Решение по дело №10011/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20227060710011
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

16

гр. Велико Търново, 28.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет  и втора година в състав:         

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:     ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                                          КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                         

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 011/2022г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 573/24.11.2021 г. по АНД № 612/2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново. Със същото е потвърдено Наказателно постановление № 21-1275-000629/23.03.2021 г., издадено от началника на Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново. С това НП за извършено нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.И.А. с ЕГН ********** са наложени административни наказания – глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за един месец.

Касаторът определя атакуваното съдебно решение като неправилно, поради допуснато от РС нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и в резултат несправедливост на наложеното наказание. Счита, че събраните гласни доказателства са противоречиви и поради това не е доказан да е извършил нарушението, за което е наказан. Претендира за отмяна на решението на Районния съд и  самото НП. В о.с.з. не се явява и  не се представлява.

Ответникът - Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила. Намира, че правилно е изяснена фактическата обстановка и приложен материалния закон. От доказателствата може да се направи несъмнен извод за  осъществено от касатора адм. нарушение.

Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира като такива за нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК. Изтъкнато е и конкретно оплакване за съществено нарушение на процесуални правила/при преценка на гласните доказателства/ – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с ал.3 на с.р. на НПК. При наличие на повдигнато  оплакване, съгласно чл.218, ал.1 от АПК.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Районният съд установил, че визираното по-горе НП е издадено срещу П.А. за това, че като водач на собствения си автомобил „Опел Зафира“ на 17.02.2021г. на посоченото в НП място и час не спрял за проверка при подаден сигнал за спиране със стоп палка от служител на Националното ТОЛ-управление. Инспекторът на АПИ бил  с униформа и опознавателни знаци в близост до служебния автомобил.

Въззивният съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Установил, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган като не са  допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването им. От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства, РС приел, че осъществяването на  деянието от жалбоподателя А. е доказано и правилно квалифицирано. Наложените наказания са предвидени кумулативно и са определени в минимален размер. Въз основа на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност РС е изложил мотиви, че жалбата срещу НП е неоснователна.

Касационната инстанция намира решението на РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Районният съд попълнил делото с доказателствени средства, установяващи значимите в производството пред него факти. Извършване на деянието, неговият автор и вината му.

Действително гласните доказателствени източници са противоречиви. Но настоящият касационен състав не намер ида са допуснати съществени процесуални нарушения ри обсъждането им. РС ги е обсъдил по отделно и в тяхната взаимна връзка. При спазване на правилата на процесуалния закон и въз основа на съвкупната им преценка съдът е изложил мотиви кои от тях кредитира като достоверни и поради какви причини. Посочил е, че показанията на инспекторите на АПИ-ТОЛ управление/св. К.и св. К./ са резултата на непосредствените им възприятия и са логични и непротиворечиви. Както относно подаването на сигнала със стоп-палка и възприемането му от водача, така и относно ясното им обозначение като контролни органи на ТОЛ-управлението с опознавателни знаци. Последното обстоятелство се подкрепя от показанията и на др. разпитани свидетели, пътували в автомобила. За да отхвърли доказателствената стойност на показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя/св. А.-син и св. Й./ РС е извършил преценка на същите във връзка с всички други доказателства по делото. При това съобразил, че в обясненията на жалбоподателя пред органите на МВР и защитната му теза пред съда има разминаване. Актосъставителят В./служител на МВР/ разпитан като свидетел сочи, че пред него А. заявил, че е видял подадения сигнал, а в писмените си обяснения написал, че не му е подаван такъв сигнал. Твърдението му пред съда/вж. л.48/, че от инспектора бил направен жест с ръка, който е бил възприет като поздрав, а не сигнал за спиране е нова защитна теза, неподкрепена с доказателства. Същата не фигурира нито в обясненията на жалбоподателя, нито е представена впоследствие възражение срещу АУАН в този смисъл. Не на последно място РС е посочил, че жалбоподателят като водач, на който му е известно, че шофира без да е заплатил винетна такса е имал мотив да не спре, за да му бъде извършена проверка. При така изложените конкретни съображения на РС кои доказателства кредитира с доверие и кои не, АСВТ намира, че оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при преценката на противоречивите свидетелски показания е неоснователно. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие при обсъждане на доказателствата не съставлява нарушение на процесуалните правила.

Касационният състав намери, че въз основа на безспорно установените факти РС е стигнал до правилен решаващ правен извод. Изложени са подробни мотиви, с които е даден отговор и на конкретните оплаквания в жалбата. В тази връзка касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, препраща към мотивите на РС, които са фактически верни и правно издържани. АСВТ споделя и решаващият правен извод за потвърждаване  на  НП като законосъобразно.

В заключение настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. АСВТ установи, че делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната инстанция е съставен протокол, който е подписан от председателя на състава и секретаря. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на страните не са ограничени. В заключение настоящата инстанция намира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да остане в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 573/24.11.2021 г. по АНД № 612/2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново.  

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: