№ 248
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120200306 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. С. Г., ЕГН: **********, чрез адв.
А. А. от БАК, срещу Наказателно постановление № 24-3292-000449/06.01.2025г., издадено
от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 12 месеца.
С жалбата се навеждат доводи за липса на незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. А. А.– БАК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Посочва, че на
жалбоподателя не бил връчен първия екземпляр от талона за медицинско изследване, поради
което и той прочел, че следва да се яви за изследване в рамките на 75 минути.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 08.01.2025г., а
жалбата е депозирана на 21.01.2025г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
В нощта на 24.08.2024 г. срещу 25.08.2024 г., екип на СПС, в който бил и свидетелят П.
Р., извършил проверка на група лица в гр. Бургас, ж.к. „*“. На свидетеля му направило
впечатление, че миришело на алкохол, като след приключване на проверката, по време на
попълване на документацията, забелязал, че едно от лицата от групата- жалбоподателят Г.,
се качило в лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № * и потеглило. Полицейските
1
служители последвали автомобила и го спрели за проверка на * в посока ул. „*“. Бил
повикан екип на 04 РУ Бургас, който да тества водача за употреба на алкохол. На място
пристигнал св. С. Ч., като около 01:05 часа на 25.08.2025 г. техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 отчело концентрация от 0.81 промила алкохол в издишания въздух. Издаден бил
талон за медицинско изследване № 112794, в който било записано, че водачът следва да се
яви за медицинско изследване в срок до 45 минути. Екземпляр от талона бил връчен на
водача, който не се явил в лечебното заведение в указания срок.
За горното бил съставен АУАН № 1102508/25.08.2024, с който било прието извършено
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление,
като приложил санкционната норма на чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Показанията на свидетелите са последователни и
еднопосочни, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По същество съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на жалбоподателя по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството по улицата, представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
Движението на автомобила е било забелязано от свидетеля П. Р., поради което и този
признак от обективна страна е безспорно доказан.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който
жалбоподателят е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на
Закона за движението по пътищата, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване.
Също така, управлението е осъществено с концентрация на алкохол в кръвта 0,81
промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с протокол за химическа експертиза,
издадена въз основа на кръвна проба за изследване.
2
Съдът намира довода, че бил нарушен редът на Наредбата, поради това, че на
жалбоподателя не бил връчен първия екземпляр от талона за медицинско изследване, поради
което и той прочел, че следва да се яви за изследване в рамките на 75 минути, за
неоснователен.
На първо място, съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата, талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в
три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното
заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият
остава за отчет. От тълкуването на тази разпоредба обаче следва изводът, че се говори общо
за попълване на три екземпляра без изрично да е посочено, че всеки от тях се номерира по
някакъв начин. Използването на изразите „първият“, „вторият“ и „третият“ представлява
само изброяване. Този извод следва и от прегледа на приложение № 1 към чл. 3 от
наредбата- образецът на талон, в който никъде не фигурира отразяване като екземпляр 1, 2 и
т.н. Изложеното сочи, че е без значение кой от трите екземпляра ще бъде връчен на
проверяваното лице.
На второ място, доводът, че всъщност жалбоподателят не е разчел връчения талон,
настоящият състав счита за недоказан, като същият бе изложен за първи път едва на етапа
на съдебните прения. Тази версия имплицитно съдържа твърдението, че жалбоподателят все
пак е отишъл да даде проба за изследване, но очевидно след изтичането на 45 минути, но
преди изтичането на 75 минути. Не са представени обаче никакви доказателства в тази
насока.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП,
съгласно която, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Размерите на
наказанията са точно определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
им.
Не може да се обсъжда въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен, тъй
като съгласно чл. 189з от ЗДвП, приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-3292-000449/06.01.2025г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Г. С. Г., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3