Мотиви към Присъда № 26003/01.09.2020г. по ВНЧХД № 941/2020г. на Окръжен съд Пловдив
С Присъда № 10/15.01.2020г.,
постановена по НЧХД № 6494/2019г., Районен съд Пловдив, XVІ н.с., е признал подсъдимия
А.И.К. за невинен в това, на ***г. около 20:40 часа в гр.
П., на бул. „Н. В.“ № *** чрез изритване на кош за боклук да е причинил
контузия на коляното, като е ударил в левия крайник М.С.М., ЕГН ********** ***,
с което да й е нанесъл лека телесна повреда без разстройство на здравето с
причиняване на болка или страдание, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.130, ал. 2 от НК.
Съдът
отхвърлил предявения от частната тъжителка граждански иск против подсъдимия за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, в
размер на 2 000 лева, като я осъдил да заплати на подсъдимия направените
от него разноски в производството в размер на 500 лева.
Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е
постъпила въззивна жалба от повереника на частната тъжителка - адв.Т.И., с
която се иска отмяната й, последвана от признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото с частната тъжба обвинение, съпътствано и от уважаване на
предявения граждански иск.
Жалбата се поддържа в съдебно
заседание от подателя й. Претендират се
и разноски за двете инстанции.
Защитникът на подсъдимия – адв.М.Г., настоява за потвърждаване на
атакуваната присъда, респективно – за оставяне без уважение на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна
инстанция правилността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК,
намери, че са налице основанията по чл.336, ал.1, т.2 вр. ал.2 вр. чл.334, т.2
от НПК за отмяната й изцяло, и постановяването на нова – осъдителна присъда.
От събраните по делото доказателства, в хода на
първоинстанционното и въззивното производство, се установява следната
фактическа обстановка:
Подс.А.К. и частната тъжителка М.М. се познават, тъй като
живеят в един и същи квартал в гр.П., а взаимоотношенията между тях са влошени,
предвид инцидент от 2018г., по повод на който, против А.К. е повдигнато
обвинение за извършено спрямо М.М. престъпление – причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди. Наказателното производство по това дело е
спряно, поради отсъствие на А.К. от страната.
На ***г., след 20.30ч., тъжителката и майка й – св.М.М.
отивали към близкия до дома им денонощен магазин „К.“ на бул. „Н.В.“ в гр.П., с
цел покупки. Пред търговския обект имало разположена пластмасова маса и
столове, на които към този момент седели лица от квартала, консумирайки
алкохол. Сред тях били подс.А.К., св.К. С.и св.Т. П.. Виждайки тъжителката,
подс.К. казал на висок глас „Ето го тоя боклук с майка му“, при което М.М. му
отвърнала със строг тон „Хайде без обиди“. Тогава, подсъдимият станал рязко от
стола си и ритнал силно кош за боклук с метален пепелник в горната част,
намиращ се отстрани на вратата на магазина в посока към М.М., като успял да я
удари с коша в областта на лявото коляно. Тъжителката се притеснила от
проявената агресия към нея и побързала да влезе вътре в търговския обект, а
майка й и св.Т. П. събрали разпиления боклук от коша. След това св.М.М. също
влязла в магазина, продавача междувременно подал сигнал SOS към
обслужващата обекта фирма СОТ, заключили вратата и изчакали идването на екип на
СОТ. Сигнала е подаден в 20.40.08ч., обработен е автоматично, изпратен е към
автопатрул, получен е от два патрула, като по-близкия до адреса – патрул *** е
пристигнал на място в 20.42.06ч. Този патрул бил в състав свидетелите С.Ф. и Г.А.,
които отивайки в обекта, констатирали, че паник-бутона е натиснат от продавача,
предвид оплакване на клиентка, че мъж, седящ пред магазина, я ритнал с кош. Св.А.
разговарял с тъжителката и майка й, при което те потвърдили за нанесения удар с
кош, а същевременно намиращите се отвън на маса мъже отричали такова нещо да е
ставало. На място в този момент пристигнал и дежурен автопатрул от Първо районно
управление на Полицията, предвид което в 20.53.00ч. свидетелите от СОТ се
оттеглили. Полицейските служители – свидетелите С.В. и Р.М. също се информирали
за станалото. Към този момент на масата отвън били подс.А.К. и св.Т. П., като
св.В. провел разговор с тях, а св.М. разговарял с тъжителката, която излязла от
магазина и споделила, че едно от лицата навън е ритнало кош и я ударило,
обиждайки я едновременно с това. Св.М.М. също споделила за нанесения удар с кош
и за обидите към дъщеря й, а подс.К. отрекъл пред полицаите да е удрял с кош
тъжителката, заявил им, че се е спънал в коша и последния паднал. Св.В. на свой
ред научил от тъжителката, че е заплашена с бой от подсъдимия, като тя и св.М.
