Решение по дело №532/2010 на Административен съд - Хасково

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №103

14.03.2011г., гр.Хасково

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Хасковският административен съд, пети състав,  в  открито  съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при  секретаря Й.П........…..……...............................................и в присъствието на прокурора………………………..............................................

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №532 по описа на съда за 2010г.

Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Д.Т., гражданка на Т., срещу заповед с рег.№ОЧ-647 от 26.08.2010г. на ВНД Началник на ГПУ-С., с която й била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "отвеждане до границата на Република България".

Жалбоподателката твърди, че влязла в пределите на Р.България, за да подаде молба до дир.”Миграция” при Държавна агенция за бежанците за предоставянето й на статут на бежанец, тъй като личните й документи били откраднати в Р.Т., а не смеела да се завърне в родината си, за да си извади нови. По тези причини била принудена на премине границата с преправени документи, като по тази причина била задържана на ГКПП-К.А. на 24.08.2010г. На 09.09.2010г. подала молба за предоставяне на статут, поради което моли съда да отмени оспорената от нея заповед.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв.К., САК. Поддържа се жалбата и се иска отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата-ВНД Началник ГПУ-С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд–Хасково, V-ти състав, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: на 24.08.2010г. към 03,30 часа на ГКПП „К.А.” за влизане в страната с автобус „Мерцедес” рег.№... пристигнало лице, представило турски паспорт № с немско пребиваване D... на името на G.A., род. ***г. и турска лична карта сер.... №... със същите имена и рождена дата. При извършена паспортна  проверка от полицай Л.Иванов възникнали съмнения относно представените документи, като бил извършен вторичен контрол. Били изготвени експертни справки №930 и №931/24.08.2010г., които сочели, че турския паспорт и лична карта са неистински, тъй като били с подменени снимки. Била проведена беседа с лицето, която установила, че това е т. гражданка Д.Т., не притежаваща документи за самоличност. Със Заповед №ОЧ-647/26.08.2010г. ВНД Н-к ГПУ-С. наложил на жалбоподателката ПАМ „принудително отвеждане до границата”, а със Заповед №ОЧ-648/26.08.2010г. и заповед за принудителното й настаняване в СДВНЧ към Дир.”Миграция”. Заповедите били съобщени на лицето чрез преводач от турски език-З.М.А. на 26.08.2010г. На 01.09.2010г. Т. подала молба до ДАБ за предоставяне на статут на бежанец. Жалбата против двете заповедта за отвеждане до границата  била изпратена по пощата на 09.09.2010г. и заведена пред органа на 10.09.2010г.  

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата срещу заповед №ОЧ-647 следва да се счита за допустима, вкл. и като подадена в срок по следните съображения: по аргумент от чл.44, ал.1 ЗЧРБ, приложими в настоящото производство са общите процесуални правила на АПК. Данните по делото сочат, че 14-дневния срок на оспорване по чл.149, ал.1 от АПК е спазен. Оспорването е допустимо и като изхождащо от надлежна страна, срещу годен за обжалване акт. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

Разгледана по същество се установява следното: Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да проверява изцяло законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Съдът намира, че Заповед №ОЧ-1184 е издадена от компетентен орган. В настоящия случай административният акт е издаден от ВНД Н-к ГПУ С.. Като доказателство за правомошията на този орган е налична Заповед за изменение на заповед №775/16.06.2009г. на ВНД Директор РДГП Е., с която се изменя т.2 от същата /л.46/. На съда е служебно известно съдържанието на Заповед №775, която е представяна като доказателство за делегираните от Директора на РДГП-Е. права за началниците на ГПУ да издават актове за налагане на ПАМ по чл.39а, т.2 и чл.44, ал.6 ЗЧРБ по множеството други дела. Така представеното копие на заповедта за изменението й, не води до съществена промяна в изразеното от нея изявление за делегиране на права по отношение на Началниците на ГПУ. Тъй като предмет на настоящият съдебен контрол е именно заповед по чл.39а, т.2 ЗЧРБ съдът намира, че конкретният издател има компетенцията да постановява акт за налагане на ПАМ по реда чл.39а, т.2 ЗЧРБ. Не е налице основание за отмяна по см. на чл.146, т.1 от АПК.

Съдът намира, че при издаването на заповедта по чл.39а, т.2, вр. с чл.41, т.3 от  ЗЧРБ са спазени административно-производствените правила и материално-правните разпоредби.

Обжалваният административен акт е издаден, на основание чл.41, т. 3 от ЗЧРБ, вр. с чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Заповедта е в надлежната писмена форма и съдържа конкретни фактически основания, на които органът дава посочената правна квалификация. Фактически основания се свеждат до следното – на 24.08.2010г. около 03,30 часа в зоната на отговорност на ГКПП „К.А.” при влизане в страната на автобус „Мерцедес” рег.№... пристига лице, представящо за паспортна проверка турски паспорт №...... с немско пребиваване ...... на името на G.A., род. ***г. и турска лична карта сер.... №... със същите имена и рождена дата. При ГПВК възникват съмнения относно истинността на личните документи, поради което са изпратени за вторичен контрол. От извършената беседа е установено, че те са с подменена снимка и са неистински, а провереното лице е Т.ската гражданка Д.Т., род. На ***г. и е без документи за самоличност. Неистиността на документите се доказва чрез издадени Експертна справка №930 и №931 от 24.08.2010г.

