съда е въпрос на вътрешно убеждение на самия съд,
но тя не може да бъде резултат на изопачено формиране на това убеждение в
противоречие с основен принцип на гражданското съдопроизводство и преди
всичко с този по чл. 10 от ГПК. Съгласно тази норма съдът дава възможност
за установяване на относимите факти, но след това в Определението си той
следва да ги обсъди в цялост и детайлно. Този ред е предвиден от
законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране
на субективната увереност на съда относно фактите по делото, които се
разглеждат с атакуваното Определение , както и гаранцията за това, че това
вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере
как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде
поставено на контрол от следващата инстанция Определение.
Неизследването в пълнота на фактическите твърдения на
жалбоподателят и релевантните обстоятелства, както и събирането на всички
относими и надлежни доказателства относно предмета на постановеното
Определение, без да им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно,
невсестранно и непълно изследване на всички относими обстоятелства
относно обжалваното Определение, което от своя страна е процесуално
нарушение. Цитирането на правните норми и на законовите разпоредби не
представляват излагане на мотиви, както в настоящия случай
първоинстанционният съд е постъпил, във връзка с което въззивният съд
счита, че обжалваното Определение е лишено на практика и от убедителни
мотиви и не става ясно как съдът анализира относимите обстоятелства и
материали по делото на този процесуален етап, как сформира вътрешното си
убеждение, за да достигне в крайна сметка до своята констатация за
прекратяването на производството по първоинстанционното дело.
Определението на първостепенния съд се явява неправилно и
незаконосъобразно поради горните съображения и следва да бъде изцяло
отменено. Делото следва да върнато на първоинстнционният съд за
продължаването на съдопроизводствените действия по делото.
На основание чл. 129, ал.3 от ГПК, тъй като не е предвиден специален
ред за обжалване на това определение, и поради това че то не прегражда по-
нататъчния ход на делото, същото не подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, но тъй като въззивният съд
намира, че такива разноски не са поискани с частната жалба на жалбподателя
К. и не е налице и списък на разноските по чл.80 от ГПК за направени такива
разноски пред настоящата инстанция, то и такива разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение без номер от датата 12.10.2021 г.,
постановено по гр. дело № 1747 / 2021 г. по описа на Районен съд - гр. С.З., с
което е върната исковата молба на ищеца К. ТР. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З., ул. „**********, чрез адв. Д.К. Д., ЕГН **********,
АК С.З., с личен номер ********** в регистъра на ВАдвС, в качеството си на
процесуален представител и пълномощник по Договор за правна защита и
съдействие с № 0229549 от 14.10.2021 г. и пълномощно от същата дата със
Съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. С.З., бул. *******,
сутерен, чрез адвокат Д.К. Д., тел: 088 *****, като просрочена и е
ПРЕКРАТЕНО производството по гр.д. № 1747/2021г. по описа на Районен
съд - С.З., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС – С.З. за продължаването на
съдопроизводствените действия по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8