му казали и за удара с кош. На въпросите на св.В., св.Т. П. отговорил, че
подсъдимият е ритнал коша и е обиждал пострадалата. Тъй като подсъдимият се
държал грубо и нямал документ за самоличност, полицейските служители го
поканили да отиде с тях в районното управление за справка. Той първоначално
отказал и започнал да се дърпа, но св.П. го посъветвал да тръгне с полицаите. Потеглили
със служебния автомобил, като по време на пътуването, подс.К. изразил бурно
отрицателното си отношение към частната тъжителка, като отправял обиди, в
частност и псувни по неин адрес пред полицейските служители. Св.В. го
предупредил да преустанови агресивното си поведение, но подсъдимия заявил, че
има много пари и може да прави каквото си поиска, като започнал да вади от
джобовете си пачки и да ги показва. В автомобила, подс.К. първоначално отричал
пред полицейските служители да е ритал коша към тъжителката, заявявайки, че се
е спънал в този кош, но след това признал, като им заявил „Да, ритнах го,
голяма работа“. В районното управление обяснения дали и подсъдимия и св.М. и
дъщеря й, като на подсъдимия били съставени Предупредителен протокол да не се
саморазправя с тъжителката и АУАН за липсата на документ за самоличност.
След станалото, тъжителката не се чувствала спокойна да
излиза само от дома си, търсела придружител когато се налагало да излезе, като
страховете й били породени от заплашителното поведение към нея на подс.К.,
подсилени предвид специфичното състояние в което се намирала към онзи момент –
в начална бременност.
В деня след инцидента, тъжителката посетила съдебен лекар и
се снабдила със съдебно-медицинско удостоверение – основа на изготвената по
делото КСМПЕ. На мястото на удара с кош, се появили охлузване и синина, която
избледняла след около 10 дни. Поради бременността на тъжителката, посегателството
над телесната й неприкосновеност й повлияло отрицателно и емоционално.
За установяване характера на уврежданията, претърпени от тъжителката,
и съответно вероятния механизъм на причиняването им, по делото е назначена КСМПЕ,
от чието заключение, изготвено от вещите лица д-р М.Б. – съдебен лекар и А. Д.
– психолог, е видно, че на М.М. е било причинено – охлузвания на лявото коляно.
Охлузванията на лявото коляно поотделно и в съвкупност са й причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Травматичните увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или неговото
тангенциално действие. Периодът на възстановяване при такъв вид травми обичайно
трае около 8-10 дни, при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него,
за каквито няма данни по делото. Травматичните увреждания – три линейни
охлузвания по лявата колянна става по своята морфологична характеристика
отговарят да са причинени 10-12 часа преди датата на извършеният преглед от
съдебен лекар /***г. в 09.04ч./, като същите е напълно възможно да се получат
по начина, съобщен от пострадалата и свидетелите – при изритване на пластмасов
кош за боклук, който я удря по предната повърхност на лявата колянна става
тангенциално. Тъжителката изпитва интензивно страхово изживяване към момента на
случилото се, както и в последствие. В специфичното физическо и психическо
състояние на бременност, в което се е намирала, се засилват всички сетива,
включително и инстинктът за самосъхранение, който придобива допълнителен майчин
облик, а това може да доведе и до свръхсензитивност. Не се установява тежка
житейска дезадаптация вследствие на случилото се, която да нарушава качеството
на психичното здраве.
Описаните по-горе факти, съдът приема за обективно
установени, въз основа на: обясненията на подсъдимия, частично, само досежно обстоятелствата
по срещата с тъжителката и майка й пред магазина, показанията на разпитаните в
първоинстанционното и въззивното производство свидетели Е.И., С.В., Р. М., С.Ф.,
Г.А., М.М., Е.Н. – изцяло, а на свидетелите К. С.и Т. П. – частично, с
изключение на частта, в която отричат подсъдимия да е нанасял удар с кош към
тъжителката, приобщените писмени доказателства и приетото експертно заключение
по КСМПЕ. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която
отрича за нанесен удар по тъжителката с кош и заявява, че се е спънал в този
кош, а впоследствие и че е ритнал коша, защото се ядосал заради заложени пари,
без да разбере, че М.М. е там, както и показанията в същия смисъл на приятелите
му – свидетелите С. и П.. Обясненията в тази им част и показанията на
посочените двама свидетели по същото обстоятелство, са изолирани и неподкрепени
от нито едно друго доказателство. Подсъдимият е демонстрирал отрицателното си
отношение към тъжителката, формирано от по-рано, виждайки я пред магазина, като
спонтанно изрекъл обидни думи по неин адрес, а при направената му забележка по
този повод от нея, станал и изритал близкия кош в посока към М.М.. Това се
потвърждава както от показанията на очевидката – св.М.М., така и от показанията
на всички останали свидетели, пред които и пострадалата и майка й, са споделили
за случилото се – двамата охранители от СОТ 161, двамата полицейски служители,
като именно пред последните, самия подсъдим също е признал за целенасоченото
ритане на коша, а че това се е случило – пред св.В. е споделил и св.П., макар
разпитан пред съда свидетелят да разказва за спъване. Св.С. също споменава, че
се е разбрало, че коша е ударил момичето. Така, защитните обяснения на
подсъдимия, подкрепени донякъде от показанията на двамата му приятели, се явяват
напълно опровергани от останалите събрани доказателства. Излишно е да се
коментира и обстоятелството, че при спъване в коша, последния няма как да излети
към пострадалата, а ще остане на място, макар и в друга позиция. Няма как да се
възприеме и тезата, че коша е ритнат, но без съзнание, че М.М. попада в
траекторията му, тъй като се установява, че именно нейната забележка е дала
повод за ставането на подсъдимия от масата и отправянето на удара с коша, а
обстановката пред магазина е била такава, че няма как той да не е виждал
тъжителката, напротив установява се, че точно към нея се е прицелил.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прие,
че в случая, действията на подсъдимия на инкриминираната дата, изпълват състава
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
С действията
си, подс.А.И.К. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй
като на ***г. в гр. П., е причинил лека
телесна повреда на М.С.М., ЕГН **********, изразяваща се в охлузвания на лявото
коляно, довели до болка или страдание, без разстройство на здравето.
