М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 2248 по описа за
2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.П.Т., за това , че:
За периода от месец май 2012г. - до месец ноември
2018г., в гр.б., обл.в., след като е бил осъден с
определение по гр.д.№21074/2011г. от 19.04.2012г., на Районен съд-в., ХП-ти
с-в, влязло в законна сила на 27.04.2012г., с което била одобрена спогодба по
гр.д.№21074/2011г. по описа на PC-в., да издържа свой низходящ - детето си п. И.Т.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - П.Г.Д., съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 79
месечни вноски по 120.00 лева, на обща стойност 9480.00 /девет хиляди
четиристотин и осемдесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване
на престъпление по повдигнатото му обвинение. Предвид изплащане на дължимата
сума, предмет на обвинителният акт, се сочи наличието на предпоставки за
прилагане разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК.
Защитникът пледира с оглед изплащане на дължимата издръжка подсъдимият да
бъде освободен от наказание на основание чл. 183, ал.3 от НК.
Подсъдимият И.Т. признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителният акт.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През периода от месец декември 2004г. до
18.03.2011г. подс.И.П.Т. и св.П.Г.Д., живели при условията на фактическо съжителство
в гр.б., обл.в.. По време на съжителството се родило
детето им - п. И.Т., родена на ***г. Малолетната
п. Т. е с вродено заболяване -умствена изостаналост /86%/ През месец март
2011г., подс.Т. и св.Д. преустановили съвместното си
съжителство като семейство и се разделили, като малолетното дете останало да
живее при майка си на адрес гр.б., обл.в., ул."А.
С." №* , където живяло и до момента на внасяне на обвинителния акт по
настоящото дело. През 2011г., св.П.Д. подала граждански иск пред Районен съд-в.,
за присъждане на родителски права над
детето им, за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето,
както и определяне на размер на месечна издръжка, която обвиняемият да заплаща
в полза на детето п. Т., чрез нейната майка и законен представител. Така с
определение по гр.д.№21074/2011г. от 19.04.2012г., на Районен съд-в., ХП-ти
с-в, влязло в законна сила на 27.04.2012г., била одобрена спогодба, с която се
предоставяло упражняването на родителските права над детето на неговата майка -
св.П.Д., определяло се местоживеенето на детето при същата, на адрес - гр.б.,
ул."А. С." №*. С горепосоченото определение, била одобрена така
постигнатата спогодба между страните и относно заплащането от подс.И.Т. в полза на дъщеря му п. И.Т., чрез нейната майка
и законен представител П.Г.Д., месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет
лева/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване на основание чл.143 от СК
След влизане в
сила на определение по гр.д.№21074/2011г. от 19.04.2012г., на Районен съд-в.,
ХП-ти с-в, влязло в законна сила на 27.04.2012г., подс
.И.Т. следвало да заплаща ежемесечна издръжка на детето си п. Т., както съдът
отредил, а именно по 120.00 лв. месечно, чрез неговата майка и законен
представител св.П.Д..
От месец май
2012г., след влизане в сила на горепосоченото определение, подс.Т.
започнал да не изпълнява задължението си за заплащане на
ежемесечната издръжка в размер на 120.00 лева на детето си п. Т., чрез неговата
майка и законен представител св.П.Д..
В периода от
време месец май 2012г - месец ноември 2018г., обв.И.Т.
съзнателно не заплатил на дъщеря си п. Т., родена на ***г. , чрез нейната майка
и законен представител - св.П.Д. нито една от дължимите месечни вноски за
издръжка, а именно 79 /седемдесет и девет/ месечни вноски по 120.00 лв всяка.
Месечните
вноски за издръжка, неплатени от подс.Т. през горепосочения
период / месец май 2012г - месец ноември 2018г. /били на обща стойност 9480.00
/девет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева.
Подс. И.П.Т. е роден на ***г***, с настоящ
адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е
очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс.
Т., показанията на св. П.Д., св. С.М.,
св. И.Т., св. С.Д., св. Ж.Г. и св. К.Д., свидетелството за съдимост на
подсъдимия, както и от писмените доказателства по делото – писмо с изх. №
11-01-475-1/03.10.2019 г. от „Б.п.“ ЕАД ***, ведно със справка за постъпили
парични преводи с получател П.Г.Д. за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г.
, 2 бр. фискални бонове с дати от 18.06.2019 г.
и 19.08.2019 г. за приемане на паричен превод, заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, вносна бележка с № 88584/29.11.2019 г., копие на
протокол от 19.04.2012 г. по гр.д. № 21074 по описа на 2011 г. на ВОС, копия на
покани за паричен превод, протокол за доброволно предаване от 08.10.2018 г. и
от 30.11.2018 г., заверено копие на справка за пощенски парични превози с
подател И.П.Т., приети през периода от
01.01.2014 г. до 20.04.2018 г., справка от „Б.п.“ЕАД
с № 94-К-38-1/16.09.2018 г., заверено копие на системни бонове за приети
пощенски записи, заверено копие на удостоверение за раждане на И. И.Т.,
заверено копие на трудов договор № 00068/06.10.2016 г. на И. П. Т., удостоверение от Съдебно
изпълнителна служба при Министерство на правосъдието с изх.№ 33399/17.08.2018
г., справка от ТД на НАП за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода от 01.05.2012 г. до 03.09.2018 г. , справка от Търговския регистър,
Агенция по вписванията с изх. № ТР-293/29.08.2017 г.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която и въз основа разпита на
вещото лице се установява, че неизплатената част от дължимата издръжка за процесния период се равнява на сумата от 5090 лева. Видно
от представена операционна бележка за извършено плащане по сметка на П.Д., на
29.11.2019 г. сумата от 50190 лева е преведена по посочената сметка.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда
на различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно,
такава, каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се
на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за установени
обстоятелствата, посочени в
обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите
фактически изводи.
С
поведението си подс. И.П.Т. е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК като За
периода от месец май 2012г. - до месец ноември 2018г., в гр.б., обл.в., след като е бил осъден с определение по
гр.д.№21074/2011г. от 19.04.2012г., на Районен съд-в., ХII-ти с-в, влязло
в законна сила на 27.04.2012г., с което била одобрена спогодба по
гр.д.№21074/2011г. по описа на PC-в., да издържа свой низходящ - детето си п. И.Т.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - П.Г.Д., съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 79
месечни вноски по 120.00 лева, на обща стойност 9480.00 /девет хиляди
четиристотин и осемдесет/ лева
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане
на месечна издръжка на малолетното му
дете през инкриминирания период.
Съгласно чл. 82, ал.
1 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 82, ал. 3 от
СК). Това означава, че за
времето инкриминирания
период подс. Н. не е изпълнявал
своите задължения на родител, от
които не може да бъде
освободен, дори да няма никакви доходи. Съдът намира, че в периода,
когато не е реализирал доходи, с поведението си подсъдимият сам се е поставил в затруднено положение относно възможността да дава дължимата
ежемесечна издръжка, която е присъдена от съда за
децата му.
Предвид изложеното
съдът счита, че е доказана субективната
страна на деянието, доколкото подсъдимият е съзнавал наличното задължение за издръжка и поради
нежелание съотв. неполагане
на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона поведение.
Предвид горното
съдът постанови осъдителна присъда.
Като съобрази, че задължението за заплащане на издръжка е изпълнено от
подсъдимия до приключване на съдебното производство и от деянието не са настъпили
други вредни последици и като констатира наличие на предпоставките, визирани в
чл. 183, ал.3 от НК, съдът НЕ НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ на същия.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: