РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. ХАСКОВО, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600357 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №5 от 16.03.2022 год. по нохд N 450/2021 год. РС- Харманли е признал
подсъдимата Ж. И. Х. от гр.С., обл. Х. за невинна по повдигнатото обвинение в
престъпление по чл.183 ал.1 от НК затова, че в периода от м.юли 2020 год. до м.март 2021
год. вкл. в гр.С., след като е била осъдена с влязло в сила Решение №94/29.06.2020 год. по
гр.дело № 1/2020 год. по описа на РС – Харманли да издържа свой низходящ – **** си Н. Л.
Н. от гр.С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 9 /девет / месечни вноски в размер на по 250 лв. всяка, или общо в
размер на 2250 лв., поради което и на осн. чл.304 от НПК я оправдал по същото.
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от РП – Хасково, ТО –
Харманли, който в законния срок я протестира с оплаквания, че е неправилна, необоснована
и незаконосъобразна, а и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.
В подробни допълнителни съображения, депозирани след изготвяне на мотивите към
присъдата е изтъкнал, че съдът е направил погрешни изводи относно обстоятелството дали
задължението за издръжка се прекратява с прекъсване на обучението на правоимащото лице,
1
както и че присъдата игнорира силата на присъдено нещо на съдебното решение,
постановено по гр.дело №1/2020 год. на РС – Харманли. Отправя се искане да се отмени
оправдателната присъда, вместо което се постанови нова, с която подсъдимата бъде
призната за виновна в престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Против протеста в законния срок не са постъпили възражения.
По протеста не се отправят доказателствени искания. Такива страните нямат и на
въззивното производство.
В с.з. пред въззивната инстанция прокурор от ОП – Хасково не поддържа протеста.
По същество излага становище за неговата неоснователност. Намира, че ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимата на основание формалната сила на присъдено
нещо на решението, по силата на което е била осъдена да заплаща издръжка, би
противоречало на принципа за дирене на обективната истина.
Подсъдимата и нейният защитник на свой ред намират присъдата на първата
инстанция правилна и обоснована и отправят искане да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в протеста оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от
НПК – служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивният протест е подаден в законния срок, от процесуално легитимирана страна
с правен интерес от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустим. Преценен по същество е неоснователен.
По фактическата обстановка:
Подс.Ж. И. Х. е на ** години,********** гражданка, постоянно живуща в
гр.С.,*********, **********, ********* със******* образование. С много ******
характеристични данни. През последните години, вкл. инкриминирания по обвинителния
акт период, често заминавала на ******* ******* в Б. за по няколко месеца.
Подсъдимата имала *** деца от разтрогнат брак – свид.Н. Л. Н., род. **** год. и И.
Л. Н., род.**** год. През 2019 год. се развела с бившия си съпруг Л. Н. ******* им Н. бил
към този момент вече ********, завършил ****** образование, но все още не бил започнал
да се обучава във висше учебно заведение. Поради това по бракоразводното дело не е бил
поставян и решаван въпроса за предоставяне на родителски права върху същия, нито за
присъждане на издръжка за него. ****** живеел заедно с баща си, който бил ******** в С.
З.
Свид.Н. Н. бил приет за ******* – редовно обучение в Т. у. – С., специалност „Е.“
през м.септември 2019 год. След като заплатил семестриална такса в размер на 350 лв.,
започнал следването си като студент I курс през учебната 2019/2020 год.
След като се снабдил с Уверение №570/19.12.2019 год. от университета затова, че е
записан като редовен студент през учебната 2019/2020 год. – I курс, зимен семестър, на
2.01.2020 год. той предявил пред РС – Харманли иск с правно основание чл.144 от СК
2
против своята майка – подсъдимата за присъждане на месечна издръжка в размер на 250 лв.
за периода на предвидения срок на обучение във висше учебно заведение, или до
навършването на 25-годишна възраст.
В този период подсъдимата била заминала на ******** ****** в ******* и
отсъствала от адреса си, поради което за предявения против нея иск била приета за редовно
уведомена по реда на чл.41 ал.1 и ал.2 от ГПК. След като не депозирала отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК, не се явила на насроченото за 26.06.2019 год. с.з. и не
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, гражданският съд преценил,
че са налице предпоставките за произнасяне на неприсъствено решение по искане на ищеца.
С такова Решение №94/29.06.2020 год. уважил изцяло предявения иск.
С молба до ОС – Хасково подсъдимата е поискала отмяна на това решение, но
същата е преценена като просрочена и поради това недопустима, а с Решение
№260229/18.12.2020 год. е оставена без разглеждане.
През времето, докато е било висящо гражданското дело пред РС – Харманли
/периода м.януари – 29.06.2020 год./ са настъпили съществени за изводите на съда факти, а
именно:
Като студент свид.Н. Н. не успял да положи всички изпити за първи /зимен/ семестър
на първи курс на проведената от 16.01. до 1.02.2020 год. зимна сесия, нито на
поправителната такава от 3.02. до 8.02.2020 год. След това не заплатил в срок
семестриалната такса за втория /летен/ семестър. Поради това със Заповед № Е-
577/29.06.2020 год.на декана на Е. ф. при ТУ –С. бил определен за прекъснал обучението си
студент поради незаверен семестър, а впоследствие със Заповед №836/18.03.2021 год. –
отстранен за неизпълнение на задълженията си, тъй като нито положил невзетите изпити,
нито заплатил семестриалната такса.
Гореописаната фактическа обстановка е била пълноценно и всестранно изяснена от
районния съд. Впрочем по нея няма и спор по делото. Същата е в пълно съответствие със
събраните доказателства, а изводите на съда са напълно обосновани.
Впечатляващо е, че по стечение на обстоятелствата в деня на постановяване на
съдебното решение по гр.дело №1/2020 год. на РС – Харманли – 29.06.2020 год. е била
издадена заповедта на декана на факултета, с която свид.Н. се обявява за прекъснал студент.
Така в същия момент, в който подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка на своя *** на
осн. чл.144 СК – поради продължаване на обучението му във висше учебно заведение, той е
преустановил това обучение.
Инкриминираният по делото период на неиздължаване на издръжка е изцяло
последващ – от м.юли 2020 до м.март 2021 год.
По правната квалификация на деянието:
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция на свой ред
споделя изцяло извода на първинстанционния съд за неосъществен престъпен състав по
чл.183 ал.1 от НК, респ. за несъставомерност на деянието на подс.Х., тъй като през целия
3
период, за който е било повдигнато обвинение, не е съществувало нейно задължение за
издръжка към нейния *** свид.Н. Н.
И обосновани, а и законосъобразни и правилни са разсъжденията на районния съд
затова, че за разлика от задължението за издръжка на родител спрямо дете, регламентирано
в чл.143 от СК, което е безусловно и, стига детето да е непълнолетно, не зависи от това дали
то може да се издържа от имуществото си, и дали е работоспособно, то нормата на чл.144
СК регламентира задължение за издръжка при определени условия. Тази разпоредба
съставлява изключение от правилото, че издръжката се дължи до навършване на пълнолетие
от детето, а предпоставка за удължаване периода на нейната дължимост е детето да
продължи обучението си в средно, или висше учебно заведение, и то редовно. Отделно от
това е предвидено детето да не може да се издържа от доходите, или имуществото си и
родителят да може да я дава без особени затруднения. В този случай задължението за
издръжка възниква за определен нов срок – до навършване на 20-годишна възраст при
обучение в средно, и до навършване на 25-годиншна възраст при обучение във висше
учебно заведение. В тази хипотеза правоимащото лице вече не е дете по смисъла на Закона
за закрила на детето, а само в биологичния смисъл и в контекста на родствените връзки по
произход. Видно е, че законодателния замисъл на нормата е да се даде възможност на
пълнолетно лице да се ангажира изцяло с учебния процес, да му посвети нужното време и
усилия, което налага да се освободи от принципното си задължение да се издържа сам след
навършване на пълнолетие.
Тази именно предпоставка за реализиране на наказателна отговорност от
подсъдимата за престъпление по чл.183 ал.1 от НК не е налице. Задължението за издръжка
спрямо свид.Н. Н. е отпаднало с прекъсването на неговото обучение, което се дължи изцяло
на самия него - той не е положил успешно необходимите изпити, не е заплатил
семестриалната такса и не е получил заверка на семестъра и всичко това е станало още
преди гражданският съд да му присъди такава. Следва да се изтъкне, че по делото е
установено, че през м.февруари 2020 год., без да знае, че ***** е студент, подсъдимата му
е изпратила сумата от 200 евро, която изцяло покрива стойността на семестриалната такса от
350 лв. и която е следвало да се внесе до м.март с.г., така че той е разполагал с
необходимите средства, за да я заплати, но не го е сторил.
Всички тези факти са се осъществили преди периода от време, за който на
подсъдимата е било повдигнато обвинение.
Настоящата инстанция не споделя довода на прокурора от РП – Хасково, че с така
постановената присъда се игнорира силата на присъдено нещо на съдебното решение по
гражданското дело за присъждане на издръжка. Както е очевидно, по гражданското дело са
останали неизяснени релевантни за изводите на съда факти, а процесуалните способи за
отмяна на постановеното решение са изчерпани. Това се дължи на далеч по-големия
формализъм на гражданския процес, който допуска настъпване на неблагоприятни
процесуални последици като санкция за процесуално бездействие на страна по гражданско
дело. В наказателния процес това не може да се допуска. Принципът за разкриване на
4
обективната истина /чл.13 от НПК/ е доминиращ. НПК няма норма, задължаваща съд,
разглеждащ наказателно дело да се съобразява с влязло в сила решение по гражданско дело,
ако със средствата и по реда на НПК се установи различна фактическа обстановка.
Ето защо настоящата инстанция намира протестираната присъда на РС – Харманли
правилна, законосъобразна и обоснована, а протестът на прокурора от РП – Хасково, ТО –
Харманли - неоснователен.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната проверка по
реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или
измени атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №5 от 16.03.2022 год. по нохд № 450/2021 год. по описа
на РС – Харманли.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5