РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Радомир, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730100946 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищецът П. С. твърди, че с ответника С. В. са съсобственици на недвижими имоти,
находящи се в землището на **********, придобити по наследство от общия им
наследодател С. В. П., б. ж. на гр. Р., починал на 05.12.1982 г., възстановени с решение №
./02.06.1997 г. на Поземлена комисия – Р. и решение № ./02.06.1997 г. на Поземлена комисия
– Р., както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., общ. Р., обл. П., одобрени със заповед № РД-.-./16.05.2018 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с. Н.,
местност „З.“, с площ от 7911 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 9 (девета), предишен идентификатор
– няма, с номер по предходен план., при граници (съседи): поземлен имот с идентификатор .,
поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с
идентификатор . и поземлен имот с идентификатор 51278.9.20 и
2. Поземлен имот с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., общ. Р., обл. П., одобрени със заповед № РД-./16.05.2018 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с. Н.,
местност „М.“, с площ от 19 999 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска,
1
с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: .(четвърта), предишен
идентификатор – няма, с номер по предходен план ., при граници (съседи): поземлен имот с
идентификатор ., поземлен имот с идентификатор., поземлен имот с идентификатор .
поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор .и поземлен имот с
идентификатор..
Тъй като с ответника не могли доброволно да уредят отношенията си във връзка с
възникналата съсобственост, моли съдът да постанови решение, с което да допусне делба на
така описаните в исковата молба недвижими имоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
сочи, че с ищеца П. С. са братя и са съсобственици по наследство от техния дядо по бащина
линия - С. В. П., починал на 06.12.1982 г. След смъртта на дядо им С. П., баща им С. В.
устно разпределил между него и брат му имотите и заявил желанието си кой имот на кого да
остане след неговата смърт. Имотите, които останали в наследство от техния дядо, били
земеделски земи - ливади и ниви, находящи се в землището на с. Н., общ. Р.. За всички
имоти, след смъртта на дядо им, баща им полагал грижи и ответникът му помагал, докато
баща им бил жив. След неговата смърт ответникът имал желание да изпълни неговата воля и
да се съобрази с това, което той искал по отношение разпределението на имотите. И двата
делбени имота, след смъртта на техния баща и по неговата воля, останали за ответника,
който ги поддържал и ги обработвал. Същият, в период от време повече от 10 години,
упражнявал фактическа власт върху двата имота непрекъснато, спокойно, явно и
необезспокоявано, вследствие на което придобил собствеността върху тях на основание
давностно владение, поради което, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител
моли съда да допусне до делба процесните недвижими имоти.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен
представител, поддържа противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за
придобивна давност и моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ./31.05.2024 г.,
издадено от кметство, с. Н. се установява, че страните по делото – П. С. С. и С. С. С. са
наследници на С. В. П., б. ж. на с. Н., починал на 05.12.1982 г.
От представените по делото решение № .РГ/02.06.1997 г. на ПК – Р. и решение № .-
ТР/02.06.1997 г. на ПК – Р. се установява, че със същите е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.В. П. върху процесните недвижими имоти, предмет на
иска за делба, находящи се в землището на с. Н..
По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
2
№ ., том ., рег. № ., дело № ./2011 г. по описа на нотариус Б. К. с район на действие – РС – Р.,
от който се установява, че Ц.С. В.а, П. С. С. и С. С. В. са продали на „Р.“ ООД следния свой
недвижим имот, находящ се в с. Н., а именно: поземлен имот – нива, с площ от . дка,
находящ се в землището на с. Н., местност „Н.. м.“, който поземлен имот съставлява имот №
., образуван от имот със стар № . по плана за земеразделяне на с. Н., при граници (съседи):
имот № ., имот № ., имот № ., имот № .и имот № ..
Видно от представения препис от регистър на земеделски земи, гори и земи в
горския фонд, нива с площ от 35,387 дка, съставляваща имот № 027063 по плана за
земеразделяне на с. Н. към датата на закриване на партидата – 29.09.2010 г., е била
собственост на наследниците на С. В. П..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
С. С. Р.Р.и Р. А..
От показанията на свидетелката С. С.а, която е дъщеря на ищеца, се установява, че
дядо ú е притежавал земеделски земи в землището на с. Н. в местностите „З.“ и „М.“. Сочи,
че ищецът и ответникът не са разделяли помежду си процесните имоти, както и че техният
баща не е предоставял ползването им на ответника, който от своя страна никога не е
заявявал на ищеца, че е собственик на имотите. Твърди и че дядо ú също не е предоставял
владението върху имотите на ответника, като след смъртта на дядо ú никой не е полагал
грижи за имотите.
От показанията на свидетеля Р. Р. се установява, че след смъртта на С. П.
процесните имоти са били обработвани от арендатори и никой от двамата братя не е ходил
да засява нивите. Сочи, че е виждал единствено ответника да взема рента, както и че С. П.
имал намерение да даде земите на децата и на жена си.
От показанията на свидетеля Р. А. се установява, че процесните земеделски земи се
обработват от арендатор, но не е запознат с факта кой е сключил договора за аренда. Твърди,
че е чул, че ищецът, ответникът и тяхната майка са си разделили наследствената земя и
впоследствие ищецът е продал неговата част.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства, като показанията на
свидетелката С. С.а прецени и по реда на чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
От приетото за установено от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който той упражнява потестативното си субективно право да иска
прекратяване на съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние
на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
3
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобственост върху имотите, които са предмет
на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл. 341 - 345 ГПК.
По настоящото дело безспорно се установи от представените решение № .-
РГ/02.06.1997 г. на ПК – Р. и решение № .-ТР/02.06.1997 г. на ПК – Р., както и удостоверение
за наследници с изх. №./31.05.2024 г., издадено от кметство, с. Н., че описаните в исковата
молба недвижими имоти имат наследствен характер и са оставени в наследство от покойния
С.В. П. и същите следва да бъдат включени в делбената маса.
Представените по делото 2 бр. решения на ПК – Р. за възстановяване на
собствеността имат значението на индивидуален административен акт с конститутивно
действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху
индивидуално определен имот. Конститутивното действие на решението се разпростира
както по отношение на обекта (земеделска земя), така и по отношение на субекта, тъй като
решението е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява
собствеността.
В случая, в цитираните решения е посочено, че имотите се възстановяват на
наследниците на С. В. П., като всеки от тях е придобил по ½ ид. ч. от имотите.
С оглед изложеното дотук, съдът дължи произнасяне по противопоставеното с
отговора на исковата молба възражение, че ответникът е придобил собствеността върху
делбените имоти на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Така направеното възражение съдът намери за недоказано, тъй като по делото не се
събраха безспорни доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът С. В.
е придобил процесните недвижими имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност. Това е така, тъй като, за да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на
целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване, за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС
са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно
и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение
за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Според легалната дефиниция на чл.
68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както
в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително.
4
Наред с това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира
приложение в отношенията между сънаследници, какъвто е и настоящият случай. Ако
сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху
който произтича от наследяване, сънаследникът владее своята идеална част от имота, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът - сънаследник следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност,
при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици -
сънаследници и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои, като тези
действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В посочената
хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен -
сънаследствен имот, е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на
останалите сънаследници намерението си да свои имота. В разглеждания случай, обаче, по
делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е препятствал
достъпа на ищеца до имотите. Нещо повече, установява се безспорно от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху
имотите нито лично, нито чрез другиго. Няма доказателства по делото в подкрепа на
изложеното в отговора на исковата молба, че ответникът е поддържал и облагородявал
имотите.
В допълнение на изложените дотук мотиви следва да се отбележи и че дори да
бъдат приети за доказани твърденията на свидетеля Р. А., че наследниците на С. В. П.
доброволно са си разпределили ползването на наследствените имоти, по делото липсват
доказателства кога е извършено това разпределение. Действително съобразно практиката на
ВС и ВКС, намерила израз в решение № ./18.07.1995 г. по гр. д. № ./1995 г. на ВС, I г. о. и
решение № ./30.12.2010 г. по гр. д. № ./2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., след като сънаследниците
са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените
имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в
дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез
давностно владение, продължило повече от 10 години. В настоящия случай обаче, дори да се
приеме, че такова разпределяне е било извършено, доказателства кога това се е случило не са
ангажирани по делото, с оглед на което не може да се приеме, че в полза на ответника С. В. е
изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок.
Ето защо, съдът намира предявения иск за делба за основателен, тъй като от
събраните по делото доказателства, подробно анализирани от настоящата инстанция, се
установява, че съделителите са собственици на имотите, предмет на делбеното
производство. Делбата на процесните недвижими имоти следва да бъде допусната между
5
страните по делото при посочените по-горе делбени части за всеки от тях.
По разноските:
Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на
дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. С оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата,
съобразно стойността на дяловете на съделителите. Решението по първата фаза на делбата
не слага край на процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, като същите
се присъждат с решението по извършване на делбата във втора фаза (в същия смисъл -
решение №./06.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № ./2011 г.).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно:
1. Поземлен имот с идентификатор .1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., общ. Р., обл. П., одобрени със заповед № РД-./16.05.2018 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с. Н.,
местност „З.“, с площ о.кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: ливада, категория на земята: . (девета), предишен идентификатор –
няма, с номер по предходен план ., при граници (съседи): поземлен имот с идентификатор .,
поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с
идентификатор.и поземлен имот с идентификатор . и
2. Поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., общ. Р., обл. П., одобрени със заповед № РД-.-./16.05.2018 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с. Н.,
местност „М.“, с площ от 19 999 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: . (четвърта), предишен
идентификатор – няма, с номер по предходен план ., при граници (съседи): поземлен имот с
идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор .,
поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор . и поземлен имот с
идентификатор ..,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. П. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . – ½ ид. ч.;
2. С. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ********** – ½ ид. ч.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7