Налице е нанасяне на лека телесна повреда, изразила се в
болка и страдание, без разстройство на
здравето. До този извод води анализа на фактическите положения, възприети за
установени от въззивния съд, различни от тези които районният съд е приел.
Настоящата инстанция не намира основания, извлечени от приобщените
доказателства, които да позволят направата на извода, до който стига първата
инстанция – за оправдаване на подсъдимия. Напротив, установява се, дори и само
от доказателствата събрани на първа инстанция, че е имало посегателство над
телесната неприкосновеност на тъжителката, осъществено от подсъдимия, свързано
с нанасяне на удар с кош в областта на левия крак, довел до констатираните при
освидетелстването резултати. Посегателството е било предприето напълно
съзнателно и без да е предизвикано от пострадалата. Мотив за това има – влошени
взаимоотношения, а причиняването на увреждане е установено и по обективен начин
- посредством извършеното медицинско освидетелстване. Разпитаните пред
въззивния състав свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка,
тъй като от множество различни източници се събра еднопосочна информация,
подкрепяща обвинителната теза – и охранителите, и полицаите, и писмената
справка от СОТ 161, сочат оплакване за удар с кош. Св.В. дава показания за вида
на коша, подкрепящи тези на св.М. – кош за отпадъци, но от вида на тези с
метален пепелник отгоре, при което причиненото увреждане не изглежда така
невъзможно, както е преценил районния съд. В писмената справка от СОТ 161 е
видно отразяването, което са направили охранителите при отработване на сигнала
– „Пред магазина има група момчета, които пият бира. В магазина е влязло
момиче, да пазарува и казва, че едното момче е ритнало кошчето и я е ударило“.
Деянието е извършено умишлено от страна на подсъдимия, който
е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните му последици.
При наличие на всички предпоставки за това, съдът на
основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. Подс.К. се
счита за неосъждан, тъй като за предходни негови осъждания, той е реабилитиран
по право, до момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, от деянието няма причинени имуществени щети и за същото се
предвижда наказание Лишаване от свобода до 6 месеца или Пробация или Глоба. Размера
на наказанието, съдът съобрази с данните за имотното състояние на подсъдимия,
при което избра да наложи минимално предвидената в закона Глоба.
Предвид признаването на вина за подсъдимия, предявеният от тъжителката
граждански иск се явява доказан по основание, но същият е завишен по размер. С
оглед конкретно претърпените вреди от тъжителката, установени от показанията на св.М.
и св.Н., както и от писмените доказателства и заключението по приетата
експертиза, и съобразно принципа на справедливост при определяне на обезщетения
за неимуществени вреди, съдът стигна до извод за адекватност на гражданската
претенция до размер на 300 лева, поради което и уважи разгледания граждански
иск в този размер, а в останалата му част до 2 000 лева, го отхвърли като
прекомерно завишен. Видно от приложената медицинска документация, показанията
на посочените свидетели и становището на вещите лица, оздравителния процес е
протекъл сравнително бързо и без усложнения. Действително има данни за
напрегнато състояние, продължило по-дълго във времето, но тук следва да се има
предвид, че тъжителката е била бременна, което не е било известно на
подсъдимия. Именно затова, съдът избра да уважи претенцията в размер на 300
лева.
При направено съответно искане беше присъдена и законна лихва
върху уважения размер на гражданския иск.
Съобразно изхода от делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, направените по делото разноски от съда и от страна на частния тъжител,
бяха възложени на подсъдимия, както следва – по сметка на Окръжен съд Пловдив 18
лева държавни такси, а на частния тъжител М.М. - направените от нея разноски в
производството – общо 1512 лева – за повереник в двете съдебни инстанции,
депозит за вещи лица и 12 лева държавна такса за образуване на делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество,
Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.