Р Е Ш Е Н И Е
№ 481/11.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 241 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата
молба на И.И.Ю. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати за периода от 01.08.2016 г. до 04.03.2021 г., сумата от 50 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в това, че пребивава в Затвора Пазарджик в крайно лоши хигиенно-битови условия,
които създават предпоставки за увреждане на психическото му здраве, както и на човешкото
му достойнство. Твърди, че не може да бъде подлаган на мъчения на жестоко и нечовешко
или унижаващо отношение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50
000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С. ***, който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло. Счита, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства са се доказали твърденията, изложени в исковата
молба.
За ответника – ГДИН, редовно уведомен, се явява юриск. Р., който по
изложени съображения оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Счита, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията
на ищеца за причинените му вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на Затвора в гр. Пазарджик, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита,
че описаните в исковата молба основание и претенции, не са доказани от
събраните по делото доказателства. Моли да се остави без уважение исковата
претенция като недоказана по основание и размер.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представената по делото
справка с вх. № 2341/12.03.2021 г. (л. 25) се установи, че лишеният от свобода И.И.Ю.
е бил настанен по периоди както следва: 27.10.2016 г. - 01.11.2016 г. - приемно
отделение; 01.11.2016 г. до освобождаването му на 23.03.2017 г. - 8-мо отделение.
От 27.02.2019 г. -07.03.2019 г. - приемно отделение; 07.03.2019г. - 07.04.2020 г.
- 8-мо отделение; 07.04.2019г. - 23.06.2020 г. - 7-мо отделение; от 23.06.2020 г.
до настоящия момент - 8-мо отделение. През 2018 г. крилото, в което се намират
2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а през 2019 г. крилото, в което се намират 1-во,
4-то и 7-мо отделения са изцяло ремонтирани и обновени. Увеличен е броя на спалните
помещения като е намален техния капацитет. Във всяко помещение има баня и тоалетна
с душ с течаща топла и студена вода. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени.
На всички лишени от свобода са предоставени нови дюшеци. Всички спални помещения,
в които е бил настанен лишения от свобода И.И.Ю. разполагат със санитарни възли
с течаща вода, и съответния брой двойни вишки, шкафчета и маси с табуретки, като
от началото на 2020 г. са осигурени 4 кв. м. на задържано лице. Вишките са с размери
70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., шкафчета с размери 45/40 см. или 0,18 кв.м/бр. и
маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с по две или три табуретки.
Видно е от представената от
Затвора Пазарджик справка с вх. № 383/20.04.2021 г. (л. 58), че ищецът е преведен
от Затвора гр. Пловдив в Затвора гр. Пазарджик на 27.10.2016 година и е освободен
от затвора на 25.03.2017 година. През този период лишеният от свобода е пребивавал
само в VIII отделение. Не е бил в килия №508, защото тя се намира в V отделение.
През периода от 27.02.2019 г. -
06.04.2020 г. отново е бил настанен в VIII отделение; от 07.04.2019 г. -22.06.2020 г. в VII отделение; от 23.06.2020
г. - 10.03.2021 г. в VIII отделение и от 11.03.2021 г. до настоящия момент - IX
отделение.
И трите отделения - VII, VIII и
IX са напълно обновени след основен ремонт. В зависимост от капацитета на спалните
помещения, всяко едно от тях е оборудвано с минимум обзавеждане, състоящо се от
съответния брой двойни вишки, шкафчета и маси с табуретки. След ремонта са осигурени
4 кв.м. на всеки един лишен от свобода.
В справката е посочено, че
въпреки твърденията в исковата молба ищецът не е пребивавал в килия № 806 през посочения
период, тъй като още не е бил преведен в затвора гр. Пазарджик.
Килия № 810 е с обща квадратура
16.10 кв.м., квадратура на санитарния възел 2.30 кв.м. и чиста площ 13.80 кв.м.
Капацитетът на спалното помещение е 3 легла. Килия № 713 е с обща квадратура
11.57 кв.м., квадратура на санитарния възел 1.76 кв.м. и чиста площ 9.21 кв.м. Капацитетът
на спалното помещение е 2 легла. Килия №714 е с обща квадратура 16.11 кв.м., квадратура
на санитарния възел 1.72 кв.м. и чиста площ 14.39 кв.м. Капацитетът на спалното
помещение е 3 легла. Килия № 812 е с обща квадратура 21.62 кв.м., квадратура на
санитарния възел 1.83 кв.м. и чиста площ 19.79 кв.м. Капацитетът на спалното помещение
е 4 легла. Килия №811 е с обща квадратура 21.39 кв.м., квадратура на санитарния
възел 2.20 кв.м. и чиста площ 19.19 кв.м. Капацитетът на спалното помещение е 4
легла. Килия № 806 е с обща квадратура 30.20 кв.м., квадратура на санитарния възел
1.90 кв.м. и чиста площ 28.30 кв.м. Капацитетът на спалното помещение е 7 легла.
Килия № 903 е с обща квадратура 23.16 кв.м., квадратура на санитарния възел
2.41 кв.м. и чиста площ 20.75 кв.м. Капацитетът на спалното помещение е 5 легла.
По делото е представена и справка
от гл. инспектор Е. С. – началник сектор „ФЛКР“, според която организацията на хигиенното
осигуряване, в това число и хигиенния контрол в Затвора гр. Пазарджик са регламентирани
с утвърдени вътрешни правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата
за лишаване от свобода. Същите са разработени и функционират в съответствие с изискванията
на действащата нормативна база. Посочено е, че в Затвора гр. Пазарджик, се извършват
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на
лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден
фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито.
