№ 19561
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110103615 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от
“************************************************* ЕАД против В. Г.
Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сумите 1 934,92 лева - главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
227,38 лева- мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 17.05.2022 г., 69,66
лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,55 лева - мораторна лихва
за период от 01.07.2019 г. до 17.05.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 06.07.2022 г. по гр. д. № 28760/2022 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал
писмени отговори. Подаденото възражение е бланкетно – попълнена бланка
на възражение без по-особени оспрвания.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Д., не депозира отговор на искова
молба. С молба от 21.09.2023г. ответникът оспорва съществуването на
облигационно отношение, както и доставката на топлинна енергия. Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „**********************
България” ООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот от
20.06.1980г., се установява, че ИК СОНС продава на
***********************************а апартамент №
*********************************
От приетото по делото удостоверение за наследници с № 001816 от
29.12.2000г., издадено от Столична община, район „Сердика“, се установява,
че *********************** Д. е починал на 20.12.2000г., като е оставила
наследник по закон *********************** Т. – съпруга, както и син В. Г.
Д., който по силата на настъпилото наследствено правоприемство е придобил
1/4 ид.ч. от процесния имот. Същият със молба-декларация с вх. № 235699 от
2
23.02.2001г. е декларирал пред ищеца посоченото обстоятелство, като е
заявила искане да бъде открита партида на негово име за процесния
топлоснабден имот.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма
пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за
топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на
собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за
потребена топлинна енергия. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
делото молба-декларация с вх. № 235699 от 23.02.2001г., се установява, че В.
Г. Д. е отправил изрично волеизявление за сключване на индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр.
София на ул. „Опълченска“ № 92, бл. 44, вх. Д, ет.4, ап.62 на негово име,
което е прието от ищеца, видно то представените по делото фактури и
изравнителни сметки, издадени на негово име. Ето защо и единствено
задължен за заплащане на начислените суми през исковия период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е В. Г. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
3
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „**********************” ООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от наследодателя на ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията
по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на наследодателя на ответника са начислени сметките за
процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за процесния
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1934,86 лв., до която
сума искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата до
предявения размер от 1934,92 лв. следва да се отхвърли като недоказан.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.30
от делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 69,66 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2022 г. са приложими ОУ на
„***************************** от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и
влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „***************************** тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид датите, на които са
изготвени общите фактури за отчетните периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г.,
мораторната лихва се полага за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2022 г.,
предвид което този иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
5
ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 483,33 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Дължимите разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №28760/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, са в
размер на 94,34 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 1,81 лв. за исковото
производство, представляващи адвокатско възнаграждение, което е
действително платено от ответника на адв. К. С., видно от представената по
делото договор за правни услуги от 07.09.2023г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 ГПК, че В. Г.
Д., ЕГН **********, дължи на „*****************************, ЕИК
***************************, сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 1934,86 лв.,
главница за потребена топлинна енергия, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 69,66 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 227,38 представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 28760/2022 г. на СРС, 66-
ти с.с., като ОТХВЪРЛЯ исковете за цена на топлинната енергия за
6
разликата над 1934,86 лв. до предявения размер от 1934,92 лв., както и за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от
13,55 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 17.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Д., ЕГН **********, да
заплати на „*****************************, ЕИК
***************************, сумата от 94,34 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№28760/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 483,33 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК
„*****************************, ЕИК ***************************, да
заплати на В. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 1,81 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „**********************”
ООД като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7