Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 621 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 538, ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. № 13623/17.02.2020 г., депозирана от М.С.Й., ЕГН **********, действаща
чрез адв. К.Д.,***, против Определение № 1761
от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 21119 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, 21-ви съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за постановяване на съдебен акт, който да му послужи пред СВ –
Варна с оглед заличаване на вписано обстоятелство – искова молба, вписана на
09.07.1993 г. с ищец Г.Й.Ъ., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********.
В жалбата са наведени
доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, поради несъответствието му
със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Поддържа се, че
между Г.С. и С.Й. не е образувано дело по вписаната искова молба от 09.07.1993
г. Сочи се, че за да бъде извършено заличаването на вписаната искова молба от
съдия по вписванията, е необходимо съдът да постанови нарочен акт, с който да
постанови изричното заличаване. Моли се съдът да отмени обжалваното определение
и вместо него да постанови нов акт, който да подлежи на вписване в АВ за
заличаване на вписаната искова молба.
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно и приложимия закон, приема за установени
следните фактически и правни положения:
От представения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 11, том X, дело 3821/1979 г. по описа на
варненския нотариус И.К., се установява, че Г.С. е прехвърлил правото на
собственост върху подробно описания в нотариалния акт недвижим имот в патримониума на сина си С.Й. срещу задължението на
последния да го издържа и гледа.
Видно от процесната
искова молба, вписана в СВ на 09.07.1993 г., праводателят
е обективирал искане за съдебно разваляне на
гореописания договор поради неизпълнение на поетите от приобретателя
облигационни задължения.
От акта за смърт изх.
№ АУ035334МЛ/08.04.2019 г. се установява, че С.Й. е починал на 30.11.2003 г.,
като молителката М.Й. е единствената негова наследничка по закон, доколкото
видно и от акта за раждане е негова дъщеря.
Видно от справката от
СВ-гр. Варна, обхващаща вписванията за периода от 15.04.1919 г. до 15.04.2019
г., по партидата на Г.Й.Ъ. е вписана процесната искова молба, като същият е
посочен като ищец, а С.Й. – ответник.
От представеното
съдебно удостоверение с изх. № 64/16.05.2019 г. се установява, че за периода
1993 г. – 1999 г. и периода 01.01.2000 г. – 15.05.2019 г. няма заведено
гражданско дело със страни Г.С. и С.Й..
Видно от приложеното
по делото определение /л. 7/ съдията по вписванията е отказал да заличи
исковата молба вписана в АВ с рег. № 7411 от 09.07.1993 г. на АВ-Варна, въз
основа на горепосоченото съдебно удостоверение, като в мотивите на
определението е указано на молителя да представи съдебен акт, с който изрично
се постановява заличаването.
Настоящото
производство е охранително по своя характер, доколкото съдът не е сезиран с
искане за разрешаване на правен спор, породен от нарушено субективно материално
право, а с искане за съдебно съдействие във връзка със заличаване на вписано
обстоятелство в СВ-гр. Варна. Съгласно чл. 540 от ГПК, за
охранителните производства съответно се прилагат правилата на исковото
производство с изключение на чл. 207-266 ГПК и чл. 303-388 ГПК. Въззивният съд
има правомощията на пълен въззив, доколкото жалбата може да бъде основана на
нови обстоятелства и доказателства – арг. от чл. 538,
ал. 2, изр. 2 от ГПК. Отделно от това, цитирана разпоредба препраща към чл. 278
от ГПК /разглеждане и решаване на частните жалби/, а съгласно указанията,
дадени в ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на
дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, не се
прилагат в производството по частна жалба.
Съгласно
чл. 13 от Правилника за вписванията /ПВ/, заличаването на вписването на
исковата молба за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот става,
като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява
заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. В конкретния
случай молителят е обективирал искане за
постановяване на нарочен съдебен акт, който да послужи пред съдията по
вписвания за постановяване заличаването на вписаната през 1993 г. искова молба,
доколкото не е налице висящ исков процес между Г.С. и С.Й..
За да се
извърши вписването или отбелязването по чл. 11 от
ПВ, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана
държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от
молбата – арг. от чл. 12, ал. 1 от ПВ – в сила от
2005 г. За разлика от цитирания сега действащ законов текст обаче към 1993 г.
исковата молба преди входирането ѝ в съда наред с книжата приложени
към нея, които впоследствие се образуват в дело, се представя първо
пред нотариуса – арг. от чл. 12, ал. 1 от ПВ, Изм. – Изв., бр. 30 от 1955 г. Към онзи момент функцията по вписвания,
отбелязвания и заличавания в имотния регистър се осъществява от нотариалните
служби към районните съдилища, които са част от държавната система. С
увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 90-те години
установената от социалистическата държава нотариална система, в частност
нотариалните служби към районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове
и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на пазарна икономика. Именно за това в края на XX-ти век е извършена и нотариалната реформа в Република България, като е приет Закон за нотариусите и нотариалната дейност, в сила от 07.01.1997 г., с
който нормативно са въведени и е регламентирана дейността на частните
нотариуси.
В конкретния случай
вписването на исковата молба през 1993 г. е извършено от държавен нотариус при
РС-Варна, видно и от подписите и печатите, поставени върху представения препис
от исковата молба. Т.е. налице е държавно-властнически акт – разпореждане за вписване, което е обективирано
върху самата искова молба. Видно от съдебното удостоверение обаче, впоследствие
искът не е предявен за съдебно разглеждане, поради което в регистърните
книги на РС-Варна не е заведено гражданско дело под съответния номер със
сочените страни.
Въпреки че не е
заведено гражданско дело, т.е. не е упражнено субективното потестативно право на съдебно разваляне на двустранна правопрехвърлителна сделка, е налице вписано обстоятелство
– искова молба, изхождаща от Г.С. против С.Й.. Вписването на исковата молба се
състои в даване на гласност на обстоятелството, че досежно недвижимия имот
прехвърлен от Стефанов на Йосифов срещу задължение за издръжка и гледане
съществува правен спор. Наред с оповестителното
действие обаче в конкретния случай вписването има и защитно такова, тъй като
развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата,
придобити от трети лица преди вписване на исковата молба – арг.
от чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Имайки предвид факта, че искът по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД изобщо не е предявен пред РС-Варна, то отпада и необходимостта
от вписването на исковата молба. От една страна, заличаването на вписаното
обстоятелство, няма да навреди интереса на третите лица, от друга страна,
незаличаването може да засегне интереса на молителя, имайки предвид
обстоятелството, че същият е законен наследник на ответника и като такъв е
негов универсален приобретател, включително и досежно недвижимия имот – предмет
на вписаната искова молба, за който съществува привиден правен спор поради
вписаното обстоятелство.
Предвид изложеното,
молбата за заличаване на вписаната искова молба от 09.07.1993 г. с вх. № 7411
по описа на нотариус от нотариална служба при РС-Варна, следва да бъде уважена.
Поради несъвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваният съдебен акт следва да
се отмени и вместо него се постанови нов, в посочения по-горе смисъл.
Водим от изложените
мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Определение № 1761 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 21119 по
описа за 2019 г. на РС-Варна, 21-ви съдебен състав, с което е оставена без
уважение молбата на М.Й., ЕГН **********, действаща чрез адв.
К.Д.,***, за постановяване на съдебен акт, който да послужи пред СВ – Варна с
оглед заличаване на вписано обстоятелство – искова молба, вписана на 09.07.1993
г. с ищец Г.Й.Ъ., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН ********** и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ЗАЛИЧИ, на
основание чл. 13, предл. 1 от ПВ, вписването на искова молба, вписана на
09.07.1993 г., том I, дело № 108, вх. рег. № 7411 по описа на
нотариалната служба при РС-Варна с ищец Г.Й.Ъ., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.