№ 403
гр. Разград , 07.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500307 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, подадена
чрез пълномощник против Разпореждане №3609/09.11. 2020г., постановено по ч. гр. д. № 1815/
2020г. по описа на РС-Разград, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на
заповед за изпълнение срещу Д. К. Д. по чл. 410 от ГПК за сумите: 50.28 лв. , представляваща
административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, 106.84 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и 22.50
лв. законна лихва , дължима по договора за поръчителство, като неравноправно договорени
вземания и в противоречие със закона.Излагат се съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в тези му части, с искане за неговата отмяна и уважаване на заявлението за
същите.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт,
констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
РС Разград е сезиран със заявление, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. Д. в полза на заявителя на парично задължение в размер
на 976.99 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, 109.01 лева - договорна лихва, 31.46 лв.-законна
лихва за забава, 50.28 лева - административни разноски за всички извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението, 106.84 лева - възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, 22.50 лв.законна лихва по договора за поръчителство, както и
направените по делото разноски -заплатена ДТ в размер на 25.00 лева, както и претендирано
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
С атакуваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Ай
Тръст“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Борислав
Борисов по чл. 410 от ГПК за сумата 50. 28 лв. , представляваща административни разноски за
всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, тази в размер на 106.84 лв.
– възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата 22.50 лв. законна лихва
по договора за поръчителство, като неравноправно договорени вземания и в противоречие със
1
закона.
Подадената частна въззивна жалба е допустима, като подадена в законовия срок против
акт подлежащ на въззивен контрол.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Всички вземания по заявлението се претендират от заявителя като регресна претенция, в
качеството му на Поръчител, който е заплатил на 19.10.2020г. посочените суми, дължими от
длъжника Диан Калинов Колев, по сключен между него и „Кредисимо" АД-гр.София, ЕИК
*********, Договор за потребителски кредит № 2075594 от 16.08.2019г. Заявителят, като
поръчител се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по този договор, съгласно
подписан Договор за поръчителство от 16.08.2019г., сключен с кредитора „Кредисимо" АД-
гр.София, ЕИК *********.Срокът по договора е изтекъл на 31.08.2020г., като кредитополучателя
не е издължил към тази дата 976.99 лева главница. Въпреки положените усилия за доброволно
събиране на дължимите суми от длъжника и с оглед продължаващото неизпълнение от негова
страна, кредиторът предявил претенции за плащане на дължимите суми към поръчителя, сега
заявител „АЙ ТРЪСТ" ЕООД ЕИК *********, като му изпратил на 13.10.2020г. искане за
плащане.Поръчителят, след като уведомил длъжника за предявените претенции, на 19.10.2020г.
изплатил дължимите суми, встъпвайки в правата на кредитора, поради което и предявил пред съда
по заповедното производство регресната си претенция към длъжника, ведно с дължимо
възнаграждение в размер на 106.84 лева, уговорено по отделен Договор за предоставяне на
поръчителство от 16.08.2019г., сключен между него, поръчителя и длъжника Диан Калинов
Колев - Приложение № 1 към Договора.
За да отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед по чл.410 от ГПК по
отношение на вземането за административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, възлизащо в размер на 50.28 лева, РС е приел, че същото е
неравноправно договорено, а по отношение на тези за възнаграждение по договора за
поръчителство в размер на 106.84 лева и 31.46 лв. законна лихва по същия договор за
недължими.По отношение на административните разноски също така е счел, че същите
представляват такива по типично управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния
предмет на договора, а не допълнителен разход, като претендирането на тяхното заплащане е в
противоречие с изискванията на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която разпоредба забранява от потребителя
да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита и не
могат да бъдат възлагани в тежест на длъжника.
По отношение на вземането, представляващо възнаграждение в размер на 106.84 лева,
уговорено като задължение на длъжника в полза на поръчителя, по сключения между тях Договор
за предоставяне на поръчителство от 16.08.2019г., както и вземането за законна лихва в размер на
31.46 лв. по същия договор, заповедният съд е приел, че това вземане не е уговорено
индивидуално с длъжника, за което договаряне не са представени доказателства.Счел е, че целта за
която е уговорено това възнаграждение представлява скрито оскъпяване на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, свързано с условията на основния договор и Общите
условия към него.
Този съд държи също така да посочи, че съгласно чл.138 от ЗЗД е поръчителството е
съглашение между кредитор и поръчител, за което законът не изисква съгласието на длъжника,
още повече не регламентира дължимо възнаграждение в полза на поръчителя за поетото от него
задължение към кредитора.
При отхвърлянето на заявлението за посочените три суми заповедният съд е съобразил в
пълна степен в задължението си, съгласно чл.411, ал.2 ,т. 2 и т.3 от ГПК да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това.В случая, длъжникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).Договорът
2
за поръчителство на който се позовава заявителя има акцесорен характер по отношение на
договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се
подчинява на същите правила.
В случая договора за поръчителство е сключен между кредитора „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД, с който последният се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнение на всички
задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, а с договора за
предоставяне на поръчителство, , сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя за изпълнението на дълга.
Следва да се посочи също така, че при сключването на договора за поръчителство, като
част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, и предвид на това, че едноличен собственик на капитала
на заявителя "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД - кредиторът на длъжника по договора за
кредит. Безспорно е в случая, че, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено
от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в частност
лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Ето защо, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че претендираното
възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 106.84 лева, както и лихвата върху него в
размер на 31.46лв. представляват скрито оскъпяване на задължението на кредитополучателя по
договора за кредит и е отхвърлил същите.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 50. 28 лв., претендирана
като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд също
счита, че не е дължима от потребителя- длъжник по съображенията, изложени от заповедния съд и
правилно заявлението в тази му част също е отхвърлено.
Ето защо подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното в
посочените части разпореждане потвърдено.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3609/09.11. 2020г., постановено по ч. гр. д. № 1815/
2020г. по описа на РС-Разград, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на
заповед за изпълнение срещу Д. К. Д., ЕГН ********** по чл. 410 от ГПК за сумите: 50.28 лв.,
представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, 106.84 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство и 22.50 лв. законна лихва, дължима по договора за поръчителство, като
неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4