Тези дейности се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи квалификация,
съгласно изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции,
дезинсекции и дератизации.
През периода 01.08.2016 год. -
08.11.2016 год., ДДЦ услугите на територията на затвора, са осъществявани от лицензирана
фирма „ДИ ЕН СИ ГАРАНТ" ЕООД гр. Пещера. За периода 08.11.2016 год. -
12.11.2018 год., услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, са осъществявани,
съгласно договор № 10812/08.11.2016 год., сключен по реда на ЗОП, между ГД „Изпълнение
на наказнията"гр. София и фирма „ДДД-1" ООД гр. София. През периода
13.11.2018 - 19.01.2021 година, дейностите са извършвани на основание договор №
11179/2018 год. за „Извършване на дезинсикция и дератизация на сградите на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията и териториалните й служби", сключен между
ГД „Изпълнение на наказанията" и „ДДД - 1" ООД гр. София. Считано от
20.01.2021 год. е сключен договор за ДДД услуги с рег. № 650/20.01.2021 год., между
ГД „Изпълнение на наказанията" и ДЗЗД „ФАВОРИТ МИНИДЖМЪНТ", който е в
процес на изпълнение към настоящия момент, респ. до 04.03.2021 год.
Освен това текущо, се осигуряват средства,
относно полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи,
както и за закупуване на консумативи за лична хигиена на социално - слабите лишени
от свобода. От момента на дадената финансова възможност, за осигуряване на средства
за лична хигиена на социално слаби лица, лишеният от свобода И.И.Ю., получава и
такива хигиенни материали, които се полагат ежемесечно и се раздават на социално
слабите лишени от свобода, по списък и срещу подпис.
По делото са разпитани като свидетели лишените от свобода
Й.А.А. и М.З.Г., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни
и непротиворечиви на събраните по делото доказателства. В отговор на поставените
им въпроси свидетелите заявяват пред съда, че с ищеца са пребивавали по едно и също
време в Затвора гр. Пазарджик, където условията са били изключително лоши. В
килиите имало хлебарки и дървеници, а в седмицата два пъти по един час има топла
вода. Килиите са достатъчно осветени – може да се чете книга, но няма
проветрение. В помещенията има влага, но в тоалетната счупени казанчета няма и канализация
счупена няма. Поправят ги своевременно. Според свидетеля Г. в затвора се пръска
за дървеници и хлебарки коридора. Чистотата на килиите е възложена на самите
лишени от свобода. В седмицата един път се раздават препарати – прах за пране и
сапун.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди от лошите хигиенно-битови
условия, които създават предпоставки за увреждане на психическото здраве и човешкото
достойнство на лишения от свобода.
Така предявеният иск, съдът счита за неоснователен и недоказан.
За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с
чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва
да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко
отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава
го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС
са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване
от свобода и задържане под стража. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение
на това основание, доколко тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода
и задържане под стража.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне или наказание.
В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица
унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Видно от показанията на свидетелите
и представените писмени доказателства, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“, има санитарен възел и течаща вода. Не се
доказа площта, с която е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието,
да не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ, но дори и да се приеме, че
същата е била недостатъчна, съдът намира, че в конкретния случай следва да се прецени
дали несъответствието с препоръчителната жилищна площ е довела до това, ищецът да
е преживял страдание, което да е преминало прага на нечовешкото или унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЕСПЧ. Следва да се вземат предвид и всички други фактори,
които причиняват такова отношение. Посочените помещения са разполагали със санитарен
възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях, както и до общия
такъв, разположен на етажа. Същите са имали възможност по всяко време на деня, когато
няма проверка да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където
имало и топла течаща вода.
Освен това, от разпита на допуснатите свидетели безспорно
се установява, че помещенията в които ищецът е бил задържан са с изключително лоши
хигиенни и битови условия, чието почистване обаче е възложено на самите лишени
от свобода. За почистване на помещенията на същите са раздавани редовно
препарати – прах и сапун. С оглед на това съдът намира, че затворническата администрация
е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената
е задължение на самите лишени от свобода. На същите са раздавани препарати за
почистване както на коридора и общите части, така и на спалните помещения,
както и периодично е извършвана дезинфекция, дезинсекция и дератизация за
унищожаване на вредителите. В тази насока са свидетелските показания на
разпитаните по делото лишени от свобода.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се направи
извод, че са налице действия или бездействия от страна на конкретната затворническа
администрация, с които лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие
на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни
условия през исковия период. При определяне на фактическия състав на отговорността,
при липса на който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността
на ГДИН.
Ето защо настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за
понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от
страна на администрацията в Затвора гр. Пазарджик, за неоснователна и
недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в
случая разпоредба на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Специалният закон не предвижда заплащане
на възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулт, поради което направеното
искане за присъждане на такова следва да се отхвърли.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.И.Ю. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
за периода от 01.08.2016 г. до 04.03.2021 г., сумата от 50 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
Решение от 29.9.2021г. по Административно
дело 824/2021 Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 675 ОТ 29.09.2021 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, ЕДИНАДЕСЕТИ С-В, ПО КАНД № 824/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481
от 11.06.2021г., постановено по адм. дело № 241 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.