Данните от посочените експертни справки са неоспорени от жалбоподателката и същите са приети по делото от съда, като установяващи по безспорен начин факта, че същите са неистински и са използвани за влизане в пределите на Р.България от жалбоподателката. Самата тя в своята жалба също потвърждава това обстоятелство.

Тези факти се обосновават правно с разпоредбата на чл.41, т.3 от ЗЧРБ. Текстът задължава компетентния орган да наложи посочената ПАМ, когато лице /чужд гражданин/, влиза и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ, т.е. тук органът действа при обвързана компетентност. При наличие на релевираните в нормата факти се следва и предвиденото в нея-издаване на акт за налагане на ПАМ по чл.39а, т.2 ЗЧРБ.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ „чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква”. Същото изискване е и по отношение на транзитно преминаващите такива /чл.19, ал.1 от ЗЧРБ/. В случай, че се установи нарушение на тези изисквания на българското законодателство, в него е предвиден способ за ограничаване правото на предвиждане на лицата, извършили нарушение на граничния режим на Р.България, чрез налагане на конкретна принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка по чл.39а, т.2, вр. с чл.41, т.3 от ЗЧРБ безспорно е насочена против волята на лицето, но тя е изрично предвидена от закона и се свързва със защита на права и законни интереси на гражданите на страната, вкл. и на интересите на държавата. В случая на издаване на акт по чл.41 от ЗЧРБ компетентния административен орган действа при условията на обвързана компетентност. Пред АО са представени неоспорими данни, че жалбоподателката извършва нарушение на граничния режим, установен от Р.България за влизане в нейните предели, като прави опит да влезе в страната с неистински документи. При това положение законосъобразно при установяване на релевираните в закона факти, ответникът издава заповед за налагане на ПАМ-отвеждане до границата на Р.България.  Установените по делото факти, както ги визира органът, съдът счита за несъмнени и изцяло кореспондиращи на данните, изведени от доказателствата по делото. Същите са правилно подведени под визираната правна норма, с оглед на което следва да се приеме, че заповедта се явява и правилна.

Пълномощникът на жалбоподателката претендира съществено нарушение правото на защита, като конкретно визира за това факта, че на същата заповедта не й е съобщена на разбираем за нея език при провеждане на самото административно производство. Настоящият съдебен състав счита това възражение за изцяло неоснователно, освен това то не се подкрепя и от събраните в тази насока доказателства, както писмени така и гласни. Видно от изпратените от ответника доказателства /л.65 и 67/ всички действия по проведеното срещу нея наказателно производство са провеждани единствено на турски език, защото той е посочен от жалбоподателката, че се владее от нея. Възраженията в тази насока не са основателни, още повече самата тя при разпита си пред настоящия съд в с.з. от 25.01.2010г. сочи, че тогава присъства и адвокат, който да я защитава. При провеждане на самото административно производство заповедта е съобщена на Т. също чрез преводач, нещо което тя не оспорва, който извършва превода на съдържанието на акта, т.е. съобщаването му, на турски език, т.е. този за който има данни, че се владее от нея. Именно това се потвърждава и от разпита на св.А. ***. от 17.02.2010г. Всички други съображения съдът намира за защитен ход и не подкрепени с данните от целокупния доказателствен материал. Ето защо съдът намира, че не се доказва нарушение по см. на чл.146, т.3 от АПК и няма основание за отмяна.

По делото са налични данни, че има подадена молба от Т. до ДАБ, по която е образувано производство по ЗУБ и на същата е издадено разрешение за временно пребиваване със срок на валидност до 08.02.2011г. Няма данни обаче, за издаден акт на Председателя на ДАБ относно предоставяне на заявения статут.  Законодателят изрично предвижда случаите, при които наложените принудителни административни мерки по ЗЧРБ могат да се отменят. Принудителните административни мерки "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" се отменят, когато на чужденеца има предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут с акт на Председателя на ДАБ и този акт е окончателен. В този случай на издаден акт от Председателя на ДАБ, предоставящ или отказващ статут на чужденеца, е налице ново обстоятелство, на което може да се иска отмяна на наложената ПАМ по реда на ЗЧРБ и на основание чл. 39а, т.2.

Релевантното за произнасянето по този спор е, че се установява и доказва влизане в страната с неистински паспорт на посочената дата от Т.ската гражданка Д.Т., което е предпоставка за налагането й на ПАМ по чл.39а, т.2, вр. с чл.41, т.3 ЗЧРБ.

По гореизложените доводи съдът счита, че при издаване на обжалваната заповед са спазени общите и особените административно-производствените правила и материално-правните разпоредби. Административният орган е изпълнил задължението си за фактическо и правно мотивиране на индивидуалния административен акт. Същият е съобщен на засегнатото лице-чужд гражданин, в присъствието на преводач на разбираем за него език и правото на защита на същата не е ограничено да значителна степен, която да възпрепятства неговото упражняване.  Посочените в акта факти са визирани от правната норма на чл.41, т.3 от ЗЧРБ, което обосновава извод за неговата законосъобразност и правилност.

         По тези съображения съдът намира, че жалбата на Д.Т., гражданка на Т., срещу заповед с рег.№ОЧ-647 от 26.08.2010г. на ВНД Началник на ГПУ-С. следва да се отхвърли, като неоснователна.

         Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на Д.Т., гражданка на Т., срещу заповед с рег.№ОЧ-647 от 26.08.2010г. на ВНД Началник на ГПУ-С., , с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т.2 от ЗЧРБ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :