Определение по дело №192/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

      №  490                12.08.2020  година            град  Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  търговско отделение

на четвърти август  две хиляди и двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Виолета Боева

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №192 по описа за  2019 година

 

            Производството е по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ.

 

Образуваното производство е  за несъстоятелност на „АВТОТРАНС – 1“ ООД,с ЕИК ********,със седалище и адрес на управление гр.П. ул***.

С решение №126/7.10.2019 година съдът е открил производството по несъстоятелност, обявил е неплатежоспособността на дружеството,наложил е обща възбрана и запор.

С определение №742/19.11.2019г. е назначен за постоянен синдик на длъжника- И.Л.К..

       Депозирани са възражения по реда на чл.690 от ТЗ.

С възражение вх. №11890 /30.12.19г., депозирано лично от Д.М., се оспорва в списъка на приети вземания, вземане под № 5 на П.У., оспорва се основанието за неговото възникване и размера му. Сочи се, че произтича от договор за управление на дружеството,  който бил различен от трудовия договор, каквото основание било посочено от синдика в списъка. Оспорва се и поредността на това вземане, както и периода, били посочени месец септември и октомври 2019г. тоест след решението за откриване на несъстоятелност.Сочи се също че договора за възлагане и управление на бил обявен в ТР.

          С възражение вх.№11891 от 30.12.2019г. Д.М., оспорва прието вземане на „Д.А.“ЕООД в списъка, изготвен от синдика, като развива подробни доводи за издадени изпълнителни листа в резултат на подписан от П.Л.У.  запис на заповед. Оспорва се сключен договор за цесия, оспорва се правото на У. да подпише двата записа на заповед без изрично решение на Общото събрание. Развити са подробни съображения, направени са доказателствени искания П.У. да представи в оригинал договора сключен между „Автотранс- 1“ООД/н/ и ДВГ „Ауто“ ЕООД записите на заповед и приложените с тях документи в оригинал. Моли да бъде задължен „Д.А.“ЕООД да представи в оригиналния договор за цесия и всички свързани с неговото сключване документи в оригинал, моли се да бъде  дадена възможност да направи допълнителни доказателствени искания.

          С възражение вх.№ 11892 от 30.12.2019г., Д.М. в лично качество е оспорила приетото под  № 4 в списъка на приети вземания,  вземане в размер на 51 600 лв. на „Автотранс – 1.“ ООД. Оспорва се това вземане като са развити подробни съображения за постановено съдебно решение по т.д. № 127/2018г.   Моли се синдикът да бъде задължен да представи документи, въз основа на които е изготвил списъка и е приел, че съществува вземане на „Автотранс - 1.“ ООД, както и да   уточни към кой момент то е възникнало. Сочи се на съда, че дружеството „Автотранс-1.“ ООД е свързано с П.Л.У., тъй като същия е негов управител към датата на депозиране на вземането.

          С възражение вх.№ 11893 от 30.12.2019г.,   се възразява срещу списъка от М.  на  неприетите  от синдика вземания. Д.М. сочи, че има правен интерес и имала неприети вземания в размер на 4700.25 лева. Сочи се, че синдикът не бил изпълнил задължението да представи за обявяване заедно със списъците ГФО за предходната календарна година или за последния месец преди датата на откриване на производството. Твърди се, че през последните две календарни години не били приели приемани от общото  събрание на дружеството ГФО, поради отказ на управителя да дава отчет за дейността си пред съдружниците. Обезпокоително било, че дори синдикът който бил икономист по образование не представил изискуемите по закон счетоводни документи, а единствено се основал на получена от ЧСИ Бараков информация във връзка с изплатени суми. Сочи се, че некоректно и непълно ѝ бил отразен трудовият стаж в информационните масиви на НАП и не ѝ били  изплатени  полагащите се обезщетения, поради което била в процедура по  изясняване с НОИ и Инспекция по труда. Моли съдът да уважи възражението ѝ като основателни и да направи промяна в списъците, като съобрази, че тя има вземания от „Автотранс -1“ООД/н/.

          Постъпило  е становище от адв. П., с което се излагат подробни съображения, във връзка с легитимацията на Д. М. в настоящия процес. Сочи се, че  М. към настоящия момент не е кредитор на дружеството, посочени са обстоятелства, че на същата е било наложено дисциплинарно наказание - уволнение, след което същите заповеди са били отменени и е била възстановена на заеманата длъжност, но не е пожелала да се върне и трудовите отношения били прекратени. Съдебното решение било окончателно, а сумите за които са били осъдени „Автотранс- 1“ООД/н/  да изплати на М. били изплатени по   образуваните   изпълнителни дела. Изплатени били и полагащите ѝ се дължими обезщетения за ползване на платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ. Към настоящия момент  М. нямала валидни вземания от дружеството. Във връзка с депозираното  възражение на Д.М. се сочи, че  лично тя била подписала договора за управление, сключен между дружеството и П.У., а при входиране на молбата за предявяване на вземането на У. за възнаграждение като управител бил приложен именно договора за  управление, сключен на 04.08.2003г. между М. и П.У. като управител, била приложена  ведомост и достатъчно  писмени доказателства. Моли се, да бъдат оставени без уважение като недопустими горецитираните  възражения, направени от М.. Изложени са доводи, че същата няма право да прави възражения от името на „Автотранс -1“ООД/н/. Представени са писмени доказателства.

          С възражение вх.№94 от 06.01.2020г. Д.М. е пояснила, че с молбата си по чл.685 претендира  обезщетение на основания, различни от тези по чл.225 ал.1 от КТ. Не оспорва, че е получила посочените суми по двете изпълнителни дела. Развити са подробни доводи, че ѝ се дължи възнаграждение за положен труд от 09 май - до 16 май 2017 година, обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, тъй като ѝ било изплатено такова само за 28 дни, а се претендират и други периоди като например за  месец юни 2017г., обезщетение 10 дни за 2017 година, развити са подробни доводи. Претендира обезщетение по чл.226 ал.1 и ал.2 от КТ,  като са развити подробни доводи за периода, за който претендира това обезщетение.  Претендира се и обезщетение по реда на чл.214 от КТ. Представени са писмени доказателства. Посочено е, че работодателят умишлено  бавел оформянето и предаването на трудовата ѝ книжка. Представени са писмени доказателства. Моли да бъде задължен синдикът да представи двата броя удостоверения, които е  приел като единствено основания за предявените от нея вземания.

          На 06 януари 2020г. е депозирано възражението срещу списъка на приети и неприети вземания, което преповтаря вече депозираното възражението против вземането на „Автотранс -1“ ООД. Сочи се и се оспорва и поредността, в която вземането е прието. Моли съдът да извърши служебна справка по т.д. № 127 /2017г., касаеща счетоводния баланс към 30.11.2017г.

          С възражение вх. №96/06.01.2020г. отново преповтаря предходно възражение.

          С възражение вх.№97/06.01.2020г. отново преповтаря направено възражение, касаещо вземанията на П.У.. Към тях са представени писмени доказателства, които вече са представени.

          С възражение вх.№101 от 06.01.2020г., което касае вземането на „Д.А.“ ЕООД, М. е развила подробни доводи относно осъществената сделка между посочените дружества, договор за наем  с бизнес и инвестиционни намерения, като се сочи, че същата е нищожна, симулативна, страните умишлено са избегнали нотариална заверка на подписа, сключена е при липса на основание. Посоченият договор за наем накърнявал добрите нрави, а в счетоводните отразявания на „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД за 2017г.   изобщо не било  отразено вземането, което се претендира. Правят се отново подробни съображения за привидност. Оформени са доказателствени искания да бъде извършена справка в търговския регистър, че „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД  не било отразило представените за публикуване ГФО-та за 2017 и 2018 години вземанията си от „Автотранс -1“ООД, моли да бъде назначена съдебно счетоводна експертиза на която са оформени задачите. Всичко това е направено във връзка с възражение за прието вземане в полза на „Д.А.“ ЕООД, които произхождат с двете дружества, оформени са задачи към поисканата СИЕ. Представени са писмени доказателства.

          Постъпило е и възражение от НАП с вх. №182/07.01.2020г. срещу списъка с приети вземания, касаещо приетите вземания на П.Л.У. за неизплатено възнаграждение за месец септември 2015 година, досежно поредността на същото и основанието на което се претендира. Сочи се, че не по трудов договор, а по договор за управление  са възникнали вземанията. Моли се съдът да измени списъка на приетите вземания като поредността на удовлетворяване на вземанията на П.Л.У. за неплатено  възнаграждение вместо  по чл. 722 ал.1 т.4 от ТЗ да бъде с поредност по чл. 722 ал.1 т.8 от ТЗ.

          По всички така направени възражения синдикът е депозирал становища, като се възразява срещу депозираните възражения на Д.М., посочени са подробни обстоятелства, както и съдебни актове и обстоятелството,че същата няма качеството на кредитор.

         По отношение възражението на НАП синдикът е посочил, че е допуснал техническа грешка за поредността на вземането на П.У. и същото следва да се уважи.

          Съдът като взе предвид, така депозираните възражения на Д.М. прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 Производството по чл.692 ал.3 и ал.4 не е същинско исково производство за установяване със сила на пресадено нещо на вземанията на кредиторите.Целта му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и убедителни вземания,за които не се налага същинско съдебно установяване в спорно производство.При наличие на съществени съмнения относно съществуването на предявеното вземане,с оглед специфичния предварителен характер на производството по разглеждане на възражения ,   ограничен до лесно установими въз основа на търговски книжа и писмени доказателства,/в случая съдебни решения с установени вземания към неплатежоспособния длъжник,съдът следва да откаже да приеме вземането.

           Такъв е случаят с всички  възражения на Д.М. депозирани като управител на дружеството длъжник и в лично качество затова съдът, счита,че следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като действително Д.М. няма качеството на кредитор.

          С постановени актове на ПАС и ВКС, съответно определение №49/4.02.2020 година по в.т.д.№63/20 година на Апелативен съд и определение №223/19.06.2020 година по ч.т.д.№699/2020 година на ВКС е прието,че  същата няма качеството на кредитор с вземане от влязло в сила съдебно решение или вземане, обезпечено със залог или ипотека вписан преди датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

По отношение на установени размер от приетата СИЕ, представляващ разлика на получено обезщетение в размер на 249.11 лева, също това обстоятелство не може да и предаде качеството на кредитор до установяване на това вземане с влязло в сила решение.

           Освен това в хода на производството сумата беше изплатена от кредитора „Д.А.“ ЕООД, на основание чл.73 ал.1 от ЗЗД.

          Независимо от обстоятелството, че Д.М. не приема това плащане, нейните съображения следва да бъдат оставени без уважение.

  Безспорна и категорична е съдебната практика,че в случаите на изпълнение на основание  чл.73 от ЗЗД, приемането не зависи от волята на кредитора,  доколкото задължението е парично и не предполага наличие на интерес да бъде изпълнен непременно и лично от длъжника „Автотранс -1“ ООД. Такъв интерес може да бъде заявен и търсен относно поети задължения intuitu persone, а изпълнението на процесното парично задължение от трето лице в случая е извършено със съответния погасителен ефект, без да е нужно да се изследва волята на кредитора М. относно приемането на това изпълнение.Погасителния ефект е настъпил с депозирането на сумата по нейната банкова сметка /***.см. определение №290/12.07.2017г. по ч.т.д.388/17г. на Апелативен съд Пловдив/.

При така предявените от нея вземания не може да се установи безспорността й, поради което всички депозирани възражения, следва да се оставят без уважение.

     Съдът като взе предвид изложените доводи и съображения от кредитора НАП, счита, че възражението, с което съдът е сезиран е депозирано от легитимирано лице, в законоустановения по чл.690 от ТЗ срок, поради което и е допустимо.

       Възражението на НАП, е и изцяло основателно, поради което следва да се уважи и списъка да се измени. Безспорно е, че неполучените трудови възнаграждения от П.У. произтичат от договор за управление на дружеството, а не от трудов договор, поради което поредността му на изплащане не е по чл.722 ал.1 т.4 от ТЗ, а по реда на чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

      Ето защо Пазарджишкия окръжен съд,

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички възражения депозирани от Д.Г.М., срещу списък на неприетите и приети вземания вписани в ТРРЮЛНЦ под №20191231095518 и допълнителен списък.

            По възражението на Национална агенция за приходите, с адрес гр.София, ул. "Княз Дондуков" № 52, представлявана от В.П.- директор на дирекция „Държавни вземания"   -  ИЗМЕНЯ в списъка на приетите вземания вписан в ТРРЮЛНЦ под №20191231095518, като поредността на удовлетворяване/изплащане/ на вземането на П.Л.У. е по реда на чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ /произтичащо от договор за управление на дружеството/.

ОДОБРЯВА обявеният в Търговския регистър, вписан под №20191231095518, списък на приети, неприети и служебно приетите публични вземания и допълнителен списък.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ и да се ОБЯВИ в ТР, на основание чл.692 ал.5 ТЗ.

   Определението е окончателно.

 

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: