Решение по дело №912/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20217260700912
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 256

25.11.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                Председател: Василка Желева

                                                                                        Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                     Павлина Господинова

 

при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) 912 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.Д.М. *** против Решение №62/02.08.2021г., постановено по АНД №232/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение не съдържал изискуемите съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В тази насока посочва, че липсвало ясно описание на нарушението, не ставало ясно за какво конкретно деяние била ангажирана отговорността му. Навежда доводи за неправилна правна квалификация на нарушението. Също така липсвала необходимата конкретика при фактическото изложение относно обективната страна на описаното в АУАН и НП нарушение, касаеща механизма на извършването му. Нарушени били т.4 и т.5 на чл.42 от ЗАНН. Налице било нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Моли за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, ОД на МВР – Хасково, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 254р-364 от 09.03.2021г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето (ЗЗ), във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, предл. второ, във връзка с чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на М.Д.М. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че оспореното пред него наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано. В хода на административнонаказателното производство по издаването му не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушили правото на защита на жалбоподателя. Съдът не възприел твърдението за наличие на процесуално нарушение вследствие на цифровото описание на нарушението. В НП било направено ясно фактическо описание на изпълнителното деяние, поради което наказаното лице разбрало за какво нарушение му било наложено наказание. От доказателствата по делото се установявало, че на 02.03.2021г. около 03.55 часа жалбоподателят М. бил на закрито място, на което имало и други хора, като бил без предпазна защитна маска, с което нарушил т.7 от Заповед РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването и така реализирал състава на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Поради това, правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В съдебния акт е обоснован и извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази връзка съдът съобрази служебно известната му заповед № 272з-940/25.03.2020г.  на Директора на ОДМВР-Хасково,  за оправомощаване на  служители с правомощия по чл.209а, ал.3 от ЗЗ,сред които и младши полицейски инспектори  във всички звена на ОДМВР-Хасково, каквато длъжност е заемал и актосъставителят към датата на съставянето на акта.  АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Възраженията на касатора в обратна насока не се споделят.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ предвижда, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

От Заповед №РД-01-51/2021г., издадена от Министъра на здравеопазването, публично достъпна на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, е видно, че със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., като в т. 7 от заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място представляващо закрито обществено такова по смисъла на т.7 от цитираната заповед на Министъра на здравеопазването, М.Д.М. е бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Така, касаторът е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, като е налице и субективният елемент от състава на нарушението.

Предвид горното и с оглед установените по делото факти, се стига до извода, че касаторът действително е извършил описаното в НП нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП основание.

Като е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Димитровград е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №62/02.08.2021г., постановено по АНД №232/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                              Членове:  1.   

 

 

                                                                                    2.