Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 14530 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 18648/03.09.2019г. на „З.Е.“ АД, длъжник по
изп.д. № 20197900401522 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление
от 22.08.2019г., с което ЧСИ отказал да прекрати частично изпълнителното дело
за разликата над 764.72 лв. до размера от 1 515.86 лв., ведно със
законната лихва върху изплатената част от задължението, както и отказал да
редуцира приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар на пълномощника на
взискателя в размер на 468 лв. с ДДС. Жалбоподателят поддържа, че за погасяване
на сумите по изпълнителния лист извършил две плащания – в размер на
13 402.98 лв. на 30.04.2015г. (чрез протокол за прихващане), и в размер на
8 634.99 лв. – на 03.01.2017г. Първоинстанционното решение било
постановено на 07.10.2015г., а въззивното – на 19.10.2016г. и влязло в сила на
същата дата. Съдебните решения били породили изпълнителна сила от 19.10.2016г.,
на тази дата станали дължими съдебните разноски и било породено задължението за
плащане на законна лихва. Към датата на извършеното първо плащане - 30.04.2015г.,
нито разноските, нито законната лихва имали изпълнителна сила, плащането било
извършено преди постановяване на първоинстанционното решение, поради което
остатъкът от главницата от 18 690.22 лв. към 16.10.2015г. бил в размер на
5 287.24 лв. На 03.01.2017г. с плащането на сумата 8 634.99 лв. били
погасени присъдените разноски за въззивното производство от 733.20 лв.,
2 409.01 лв. – присъдени разноски за първоинстанционното производство,
970.26 лв. – законна лихва за периода 16.03.2015г. – 03.01.2017г., и
4 522.52 лв. – главница. Така дължим бил остатък от главницата в размер на
764.72 лв. След получаване на покана за доброволно изпълнение, с възражение от
09.08.2019г. поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство за
разликата над главница от 764.72 лв., заедно със законната лихва върху
изплатената част от задължението, като вследствие на това да намали съразмерно
разноските в изпълнителното производство, дължими съгласно ТТРЗЧСИ. Освен това
длъжникът поискал намаляване на разноските на взискателя, тъй като същите били
несъразмерни с посоченото в ПДИ задължение. Разноските били несъразмерно големи
както с оглед задължението, така и с оглед длъжника и следвало да бъдат
намалени до необходимия размер на действията, а именно – за образуване на
изпълнителното дело, за връчване на ПДИ и за налагане запор по една банкова
сметка. *** на пълномощника на взискателя било прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Единственото действие, извършено от пълномощника на взискателя,
било подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което се
дължало само възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и
възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не била налице и фактическа и правна сложност
на изпълнителното дело, а сумата по изпълнителното дело била платена в срока за
доброволно изпълнение. При намаляване на адвокатското възнаграждение следвало
да се намали и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧИ. Поради това моли съда да
отмени постановлението от 22.08.2019г. в частта относно отказа на ЧСИ да
прекрати частично изпълнителното дело, както и съдът да измени постановлението
в частта относно отказа на ЧСИ да намали приетите по делото разноски съгласно
ТТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 468
лв., като същият бъде редуциран на 200 лв. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата „ЗАД Б.В.И.Г.АД с писмени
възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира разноски за настоящото производство.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата срещу постановлението на ЧСИ в частта, с която е
оставено без уважение искането на длъжника за частично прекратяване на
изпълнителното производство и за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК. Поради
това съдът намира, че в тези части жалбата е процесуално допустима.
Изп.д. № 20197900401522 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба от 06.08.2019г. на „ЗАД Б.В.И.Г.АД,
чрез адв. З.К.като съдружник в Адвокатско дружество „Д.и К.“, въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2019г., издаден по гр.д. № 13405/2015г.
на СРС, 65 състав и решение по гр.д. № 164/2016г. на СГС, съгласно който
„З.Е.“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата 18 690.22 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 16.03.2015г. до окончателното плащане,
както и сумите 2 409.01 лв. и 733.20 лв. – разноски по делата. С молбата е
поискано събиране на неплатен остатък по изпълнителния лист в размер на
1 515.86 лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.01.2017г. до
плащането. Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер на 468 лв. с
ДДС. Поискано е налагане на запор по сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“
АД.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно на адв. З.К.и на адвокатското дружество, както и фактура с издател
адвокатското дружество и с получател - дружеството взискател, за сумата 468 лв.
с вкл. ДДС, с посочено наименование на услугата „за образуване на изпълнително
дело по гр.д. № 13405/2015г. на СРС“. Видно от
приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен превод, на
07.08.2019г. сумата по фактурата е била преведена по сметка на адвокатското
дружество.
На 06.08.2019г. до длъжника е изпратена и на същата дата
е получена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът е поканен да
заплати неплатен остатък от главница в размер на 1 515.86 лв., ведно със
законната лихва в размер на 403.80 лв. за периода 03.01.2017г. – 20.08.2019г.,
дължима до окончателното плащане на сумата, сумата 468 лв. – разноски по изпълнителното
дело в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 403.22 лв.,
съгласно ТТРЗЧСИ, дължими към 20.08.2019г., от които 48 лв. при приключване на
делото. На същата дата ЧСИ изпратил запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, като не се спори, че
сумите са постъпили по сметка на ЧСИ.
