Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
април през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА
ИЛЧЕВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер 11824 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 440214 от 28.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2744/2017
г. на СРС, 71 състав, е отхвърлен предявения от „И.Б.“ ООД, срещу „П.р.“
ЕООД, иск с правна квалификация чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 96 лева, заплатена без основание по фактура № 10563/26.09.2016г., ведно с
искането за присъждане на законна лихва от завеждане на делото в съда до
окончателното плащане и на разноски за производството, като е осъдено „И.Б.“ ООД да заплати на „П.р.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лв. разноски.
Решението е обжалвано от ищеца
„И.Б.“ ООД, чрез пълномощник адв.И.К., с искане за отмяната му и уважаване на
иска. Излагат се доводи неправилност на решението поради нарушения на
материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакванията за
неправилност сочат на нарушение на разпределената доказателствена тежест между
страните с доклада по чл.146 от ГПК, с който доклад съдът не е коментирал
въпроса относно датата на узнаване за сделката от страна на ищеца, и едва с
решението е приел този факт за доказан чрез манифестиране от ищеца на л мълчаливо
одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се
ползва от целения с тях правен резултат- категорично доказвано от приетата без възражения СТЕ,
според която ответното дружество е изпълнило възложеното и е качило на
посочените във фактурата сайтове информацията на дружеството на дата 27.09.2016
г. Въззивникът ищец оспорва СТЕ да установява факта на мълчаливо съгласие,
доколкото нейния предмет е различен –изпълнена ли е сделката, и същата е
негодно доказантелство за установяване момента на узнаване на сделката от
страна на търговеца-ищец. Оспорва по делото да е доказано кога търговецът-ищец
е узнал за сделката. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – ответник „П.р.“ ЕООД чрез
пълномощник адв.Д.Г., оспорва жалбата с
писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочените в жалбата пороци,
тъй като решението не било основано само на СТЕ но и на другите събрани по
делото писмени доказателства. Възразява, че с отговора на исковата молба се е
позовал н априложение на чл.301 от ТЗ, тъй като фактурата е била доставена на
дареса по седалище на ищеца, сумата е платена и предоставената услуга е
достъпна и активна, с което се счита, че сделката е потвърдена. Моли решението
да се потвърди, претендира разноски по делото.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция с
основание по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД-връщане на платена парична сума без основание.
При
произнасянето си по правилността на решението в обжалваните
части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, за неоснователност на предявените
искове, като е приел, че е налице потвърждение на извършените без
представителна власт действия, с оглед на което извършеното плащане по
процесната фактура не е без основание. Този извод мотивиран от приетото за
установено от съда, че процесната фактура е издадена от ответното дружество и
доставена на ищеца чрез куриер на 27.09.2016г., на която дата е и заплатена с
наложен платеж от служител на ищцовото дружество /последното се признавало от ищеца/, и че ищеца е оспорил
действителността на договора едва с нотариална покана, връчена на ответника на
06.01.2017г., т.е. повече от 3 месеца след узнаването, което не представлявало незабавно
противопоставяне, по смисъла на чл. 301 ТЗ, а и търговецът е манифестирал мълчаливо
одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се
ползва от целения с тях правен резултат-последното категорично доказвано от приетата без
възражения СТЕ, според която ответното дружество е изпълнило възложеното и е
качило на посочените във фактурата сайтове информацията на дружеството на дата
27.09.2016г.
Изложените в жалбата
оплаквания на ищеца касаят правнорелевантните факти относно сключване/липсата
на договор действителността на договора, и датата на узнаване за договор
сключен без представителна власт, доказателствената стойност на събраните по
делото доказателства за доказване на датата на узнаване за наличие на договор,
и те очертават въззивната проверка за правилност и преценка установяване на
тези правнорелевантни факти, въз основа на същия доказателствен материал,
събран при първоинстанциноното разглеждане на делото, при липсата на нови
доказателства пред въззивния съд.
Не е спорно по делото, че
ответникът е издал фактура № 10563/26.09.2016г. , в която се
съдържат всички
съществени елементи на облигационни правоотношения по договор за изработка по
чл. 258 от ЗЗД - страни, предмет (изготвяне на информационен профил в publichniregistri.com; eirbg.com; tppbg.com;ifrbg.com;
elektronnispravochnici.com) и уговорено възнаграждение 96 лв. с ДДС, като ответникът/като
издадел на фактурата/ е изпълнител, а ищецът /като получател на фактурата/ е
възложител, както и че същата тази фактура
е била доставена
на ищеца чрез куриер на 27.09.2016г., на която дата е и заплатена с наложен
платеж от служител на
ищцовото дружество. Този служител е сочен в писмените доказателства като М.Б.-
същата е получила с писмо фактурата на 26.09.2016 г., до нея е и било
адресирано писмото и с нея се сочи да е договаряно съгласно копието на
електронен документ на л.15 от делото на СРС, представен от отвтеника. Приетата без възражения от страните СТЕ установава, че ответното дружество е
изпълнило дейностите, описани в горепосочената фактура и е публикувало на посочените във
фактурата сайтове информацията на дружеството, на дата 27.09.2016г.
Установява се от събраните
други писмени доказателства, неоспорени в процеса, че с писмена покана, връчена на ответника на
06.01.2017г., ищцовото дружество чрез управителя си, е оспорил да е възлагал такъв
договор за изработка, за което негов служител е заплатил 96 лв., и е поискал
ответното дружество да му върне сумата като недължимо платена без основание. Получаването
на тази покана се признава от ответника, видно от отговора на исковата молба.
