Р Е Ш Е Н
И Е
№
124
26.06.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 90 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Е.Д.като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и законен представител изпълнителния директор инж.Л. В. С. обжалва
решение №70/14.03.2023г. по а.н.д.№7/2023г. на РС - Дупница. Релевира касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с нарушаване на чл.18 от ЗАНН. Несправедливо
наложената санкция е поради неправилна преценка за тежестта на нарушението с
оглед ниския размер на превишаване на показателите „неразтворени вещества“ и
„желязо“ в изследваната проби и относимостта само на две от множеството
цитирани санкции в оспореното НП. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП,
евентуално за намаляване на санкцията до минималния размер.
В
писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответният
директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за частична основателност на жалбата досежно размера на
имуществената санкция, която счита, че следва да се намали.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №153/11.10.2022г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164,
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 70 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че жалбоподателят осъществява търговска дейност като оператор на горивна
инсталация за производство на електрическа енергия, като има издадено КР
№45-Н4/2019г. от изпълнителния директор на ИАОС. На площадката на дружеството
са разположени 2бр. колектори, които отвеждат смесен поток отпадъчни води,
формирани от дейността на дружеството /производствени, охлаждащи,
битово-фекални и дъждовни/ във водоприемника р.Разметаница, като при
заустването следва да се спазват изискванията в Таблица 10.1.2.1 от КР. При
извършена на 15.12.2021г. проверка от длъжностни лица от РИОСВ – София са взети
проби от пункт №1 – изход водоотвеждащ канал, след помпена станция, преди
заустването в р.Разметатница и пункт №2 – изход стоманобетонен канал след
разпределителна шахта на площадката за утаяване на отпадъчни води на територията на ППС „Черно езеро“ преди
заустването в реката, за което е съставен КП №ПК-56/15.12.2021г. и протоколи за
вземане на извадка от води №2380 и №2382 от 15.12.2021г. След извършените
лабораторни изследвания в ГД „Лабораторно аналитична дейност“ към ИАОС е
установено превишаване на стойностите по определите в КР индивидуални емисионни
ограничения за неразтворени вещества и желязо на пробите от пункт №1, което е
отразено в Протокол от изпитване №01-2938/27.01.2022г. При ограничение от 50мг/куб.дм неразтворените вещества са 62мг/куб.дм +/- 7мг/куб.дм, а
при ограничение от 1мг/куб.дм желязото е 1.14куб/дм +/- 0.03мг/куб.дм.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод компетентност
на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
и доказаност на противоправното деяние. Съдът е установил законосъобразност на
наложената имуществена санкция съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН предвид
характера на увредените обществени отношения, касаещи здравето и живота на
хората и множеството предходни нарушения от дружеството по ЗООС. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния
закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и за
доказано противоправно деяние.
Неоснователно
касаторът твърди за нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Обвинението
срещу дееца е за нарушение на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, съгласно
което операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в КР. Част от
условията е посоченото в НП Условие 10.1.2.1, съгласно което дружеството е
длъжно да зауства смесен поток отпадъчни води /производствени, охлаждащи,
битово-фекални и държовни/ в точки №1 и №2 в р.Разметаница, местност Царичина,
землището на с.Големо село, община Бобов дол, поречие на р.Струма с посочени
географски координати при спазване на изискванията в Таблица 10.1.2.1. В
Условието от КР са посочени точките на пробовзимане с №1 и №2, като в Таблицата
към Условието по показателите „неразтворени вещества“ и „желязо“ се предвиждат
индивидуални емисионни ограничения в определени граници. Според конкретиката по
казуса, взетата от контролните органи контролна проба за физико-химичен анализ по посочените два показателя е установила тяхното
превишаване. Обвинението е за това, че дружеството като оператор на
инсталацията зауства смесен поток отпадъчни води във водоприемника
р.Разметаниця с превишения на индивидуалните емисионни ограничения, с което не
изпълнява Условие 10.1.2.1 от КР. Изпълнителното деяние е посочено като
неизпълнение на посоченото Условие от КР, което съответства на нарушеното
правило за поведение по чл.123в, т.2 от ЗООС. Нарушеното правило за поведение е
свързано с неизпълнение на условие от КР. Нарушаването на едно от условията на
КР е основание за налагане на едно административно наказание, поради което
правилото на чл.18 от ЗАНН е неприложимо. Цитираните в касационната жалба
решения на КАС са неотносими за случая, а посочената практика на други
административни съдилища не е задължителна за касационния съд.
Правилен
е извода на районния съд за доказано деяние. Приобщените от съда Протокол за
проверка, Протокол за вземане на проба/извадка от води и Протокол за изпитване
досежно пункт №1 от КР в битието им на официални писмени документи са с
необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.
Показанията на св.К. и св.Х. потвърждават констатациите в протоколите. В своята
съвкупност приобщените доказателства установяват съставомерност на поведението
на дружеството по приложения от АНО санкционен състав.
Правилна
е и преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената
санкция при спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Вярно е, че преценката на АНО неправилно включва като утежняващо
обстоятелство всички наложени санкции по посочените 12 на брой НП, т.к. първото
от тях /НП №128/21.05.2021г./ не е придобило стабилност към датата на извършване
на процесното деяние, а от останалите 11 на брой 10 касаят неизпълнение на
други задължения на дружеството и само НП №127/21.05.2021г. е относимо към
конкретиката по казуса с наложена по него имуществена санкция е в размер на
50 000лв. В този смисъл извода на АНО за многократно налагани наказания от
същия вид е необоснован. Видът на нарушенията се определя от нарушената правна
норма, а не от областта на законодателство, в която същата действа. Вярно е, че
засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на
значимост предвид целите на закона в чл.2 от ЗООС, но постигането на тези цели
е резултат от действието на множество фактори с оглед широкия диапазон от
минимален и максимален размер на санкцията /от 10 000лв. до 500 000лв./.
Според доказателствата по делото, преди процесното деяние дружеството е
извършител на идентично по вид нарушение с наложена санкция от 50 000лв.,
като е извършител и на други по вид нарушения на екологичното законодателство.
Това са отегчаващите вината обстоятелства. Деянието по нарушението касае
неспазване на две индивидуални емисионни ограничения от заложените 18 на брой в
Таблицата към Условие 10.1.2.1 от КР, като превишаването на ограниченията е
сравнително ниско. Това са смегчаващите вината обстоятелства. При тези
индивидуализиращи данни за нарушителя и деянието и спазвайки реда за наказване
по чл.27, ал.3 от ЗАНН санкцията не може да бъде нито в минимума, нито в
максимума. Отправна точка за нейното определяне е предходно наложената санкция
в размер на 50 000лв. и ниското ниво на превишаване на две от заложените в
КР индивидуални емисионни ограничения. В този смисъл санкцията от 70 000лв.
се явява справедлива спрямо конкретните данни по казуса. Тази санкция съответства
на предпоставките по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН и целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН, противно на твърдението на касатора.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Поради
изхода от спора пред касационната инстанция касаторът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №70/14.03.2023г. по а.н.д.№7/2023г. на РС - Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.