№ 5327
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110208075 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Н. И. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
006569/18.04.2023г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 178, ал. 1, т.2,пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 146, ал.1от ЗДвП .
Жалбоподател сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
при съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени обжалваното НП.
Жалбоподател е редовно уведомен, не се явява, не сочи уважителни причини за отсъствието
си, изпраща процесуален представител-адв. СТ.. Моли да се отмени обжалваното НП по
съображения изложени в жалбата.
Въззиваема страна не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по
наведените възражения в жалбата и по същество на делото. В съдебно заседание
въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 02.03.2023 г. жалбоподателят е управлявал автобус Мерцедес с рег. №*******
собственост на Т.Т. ЕООД, с посока на движение от гр.София към гр.Перник. В района на
КПП Владая същият бил спрян за проверка,в хода на която е съставен АУАН за това че
жалбоподателят е извършил нарушение „монтирани неподвижно закрепени към пода
/19+1/, с което превишава с 10 седящи места повече от отразените в СРМ“. Нарушението е
квалифицирано по чл.146, ал.1 ЗДвП.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по същата
норма.
Описаната фактическа обстановка се установява от презумптивната сила на АУАН.
Доколкото не се оспорва наличието на изменение на конструкцията на МПС и другите
горепосочени факти, съдът отчета презумптивната сила на АУА. Обстановката се допълва
от показанията на разпитан свидетел Р. / допуснат по искане на процесуален представител
на жалбоподател/ и писмените доказателства – справка за регистрация на МПС, заповед и
справка нарушител/водач.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.На първо място неправилно е описано
извършеното нарушение и неправилно е квалифицирано същото. Наказателното
постановлението и АУАН са издадени от компетентен орган в кръга на тяхната
компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, гласи, че изменение в конструкцията
на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни
средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Тъй като текста на тази норма е бланкетен, то същото следва да
се запълни с посочване на релевантния поднормативен акт, а именно НАРЕДБА № Н-3 от
18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите -
членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, което не е сторено. По този начин, тъй като има
съществено допълване на фактите съдът е изправен пред невъзможността да
преквалифицира нарушението като вместо да сочи санкционната норма да посочи
релевантната норма съдържаща правилото за поведение и въвеждаща задължението за
лицето, което изменя конструкция да я обяви по надлежния ред.
Легална дефиниция на понятието "изменение в конструкцията" е дадено в чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г, съгласно която :всяка процедура по промяна в техническите
данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или
2
технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на
неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата; добавянето на
системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.
Не се установява от описанието на изменението на конструкцията, така посочено в съставен
АУАН в какво точно се е изразявало същото. От разпит на допуснат свидетел се установява,
че той е управителя на фирмата собствени на въпросното МПС, видно от които се
установява, че той е лицето което е монтирало седалките които били в повече, като в
последствие е преминат необходимия техно тест. Свидетеля сочи, че жалбоподател е бил в
качеството му на водач, като инцидентна проява. От справката за регистрация не може да се
направи извод как е изменена конструкцията на МПС, а именно дали са изрязани някакви
части или са добавяни други и коя конструкционна част е изменена. Това не може да се
извлече и по тълкувателен път от посоченото в НП – без да спазва установения ред изменя
конструкцията на МПС или комплектува с основни агрегати МПС от различни модели или
изменя конструкцията на МПС.
Следва да се отбележи, че липсата на изложение в АУАН и НП на факти, които
представляват съставомерни белези не може да бъде санирано от съда на етап съдебно
следствие чрез събиране на доказателства. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. В този смисъл
посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно
в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на
правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т. е към
момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап-
на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото
наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като
наказанието вече е наложено.
Административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да
бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на
съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От
сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз
основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са
извън предмета на доказване
На следващо място не е посочен по кой установен ред е следвало да се извърши
изменението на конструкцията, като в настоящия случай е достатъчно да се посочи само
поднормативния акт, който урежда процедурата по одобряване на изменението.
Административнонаказателния орган се е задоволил единствено в посочването на наличието
на такъв ред, без да конкретизира, което е съществено нарушение на правото на защита на
3
нарушителя.
Съдът може да упражни правомощие да преквалифицира нарушението само, ако е
приложена неправилна материална норма, но не и ако изобщо липсва такава, в който случай
е налице съществено процесуално нарушение. Налице е липса на норма, ако сочената в
наказателното постановление е бланкетна и бланкета не е запълнен. Поради тази причина
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, като деянието не само е описано неправилно, а е и
неправилно квалифицирано, като това не може да се направи за пръв път от настоящата
въззивна инстанция.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че
неправилно е ангажирали административнонаказателната отговорност на водача на МПС,
дори и по посочената от АНО санкционна норма, а именно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Видно от текста на същата субект на нарушението е лицето, което, без да спазва
установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя
конструкцията на моторно превозно средство – за това няма дори въведени твърдения да е
бил водачът/жалбоподател в настоящето производство/. Както беше посочено изменение на
конструкцията е всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в
свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на
ППС, а такава процедура се започва по реда на чл. 27 и сл от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г,
от собственика на ППС или упълномощен негов представител, който подава заявление до
техническа служба по чл. 26, ал. 1 за проверка на възможността за изменение в
конструкцията на ППС. Качеството на жалбоподателя – водач на МПС, не е от категорията
лица, на които е вменено да изменят конструкцията на МПС по определен ред, за да може да
бъде субект на това нарушение. В подкрепа на горното се явяват и показанията на св.Р.,
които съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
с приложените по делото СРМПС.
От доказателствата по делото не може да се извлече и субективния елемент на
отговорността, а именно, че водачът е знаел, че конструкцията е променена не по
установения ред, тъй като не му е вменено задължение да съобразява изменението на
конструкцията с определен ред. Поради тези съображения, съдът намира издаденото
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, поради
което същото подлежи на отмяна.
На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за
жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 29.09.2023 г., като същите са определени под минималния
размер на адвокатските възнаграждение от Наредбата, поради което разноските следва да
бъдат присъдени в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-006569/18.04.2023г., издадено от
Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподател И. Н. И. , на основание чл.
178, ал. 1, т.2,пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева, за нарушение на чл. 146, ал.1от ЗДвП .
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподател И. Н. И. ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
представляващи разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град, в 14–
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5