№ 43224
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Частно гражданско дело №
20231110168707 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], подадено чрез
пълномощника си юрк. Г. И., уточнено с молба от 29.01.2024 г. срещу Г. С. Х., с ЕГН:
********** с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: 700 лева, представляваща непогасена главница по договор за
кредит [№] от 17.03.2022 г., сумата от 118,95 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.04.2022 г. – 20.02.2023 г., 245,08 лева,
представляваща такса бързо разглеждане за периода 20.04.2022 г. – 20.02.2023 г., 350,02
лева, представляваща такса динамично плащане за периода 20.04.2022 г. – 20.02.2023 г., 340
лева, представляваща стойност на разходи за събиране на просрочени вземания, 105,04 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2022 г. до 12.12.2023 г., ведно със
законната лихва върху общо претендираното вземане, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащането му, както и разноските по делото в общ размер от 237,18 лева,
от които 37,18 лева за държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземанията, представляващи такса „бързо разглеждане“, такса „динамично плащане“ и
стойност на разходи за събиране на просрочени вземания, по следните съображения:
С оглед изложените твърдения от заявителя, процесният договор за кредит е сключен
на 17.03.2022 г. между [фирма], като кредитор и Г. С. Х., като кредитополучател, поради
което възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от
специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
1
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в
подхода на законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и
събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по
усвояване и управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч.
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК,
а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита.
В настоящия случай, в т. 12 от заявлението и в допълнително депозираната по делото
уточнителна молба е посочено, че такса „бързо разглеждане“ е дължима на основание чл. 9,
ал. 1 от договора за действие на кредитора в полза на клиента, изразяващо се в бързо
разглеждане на заявка за кредит, което налага кредиторът предварително да влага финансов
ресурс за непрекъсваемост на работния процес. Посочено е, че такса „динамично плащане“ е
предвидена в чл. 9, ал. 2 от договора за кредит и е дължима във връзка с действие на
кредитора, което същият периодично – по време на срока на договора извършва в полза на
клиента. В заявлението и в уточнителната молба от 29.01.2024 г. не е посочено в какво
конкретно се изразя насрещната услуга, срещу предоставянето на която е дължима тази
такса. Изяснено е, че и двете такси са начислени във връзка с изрично изразено желание от
клиента да се ползва от услугите. По отношение на претендираната сума за разходи за
събиране на просрочени вземания заявителят посочва, че същите са дължими на основание
чл. 12 от договора за кредит.
С оглед така направеното описание от заявителя относно вземанията, представляващи
такса „бързо разглеждане“ и такса „динамично плащане“, като взе предвид и съдържанието
на конкретните договорни клаузи, посочени в заявлението (предвид приложените към
заявлението преписи от договор за кредит от 17.03.2022 г. и Общи условия), съгласно
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от който договор и съответно на т.7.3 и т. 7.4 от Общите
условия тези такси в конкретно фиксиран размер, дължими чрез разсрочването им и
включването им в погасителната вноска към погасителния план на договора, са за
разглеждане на искането за отпускане на кредит от кредитора в срок до 2 часа от
постъпването му, съответно в осигуряване на представител на кредитора, който да посещава
2
настоящия адрес на кредитополучателя или друго уговорено място, за да извърши
кредитополучателя редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа), съдът
достига до извод, че посочените услуги са свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба
на ЗПК. Ето защо, е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя
отхвърляне на заявлението в тази част. За пълнота следва да се посочи, че самостоятелно
основание за това е и неизпълнение от страна на заявителя на дадените от съда указания с
разпореждането от 14.01.2023 г. относно конкретизиране на вземането, представляващо
такса "динамично плащане" – арг. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК доколкото посочването единствено
на съответната договорна клауза, на основание на която се претендира вземането, не е
достатъчно за надлежната му индивидуализация, включваща не само основанието и размера
на притезанието, но и неговият конкретен характер.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че
при допусната забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер съгласно ал. 2 от законовия
текст не може да надвишава законната лихва, следва да бъде отхвърлено и искането за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от стойност на разходи
за събиране на просрочени вземания. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да
се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се
явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания, както и на съответната на тях
част от разноските (37,18 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение) по делото следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК] за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. Х., с ЕГН: ********** в
частта относно сумата от 245,08 лева, представляваща такса „бързо разглеждане“ за периода
20.04.2022 г. – 20.02.2023 г., сумата от 350,02 лева, представляваща такса „динамично
плащане“ за периода 20.04.2022 г. – 20.02.2023 г., сумата от 340 лева, представляваща
стойност на разходи за събиране на просрочени вземания, законна лихва за забава върху
същите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2023 г. до
окончателното плащане и за сумата от 43,85 лева – разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съответна на отхвърлената част от вземанията.
3
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4