С възражение от 09.08.2019г. длъжникът поискал от ЧСИ да прекрати
частично изпълнителното производство по съображенията, изложени и в жалбата,
като съответно намали и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Отделно от това поискал от
ЧСИ да намали разноските в изпълнителното производство като несъизмерими със
задължението при твърдения, че налагането на запор не било нужно. Разноските в
размер на 468 лв. били несъразмерно големи и е поискал от ЧСИ да ги намали,
като същевременно е поискал редуциране на разноските за такси до такива за
образуване на изпълнителното дело, за връчване на ПДИ и за налагане на запор по
1 банкова сметка.
***.08.2019г. ЧСИ отказал да прекрати
частично изпълнителното дело за разликата над 764.72 лв. до размера от
1 515.86 лв., ведно със законната лихва върху изплатената част от
задължението, както и отказал да редуцира приетия по изпълнителното дело
адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 468 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител в
частта, с която е отказано частично прекратяване на изпълнителното
производство, е неоснователна. С исканото прекратяване длъжникът се домогва да
санира процесуалния си пропуск да заяви своевременно в хода на съдебното
производство частично погасяване на дълга, което е недопустимо в изпълнителното
производство или в настоящото контролно-отменително производство. Налице е
влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо е решен
правният спор между страните, вкл. относно размера на дълга, и въз основа на
него е издаден изпълнителен лист. Извършените от длъжника частични плащания са
съобразени от взискателя, който е претендирал събиране само на остатъка от
дълга, при съобразяване на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2017г.,
ОСГТК на ВКС.
Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена
без уважение.
Жалбата в частта, с която ЧСИ отказал да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя, е частично основателна.
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й редакция, за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по изпълнителното дело са представени
доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено от взискателя
по банков път. Съдът намира обаче, че това възнаграждение е прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според настоящия състав приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя действие е подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело, като вземането по изпълнителния
лист е вече събрано. Посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнителното дело не е основание за присъждане на възнаграждението по чл.
10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е налице кумулативно изискваното условие от
пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 468 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.
Жалбата в частта й срещу начислените от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ
е процесуално недопустима.
Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, като в мотивите към т. 2 е разяснено,
че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
Поканата за доброволно изпълнение, в която се съдържа
произнасяне по дължимите такси по ТТРЗЧСИ, е връчена на длъжника на
06.08.2019г. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е неприложима в изпълнителното
производство (същата е в част ІІ на ГПК – Общ исков процес), а длъжникът е
следвало да обжалва разпореждането за разноските, съдържащо се в поканата за
доброволно изпълнение, което не е сторил. Както беше посочено, разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид систематичното й място, е приложима в изпълнителния
процес, като предоставя възможност на длъжника да иска от ЧСИ намаляване по
този ред на адвокатското възнаграждение, като отказът му да намали
възнаграждението подлежи на обжалване. По отношение на начислените от съдебния
изпълнител такси по ТТРЗЧСИ обаче длъжникът не разполага с процесуална
възможност да иска намаляването им, едва след което да обжалва евентуален отказ
за намаляване. Дори обаче да се приеме, че длъжникът има така възможност, в
атакуваното постановление от 22.08.2019г. няма произнасяне на съдебния
изпълнител относно таксите по изпълнението, поради което жалбата няма предмет. Ето
защо в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима.
Няма основание и за редуциране размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатското възнаграждение. В
производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се произнася по законосъобразността
на актове и действия на съдебния изпълнител, но не може за първи път да се
произнася по въпроси от негова компетентност. Само за пълнота съдът намира за
необходимо да отбележи, че няма зависимост между приетия размер на адвокатското
възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно тази разпоредба, пропорционалната такса „за изпълнение на парично
вземане“ се събира върху събраната сума, т.е. само върху вземанията по
изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението.
При този изход и изричните
претенции, разноски за настоящото производство се следват на двете страни.
Доказано направените от жалбоподателя са в размер на 25 лв. – заплатена
държавна такса. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал.
1 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ
бр. 5/17.01.2006г.) и съобразно извършената от юрисконсулта дейност, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Или, съразмерно с
уважената част от жалбата, насрещната страна дължи на жалбоподателя разноски в
размер на 41.67 лв. Доказано направените разноски от ответника по жалбата са в
размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в приложения към възражението договор за правна защита
и съдействие. Съобразно отхвърлената и оставена без разглеждане част от
жалбата, на ответника по същата се следват разноски в размер на 133.33 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 18648/03.09.2019г. на „З.Е.“ АД в частта й, с която се иска намаляване на приетите разноски за
такси по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20197900401522 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на
КЧСИ, като недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на „З.Е.“ АД постановление от 22.08.2019г. по
изп.д. № 20197900401522 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ в частта, с която е отказано намаляване
на адвокатското възнаграждение на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „З.Е.“ АД на
взискателя „ЗАД Б.В.И.Г.АД адвокатско възнаграждение по
изп.д. № 20197900401522 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, както следва: от 468 лв. с ДДС на 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева) с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 18648/03.09.2019г. на „З.Е.“ АД, длъжник по изп.д. № 20197900401522
по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление от 22.08.2019г. в частта, с която ЧСИ отказал да прекрати
частично изпълнителното дело за разликата над 764.72 лв. до размера от
1 515.86 лв., ведно със законната лихва върху изплатена част от
задължението.
ОСЪЖДА „ЗАД Б.В.И.Г.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******,
да заплати на „З.Е.“ АД, ЕИК ******,
на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 41.67 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „З.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.АД, ЕИК ******,
на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 133.33 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.