Въззивният съд намира оплакването на ищеца по въззивната
жалба за липса на потвърждаване на сделката от страна на ищеца по смисъла на
чл.301 от ТЗ, за основателно.
Противопоставянето от страна на мнимо представляваното
дружество от kehflrs управител И.Ц./чрез неговия пълномощник адв.И.Контантинова/ по смисъла на чл.301 от ТЗ срещу сделката, е
обективирано в писмената покана, връчена на ответтното дружество на 06.01.2017
г. , което противопоставяне настоящият
въззивен състав намира да е незабавно, при липсата на доводи и доказателства,
които да сочат узнаване за сделката от мнимо представлявания търговец по-рано. Служителят
Б. не е лице, което е вписано в Тръговския регистър като имащо представителна
власт спрямо ищцовото другжество / такъв е само И.Ц./, нито има доказателства този служител да е бил
упълномощен от управителя да представлялва дружеството към 26.09.2016 г. Приложението
на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които
може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на
сделката или действията, извършени от негово име, но без представителна власт,
и не се е
противопоставил на същите веднага след узнаването. Предмета на доказваното
знание е за факта на сключването, респ. извършването на съответното действие. Такива
факти в съдебната практика се приема да са демонстрирано мълчаливо последващо
одобрение на сделката или действията, извършени без представителна власт
/изричното им потвърждаване не предполага приложението на чл. 301 ТЗ /,
манифестиране на намерение за ползване от целения със сделката правен резултат
/ реш. № 89 от 12.06.2013 г. по т.д. № 431/2012 г. на ІІ т.о. ВКС /,
упражняването на права и изпълнението на задължения по сключената сделка, за
което е налице изобилна и непротиворечива задължителна съдебна практика по
приложението на чл. 301 ТЗ при осчетоводяване на фактура за задължаване към
противната страна, в съответствие с основанието и предмета на сключената без
представителна власт сделка и ползване на данъчен кредит от ненадлежно
представляваната страна / реш. № 42 по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., реш. № 44
по т.д. № 447/2008 г. на ІІ т.о., реш. № 46 по т.д. № 454/2008 г. на ІІ т.о.,
реш. 109 по т.д. № 465/2010 г. на ІІ т.о., реш. № 228 по т.д. № 3697/2013 г. на
І т.о., реш. № 202 по т.д. № 87/2011 г. на ІІ т.о., реш. № 166 по т.д. №
991/2009 год. на ІІ т.о., реш. № 96 по т.д.
№ 380/2008 г. на І т.о. ВКС и др. /. По настоящето дело доказателства за такива
правно значими факти не са събрани – първо, не се установи фактурата да е
осчетоводена при ищеца или по нея е ползван данъчен кредит- напротив, плащането
е направено в брой с наложен платеж на куриера, доставил фактурата, от лице без
представителна власт /служителя Б./ от който факт не се извлича знание за
сделката от законния представител на дружеството, второ, не се доказа и манифестиране на
намерение за ползване от целения със сделката правен резултат – приетата СТЕ не
установява такъв факт, а само установява факта на изпълнение на действията,
предмет на сдеката, както са описани във процесната фактура, но не е годно
доказателство СТЕ да установи отношение на законния представител на ищцовото
дружество към това изпълнение, тъй като това не е в предмета на поставената
задача към СТЕ и на даденото от вещото лице по нея заключение.
Налице е следователно недействителност на сделката,
обективирана във горепосочената фактура, на която недействителност - като
извършена без представителна власт, търговецът „И.Б.“ ООД се е позовал и
противопоставил своевременно, при което такава уговорка не обвъзрва страните по
сделката, както са посочени във фактурата, и ако нещо е дадено между тях, то е
дадено при начална липса на основание/ според разясненията по втория въпрос на
ТР № 5/2016 г. по т.д.№ 52014 г. на ОСГТК на ВКС/. По въпроса за доказателствената тежест е
формирана съдебна практика, че по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да докаже какво е получил
ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако
твърди, че някакво основание съществува / така напр. решение № 721
от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г., Г. К., ІVг. о. на ВКС/. Ето защо платеното от страна на служител на
ищеца за сметка на ищцовото дружество по недействителна сделка на сумата 96 лв.
е дадено без основание и подлежи на
връщане, което прави предявеният иск основателен и подлежащ на уважаване.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции относно основателността на
предявените искове, решението следва да
се отмени изцяло, и постанови ново решение от въззивния съд, с което иска да се
уважи.
По разноските
При този изход на спора, направените от ответника разноски за двете съделни
инстанции остават в негова тежест. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски за двете съдебни
инстанции съгласно списъците по чл.80 от ГПК в размер на общо 675 лв. /350 лв.
за първата инстанция и 325 лв. за въззивната инстанция/, за които по делото има
доказателства, че са направени разноски.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 440214
от 28.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2744/2017
г. на СРС, 71 състав,, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.р.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище *** ******,
да заплати /върне/
на „И.Б.“
ООД, ЕИК ******седалище *** ******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, сумата 96 /деветдесет и шест/ лева като заплатена без основание с наложен платеж по фактура №
10563/26.09.2016г.
ОСЪЖДА „П.р.“ ЕООД, ЕИК ******,
седалище *** ******, да заплати /върне/ на „И.Б.“ ООД, ЕИК ******„ седалище *** ******на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 375лв. разноски за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.