Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по К. Ж. на „Максима България“ ЕООД – [населено място], представлявано от П. П. – управител, депозирана чрез адв. Н. В. от САК, против Решение № 83 от 19.12.2023 г. постановено по АНД № 385 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2023 г., с което е изменено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище в Монтана към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002204/27.07.2023г., като наложената имуществена санкция в размер на 30 000 лева е намалена на 10 000 лева.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на закона и поради явната несправедливост на наложеното наказание, вкл. и в изменения му размер - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се неправилна преценка относно правилното приложение на материалния закон за наличие на осъществена нелоялна търговска практика, като такава не е налице, както и че неправилно е приложен чл. 210в от ЗЗП. Претендира отмяна на Решението и на НП изцяло, алтернативно намаляване размера на наложената санкция в предвидения в закона минимален размер, както присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции, съгласно представения списък.

От страната е подадена и частна жалба срещу Определение № 34/07.02.2024 г. по същото АНД, с което съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решението в частта за разноските. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, поради наличие на законови основания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и в хипотезата на изменение на НП. Моли се отмяна на определението и уважаване на искането.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. В писмен отговор по частната касационна жалба, счита същата за неоснователна, а решението на съда в частта за разноските за законосъобразно. Позовавайки се на чл. 143, ал. 1 от АПК, застъпва становище, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, като в случая НП е изменено, а не отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за частична основателност на жалбата. Извършеното нарушение за нелоялна търговска практика, намира за доказано, тъй като такава е налице, в случаите, в които на каса се маркира по-голяма цена от тази, която е била обявена на стоката преди закупуването ѝ. От друга страна, понеже се касае само за два продукта, намира, че наложената санкция е прекомерна и в изменения от съда размер.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище, доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 83 от 19.12.2023 г. постановено по АНД № 385 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2023 г., с което съдът е изменил размера на наложената с НП № 002204/27.07.2023 г. на дружеството имуществена санкция, от 30 000 лв. на 10 000 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, съдържат всички необходими реквизити, съобразно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с посочване на правнорелевантните обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, посочени са съответните нарушени разпоредби, като отразената в АУАН фактическа обстановка е пълно и точно пресъздадена в обжалваното НП. При извършената цялостна служебна проверка на НП, относно формалната му законосъобразност, съдът не установил да са осъществени нарушения на административнонаказателната процедура.

От събраните и обсъдени по делото гласни и писмени доказателства, съдът е установил по безспорен начин, че дружеството касатор е осъществило състава на чл. 210в от ЗЗП, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от същия закон, като при осъществяване на търговската си дейност, не изпълнява влязла в законова сила Заповед № 199 от 22.04.2020 г. на П. на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП, като предлага за продажба в търговския обект стоки с обозначени продажни цени, които на каса се маркират на по-висока от посочената цена.

Макар издаденото НП да е прието за законосъобразно и правилно, съдът е преценил, че с оглед липсата на посочени от АНО мотиви, обосноваващи санкция в „среден“ размер - 30 000 лв. и предвид обстоятелството, че няма данни за друго такова нарушение е приел за справедлива имуществена санкция около и над минималния размер, а именно в размер на 10 000 лева.

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание доводи са неоснователни.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, с оглед на което изложените в жалбата доводи относно формата на вина са неоснователни.

Неоснователни, като некореспондиращи с фактите и закона са и изложените твърдения, че не е налице изискването на закона за нелоялна заблуждаваща търговска практика и съответно липсва нарушение на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Нормата на чл. 210в от ЗЗП, е едновременно материално-правна и санкционна, съдържа съответното правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Отговорността на търговеца е ангажирана за неизпълнение на влязла в законна сила Заповед № 199 от 22.04.2020 г. на П. на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП въвежда императивна забрана на всички нелоялни търговски практики. В чл. 68г, ал.1 от ЗЗП е дадена дефиниция на общия състав на нелоялната търговска практика, а именно: „всяка търговска практика, от страна на търговец към потребител която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и която променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика насочена към определена група потребители.“ От дадената дефиниция е видно, че общият състав има максимално широко приложно поле. Той ще бъде приложим във всички случаи, когато се констатира кумулативното наличие на критериите заложени в него: поведението на търговеца да противоречи на изискването за добросъвестност или професионална компетентност - поведението на търговеца да променя или да е възможно да промени съществено пазарното поведение на средния потребител, към когото е насочено. При общия състав на нелоялната търговска практика са без значение конкретните действия на търговеца. Деянието му винаги ще бъде съставомерно при кумулативното наличие на посочените критерии.

В чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д-68к от ЗЗП са уредени специалните състави на нелоялна търговска практика. Разликата между специалните и общия състав на нелоялната търговска практика е, че за съставомерността на специалните състави е достатъчно да се констатира наличието на юридическите факти, включени в диспозицията на конкретния специален състав. Тук не е необходимо поведението на търговеца да се преценява от гледна точка на критериите, въведени за общия състав, а именно добросъвестност, професионална компетентност и възможна промяна в пазарното поведение. Тази преценка е направена от законодателя и в този смисъл практиките, покриващи фактическите признаци на специалните състави са ex lege нелоялни по смисъла на общия състав на чл. 68в от ЗЗП. Тоест при наличие на признаците на някой от специалните състави, деецът извършва нарушение и на общия състав на нелоялната търговска практика по смисъла на чл. 68в ЗЗП. В този изричен смисъл и трайната практика на ВАС - Решение № 3515 от 09.03.2020 г. по адм. д. № 4378/2019 на Върховния административен съд, Решение № 547 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 13956/2017 на Върховния административен съд, Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 7825/2014 на Върховния административен съд, Решение № 1221 от 27.01.2020 г. по адм. д. № 2156/2019 г. на Върховния административен съд.

Обстоятелството, че е издадена нарочна заповед, с която е забранено на дружеството да извършва точно това нарушение, води до извода, че извършеното нарушение, макар и първо за конкретния търговски обект, се явява повторно такова за дружеството. С оглед на това изменената от въззивната инстанция имуществена санкция от 30 000 лева на 10 000 лева, който размер е по-близо до минималния и значително по-нисък от средния размер, определен в чл. 210в от ЗЗП, според настоящата инстанция се явява справедлив и необходим за постигане целите на административното наказване.

Предвид изложеното, настоящият състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на частната жалба:

О. О. № 34/07.02.2024 г. по АНД № 385/2023 г., с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. В АПК има изрична разпоредба – чл. 143, която установява предпоставките, относно правото на разноски, поради което не е налице непълнота в закона, каквито твърдения са изложени в жалбата и позоваването на нормите от ГПК, на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК е неправилно и несъответно на закона.

Макар от страна на жалбоподателя да има своевременно предявена претенция за разноските пред РС, още с жалбата против НП, както и се удостоверява, че има договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, то в случая с оглед безспорното обстоятелство, че с решението не се постановява пълна отмяна на НП, а само и единствено изменение на размера на наложената санкция, то това не може да се определя за равнозначно на пълно уважаване на жалбата в смисъла, който се влага в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Право на разноски ще има жалбоподателя единствено в случаите на пълна отмяна на едно НП, или на отмяна на част от такова, ако с постановлението се налагат няколко санкции, като настоящият случай не е такъв.

При този изход на спора, разноски се дължат на касационният ответник, за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер от 120.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК А. съд Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 83 от 19.12.2023 г. постановено по АНД № 385 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2023 г.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД [населено място], с ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите, РД за областите Видин, Монтана и Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 120.00 лева

ОСТАВЯ В С. Определение № 34/07.02.2024 г. по АНД № 385/2023 г. на Районен съд – Бяла Слатина.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.