Решение по дело №227/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700227
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

271

гр. Монтана  10 юни 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на 28.05.2021 г. в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 227 по описа на АдмС Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

С Решение № 260073 от 23.03.2021 г. по АНД № 64 по описа за 2021 г. на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 32-0000049/31.12.2020 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Монтана, Враца към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С Наказателното постановление на S.M. - роден на *** г. в Г*** със съдебен адрес *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗАвтП за извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4, във вр. с Приложение № 5, част І, т. 5.2.3, б. г" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

В жалбата се твърди, че Районния съд не е приел, че е осуетено правото му да разбере в какво е обвинен, като доводите на съда не са доказани, а се предполага за тях от разпитаните по делото свидетели. Приложената декларация по делото е незаконна. Съгласно чл. 116, ал. 2 от утвърдените, със Заповед № РД-08-4/04.03.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА", Указания за контролната и административнонаказателната дейност в ИА „АА" - когато нарушителят не владее български език, актосъставителят назначава преводач, като попълва Акт за назначаване па преводач - АУАН - Приложение 24 и това не може да бъде лице което се намира в служебна или друга зависимост от нарушителя; може да се счита предубедено или заинтересовано пряко или косвено от изхода на производството." В случая не е изпълнено от контролния орган изискването, вменено в заповедта. Съдът не взема в предвид и изложените доводи по отношение на чл. 84 от ЗАНН „Доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК". Тази норма препраща към разпоредбата на чл. 21 от НПК, съгласно an. 1 на който текст „Наказателното производство се води на български език", а съгласно ал. 2 на чл. 21 ,Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач." Наказващия орган е задължен да осигури на лицето преводач, така че да гарантира развитие на административното производство на разбираем за чужденеца език. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН, е категорична и неспазването на указаното в нея задължение за назначаване на преводач е основание за отмяна на наказателното постановление. PC не коментира в решението си, че Наказателното постановление е издадено от Началник ОО ,АА" гр. Монтана, а на бланката е изписано „Наказателно постановление № 32-0000049 Враца, 31.12.2020 г., в последствие „Началник ОО „АА” Монтана, Враца" Съгласно Устройствения Правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", НП се издават от Регионален директор „Регионална дирекция", а не от началник Областен отдел „Автомобилна администрация" Монтана - Враца. Само по себе си тези данни са основание за объркване кой е издал Наказателното постановление и същият овластен ли е по надлежния ред. По отношение на вмененото му нарушение моли да се приеме, че чл. 139, ал 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с Наредба № Н-32 на МТИТС, е в противоречие със закона за движението по пътищата, поради факта, че за разкъсана гума е предвиден текст, в който е казано "чл. 183, ал. 4 - Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т. 5. управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4". Моли съдът да приеме и факта, че текста от закона се отнася за моторно превозно средство, а не за полуремарке, но независимо от това обстоятелство контролния орган погрешно квалифицира нарушението и налага глоба в пъти по–висок, от фиксирания в закона за движението по пътищата, размер. Моли отмяна на Решението и на издаденото НП, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Ответната страна, в с.з. Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Монтана в ИА “АА“, не изразява становище по касационната жалба, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява.  

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС за правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. 

Районен съд Монтана приема жалбата за допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. За да потвърди Наказателното постановление приема, че действително жалбоподателят е чужд гражданин и не владее добре български език, но при извършената проверка е ползвал превод от служител на фирмата, в която работи. Нещо повече, жалбоподателят е разбрал за какво нарушение му се съставя акт и е отказал осигуряването /назначаването/ на преводач в нарочна декларация /л. 28 от делото/ изготвена на гръцки език. В тази насока са и показанията на свидетелите К*** и Й*** , които съдът изцяло кредитира, като обективни и компетентно дадени. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „Б” от ППЗДвП моторно превозно средство е технически неизправно, ако гумата има разкъсвания. След 20.05.2018 г. /ДВ бр. 2 от 2018 г./ е създаден нов административнонаказателен състав - чл. 179, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, с който се ангажира отговорност при управление на технически неизправно моторно превозно средство, като размерът на наказанието е според вида на неизправността. В параграф 6 от ДР на Закона за движението по пътищата, в т. 71, т. 72 и т. 73, дефинитивно са определени трите вида неизправност, за които се ангажира съответна, релевантна административнонаказателна отговорност, а именно: -„Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; -„Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия и -„Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. За този вид административно нарушение, само с новоприетите разпоредби, действащи след 20.05.2018 г, гореизброени, не може законосъобразно, обосновано,и безспорно да се реализира релевантна административно наказателна отговорност, без да се има предвид също новосъздадена разпоредба, в сила от 20.05.2018 г. - чл. 101, ал 4 от ЗДвП, която норма препраща при определяне на неизправностите и тяхната класификация към Наредбата № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Според нормата на чл. 31, ал. 1 от Наредба, /в сила от 20.05.2018 г. - Периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителите им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. В разпоредбата на чл. 37 от процесната наредба, освен категоризирането на неизправностите, като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности, в следващите три алинеи видовете неизправности са дефинирани в по-разгънат вид, спрямо параграф 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на Закона за движението по пътищата. Според табличния вид на Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5, предмет на настоящото наказателно производство, а именно срязване на гумата на втора ос на полуремаркето вляво е съотносимо с т. 5.2.3., буква Г „Сериозна повреда или срязване на гума", и от конкретната неизправност се установява, че техническата неизправност е опасна. Същността на вмененото на водача и жалбоподател административно нарушение е, че е управлявал на посочена дата и място технически неизправно моторно превозно средство /влекач/, като тази неизправност е свързана със срязване и разкъсване на гумата на втора ос на полуремаркето вдясно. Този факт е описан, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на обжалваното Наказателно постановление, поради което съдът намира, че от страна на административнонаказващия орган законосъобразно е приложен посочения административнонаказателен състав, предвиждащ налагане на административно наказание, по вид глоба в абсолютен законов размер за лице, което управлява технически неизправно МПС, на което поради характера на неизправността е опасна. Правилно е определена и нарушената разпоредба.

 

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, касаещо неустановяване на надлежно овластяване на лицето, издало оспореното НП. Наказателното постановление е издадено от Началник на ОО АА Монтана, който е овластено длъжностно лице и компетентен орган, съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП и т. 9 на Заповед № РД-08-30/24 01 2020 г. на Министър на МТИТС, вр. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и вр. чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка и по отношение на твърдяното объркване, следва да се имат предвид следните текстове на Устройствен Правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /УПИААА/, а именно: чл. 17, ал. 2, т. 3, който текст гласи, че Регионалните дирекции "Автомобилна администрация" са изрично изброените осем такива, в това число и Регионална дирекция "Автомобилна администрация – Враца" с териториална компетентност областите Враца, Видин и Монтана и със седалище в гр. Враца; чл. 2, ал. 1 от УПИААА - Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове; чл. 17, ал. 3, изр. първо, предл. първо, според който във всяка регионална дирекция "Автомобилна администрация" се създават областни отдели за осъществяване на административното обслужване и чл. 20а, т. 3 от УПИААА - Регионалните дирекции "Автомобилна администрация" осъществяват дейност по издаване на наказателни постановления при изрично овластяване за това. При наличието на изрична нормативно определена териториална структура и организация на работа на ИА АА, не може да има объркване за това кой е издател на Наказателното постановление, респ. че същият е овластен по надлежния ред. Посочването на гр. Враца в бланката на НП единствено се свързва със седалището на Регионалната дирекция /РД/, а гр. Монтана с областният отдел към същата РД или безспорно НП е издадено от компетентен орган.

 

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който подробно е обсъдил извършеното нарушение и приложимите правни норми, поради което съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 46, ал. 2 от ЗНА, препраща към мотивите на тази инстанция.

По отношение на възражението в касационната жалба за нарушение на приложимия чл. 81 от ЗАНН, във връзка с чл. 21 от НПК, съдът следва да отбележи, че този текст се отнася за производството пред съд, в което производство всяко административнонаказано лице разполага с всички законови средства за защита срещу издаденото срещу него Наказателно постановление. В случая пред въззивната инстанция, касаторът не се е явил, поради което не му е назначаван и преводач. Позоваването на вътрешен акт на съответната администрация, дори да се приеме, че същият е нарушен, то това не може да обуслови незаконосъобразност на издадения акт, след като същият е съответен на действащото законодателство.  

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност се отнася, както за МПС, така и за ППС в неговата цялост, а последното включва, както влекача, така и полуремаркето, поради което и това възражение, че нормата не се отнася за полуремаркето, се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че за констатираното нарушение следва да се приложи санкционната норма на чл. 183, ал. 4 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 50 лева за управление на моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми. В случая нарушението е описано като техническа неизправност на ППС, а именно: сериозна повреда на един брой гума, изразяващо се в нейното срязване и разкъсване, което срязване е различно от износването и разкъсването, визирано в чл. 183, ал. 4 от ЗДвП, за което се предвижда по-ниско административно наказание. В тази връзка правно значение има Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства и конкретно Приложение № 5, към които норми изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП.

Касационната инстанция не намира основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като белезите на извършеното нарушение не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид.  

            При служебно извършената проверка съдът намира решението за допустимо и валидно, както и в съответствие с материалния закон.  

           По тези съображения оспореното решение следва да оставено в сила като правилно.  

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 260073 от 23.03.2021 г. по АНД № 64 по описа за 2021 г. на Районен съд – Монтана.     

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: