№ 6984
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100503046 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата П. С. Б. срещу решение № 75 от 03.01.2024 г., постановено по гр. дело
№ 30553/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е уважен предявеният от Т. К. С.
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 600 лева, част
от вземане в общ размер от 1000 лева, представляващо обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на разходите за отстраняване на щетите в банята на ищцата
вследствие на противоправно поведение на ответницата по неотстраняване на теч в
жилището й, ведно със законната лихва върху сумата от 31.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с твърдения,
че наличието на противоправно поведение на ответницата и причинната връзка с
претърпените от ищцата вреди не се доказват по делото. Въззивницата намира, че е налице
противоречие между свидетелските показания и констатациите на вещото лице, поради
което не може да се установи със сигурност местоположението на теча, нито произхода му
от жилището на ответницата, а ищцата не е ангажирала събиране на доказателства преди
1
процеса по реда на чл. 207 ГПК, поради което претенцията й остава недоказана. Ето защо
моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск изцяло.
Въззиваемата Т. К. С. подава отговор на въззивната жалба, като счита, че същата е
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се отбележи и следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на деликтната
отговорност са следните: 1.) деяние; 2.) противоправност на деянието; 3.) вреда; 4.)
причинна връзка между деянието и вредата; 5.) вина. Вината на делинквента се предполага,
а останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на
доказване от ищеца.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че Т. К. С. е собственик и обитава ап. 30 в процесната сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. *******, а П. С. Б., конституирана на мястото на първоначалната ответница
С.М.Ц. след смъртта й в хода на процеса, е собственик на разположения над жилището на
ищцата ап. 36 на ет. 7 в същата сграда.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.В.Ч. се
установява, че през последните 8-9 години в банята на апартамента на ищцата е имало силен
теч, от който на тавана са се образували жълти петна. Впечатленията на свидетелката са
непосредствени, като тя често е посещавала жилището на ищцата, с която са приятелки, и
лично е виждала как капе от тавана над тоалетната чиния. Свидетелката допълва, че над Т. е
2
живеела възрастна жена – С., която е починала през пролетта на 2023 г. и след това течовете
престанали, но петната останали на тавана, а през лятото на същата година бил извършен
ремонт на банята в разположеното на горния етаж жилище, след който течовете били
окончателно преустановени.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, доколкото същите са ясни,
последователни и възпроизвеждат преки впечатления на свидетелката относно факти от
значение за процесния спор. Противно на доводите във въззивната жалба, същите не
противоречат на изводите на вещото лице по приетото заключение на САТЕ, който също е
констатирал следи от стар теч по тавана в банята на ищцата, довел до подкожушване и
падане на част от мазилката и боята от тавана. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Ч., която изяснява, че на места боята започнала да пада и таванът останал на
цимент. Между свидетелските показания и експертните изводи не е налице противоречие и
по отношение на местоположението на теча, доколкото е видно, че същият е идвал от горен
етаж и е обхванал целия таван на банята, по който се е образувал мухъл вследствие от
влагата.
В допълнителното заключение на СТЕ вещото лице изяснява, че причината за теча може да
бъде категорично установена, докато той е наличен, но към момента на огледа течът вече е
спрял от няколко месеца, а банята в жилището на ответницата е изцяло ремонтирана (преди
не повече от три месеца), поради което не е възможно да се определи със сигурност каква е
била причината за теча. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че теч от по-
горен етаж може да се получи от хоризонталните връзки от вертикалната тръба към
тоалетната чиния или мивката, които минават отдолу в замазката в пода на помещението,
като в случая най-вероятно течът е бил от сифона от горния етаж, тъй като петната в
жилището на ищцата са били разположени централно по тавана в банята. Експертът
изяснява, че теоретично е възможно течът да е тръгнал от по-горен етаж, над апартамента на
ответницата, и ако е бил обилен, би стигнал и до жилището на ищцата. По делото обаче не
са събрани доказателства в тази насока, като липсват каквито и да било данни за наличие на
теч или увреждания в тоалетните помещения на други апартаменти в сградата.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че настъпилите в
жилището на ищцата увреждания са в причинна връзка с наличие на теч от тръбите (сифона)
в жилището на ответницата. Макар по делото да не са събрани преки доказателства в тази
насока, този извод не се основава на предположения, а на всички събрани по делото косвени
доказателства, които в тяхната съвкупност водят до единствения възможен извод, че
причината за теча е в разположеното над ищцата жилище. По делото несъмнено се
установява, че в продължение на няколко години е имало теч в банята на Т. С., като през
това време в разположения над нея апартамент е живеел първоначалният ответник С. Ц., а
след смъртта й и докато жилището е било необитаемо, течът е престанал, респ. след
извършения ремонт на банята в ап. 36 няколко месеца по-късно проблемът окончателно е
бил отстранен. Следователно, установява се категорична връзка между наличието на теч в
3
ищцовия имот и използването на банята на горния етаж от първоначалната ответница
С.М.Ц., която приживе не е и допускала никого в жилището си за установяване на причината
за проблема и евентуалното му отстраняване (видно от събраните гласни доказателства).
В допълнение следва да се отбележи, че фактът, че е бил извършен основен ремонт на
банята в апартамента на ответницата, сам по себе си сочи на извод, че тоалетното
помещение е било в лошо състояние, с проблеми в инсталацията, които са наложили
подмяната на сифона и на всички ВиК тръби (видно от заключението на СТЕ). Във връзка с
доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че ищцата не е длъжна да провежда
производство по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, като липсата на
такова в случая не води до неоснователност на претенцията предвид всички анализирани по-
горе косвени доказателства. В тази връзка следва да бъде отчетено и процесуалното
бездействие на ответната страна, която не е ангажирала каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията си, че по тавана в нейната баня също се е появил теч, който е идвал
от по-горен етаж, т.е. по делото не е проведено каквото и да било насрещно доказване за
опровергаване на твърдяната в исковата молба и установена по косвен път причина за
вредите в ищцовото жилище.
Ето защо настоящият въззивен състав намира за доказано наличието на причинна връзка
между претърпените от ищцата имуществени вреди и противоправното бездействие на
ответницата, респ. на нейната наследодателка С.М.Ц., която в нарушение на общата забрана
на чл. 45 ЗЗД не е поддържала собствения си имот в състояние, което да не причинява вреди
на други обекти в сградата. Налице са всички елементи от фактическия състав на
претендираното на деликтно основание право, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата за обезщетяване на причинените на ищцата вреди в
претендирания размер от 600 лв. Във въззивната жалба не са изложени конкретни
оплаквания срещу първоинстанционното решение по отношение на присъдения размер на
дължимото обезщетение, поради което въззивният съд не следва да излага собствени мотиви
по този въпрос, а следва да потвърди обжалваното решение изцяло.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 800 лв., платено
възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75 от 03.01.2024 г., постановено по гр. дело № 30553/2021 г.
по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА П. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на Т. К.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, ап. 30, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
4
сумата пот 800 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5